Представители на големите работодателски организации в България, с подкрепата на „независими“ граждани и „експерти“ успяха до голяма степен да обезсмислят приемането на становище за Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, по-известно като СЕТА. От гласуваното становище отпаднаха всякакви икономически данни за очакваните ползи от споразумението, които според самите европейски институции са минимални, особено на фона на рисковете.
Предистория и що то е ИСС?
Икономическият и социален съвет е структура, позната у нас на малцина. Според описанието на самия сайт на институцията, ИСС представлява „граждански парламент“ и цели да „обединява различни организации на гражданското общество у нас с общи интереси“. Функционира от 2003 година насам след приемането на Закон за Икономическия и социален съвет. По същество той наподобява Съветът за тристранно сътрудничество (т.нар „Тристранка“), който се провежда в сградата на Министерския съвет и обединява представители на правителството, синдикати и работодатели. В ИСС обаче „държавата“ е заменена от т.нар. „граждански сектор“.
Членовете на ИСС се одобряват от правителството и имат четиригодишен мандат, а в сегашния състав на ИСС освен по-широко популярните представители на основните синдикални и работодателски организации влизат и представители на организации като: Централния кооперативен съюз, Националния съюз на трудово-производителните кооперации, Съюза на специалистите по труда в България, Независим съюз на потребителите в България, сдружение “Обществен женски парламент – 21 век” (представялан от Янка Такева, лидер и на синдиката на учителите в КНСБ), Българска национална асоциация по водите, Център за психологически изследвания, Съюз на инвалидите в България, сдружение “Национален център за социална рехабилитация” и други. Членове на ИСС са и „независимите учени“ проф. д. ик. н. Нено Павлов и доц. д-р Вера Пиримова, определени от Министерски съвет. И ако някои от тези имена не ви говорят нищо и се питате „защо точно тези“ учени, хора или организации – нямате причина да се чувствате неудобно. Въпросът ви е напълно резонен.
Вкарването на проект за становище в дневния ред на ИСС се случва още през миналата година по инициатива на КТ „Подкрепа“. Тогава идеята е събитията покрай приемането на СЕТА да бъдат изпреварени, но разглеждането и приемането на становище непрекъснато се отлага. До 20 ноември 2017 години, когато след тричасово заседание становището най-после е прието – с мнозинство, но и много резерви.
Икономическо становище без икономически данни
Документът носи заглавието „Становище на тема потенциални социални, икономически, политически, екологични и потребителски ефекти от Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (ВИТС или The Comprehensive Economic and Trade Agreement – CETA)“.
Един от основните въпроси преди началото на заседанието беше дали в становището ще бъдат включени официалните прогнози на Европейската комисия за конкретните икономически ефекти от СЕТА. Тези прогнози са част от първоначалния вариант на документа, предложен за разглеждане от ИСС и неговите отделни комисии, но в рамките на процедурата текстовете отпадат от финалния вариант на текста, предложен за гласуване. Налага се изрязаните текстове да бъдат предложени като редакционни промени от Ваня Григорова – икономически експерт в КТ „Подкрепа“, но в крайна сметка без особен успех при финалното гласуване.
Благодарение на общия блок на работодатели, „независими учени“ и „граждански сектор“, както и на част от представителите на КНСБ обаче, ключови текстове в крайна сметка отпаднаха от становището и няма да бъдат част от него, когато то се запъти към официалните органи на властта, които в крайна сметка трябва да ратифицират СЕТА след време. Така например от становището отпадна текст, който цитира „прогноза, поръчана от ЕК, че БВП на ЕС ще нарасне с до 11,6 милиарда евро (0,08% ръст) на седмата година“ от подписване на СЕТА. Отпадна и текстът, че според „друг анализ, поръчан от ЕК, се прогнозира ръст от 0,02 – 0,03% на БВП и на заплатите“, въпреки че и двата анализа бяха подкрепени с линкове към съответните източници, публикувани на сайта на Европейската комисия.
Вместо това, в гласуваното финално становище, което би трябвало да е „икономическо“, са записани витиевати и общи изречения, като например: „Като последицата от прилагането на ВИТС трябва да се отчита сумарният ефект, защото може да се очаква проявление на разнолики преки и допълнителни косвени ефекти. Възможно е тези ефекти да се прогнозират и оценяват по различни методи и от тях да се получат специфични вероятностни резултати за ЕС и за всяка отделна държава членка“. Или пък: „Очакванията за бъдещите последици от прилагането на ВИТС е основателно да се формират в контекста и като проекция на специфична стокова структура на износа и вноса, както и като структура на икономиката на ЕС, на отделните държави членки и в частност на България, на проявените от тях през последните години сравнителни конкурентни предимства на производството и износа на стоки“.
„Когато премахнем официални данни, които се цитират от ЕК, в това становище не остава нищо. Срещу отмяната на тези показатели и данни не беше дадена алтернатива. Не може да твърдим, че посочваме икономически ефекти, а да изтрием всичко, което официално се ползва от ЕК“, каза преди гласуването на отпадането Ваня Григорова. С аргумента, че данните са стари и макар да признаха, че самата ЕК не предоставя и не е предоставяла по-нови данни, които да бъдат включени в становището, в крайна сметка в него не бяха включени никакви данни.
Не помогна и фактът, че по време на дебатите Ваня Григорова цитира и изказване на eврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом от 2016 година, когато в отговор на парламентарно питане тя заявява, че „последните оценки показват, че търговската либерализация ще доведат до растеж на износа на ЕС с близо 5.8 милиарда евро и увеличение на БВП с 0.01%“. Основен противник на включването на данните беше преподавателят от УНСС доц. д-р Вера Пиримова, а когато се налагаше, тя получаваше подкрепа от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
„Това становище вече е осакатено и можем спокойно да задраскаме думата „икономическо“ от заглавието му“, посочи с разочарование Григорова след отказа на мнозинството да включи предложените от нея текстове.
За едни може, за други – не
За сметка на отхвърлените предложения на Григорова и КТ „Подкрепа“, малко преди това мнозинството в ИСС прие без много обяснения няколко редакционни предложения на представителя на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Валентина Зартова, която работи и като арбитър към арбитражния съд на БТПП. Този арбитраж нашумя наскоро с решението си да осъди държавата в полза на Кирил Домусчиев, с което на председателя на КРИБ и собственик на компанията „Параходство български морски флот“ бяха спестени неустойки от 55 млн. лева. По-късно обаче тричленен състав на Върховния касационен съд отмени решението на арбитража, част от който е самата Зартова.
Изненадващо или не, включените по предложение на Зартова поправки в становището (или заличени текстове) касаеха именно въпроси от СЕТА, свързани с механизма за решаване на спорове между инвеститор и държава – т.нар. ISDS, срещу който беше осъществена и най-голямата съпротива, а по улиците на стотици европейски държави в знак на протест излязоха милиони хора.
Така например от становището по предложение на арбитър Зартова беше заличен текст, който гласи, че „без съмнение ВЕИ, повечето чужда собственост, имат свой коз при договарянето на параметри на цените с КЕВР във вид на заплахата с арбитражен съд“. Според Зартова „сама по себе си арбитражната клауза не може да създаде риск за държавата, ако тя е договорила добри условия“. Идеята на този текст, според Ваня Григорова, е да се даде пример, че подобни клаузи, които вече съществуват в двустранни договори, но със СЕТА ще се превърнат в общо правило, застрашават суверенитета на държавата, тъй като е възможно правителствата да искат да развалят неизгоден договор, но да не го сторят под заплахата от арбитражно дело.
Малко след това от финалния текст отпадна и частта, която гласи, че „понастоящем двустранните договори между страните от Източна Европа и Канада дават възможност да бъдат отменени, но след ратификацията на ВИТС отделна държавата вече няма да може да напусне този режим, защото пактът ще стане част от общностното право на ЕС“. Този ключов текст от становището в крайна сметка по предложение на Зартова беше заменен с изречението: „След ратификацията на ВИТС ще се прекрати действието на заварените двустранни договори между страните от Източна Европа и Канада“.
Отново по настояване на Валентина Зартова беше отменен и текст, който настоява за „неприкосновеност на правото на гражданите/държавата да управляват – правилата трябва се определят от гражданите или от техните представители в парламентите. Напълно трябва да премахнат недемократичните възможности вътрешната ни политика да се ръководи от неизбрани от гражданите лица“. Идеята зад този текст е създаването със СЕТА на т.нар „регулаторен форум“, в който на международно ниво ще се преглеждат предварително проектите на закони още преди тяхното внасяне в съответните национални парламенти. „Това е предварителна възможност за въздействие върху това, което ние тук може да решим“, посочи Ваня Григорова, но въпреки това текстът бе съборен. Всички предложения на Зартова бяха подкрепени мълчаливо от Янка Такева, която веднага след гласуването и на последното предложение, но преди да се стигне до предложенията на Григорова, напусна залата.
И ако предложенията на Зартова относно ISDS бяха отразени в крайното становище, то тези на Григорова по същата тема в крайна сметка не намериха място във финалния вариант. Така например мнозинството не прие в становището да се включи текст, който гласи, че въпреки предвидената след обществен натиск реформа на механизма за решаване на спорове инвеститор – държава, в СЕТА не са засегнати някои основни недостатъци на този механизъм.
„Инвестиционните съдилища не са съобразени със законовата уредба, която осигурява баланс между интересите вътре в обществото – на чужди и вътрешни инвеститори, на профсъюзи, потребителски и други организации, на отделни граждани, на институции. Това създава предпоставки за по-привилегировано третиране на чуждестранните инвеститори, в сравнение с местните“, беше предложеният за включване, а по време на дебатите президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов се обърна към представителите на работодателските организации и посочи, че ще пренебрегнат собствените си интереси, ако гласуват срещу включването на този текст.
Валентина Зартова пък беше съвсем откровена като сподели, че „инвестиционните съдилища не са съдилища от общ тип, те ще бъдат за решаване на определен вид спорове и от тази гледна точка в тях не могат да се отчитат интересите на профсъюзите, на другите организации и на отделните граждани“. Въпреки това и въпреки репликата на Димитър Манолов, че това включва и работодателските организации, при гласуването Велев и колегите му бяха против този текст. След дълги спорове едно от малкото приети предложения на Григорова беше включването на изречение, в което се споменава средната цена на подобно дело – 8 милиона щатски долара.
Осакатено, но все пак становище
Въпреки кратката дилема след тричасовата битка с минимален успех, в крайна сметка представителите на КТ „Подкрепа“ в ИСС подкрепиха финалния вариант на становището. Важно е да се отбележи, че това е първата институция, която все пак приема някакво, макар и спорно становище относно СЕТА. Целият текст на становището се очаква да бъде качен до няколко дни на официалния сайт на институцията, а при добро желание и въпреки витиеватите формулировки, в него могат да бъдат открити и доста критични бележки и важни препоръки по отношение на СЕТА. Въпросите около начина на приемаме на „демократични“ решения по фундаментални въпроси и функционирането на подобни структури, които целят да насърчат „гражданския диалог“, все пак остават твърде сериозни.
About The Author
