Бивши и настоящи служители на „Макс Телеком”, „Пикадили” и „Неохим” Димитровград”, миньори от Бобов Дол, шивачки от Дупница и други работници, ощетени от работодателите си, излязоха на протест пред сградата на Народното събрание във вторник. Те настояха както за конкретни мерки срещу фирмите, неизплащащи изработените заплати на служителите си, така и за законодателни мерки, които да криминализират подобни практики и да улеснят работниците да търсят правата си. На организирания от „Автнономен работнически синдикат” протест присъства и националният омбудсман Мая Манолова. Синдикалният активист и евродепутат от СИРИЗА Костадинка Кунева също е изпратила писмо в подкрепа на работниците.
Протестиращите искаха да внесат в Народното Събрание декларация с искания, но сградата бе празна, тъй като депутатите са изместили насроченото за вторник заседание. В декларацията се настоява за незабавно изплащане на заплатите, здравните и пенсионни осигуровки, отпуските и други финансови задължения – както на все още работещите във фирмите, така и на доброволно напусналите и на самосъкратилите се по вина на работодателя). Иска се стартиране на процедура по обявяване в несъстоятелност на „Селект Трейд” (фирмата собственик на верига „Пикадили”) и отнемане на лиценза за дейност на „Макс Телеком”. Служителите на „Селект Трейд” настояват и трудовите им книжки да бъдат коректно попълнени и върнати.
Работниците настояват за промени в трудовото законодателство, които да облекчат процедурите за достъп до фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”, да променят реда на кредиторите при фалит, така че служителите да бъдат поставени на първо място, както и да се забрани на фирми, дължащи заплати, да бъдат прехвърляни на трети лица. Настоява се и за криминализиране на неизплащането на заплати, тъй като порочните практики няма да спрат, преди най-после да има осъдени работодатели.
При неизпълнение на исканията работниците заплашват с гражданско неподчинение и сезиране на Европейския съд за правата на човека в Страсбург. „Ние също можем да станем некоректни работодатели на тези в парламента и депутатите да спрат да си получават заплатите”, заявиха протестиращите.
„През месец март 2017 всички 700 служители се наложи да напуснем по чл. 327 – по вина на работодателя заради неизплатени заплати. Прекратиха диалога с нас и банката кредитор затвори всички магазини – оказа се, че са теглили около 11 млн. евро кредит. Направихме няколко протеста, започнахме да пишем жалби и декларации до различни институции, свързахме се с НОИ, с НАП, разговаряхме с министри. Започна прокурорска проверка, която трябваше да е приключила за един месец, но все още продължава. Институциите са безсилни – съставени са хиляди актове и до там”, разказа пред „Барикада“ Йоана Пенчева, бивш служител на веригата „Пикадили”.
„Искаме най-вече да ни се изплатят заплатите и осигуровките. Има колеги, които са в майчинство или са бременни – не им се плащат осигуровки, прекъснати са им здравно-осигурителите права. Те все още се водят служители на тази фирма и в момента дори им се оказва натиск сами да напуснат”, добави тя. Фирмата собственик дори не е превеждала към съдия-изпълнителите сумите, които е удържала от служители, върху чиито заплати има запор. „Искаме да има законодателни промени и от тук нататък трябва някой да бъде осъден. Ще бъдем тук, докато постигнем някакъв резултат”, зарече се Пенчева.
Според работници от „Макс Телеком” в момента тече прехвърляне на активите към новосъздадена фирма – „Т Ком”, в чийто борд на директорите влиза и шофьора на бившият им шеф. „Ако това се случи , на практика ще е много трудно изплащането на нашите заплати. Ще имаме да вземаме пари от куха фирма”, казва Петър Игнатов, бивш служител на фирмата. „Не е редно да си оставяме заплатите. Работили сме за тях, времето сме си дали за тях – редно е да си ги получим”, добавя той.
„Пикадили” и „Макс Телеком” са две фирми, които продължават да работят, а всъщност нямат никакви активи и пари. Тоест дори ако евентуално успееш да осъдиш работодателя, няма какво да му вземеш, те са източили своите сметки”, каза пред „Барикада“ Анна Райчева от Автономния работнически синдикат. Тя изтъква, че неизплащането на заплати трябва да бъде криминализирано, за да имат хората лост, чрез който да принуждават некоректните работодатели да се издължават. „Тази практика става все по-разпространена – тук става въпрос за две много големи фирми, а не за някакъв цех, за каквито случаи сме чувал. Има събуждане сред работниците – явно нещата трябва да се изострят много, за да има реакция. Призовавам хората да се обединяват и да се съпротивляват открито. Надяваме се, че този протест е началото на дълга кампания”, заяви тя.
Част от исканията на работниците съвпадат с предложения, внесени в парламента от омбудсмана Мая Манолова. По думите ѝ в момента не съществуват институции, които да накарат некоректните работодатели да се издължат, а наличните системи не са ефективни. Тя изрази недоволството си от партиите в Парламента, които вместо да гласуват внесените от нейната институция и КНСБ предложения за промени в законодателството, са създали анкетна комисия, която да обсъжда какви реформи са нужни. В резултат на това само част от нужните промени са внесени в пленарна зала и са приети на първо четене.
Като най-важен въпрос Манолова изтъква Фондът за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, който разполага с около 250 млн. лв., но те на практика не стигат до ощетените работници. За да могат да получат обезщетение от фонда, което има максимален размер от 6 заплати от до 1200 лв. всяка, работниците трябва да подадат молба в срок до три месеца след прекратяване на трудовите отношения. Същевременно обаче трябва да е започнала процедура по несъстоятелност на некоректния работодател, което няма как да се случи в толкова къси срокове.
Очаква се Парламентът да гласува удължаване на срока от три на шест месеца, но според Манолова и това няма да е достатъчно предвид бавната работа на съда, и настоява за удължаване до 12 месеца. Тя даде пример с „Бургаски корабостроителници” където процедурата още не е стартирала след година и три месеца след фалита. Омбудсманът предлага да се въведе и възможност работниците сами да стартират процедура по несъстоятелност, защото сега са принудени да чакат да го направят институциите или самата фирма. Бивши работници на „Макс Телеком” обаче изтъкнаха пред Манолова, че дори това няма да е достатъчно за пълно покриване на изработените, но неизплатен заплати, тъй като в някои случаи задълженията към служителите надхвърлят максималния размер на обезщетенията от фонда.
Манолова изрази подкрепа за още две от искания на работниците – служителите да са първи в списъка на кредиторите при несъстоятелност и да се забрани смяната на собствеността на фирми със задължения. Тя даде пример с шивашката фабрика във Ветрен, която фиктивно е прехвърлена на социална слаба жена. Чрез подобни мошенически схеми въпросната жена и нейни близки се водят собственици на десетки фирми.
Омбудсманът иска също да се забрани на работодатели със задължения към работниците да участват в конкурси за обществени поръчки. „Има една фирма която от година не плаща на работниците, но беше спечелила обществени поръчки, включително в Инспекцията по труда, министерства и други държавни институции. Това е обяснимо – тази фирма предлага най-ниската цена по една причина – тя няма разходи за труд, тя не си плаща на работниците”, разказа Манолова.
About The Author
