Според една известна поговорка кюрдите, многократно изоставяни от западните съюзници, „нямат други приятели освен планините“. Но в Северна Сирия кюрдите нямат дори планини, на които да се опрат. Границата между Турция и Сирия, на изток от река Ефрат, минава по ръждясалите релси на отдавна изоставената железница от Берлин до Багдад на кайзер Вилхелм. От двете страни на тази произволна разделителна линия равнинната, суха степ не предоставя убежище за отбрана или въстание. За сирийския кюрдски град Кобане, който се намира непосредствено на границата, перспективите за отблъскване на турско нашествие без западната намеса са все по-мрачни.
Преди десетилетие американската намеса в прочутата обсада на Кобане в Северна Сирия обърна хода на събитията в полза на кюрдските защитници от YPG, като не само спаси града от завладяването му от „Ислямска държава“, но и установи работни отношения, благодарение на които джихадистката групировка беше почти напълно унищожена в страната. Но импулсивното решение на Тръмп от 2019 г .след телефонен разговор с Ердоган да изтегли американските войски от покрайнините на границата доведе до това, че защитата на Демократичната Автономната Администрация на Североизточна Сирия (ДААСИС) се срина, въпреки тежките боеве, пред нахлуването на подкрепяните от Турция милиции на Сирийската национална армия (СНА). Кюрдите загубиха ценни позиции и бе ускорено етническото прочистване на хиляди кюрди от етнически смесения регион. Днес ситуацията за изцяло кюрдския град Кобане е още по-опасна.
След падането на Манбидж по-рано този месец Кобане е притиснат от СНА по западния си фланг покрай река Ефрат, като Сирийските демократични сили (СДС) упорито защитават жизненоважния мост Каракозак. На изток от Кобане силите на СНА се струпват в териториите, завзети от Турция през 2019 г.; разположената на север от града турска армия обстрелва СДС с артилерия и удари с дронове. Американските опити за посредничество при сключването на мирно споразумение в последния момент се провалиха; европейската дипломация, може би неразличима от подкуп за Ердоган, продължава.
Макар че защитниците на града се заканиха да повторят прочутата си победа през 2014 г., преди десетилетие се наложи намесата на САЩ, за да бъде спасен градът. Този деус екс махина на американските военновъздушни сили със сигурност няма да се повтори срещу предполагаемият съюзник от НАТО Турция. В последните си дни администрацията на Байдън едва ли ще ангажира Съединените щати, които обявиха, че всъщност разполагат с 2000 военнослужещи в Сирия, а не с 900, както се твърдеше досега, да разположат свои сили между въоръжените сили на ДААСИС и струпващите се по границите СНА. Нежеланието на Тръмп да продължи американското присъствие в региона и близките му лични отношения с Ердоган вещаят лошо бъдеще за ДААСИС.
Тъй като американският ѝ спонсор по същество е страничен наблюдател, ДААСИС е принудена да предприеме бързи дипломатически действия, като не само обещава вярност на новото правителство в Дамаск, доминирано от Хайят Тахрир Аш-Шам (ХТШ), но и предлага чрез американците да изтегли войските си от града, оставяйки само полицейската си милиция „Асаиш“, и да евакуира несирийските кюрдски бойци от страната, което е отдавнашно турско искане. В същото време ДААСИС бавно предава етнически арабски територии като Дейр ез-Зор и Ракка, спечелени в дългата война срещу „Ислямска държава“, под контрола на ХТШ, в процес, който вероятно ще се ускори през следващите седмици. Кюрдското господство в арабските региони, в този етнически разделен регион, беше дългогодишно оплакване както на Турция, така и на западните защитници на милициите, които Анкара контролира.
По ирония на съдбата самото създаване на СДС, в които кюрдските YPG са ядрото на сбор от арабски и християнски милиции, до голяма степен е резултат от американските опити да се задоволят подобни турски претенции. Но вместо това, дори когато кюрдите се лишават от арабските си владения, сега те са заплашени от етническо прочистване в собствените си основни територии.
Тъй като няма къде другаде да отидат – освен в Европа, която все по-рядко приема сирийски бежанци – надвисналата криза става все по-екзистенциална за сирийските кюрди. Преди няколко години западната подкрепа се оказа огромен мултипликатор за силите на СДС. Сега оттеглянето ѝ и надвисналото унищожение на милициите от страна на една членка на НАТО може да се окаже фатално. Кюрдите не са първите и няма да бъдат последните, които ще научат, че е трудно да бъдеш партньор на САЩ във война, която продължава по-дълго от един изборен цикъл на Вашингтон.
About The Author
