Доналд тръмп
Прахът за кратко се уталожи, за да се вдигне отново. Вълната от укази на Доналд Тръмп, която предизвика хаос във всички области – от чуждестранната помощ до световната търговия – стремително разтърсва и променя вътрешната и външната политика. И изкушението отново е да се мисли за Доналд Тръмп като за екзогенен шок за американската демокрация. Но вгледайте се по-внимателно и ще видите не президент-злосторник, който нанася удари с чук по досегашния стабилен политически ред, а една история на ерозията на нормите, проправила пътя за него.
Политическите норми са скелето на демокрацията и се налагат не от закона, а от един вид социален консенсус. Те не са кодифицирани, строги механизми за регулиране на политическите факти – като например разделението на властите – а съгласието, че тези неща трябва да се уважават и спазват. Ясен пример за това е правомощието на президента да помилва. А помилването на членовете на семейството на Джо Байдън беше също толкова накърняване на нормите, колкото и помилването от страна на Тръмп на осъдените за щурма на 6 януари.
„Говорим за американската система на управление – написа колумнистът на „Ню Йорк Таймс“ Езра Клайн след встъпването в длъжност на Тръмп, – сякаш тя е нещо солидно, обвързано с конституцията и институциите така, както коланът се пристяга около кръста. Но всъщност това е просто купчина норми в шлифер. Съборете нормите и всичко се променя“. Нескритата цел на Тръмп е именно да ги събори, но в някои отношения той само ускорява един процес, който вече е започнал.
Да вземем за пример заповедта на Тръмп за изграждане на център за задържане на мигранти в залива Гуантанамо – място, което от години функционира извън рамките на международното право въпреки протестите и призивите за закриване. Стотици затворници бяха държани там по силата на военното право, често след незаконно задържане, изчезване и изтезания в черни обекти на ЦРУ. Предложението на Тръмп да бъдат задържани там десетки хиляди мигранти е скандален ход, но не е отклонение. Той буквално се опира на това, което е било преди него.
„Подобно на много от авторитарните атаки на Тръмп срещу правата на човека, и тази има срамни прецеденти в историята на САЩ“, казва пред CNN Винс Уорън, изпълнителен директор на Центъра за конституционни права,.„Много преди втората администрация на Буш да използва съоръжението, за да задържи и малтретира близо 800 мюсюлмански мъже и момчета като част от „войната срещу тероризма“, първата администрация на Буш държеше там хаитянски бежанци, за да се опита да ги лиши от правата им съгласно международното право. Всъщност и в момента в затвора се намират задържани мигранти в съоръжение, наречено „ Оперативен център за мигранти“. Миналата година администрацията на Байдън предостави на частен изпълнител над 160 млн. долара за управлението на съоръжението.
Друга директива на Тръмп също се основава на съществуващ прецедент. В една от заповедите си той обещава да депортира студенти и други лица без американско гражданство, които участват в пропалестински протести. Но техните действия вече бяха охулвани и подлагани на полицейски репресии много преди Тръмп да бъде преизбран. Не забравяйте, че демократите блокираха исканията за палестински оратор на своя конгрес, а в цялата страна „либералните“ академични институции изгониха студенти за протестите, отнеха им дипломите, и извикаха въоръжена полиция, за да разпръсне седящите им стачки.
Същото важи и за оттеглянето на Тръмп от международни организации като Световната здравна организация и за имперския му авантюризъм, когато става дума за външна политика. САЩ отдавна, при много по-джентълменски президенти, нарушават международното право, обиждат международните институции и предприемат едностранни кампании, легитимирани от статута им на суперсила. Преди повече от две десетилетия Конгресът прие закон, който разрешава „всички необходими и подходящи средства“ за „освобождаване на американски или съюзнически персонал, задържан от или от името на Международния наказателен съд“. Това получи прякора „Закон за инвазия в Хага“. Самата „война срещу тероризма“ беше една дълга, катастрофална кампания за нарушаване на нормите. Седмица преди САЩ и техните съюзници да нахлуят в Ирак, генералният секретар на ООН ги предупреди, че военните действия ще бъдат нарушение на Устава на ООН.
Дори на пръв поглед, съюзите на Тръмп с технологични милиардери са груби и очевидни, но те отразяват милиардерите и влиятелните личности, които се втурнаха към кампанията на Камала Харис, повече от които публично я подкрепиха, отколкото Тръмп. Байдън продължи практиката на предишни президенти, републиканци и демократи, да привличат супербогати донори за посланически постове, преди Тръмп да направи явното quid pro quo със своя кабинет от милиардери. И дори либералният аргумент, че самите темперамент, характер и нрав на Тръмп го самодисквалифицират, се сблъсква с факта на неговия предшественик. Упоритото вкопчване на Байдън във властта и искането от хората да не обръщат внимание на самите си очи и уши, докато менталните му възможности угасваха, демонстрира, че презрението към интелигентността на обществото не е запазена марка на десницата.
Това не означава, че няма разлика между Тръмп и неговите предшественици, нито че някой си прави илюзии, че САЩ са били съвършена демокрация преди неговата поява на сцената. Не искам да омаловажавам нарушенията на президента и тяхното материално въздействие, най-вече липсата на придържане към мирния преход на властта – това е свръхнормата, ако щете. Но американската мечта за просперитет у дома и превъзходство в чужбина дълго време прикриваше един много по-циничен и транзакционен ред – ред, който Тръмп едновременно разкрива и затвърждава.
Опасността идва от предположението, че тръмпизмът се появява от нищото. Всъщност той идва от много източници, като един от тях е създаването от неговите предшественици на политическа система, в която серийните нарушения се смятат за приемливи, защото са извършени от правилните хора. Е, за милиони хора Тръмп е правилният човек.
About The Author
