Не е ваша марионетка
Грета Тунберг някога бе любимка на медиите. Когато е едва петнадесетгодишна, тя организира стачка за климата в местното училище и бързо се прочува и е приветствана от естаблишмента. През 2019 г. тя е поканена в Парламента на Европейския съюз и получава овации от присъстващите политици и дипломати.
Тя говори и пред британското правителство. Но дори когато им каза, че те са група „лъжци“, отговорни за „един от най-големите провали на човечеството“, младата шведка беше аплодирана покровителствено. Тогавашният министър на околната среда Майкъл Гоув призна, че е бил трогнат от думите ѝ, като заяви: „Когато ви слушах, почувствах огромно възхищение, но и отговорност и вина. Аз съм от поколението на вашите родители и осъзнавам, че не сме направили достатъчно, за да се справим с изменението на климата и с по-широката екологична криза, за чието създаване сме помогнали.“
Нейното послание за спешната необходимост от справяне с наближаващата климатична криза беше приемливо за властите, които се опитаха да я привлекат с достъп и почести. През 2019 г., въпреки че е само на 16 години, тя спечели наградата „Шведска жена на годината“ и беше обявена от списание „Форбс“ за една от 100-те най-влиятелни жени в света. Списание „Тайм“ дори ѝ присъди престижната награда „Личност на годината“ за това, че по думите им „бие тревога за хищническите отношения на човечеството с единствения дом, който имаме“, „внася в един фрагментиран свят глас, който надхвърля произхода и границите“, и „показва на всички нас как може да изглежда, когато едно ново поколение води“.
Докато консерваторите бяха враждебно настроени към нея от самото начало, по-либералните институции я обсипаха с внимание и похвали. Вестник „Ню Йорк Таймс“, например, я описа като „съвременна Касандра в епохата на климатичните промени“ и отбелязва, че работата ѝ е „вдъхновила мащабни детски демонстрации“ по цялата планета.
Въпреки това Тунберг отказа да се превърне в талисман на елита и кооптирането ѝ се провали. В резултат на това отразяването ѝ в елитните медии спадна почти до нула, въпреки че тя продължава да се бори за глобални каузи и рискува живота си, опитвайки се да пробие незаконната блокада на Газа.
Този феномен може да се види, като се проучи отразяването на Тунберг в „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон пост“. Изстрелвайки се към общественото внимание през 2018 г., Тунберг и нейните дейности първоначално бяха обилно отразени в двата вестника, достигайки до стотици статии годишно във всяко издание. Но до 2025 г. те са намалели почти до нула, като само в три статии в „Таймс“ и две в „Пост“ Тунберг дори е спомената, а само в една от тях тя е разгледана подробно, отвъд беглото споменаване.
Данните са събрани чрез търсене на термина „Грета Тунберг“ в архива на „Ню Йорк Таймс“ и в новинарската база данни Dow Jones Factiva – инструмент, който регистрира съдържанието на повече от 32 000 американски и международни медии.
Д-р Джил Стейн, трикратен кандидат за президент на САЩ от Зелената партия, не беше изненадана от резултатите. „Това идва с територията, когато преминаваш от вътрешната кутия към външната, и е истински знак за почтеност, когато медиите спрат да те отразяват“, каза тя пред MintPress; „Грета беше „отменена“, както много от най-добрите активисти, които познавам.“
Рязкото спадане на интереса на корпоративните медии е тясно свързано с все по-радикалните позиции на Тунберг. През 2022 г. тя определи капитализма като основна причина за климатичния колапс и обясни необходимостта от цялостна глобална революция, като заяви, че:
„Това, което наричаме “нормално“, е екстремна система, изградена върху експлоатацията на хората и планетата. Това е система, определена от колониализма, империализма, потисничеството и геноцида от страна на т.нар. глобален Север с цел натрупване на богатство, която все още оформя настоящия ни световен ред.“
По време на същото публично събитие тя отхвърли конференциите на ООН за изменението на климата като загуба на време и просто като възможност за „хората с власт… да използват „зеленото изпиране“, лъжата и измамата“.
Тя също така подкрепя борбата на работниците срещу техните шефове. Миналата година тя посети фабриката за автомобилни части на GKN във Флоренция, Италия, която беше окупирана от стачкуващи работници. „Климатична справедливост = права на работниците“, обясни тя , като отбеляза, че:
„Трябва да се премахне всяка необходимост да се избира между борбата за труд и борбата за климатична справедливост. Територията защитава фабриката, а фабриката защитава територията. Борбата за достигане до края на месеца е същата борба срещу края на света.“
Тя се е изказвала срещу мароканската окупация на Западна Сахара, в подкрепа на стачкуващите индийски фермери и срещу руската инвазия в Украйна. Несъмнено обаче солидарността ѝ с палестинския народ и неговата кауза е тази, която ѝ е донесла най-много критики. През 2021 г. тя сподели пост в социалните мрежи, в който обвини Израел в извършване на военни престъпления, като добави, че е „Опустошително да се следят събитията в Йерусалим и Газа“, добавяйки хаштаг #SaveSheikhJarrah към поста си. След нападението на 7 октомври и последвалата го израелска военна кампания тя призова за незабавно прекратяване на огъня и за свобода и справедливост за Палестина. Миналата година пък беше арестувана, докато протестираше срещу включването на Израел в песенния конкурс „Евровизия“.
За тези си действия тя е осъждана от много от същите медии, които само преди няколко години са я възхвалявали и насърчавали. Само няколко дни след призивите ѝ за прекратяване на огъня списание „Форбс“ публикува статия със заглавие „Позицията на Грета Тунберг в Газа е проблем за движението за борба с климатичните промени“, в която се твърди, че споделянето на „противоречиви мнения, които служат само за отчуждаване на цели демографски групи“, не „подпомага екологичната кауза“ и „само отслабва способността ѝ да защитава интересите си и вреди на цялостното движение за борба с климатичните промени“. Друга статия във „Форбс“ описва кариерната ѝ дъга като „трагедия“ и твърди, че тя е водена от всеобхватна „омраза към Израел“ и решимост да „унищожи еврейската държава“. Междувременно влиятелното германско издание „Дер Шпигел“, което я беше наградило за „Личност на годината“ през 2019 г., през 2023 г. я заклейми като „антисемит“.
Според Стайн медийното отлъчване на Тунберг не може да се обясни просто с идеята, че подвизите на 22-годишен организатор не са толкова интересни, колкото тези на преждевременно пораснал тийнейджър. По-скоро ги е разгневила нейната публична позиция срещу капитализма, империализма и действията на Израел в Газа.
„Всяка от тези позиции беше стъпка надолу в очите на основните медии и олигархията, която те защитават“, казва тя. „Можеше да се види, че натискът срещу нея започна, когато тя започна да говори за климатична, социална и икономическа справедливост. Но когато тя започна да заема позиция по отношение на Газа, това беше последната капка и след това вече не виждаме основните медии да я отразяват“, добавя тя.
Тунберг счита борбата за по-зелен свят за неразделна част от борбата за политическа и икономическа свобода. „За мен няма начин да разгранича двете“, казва тя и добавя:
„Не можем да постигнем климатична справедливост без социална справедливост. Причината, поради която съм активист за климата, не е, че искам да защитя дърветата. Аз съм активист за климата, защото ме е грижа за благосъстоянието на хората и планетата, а те са изключително свързани.“
Димитри Ласкарис, адвокат и бивш кандидат за лидер на Зелената партия на Канада, който е плавал на няколко „флотилии на свободата“, опитващи се да пробият блокадата на Газа, заяви, че остракирането на Тунберг представлява и „обвинение и срещу екологичното движение“. Ласкарис заяви пред MintPress:
„Преди Грета да заеме невероятно смела позиция в защита на жертвите на геноцидния режим в Израел, тя беше любимка на движението, но много от същите “природозащитници“, които я възхваляваха, мълчаха, когато тя рискува живота си, за да привлече вниманието към страданията на палестинците. Екологичната справедливост и правата на човека са неразривно свързани. Ако сега не застанете на страната на Грета, тогава нямате право да се наричате „природозащитник“.“
Опасни води
В допълнение към политическата си траектория Тунберг в момента е на физическо пътешествие, плавайки с кораб за помощ към Газа в опит да прекъсне израелската блокада. Тя е една от 12-те публични личности, които се качиха на борда на кораба „Madleen“ в сицилианското пристанище Катания, който трябва да достигне гъсто населената ивица. Сред останалите са актьорът от „Игра на тронове“ Лиъм Кънингам и френският политик Рима Хасан.
Корабът превозва спешно необходими стоки, включително брашно, ориз и други основни продукти, както и бебешки храни, женски хигиенни продукти, медицински консумативи, патерици, протези за крайници и комплекти за обезсоляване на вода. Madleen е малък кораб и помощта е само капка в морето от това, което според властите е необходимо. Организаторите обаче подчертават символичното значение на пробиването на блокадата отвън. „Правим това, защото независимо от шансовете ни, трябва да продължим да се опитваме, защото в момента, в който спрем да се опитваме, губим човечността си“, обяснява Тунберг . Доброволците и екипажът плават невъоръжени и са обучени на ненасилие.
Корпоративните медии до голяма степен игнорират пътуването. Ню Йорк Таймс например изобщо не го отразява, а Вашингтон Пост му посвещава една-единствена статия. Други издания обаче горчиво осъдиха операцията. „Нарцисизмът на Грета Тунберг ескалира до ужасяващи нива“, гласеше заглавието на британския всекидневник „Телеграф“, който я нарече „самоцелен трик, маскиран като дързък акт на благотворителност“.
Някои коментатори проявиха още по-голяма враждебност към мисията. Американският сенатор Линдзи Греъм например заяви, че се надява „Грета и нейните приятели да могат да плуват“, като открито предложи корабът с помощи да бъде нападнат.
Израел заяви, че ще блокира навлизането на Madleen във водите на Газа, а негови безпилотни самолети вече кръжат около кораба. През май израелските военни атакуваха друг кораб, който се опитваше да достави животоспасяваща помощ на Палестина, като изстреляха ракети по плавателния съд точно край малтийските води. Инцидентът до голяма степен беше пренебрегнат от западната преса.
Стейн е впечатлена от смелостта на Тунберг и казва пред MintPress:
„Това е геройство, това е вдъхновяващо и това, че тя и другите от Флотилията на свободата са пример за подражание, е много важно. Техният невероятно смел, състрадателен хуманитарен пример е полярната противоположност на този ужасяващ геноцид. Те рискуват живота си и го знаят… Но отказват да приемат геноцида или да бъдат безсилни пред него.“
Липсата на внимание от страна на пресата вероятно не изненадва Тунберг, която определя западните корпоративни медии като активни участници в клането. „Нашите правителства, нашите институции, нашите компании подкрепят този геноцид… Това са парите от нашите данъци. Това са нашите медии, които продължават да дехуманизират палестинците“, казва тя. „От името на международната общност, на така наречения западен свят, много съжалявам, че ви предадохме, като не ви подкрепихме достатъчно“, добавя тя.
Начинът, по който управляващата класа колективно изхвърли Тунберг, далеч не е изолиран случай. Елитните либерални сили в миналото са се опитвали да обезвредят и размият радикалните предизвикателства към статуквото, като например кампанията „Животът на чернокожите има значение“, ЛГБТ движението за освобождение и протестите „Окупирай Уолстрийт“, предлагайки на техните лидери достъп и привилегии. Ако тази стратегия се провали, личностите и движенията биват отбягвани, порицавани или атакувани. Докато Мартин Лутър Кинг насочваше вниманието си към расистките южни шерифи, към него се отнасяха с уважение. Но след антивоенната си реч „Отвъд Виетнам“ , в която насочва оръжията си към „тройната злина на расизма, крайния материализъм и милитаризма“, той се превръща в обществен враг номер едно и е игнориран, осъждан и в крайна сметка убит.
Тунберг не показва признаци на отстъпление. „Ние се борим за справедливост, устойчивост и освобождение за всички. Не може да има климатична справедливост без социална справедливост“, каза тя. Точно това е видът говорене, заради което тя е изхвърлена от елитното вежливо общество.
About The Author
