От 15 май вечерта, когато бе разпространена новината за покушението срещу премиера на Словакия Роберт Фицо, повечето европейски медии са фокусирани върху темата за нажежаващия се климат на насилие в Европа, като го свързват най-вече с (гео)политическата поляризация около предстоящите избори за Европейски парламент.
Информационните платформи и медийни раздели се препълниха с изброяване на случаи от различни страни, в които е била проявена агресия към политици или пък са им отправяни заплахи. Ройтерс тиражира написаното в Х от полският премиер либерал и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск, който съобщи, че също е обект на закана с разправа. Той публикува екранна снимка от коментар, в който пише: „…словаците ни дадоха пример какво да се прави с Туск“, ако реши да се откаже от инвестирането в голямо летище в централната част на страната. В този контекст Ройтерс припомня и убийството на либералния кмет на полския град Гданск през 2019 г., по време на предходното полско правителство на ултраконсервативната партия „Право и справедливост“.
А ето и информационната подборка на испанския вестник „Публико”. Припомня се, че преди седмица евродепутатът от Германската социалдемократическа партия Матиас Еке е бил брутално нападнат от крайнодесни симпатизанти, докато разлепял предизборни плакати в родината си.
Пак в Германия бившият кмет на Берлин Франциска Гифи е ранена в началото на месеца от мъж, който е имал в досието си престъпления от омраза. Малко след това жертва на подобна атака става и депутатът от германските „Зелени” Кай Геринг.
„Публико” пише също, че в съседна Белгия пък министър-председателят Александър Де Кроо на 16 май е подал жалба в полицейски участък срещу посетител на събитие, който извикал срещу премиера, че „трябва да го застрелят“. Всъщност се оказа, че жалбата е срещу радиоводещ на локална радиостанция, който, според шефовете си, се „пошегувал”, когато в ефир казал как всеки желаещ да разкара премиера, но притесняващ се от охраната му, може да вземе пример словашкия атентат.
Хрониката на „Публико” продължава с ръководителката на социалдемократическата делегация в Европейския парламент, испанката Ираче Гарсия Перес. Тя съобщила преди месец, че гумите на колата ѝ са били нарязани и малко след това фасадата на дома ѝ била изрисувана с нецензурни обиди срещу нея.
Припомня се и също неотдавнашен инцидент от Швеция. Там група нацисти с качулки нахлуват на среща срещу фашизма, провеждана в театър в южната част на Стокхолм. При нападението са ранени трима души. През 2022 г. крайнодясната и антиимиграционна партия Шведски демократи става втората най-гласувана сила на изборите и в крайна сметка влиза в изпълнителната власт заедно с консерваторите.
По този повод „Публико” изтъква, че споразуменията с крайнодесни групи вече не са недопустими за пресичане „червени линии”, а са станали нещо нормално в европейската политика. „В Холандия партията на либерала Марк Рюте сключи правителствен пакт с екстремиста Герт Вилдерс. Това е предупреждение към привържениците на преструктурирането на съюзи, очаквано след европейските избори,” коментира „Публико”. И продължава: „Урсула фон дер Лайен вече даде да се разбере, че е готова да танцува с крйнодесните сили, като слага „червена линия” само пред „приятелите на Путин“, но е готова да се свърза с други – като „Италианските братя” на Джорджия Мелони, „Vox” в Испания или „Право и справедливост” в Полша”.
Европейските социалдемократи не крият притесненията си, че досегашната им „сглобка” с ЕНП в Европейската комисия едва ли ще продължи при очаквания нов състав на Европарламента. След вълната от атаки срещу политици, социалдемократите, либералите, зелените и левите в ЕП подписаха обща декларация „в защита на демокрацията” и срещу езика на омразата. ЕНП не се е присъединила към нея.
Публикация по същата тема в най-големия испански вестник „Ел Паис”, смятан за близък до управляващата Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП), обръща внимание, че поляризацията, която избива в актове на насилие, е трупана отдавна и има за основа най-вече социалното недоволство от неравенствата в европейските общества. А те растат не от вчера. Вестникът връща лентата до пандемията от Ковид-19 и съпътстващите я замразявания на икономическата дейност, провокирали много фалити, загуба на работни места, обедняване. Оздравяване от тази криза така и не е настъпило. „Ел Паис” посочва, че оттам идва и бумът на теориите на конспирацията, на обществените напрежения, на експлозиите от омраза срещу инакомислещи. Но пропуска факта, че всичко това прелива и в нови социално-икономически, а и психологически изпитания за гражданите покрай отката от войната в Украйна върху европейските икономики и общества. Именно още по-изострената заради войната поляризация, определяща и тона на политическото говорене, и дискурса на мейнстрийм медиите, е най-богатата хранителна среда за екстремизма и войнстващата омраза, плъзнали като масов вирус.
Дори и в момента, при отразяването на покушението срещу Роберт Фицо, медийните интерпретации и у нас, и другаде из Европа не могат да се отърват от този вирус, макар на думи уж да се борят с него. Видяхме как само за броени часове стрелялият срещу Фицо нападател, самодекларирал се като противник на линията на словашкия премиер да не се въоръжава повече Украйна, бе медийно преобразен в привърженик на саморазпуснала се преди две години проруска групировка. Та да продължи да звучи все същият лайтмотив, че зад всичко лошо прозират само кремълските конспиратори и нищо друго.
Следването на тази генерална линия, която всъщност огледално повтаря именно тъй пламенно громените от нея конспиративни теории, сега роди двоен абсурд. Словашкият атентатор се оказа представян хем като внедрен путинист, хем като изразител на праведния либерален гняв срещу Фицо, който сам си е виновен, че е прострелян, защото е приятел на Путин и защото внасял дух на конфронтация сред словаците.
Трудно е да се намери публикация, в която Фицо да не е наричан „словашкия Орбан” и да не се припомня, че през 2018 г. е подал оставка след масови протести, избухнали заради убийството на младия словашки разследващ журналист Ян Куцяк и приятелката му Мартина Кушнирова. Последното разследване, по което Куцяк е работел преди да го убият, е за предполагаеми връзки между италианската мафия и предприемачи от близък до Фицо кръг. Делата, водени по този жесток случай през годините след оставката на Фицо, така и не откриват пряка връзка между убийството на журналиста и експремиера. Но това не променя тона на влиятелни, громящи Фицо и оспорващи съдийската почтеност медии.
Фицо се върна на власт миналата есен, когато партията му „СМЕР” („Посока – социалдемокрция”) взе най-много гласове в парламентарните избори и сформира коалиционно правителство със също социалдемокртическата „ГЛАС”. При сегашния му премиерски мандат неговият тон, вече трениран и в опозиционните му няколко години, е значително по-твърд и поддържа същата острота, както и тона на противниците му. Фицо не се притеснява вече открито да клейми атакуващите го медии като подстрекатели на обществени размирици. Той не се поколеба да обяви даже, че се кани да разформирова и обществените радио и телевизия, превърнати в рупор на противниковия му управлявал доскоро политически лагер.
А и защо да се колебае – нали точно това направи и също наскоро върналият се на власт в Полша либерален премиер и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск, който така реши да разчисти терена си от предишното управление на ултраконсервативната „Право и справедливост”. Действията на Туск обаче бяха преглътнати от европейските мейнстрийм медии и политици само със символично мърморене, докато срещу дори още неосъществените намерения н Фицо се надигна мощна вълна от обвинения в антидемократизъм. А явно добре облъченият от всичко това атентатор срещу него дори посочи като мотив за стрелбата си, че бил недоволен и от цялостната политика на премиера, и специално от посегателството му срещу медиите.
Ако се влезе в циничния калъп на онези, които сега подмятат, че Фицо сам си е виновен за атентата, трябва да се напомни, че тази спирала от омраза се натяга твърде отдавна и от противниците му. И ако не им харесва твърдостта на сегашното му управление, „сами са си виновни”, че са го превърнали в такъв хардлайнер. Но е несъмнено, че този път води към бездна. Не само словаците.
В момента все още действащата президентка на Словакия Зузана Чапутова (от опозиционната на Фицо либерална партия „Прогресивна Словакия”) и новоизбраният през април т. г. за неин наследник на поста Петер Пелегрини (съратник и съпартиец на Фицо) съвместно се опитват да успокоят страстите в страната и зоват към обществено помирение. Пелегрини прикани партиите и към преустановяване на кампанията за евроизборите, докато напрежението не спадне. Тя, впрочем, и без това де факто е спряла.
Покушението срещу Фицо, който още е между живота и смъртта, оставя дълбок белег и върху цялата европейска кампания преди вота за нов Европарламент. Дано наистина послужи за гръмко предупреждение, че настървяването срещу опонента и инакомислещия води само до зло. И че медийното зомбиране само с една натрапвана „истина” произвежда чудовища.
Европейските лидери реагират с еднозначно осъждане на стрелбата срещу Фицо и на насилието въобще. „Ел Паис” изтъква всеобщото стъписване на членовете на Европейския съвет – институцията, в която заедно заседават правителствените водачи на страните от ЕС, пред факта, че един от тях, словашкият им колега, с когото може и да са спорили, но все пак са седели край една кръгла маса и са търсели общи решения, сега се бори за живота си, след като е бил прострелян от озлобен човек. Атентатът брутално сочи, че всеки един от тях потенциално може да се окаже на мястото на Фицо.
Позовавайки се на изследователя от германската фондация „Маршал” Василис Нтусас, „Ел Паис” изтъква, че поляризацията е „симетричен феномен”, който поразява целия политически спектър – както левицата, така и десницата, но все пак насилствените прояви са най-характерни за десницата.
Точно това е голямата аларма и голямата заплаха. Набъбващият сред общата суматоха и шумотевица откровен фашизъм. Добре охранен от дълги години на кризи, обедняване, растящо неравенство, неадекватни управления, неосъществени алтернативи и настървяващо отчаяние. Готов да отрови всяко объркано и озлобено човешко съзнание. Готов да унищожава всекиго, който не му харесва. Дали не е вече късно чудовището да бъде спряно?
About The Author
