Безразборната стрелба по публиката на концерт в щатския град Лас Вегас е нещо шокиращо. Изглежда че шокира дори президента Доналд Тръмп – само че мазната, заучена смиреност, с която той отговори на тази трагедия, контрастираше ярко с презрителното безразличие, които той демонстрира към бедите, сполетели Пуерто Рико.
По последни данни 59 души са убити а 527 са ранени при стрелбата в Лас Вегас. Черната статистика без съмнение ще расте, но никога няма да достигне тази, причинена от урагана „Мария” в Карибите преди две седмици. Макар официално регистрираните смъртни случаи в Пуерто Рико да са само 17, болничните морги в цялата страна са пълни – липсата на електричество, вода и транспорт обаче пречи да се направи пълна оценка на катастрофата. От 69-те болници на острова, 60 все още са без ток, а половината от 3.4 милионното население все още няма достъп до чиста питейна вода.
Тези недостици, които са резултат основно от бездействието на правителството след преминаването на урагана, по всяка вероятност ще доведат до смъртта на още стотици хора в идните седмици. На Тръмп му трябваше половин месец, да за организира визита до Пуерто Рико, където би могъл най-после да свърши нещо добро; посещението до Лас Вегас, където той може само да позира до полицаите, бе организирано почти моментално.
What the Las Vegas killing spree could mean for the gun industry https://t.co/tviS2kGDo8 pic.twitter.com/Mc98JaQs0Z
— CNN (@CNN) October 3, 2017
Различаващите се реакции на двете катастрофи са ярка илюстрация на расовото разграничаване между граждани от първа и втора категория в САЩ. Пуерториканците са тъмнокожи и испаноговорящи. Макар да са граждани на САЩ, те нямат политическо представителство в Конгреса и не могат да гласуват на президентски избори. Тълпата в Лас Вегас от друга страна бе предимно бяла, дошла да слуша музика, която също минава за предимно бяла. Тъжна ирония е, че Лас Вегас също така е място, където мнозинството хора се кълнат в правото да носят оръжия. На хората там се посвещават сладникавите молби към Исус, докато пуерториканците биват заклеймявани като „наблагодарници”. Тръмп обеща да се моли за жертвите във Вегас, a на жадните и бездомни пуерториканци посвети голф турнир. Президентът просто предпочете да прекара уикенда в един от луксозните си курорти, вместо да им помага. В Пуерто Рико нямат вода? Ами да пият от купите от състезания по голф.
Ужасяващите убийства в Лас Вегас са част от един отвратителен модел, чието безумие вече е притъпено от безбройните повторения. Стрелбите по тълпи хора вече са толкова обичайни, че сатиричното издание Onion пуска едно и също заглавие вече пет пъти за две години – всеки път след някое масово убийство: „Няма начин да се предотврати това – казва единствената страна, в която това се случва редовно”. Предизвикващите драматични новинарски заглавия кланета обаче не са единственият страховит аспект на ситуацията. Поне осемдесет души загиват всеки ден в САЩ в следствие на употреба на огнестрелно оръжие. От началото на тази година в страната има 11 565 такива смъртни случая, а 545 деца под 11 годишна възраст са убити или простреляни. Общо 273 случая са класифицирани като масови стрелби.
В тези статистики обаче има една покрусителна безсмисленост. Една трета от смъртните случаи при използване на огнестрелно оръжие са самоубийства. Изглежда и убиецът от Лас Вегас е влязъл в тази категория, като се е застрелял. В страна, където оръжията са толкова свободно достъпни, било то законно или не, и където най-близкото нещо до безплатна и достъпна грижа за психичното здраве е затворническата система, едва ли може да се очаква намаляване броя на самоубийствата.
Отчаянието на самоубийците и яростта на убийците не са единствените форми на умопомрачение около темата за оръжията. Упоритият отказ на Конгреса дори да обмисли ограничения за притежанието на оръжия до такава степен е станал част от политическия пейзаж, че акциите на оръжейни компании вече поскъпват при новините за кланета. Двете трагедии в Лас Вегас и Пуерто Рико са отвратителни сами по себе си, но взети заедно подсказват за една систематична слабост на демокрацията в САЩ, която е по-застрашителна от тях.
About The Author
