Има ли надежда за Социална Европа?

План за социално, икономическо и екологично развитие, радикална демократизация на ЕС, ефективен контрол на Европарламента спрямо ЕК и ЕЦБ, както и солидарност с имигрантите – това са само част от посланията на състоялия се в Атина Прогресивен форум

По време на дискусиите на състоялата се в Атина конференция на Прогрeсивния форум под надслова „Да обединим сили за една различна Европа“. Снимка: left.gr
По време на дискусиите на състоялата се в Атина конференция на Прогрeсивния форум под надслова „Да обединим сили за една различна Европа“. Снимка: left.gr

Има ли път за обединение на европейските леви и накъде води той – в тази посока бяха дискусиите на състоялата се в Атина конференция под надслов „Да обединим сили за една различна Европа“. Събитието бе съорганизирано от СИРИЗА и Прогресивния форум в Европейския парламент, който обединява евродепутати от различни парламентарни групи.

Представители на „Европейската левица”, „Социалистите и демократите”, „Европейската зелена партия”, учени и членове на други прогресивни политически формации от Австрия, Хърватия, Белгия, Франция, Ирландия, Португалия, Гърция, България, както и от Каталония, имаха възможност да обменят мисли и идеи за настоящето и бъдещето на ЕС.

Сред ораторите се откроиха гръцкият министър на труда Ефи Ахциоглу, зам.-председателят на ЕП и член на ръководството на СИРИЗА Димитриос Пападимулис, евродепутатът от групата „Социалисти и демократи” Ана Мария Гомес. Както и Ска Келер, съпредседател на групата „Зелените/Европейски свободен алианс” в ЕП, чието име нашумя в България в началото на февруари т.г., когато посети Кресна и Банско, за да разбере повече за екологичните казуси, свързани с магистрала „Струма“ и с протестите за Пирин. Гостуването ѝ тогава очевидно подразни българския вицепремиер Валери Симеонов, чиято партия НФСБ излезе с грубо изявление и грозни нападки по неин адрес, широко отразени не само в местните, но и в европейските медии. 

На форума в Гърция прозвучаха интересни и различни мнения. Наред с очевидните за всички изводи, като необходимост от обединение и от радикална институционална и икономическа реформа на ЕС, бяха изразени и редица спорни тези, които все по-често се прокрадват и у нас. Част от ораторите се обединиха около това, че фашизмът се завръща в Европа, че интеграционния проект е в екзистенциална криза и че едва ли не, за да попречи на ренесанса на национализма, лявото трябва да наблегне на популизма, за да бъде по-близо до хората.

В залата по време на конференцията. Снимка: left.gr
В залата по време на конференцията. Снимка: left.gr

Според професора по право и политическа философия в Университета Бъркбек в Лондон и член на СИРИЗА Костас Дузинас хората изпитват обоснован гняв и лявото е длъжно да заложи на един радикален модел подобно на СИРИЗА – класов елемент, съчетан с културен популизъм. Той дори предложи един нов тип федерация чрез изготвянето на нова европейска конституция за 21-ви век, която да акцентира върху хората.

Мнозина от ораторите се спряха и върху проблемите на неустойчивия икономически растеж, на който залагат неолибералите и който води до симбиоза между финансовите институции и невидимата олигархия. Авторитарните и олигархични управления са безконтролни и са следствие на неолибералната глобализация, твърди Янис Милопулос, професор в Политехническия университет в Солун. Според него днес се открояват два отговора на така създалата се ситуация. Единият идва от крайната десница, която залага на заплахата от имигрантите и на националния тип капитализъм. Алтернативата отляво обаче звучи горе-долу като запазване на статуквото. Ето защо той също залага на екзотичната идея левицата да се обърне към популизма и да премести фокуса си малко по- към центъра, дори и по-надясно.

Ирландецът Еоин О‘Брайън, член на Шин Фейн, детайлно описа случващото се в страната му. То доста напомня и на ситуацията у нас. Макар че по икономически показатели Ирландия вече не е в криза, близо 60% от хората там не усещат подобрение, а по скоро все още са под влияние на последиците от не тъй отдавнашния икономически срив. 20% от ирландците нямат здравна застраховка, броят на бездомните постоянно расте. Безработицата намалява, за сметка обаче на несигурните т.нар. договори за нулеви часове, които облагодетелстват работодателите и не предлагат почти никаква защита за правата на работниците.

Защо обаче хората не търсят решение при прогресивните сили? Защото, според О‘Брайън, гражданите днес се нуждаят от позитивно прогресивно послание за справедлив икономически растеж, а не просто от противопоставяне на драстичните бюджетни съкращения. И той бе един от тези, които заговориха за обръщане на лявото към популизма в комбинация с нестандартното понятие „прогресивен космополитен национализъм“.

В съзнанието на мнозина навярно неминуемо възниква поне един лингвистично-смислов проблем – думата „популизъм” отдавна вече не се свързва толкова с латинския термин populus – народ, а е придобила негативно звучене в светлината на политическото инженерство от последните две десетилетия не само в Европа, но и по света. Днес „популист” в масовото съзнание означава Орбан, Тръмп, Льо Пен, Фицо, а не Корбин, Коща или Сандърс.

Макар цитираните говорители на Прогресивния форум несъмнено да имат предвид популизъм в смисъл на „по-близо до народа”, то остава въпросът кой тогава е автентичният социалист и прогресивен водач? Дали Корбин, който се обяви за солидарност с имигрантите и еднозначно подкрепи Истанбулската конвенция? Или словакът Фицо, който е на точно обратните позиции?

Не рискува ли левицата съвсем да обърка избирателите, ако се подхлъзне по пързалката на популизма, пък бил той и с човешко лице? Освен това доста избиратели на Стария континент изглеждат все по-изкушени от крайната десница, която от последните евроизбори насам е увеличила влиянието си цели три пъти – или избирателите ѝ са набъбнали с около 18 милиона души. Дали левите имат повече шансове, като се включат в „надпреварата за народната любов”, или по скоро трябва да се върнат към автентичните си корени?

Мнозина от участниците във форума в Атина се опитаха да отговорят на тези и други въпроси. „Работещо демократично обединение за една различна Европа без фашизъм е възможно, само ако радикалното ляво се радикализира още“, заяви Димитриос  Пападимулис, зам.-председател на ЕП и член на СИРИЗА.

Българският евродепутат от групата на „Социалистите и демократите” в ЕП Георги Пирински пък акцентира върху необходимостта от промяна на пораженческата нагласа, с която мнозина прогресивни формации тръгват към предстоящите евроизбори през май догодина. Освен това открои забележителния пример на Португалия, където коалиционното правителство на Антонио Коща – на социалисти, комунисти, синдикални и граждански организации – доказа, че и управление извън неолибералната парадигма е способно да изведе страната от наложената ѝ програма от Тройката ЕС, ЕЦБ и МВФ, налагаща драстични бюджетни орязвания.

Българският евродепутат Георги Пирински призова левицата да се отърси от пораженческите настроения преди евроизборите. Снимка: left.gr
Българският евродепутат Георги Пирински призова левицата да се отърси от пораженческите настроения преди евроизборите. Снимка: left.gr

За българския евродепутат „различната Европа“ трябва да се основава на три основни елемента: категорично отхвърляне на досегашния бюрократски и технократски модел на управление на Брюксел; растеж на икономиката, който работи за хората; и не на последно място – социална сигурност, основана на солидарността. Тук Пирински даде за пример забележителната солидарност, проявена от гръцката левица след нападението над сънародничката ни Костадинка Кунева, която днес е евродепутат от СИРИЗА. Тя също присъства на конференцията в Атина и беше сърдечно приветствана с бурни аплодисменти.

Ска Келер, съпредседател на групата на „Зелените” в ЕП отбеляза, че днес дебатът „за“ и „против“ Европа е по-актуален от всякога и че прогресивните сили са длъжни да заемат категорична позиция в подкрепа, но с изричната уговорка, че са необходими дълбоки реформи. „Днес лявото е в дефанзивна позиция, а трябва да се върне в битката“, заяви Келер.

Ска Келер смята, че левите трябва да се обединят около солидарността. Снимка: left.gr
Ска Келер смята, че левите трябва да се обединят около солидарността. Снимка: left.gr

Според германката основната идея, около която левите трябва да се обединят, е солидарност – във и извън Европа – защото в основата на прогресивната идея стои интернационализмът.

Колкото до ЕП, левите и зелените биха били много по-ефективни, ако имат координирана стратегия. Макар че наблягат на различни теми, те споделят обща цел. Ето защо е повече от естествено на едно предизборно мероприятие, например във фабрика, левият кандидат да говори на работниците и за екология, и за опазване на околната среда, докато зелените биха могли да откроят икономическите затруднения на Гърция и необходимостта от опрощаване на дълга ѝ.

Сред най-интересните изказвания беше това на гръцката министърка на труда Ефи Ахциоглу. Тя очерта трите основни стълба, на които лявото трябва да стъпи, за да превърне равенството в екзистенциална ценност. На първо място са демократичните процедури при взимането на решения, така че правителствата да работят прозрачно; следват институционалните промени в икономиката; и не на последно място – социалната справедливост чрез защита на трудовите права, колективното договаряне и синдикалните организации.

Професорът по икономика и бивш гръцки министър Лука Кацели обърна внимание на още един любопитен парадокс, който се наблюдава и у нас. Макар доверието в институциите и държавите системно и целенасочено да се руши през последните десетилетия, днес все по-често чуваме призиви, и то не само традиционно отляво, а и отдясно, за необходимостта държавата да се завърне и да бъде добър стопанин. Това клише обаче не може да изтрие трупаното с десетилетия недоверие на гражданите към публичните институции. Тук отново трябва да се активизират прогресивните формации, които носят отговорност да разясняват сред гражданите, че както държавата, така и частният предприемач могат да бъдат еднакво „добри и/или лоши стопани“. Става дума за контрол, безкомпромисно спазване на законите и стабилни гаранции за прозрачност на процедурите.

Може би най-емоционалното изказване беше на Ана Мария Гомес, член на Групата на социалистите и демократите в ЕП от Португалия. „Дясното сгреши!“ Така Гомес обобщи ситуацията в страната си преди идването на власт на коалиционното правителство на Антонио Коща преди две години, което постигна забележителни икономически показатели и най-вече възвърна самочувствието на португалците. Евродепутатката обърна внимание на неотдавнашна пресконференция в Брюксел, на която по повод Португалия Жан-Клод Юнкер възкликнал „Как е възможно? Кой би си помислил преди две години, че това е възможно?“

Тя припомни, че по време на Комисията на Барозо многократно се е повтаряло, че е небходима дерегулация на финансовите пазари. А се видя до какво доведе това – до широко разпространяване на т.нар. данъчен рай, до Досиетата от Панама и т.н. Ето защо днес Европа трябва да се реформира и да се върне към регулация, прозрачност и отговорност.

„Крайно време е да престанем да се отнасяме към данъчното облагане просто като технически въпрос“, призова Гомес. Необходима е нова финансова рамка – справедливо данъчно облагане, което да бъде използвано като средство за един нов модел на преразпределение на публичните средства. Сред другите основни цели на прогресивните сили тя постави и борбата за запазване на кохезионната политика на ЕС.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас закри форума със запомнящо се изказване, в което подчерта, че днес е от решаващо значение да започнем дискусия за необходимостта от ново ляво в Европа, нова европейска левица, която ще се роди от съществуващите противоречия, но и ще обедини прогресивните сили. Според Ципрас тя трябва да бъде по-радикална и да се бори по-твърдо за социалните права на мнозинството от хората, да бъде по-европейска, антинационалистическа и по-екологична.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас по време на изказването си. Снимка: left.gr
Гръцкият премиер Алексис Ципрас по време на изказването си. Снимка: left.gr

Ципрас подчерта, че прогресивните сили са изправени пред историческа възможност да представят „реалистичен политически план за Европа, която да служи на своите граждани чрез демокрация, равенство и солидарност“. Той също открои важността на справедливото данъчно облагане като основа на една нова европейска структура – отговорна и прозрачна. „Демократизация! Ново начало!“ – с тези думи, Ципрас призова всички прогресивни сили да се обединят, защото ни предстоят много тежки битки.

Наред с политическите и икономически анализи, един въпрос, поставен от Костадинка Кунева, активен член на Обединената левица в ЕП и член на СИРИЗА, се запечата в съзнанието ми. Тя попита какви са перспективите пред младите хора днес, които, обзети от гняв и страх, като че ли са загубили въображение и способност да мечтаят? И защо те не търсят и не получават отговори отляво? Може би защото, както казва огорчената главна героиня в театралната постановка на Теди Москов по филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители“, „Днес мечтах за първи и последен път“…  Прогресивните сили в Европа днес носят огромна отговорност да възвърнат увереността и самочувствието на хората с леви и зелени възгледи. Иначе рискуват през май 2019 г. много от европейците да гласуват за последен път…

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар