Извънредното положение изглежда вече е обичайното положение в преживяващия какво ли не през последните години Еквадор. Днес, на 21 април, еквадорците дори и гласуват именно насред обявено само преди два дни за срок от два месеца поредно извънредно положение. Отиват до урните под дулата на полиция и армия, за да пуснат бюлетини с отговори на 11 въпроса в угоден на младия президент Даниел Нобоа референдум за мащабни законодателни и конституционни промени.
Лявата опозиция, гражданските движения и синдикатите остро критикуват възжеланите от Нобоа реформи, като подкопаващи трудовите права и облагодетелстващи само местните и транснационални елити. Десницата извън президентската коалиция „Национално демократично действие” (с претенциозната абревиатура ADN, означаваща ДНК на испански), също не харесва референдума – смята го за популистки ход на президента, който много иска да представя действията си като отклик на „гласа народен – глас Божи”, докато всъщност подлаганите сега на допитване промени могат спокойно да се извършат само с депутатско гласуване в парламента. Доминират коментарите, че същинският мотив на Нобоа е да използва референдума като ПР-инструмент, та да подгрее електората за изборите догодина, в които иска да спечели нов президентски мандат.
Сегашното гласуване обаче се провежда в толкова напечена вътрешна и международна обстановка, че доста коментатори виждат повече негативен, отколкото позитивен ефект за плановете на президента.
Сушата като саботьор, несекващите убийства, отвличането от чуждо посолство
Да започнем с последния от нажежаващите елементи – стресова ситуация в електроенергийната система на страната. От седмица насам тя преживява серия от аварии, водещи до дълги прекъсвания в подаването на ток за населението и индустрията. Нобоа обяви в понеделник, 15 април, извънредно положение първо само в енергетиката, разпореждайки спешни проверки и търсене на виновни за „извършване на терористични саботажи”. Във вторник уволни и енергийната министърка. Но тъй като токът продължи да спира, в някои градове и за по 8 часа, а едно от селища остана на тъмно чак 35 часа, в петък, 19 април, два дни преди референдума, Нобоа обяви с указ извънредно положение в цялата страна за срок от 60 дни и извади въоръжени части на полицията и армията да дебнат за саботьори и терористи, които според президента искат да внесат хаос сред населението и да провалят неделното гласуване. Той очевидно не желе да приеме за достоверни многобройните експертни обяснения, че проблемът идва от незапомнената суша, почти изпразнила третия по значение язовир в страната. Същата суша предизвиква подобна енергийна криза и в съседна Колумбия, но там никой не обявява извънредно положение и не приписва случващото се на конспиратори.
Другият проблем, който силно пàри под краката на Нобоа, е продължаващата ескалация на насилието и престъпността в страната. Той обяви преборването им за свой управленски приоритет, без досега да е постигнал нищо, освен скок в полицейщината и в бруталността на държавния репресивен апарат. И пак в петък, 19-ти, гръмна новината за пореден застрелян от бандити кмет на малко селище – третият само за последните няколко седмици. В самия ден на гласуването в референдума – 21 април, бе убит пък директор на голям затвор.
А най-внуштелният скандал, акомпаниращ днешния референдум, е международен. И е предизвикан от решението на президента да изпрати на 5 април въоръжени военни полицаи да нахлуят в защитеното от международното право като неприкосновена дипломатическа територия посолство на Мексико в Кито, за да отвлекат от там получилия мексиканско убежище бивш еквадорски вицепрезидент Хорхе Глас, малтретирайки и него, и мексиканските дипломати.
Безпрецедентното посегателство над чуждо посолство предизвика шумен глобален отзвук с осъждане и в ООН, откъдето Мексико, скъсало веднага дипломатическите си отношения с Еквадор, настоя тази страна да бъде и изключена от световната организация. Скандалът продължава да е с много високи градуси и заради съдбата на Хорхе Глас, политически опонент на Нобоа – той е в много тежки условия в един от най-суровите еквадорски затвори, води гладна стачка в знак на протест против ареста си и отправи тези дни отчаян апел към президентите на Мексико, Колумбия и Бразилия да се намесят в негова защита, докато не е станало късно.
Преди да разкажем още за казуса с Хорхе Глас и да се спрем на подробностите от 11-те въпроса, на които трябва да отговорят еквадорците с вота си в неделното допитване, нека припомним кой е и как се вписва в цялостната обстановка в Еквадор 36-годишният държавен глава, най-младият на тази позиция в историята на страната.
Откъде се взе и накъде се е запътил Нобоа?
Даниел Нобоа спечели балотажа в изборите през октомври 2023-та с ореола на центристки и умерен кандидат, макар да е син на един от най-богатите предприемачи в бизнеса с банани, милиардера и откровено десен политик Алваро Нобоа, който сам пет пъти безуспешно се е състезавал за президент. Сега добре подплатената с внушителни семейни средства кампания на сина най-после успя да осигури поста за фамилията.
За целта във винаги отзивчивите към големите пари мейнстрийм медии бе подето и настървено омаскаряване на основната съперничка на младия богат наследник – сочената отначало от сондажите за фаворитка Луиса Гонсалес, издигната от формацията на бившия ляв президент Рафаел Кореа „Гражданска революция”. В атаките срещу Гонсалес бяха включени и никога недоказани с факти внушения, че нейната партия може да има пръст в убийството през август миналата година, малко преди първия кръг на изборите, на друг от кандидатите – бившия депутат и журналист Фернандо Виявивенсио, нашумял с обвиненията си в корупция срещу Рафаел Кореа и Хорхе Глас, винаги коментирани от тях като политическа поръчка.
Черният пиар срещу Гонсалес и „Гражданска революция” успя да сработи в полза на „неутралния” младок Нобоа, чиято последвала победа пък тласна загубилите привърженици на „кореизма” да заподозрат като поръчители на така удобното за този обрат убийство на Виявивенсио мощното лоби на милиардерската фамилия – все по-популярна версия, която обаче също не е доказана.
Скоро след поемането на властта през ноември м. г. Даниел Нобоа показа, че е верен представител на класата си и политическата му линия е категорично дясна, без сянка от „центризъм” и „умереност”. Той се обяви за привърженик на бруталния репресивен модел за борба с престъпността чрез безогледно полицейско и армейско насилие и масови арести, прилаган от ултрадесния и авторитарен президент на Салвадор Наиб Букеле. Впрочем, Букеле също е прочут със скандално и безпрецедентно въоръжено нахлуване в невиждала такова нещо институция. През февруари 2020 г. той влезе в пленарната зала на салвадорския парламент, придружен от въоръжени войници, които взеха на мушка депутатите. Зае мястото на парламентарния председател на трибуната и отправи ултиматум към законодателите – или приемат до 7 дни поискания от него допълнителен бюджет за силите за сигурност, или той ги разпуска и започва да управлява с декрети.
Нобоа засега не е прибегнал чак до такъв фарс, но в захлас прилага „челния опит” на Букеле за ударно пълнене с арестанти на укрепени „суперзатвори”, представяйки това за борба с престъпността и наркомафиите. Без да обръща внимание на критиците, които не спират да повтарят, че това не работи, защото точно тези затвори са се превърнали в центрове, откъдето се дърпат конците на организираната престъпност, в отзивчиво сътрудничество с корумпираните затворнически управи и служители.
На Нобоа му бе сервиран и отрезвяващ екшън, когато през януари тази година Еквадор стана арена на буквален въоръжен бунт на многобройни престъпни групировки. Те се развилняха с атаки из различни градове и краища на страната, с бунтове в затвори и с особено предизвикателни акции в най-големия град – родния на Нобоа Гуаякил, където превзеха дори и една телевизия насред пряко предаване. Нобоа бе принуден да признае тогава, че държавата е в състояние на „въоръжен вътрешен конфликт” – и да, незабавно обяви извънредно положение за 60 дни, също като сега. Успя все пак да укроти бандитското изригване – къде с репресии, къде със задкулисни договорки с групировките. И използва ситуацията за претекст да форсира идеята си за референдум за законодателни и конституционни промени, които да му дадат повече лостове да управлява по своите разбирания. Тоест, освен да доразвива букелистките методи за „дисциплиниране” на всякакво неподчинение, да разшири и останалите недовнедрени от местните му предшественици неолиберални рецепти на МВФ.
В ласото на Ласо
Що се отнася до стремежа на Нобоа да употреби сегашния референдум като трамплин за мечтаното си преизбиране догодина, тук е необходимо пояснението, че миналогодишните избори всъщност бяха извънредни, и на победителя в тях – в случая Нобоа, се падна само мисията да доизкара свършващия през 2025-та мандат на предишния президент. Става дума за зле пресметналия политическата си игра банкер Гийермо Ласо, който всъщност стъпи в примката на собственото си ласо и предсрочно се самосвали от власт в началото на 2023-та. И така предизвика извънредно гласуване за нов държавен глава.
Да припомним и неговите приключения. Ласо бе избран през 2021 г., представяйки се за алтернатива и на „кореизма”, и на дотогавашното катастрофално управление на Ленин Морено, поел властта през 2017-та. За случая с Морено също ще се наложи ретроспекция, но нека първо обърнем внимание, че след сядането си в президентското кресло Ласо доста бързо разкри, че не е никаква алтернатива. Дискредитира се и с продължаването на антисоциалните неолиберални нововъведения, и с появата на името му в нашумелите досиета „Пандора” с богаташи от цял свят, скрили парите си в офшорки, за да избегнат данъци. Извършените от Ласо приватизации на три големи петролни рафинерии, на телекомуникациите и на няколко магистрали повишиха социалните напрежения и не съумяха да спрат спада на еквадорската икономика, за което, разбира се, допринесе и локдаунът по време на пандемията от Ковид-19. Пълен провал за Ласо бе и правителствената политика по време на пандемията, когато се оголи тежкото положение в изоставеното от държавата здравеопазване, а трупове на починали от коварния вирус лежаха с дни по улиците, без да бъдат прибрани от недействащите санитарни органи. И сякаш това беше малко, та Ласо стартира допълнителни орязвания и уволнения именно в здравния сектор, което породи особено силно недоволство. Така през лятото на 2022 г. срещу него се надигна мощна стачна и протестна вълна. Отделно още от предишната година из затворите се разля серия от затворнически бунтове, потушени с много насилие и много жертви.
Капката, преляла чашата, бе шумният скандал за корупция в държавни фирми и оплетени нарковръзки с участието на шурея на Ласо, гръмнал от медийни разкрития в началото на 2023-та. Той става известен като „Случая на Големия кръстник”. Ласо дава интервю, в което защитава шурея си и отрича всички обвинения. Но скоро след това четирима от уличените в медиите като замесени бягат от страната, а единият дори изнася в блиндиран камион огромно количество пари в брой – и прокуратурата започва официално разследване. А парламентът сформира специална антикорупционна комисия по казуса. Тя изготвя свой доклад и той се превръща в основание да се поиска стартиране на процес по импийчмънт на президента. За да предотврати отстраняването си, Ласо прибягва до конституционен механизъм, известен като „кръстосана смърт” – държавният глава обявява разпускане на парламента, но и насрочва предсрочни избори, едновременно и президентски, и парламентарни.
Ето така се стигна до гласуването миналата година, което след драматичния първи тур през август, помрачен от убийството на Виявисенсио, и след балотажа през октомври, прати младия Нобоа в президентския дворец. Но само до 2025-та, до когато би трябвало да е на власт Ласо, ако не се беше самосвалил. След това вече трябва да се проведат редовни избори и всички амбиции на Нобоа открито са насочени към тях. Затова и измисли сегашния „референдум за сигурност, справедливост и трудова заетост” (това е официалната му рекламна формулировка), като начин хем да си осигури по-удобни законови механизми за действие, хем да подтикне населението към нещо като вот на доверие за управлението му, което би дало силен импулс за евентуалното му преизбиране догодина.
Младият президент имаше известни шансове да извлече такива ползи от референдума, но те рязко паднаха най-вече след споменатото скандално въоръжено нахлуване в посолството на Мексико и измъкването от там насила на ползващия се с политическо убежище Хорхе Глас. Гневният международен отзвук, предвождан лично от авторитетния мексикански президент Андрес Мануел Лопес Обрадор, отекна дълбоко в еквадорското общество, засилвайки общото разочарование от резултатите на досегашното управление на Нобоа. За капак дойде и кризата с електричеството, и споменатото поредно убийство на кмет.
11 пъти НЕ
Три дни преди референдума (в последния ден на предшествалата го кампания) еквадорски неправителствени организации – социални, природозащитни, на местните народности – дадоха обща пресконференция, на която обявиха, че участието в допитването по никакъв начин няма да реши тежките структурни проблеми в страната. Призивът им е да се гласува с „НЕ” на всичките 11 въпроса. „11 пъти НЕ“ – е лозунгът им, издиган по демонстрации . Особено критично е отношението към предложенията за почасови трудови договори, за признаване на международния арбитраж при спорове на държавата с чужди частни компании, за реформиране на действащите закони за контрол над оръжията и боеприпасите от страна на въоръжените сили, за премахване на забраната за екстрадиране на еквадорци и т. н.
Ето по-конкретно какви са 11-те въпроса, разделени на две групи – 6 „референдумни”, които визират промени в конституцията, и 5 от категорията „народна консултация”, засягащи реформи в сфери от общонационален интерес:
Въпрос 1: Съгласни ли сте с частично реформиране на конституцията, което да позволи допълнителна подкрепа от въоръжените сили за националната полиция в борбата с организираната престъпност? (Такава конституционна реформа вече е била одобрена от парламента в края на миналата година, но за да влезе в сила, се изисква да се подложи на гласуване в референдум – б. авт.).
Въпрос 2: Съгласни ли сте да се разреши екстрадирането на еквадорци, със съблюдаване на условията, изискванията, ограниченията и пречките, установени в конституцията, международните инструменти и в закона за промени в конституцията и за реформиране на законите? (В момента еквадорската конституция постановява, че никой еквадорски гражданин не може да бъде екстрадиран – б. авт.).
Въпрос 3: Съгласни ли сте със създаването на специализирани съдебни органи по конституционни въпроси, както на първа, така и на втора инстанция, с цел познаване на гаранциите за юрисдикция, които им съответстват, като се измени конституцията и се реформира основния закон за юрисдикционните гаранции и конституционния контрол?
Въпрос 4: Съгласни ли сте държавата Еквадор да призна международния арбитраж като метод за разрешаване на инвестиционни, договорни или търговски спорове?
Въпрос 5: Съгласни ли сте с изменение на конституцията на републиката и реформиране на Кодекса на труда за срочен и почасов трудов договор, когато той се сключва за първи път между един и същи работодател и работник, без да се засягат правата, придобити от работниците? (Предложението на Нобоа се обосновава с традиционния аргументи за „гъвкавост” на трудовия пазар, известен ни и от други държави, но среща остри критики за накърняване на трудовите права и гаранции на работещите – б. авт.).
Въпрос 6: Съгласни ли сте въоръжените сили да осъществяват постоянно контрол на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и принадлежности по маршрутите, пътищата, пътните артерии и коридорите, разрешени за влизане в центровете за социална рехабилитация?
Въпрос 7: Съгласни ли сте с увеличаване на наказанията за терористични престъпления и за финансирането им, за производството и незаконния трафик на вещества, които подлежат на контрол, за организирана престъпност, за убийство, за поръчково убийство, за трафик на хора, за отвличане с цел откуп, за трафик на оръжия, пране на пари и незаконна дейност с минни ресурси, за което е необходимо реформиране на Всеобхватния органичен наказателен кодекс?
Въпрос 8: Съгласни ли сте лишените от свобода да изтърпяват цялата си присъда в социално-рехабилитационни центрове за престъпления, посочени в Приложението към въпроса, за което ще бъде реформиран Общият наказателен кодекс? (Има се предвид, че присъдите за определен вид особено тежки престъпления ще се излежават изцяло в затворите, без право на условно освобождаване или по-свободен, отворен или полуотворен режим на излежаване – б. авт.).
Въпрос 9: Съгласни ли сте с криминализирането на престъплението притежание или носене на оръжия, боеприпаси или компоненти, които са предназначени изключително за въоръжените сили или националната полиция, без да се засягат огнестрелните оръжия, разрешени за гражданска употреба, като за целта ще се реформира Общият органичен наказателен кодекс?
Въпрос 10: Съгласни ли сте оръжия, техните части, експлозиви, боеприпаси или принадлежности, които са били инструменти или материални обекти на престъпление, да могат да бъдат използвани за незабавна употреба от националната полиция или въоръжените сили, като за целта ще се реформира Органичният кодекс за всеобхватни наказания?
Въпрос 11: Съгласни ли сте, че държавата трябва да става притежател (собственик) на активи с незаконен или неоправдан произход, като опрости процедурата на основния закон за отнемане на активи?
Една голяма част най-вече от средната класа на Еквадор, силно страдаща от неудържимата престъпност и изкушена да жадува за „твърда ръка” ала Букеле, доскоро най-вероятно е била готова да отговори с „да” на тези въпроси. Но шокиращите кадри от акцията с насилственото нахлуване в мексиканското посолство, полицейският бой над дипломати и над извлечения оттам болнав и хилав Хорхе Глас, преобърна ракурса и светна прожектора към риска, до каква стряскаща деформация може да доведе отвързаната употреба на сила от страна на властта. Дали стряскането е било достатъчно силно или не съвсем, ще покаже резултатът от днешния вот.
Отмъщението срещу „лявата вълна”
А сега трябва да се върнем към предисторията със сагата около Хорхе Глас, защото тя е пряко свързана и с ролята на емблематичния Рафаел Кореа, и с епохата на неговото управление, и със споменатия Ленин Морено, и с цялата метаморфоза на Еквадор през годините от 2017-та насам – период, в който една от най-спокойните и сигурни латиноамерикански страни се превърна в днешното врящо гърне от насилие и социално напрежение.
Както е известно, Рафаел Кореа управлява в Еквадор два мандата – от 2007 до 2017 г., като представител на т. нар. „лява вълна” в Латинска Америка и по-специално на „боливарското” ѝ крило. То добива размах с идването на власт във Венесуела през 1999 г. на президента Уго Чавес, обявил се за водач на Боливарска революция (продължаваща идеите на Освободителя на Латинска Америка от външно господство Симон Боливар). Възходът на тази боливарска левица се облегна и на тогавашните високи световни цени на петрола – суровината, чиито производители са и Венесуела, и Еквадор.
След смъртта на Чавес през 2013 г. бяха особено силно форсирани несекващите и преди това усилия за провал на онзи впечатляващ експеримент за регионална трансформация и интеграция. В повечето от „левите” страни бяха предизвикани процеси по дестабилизация на правителствата, било с по-открита американска намеса (като във Венесуела), било с по-завоалирана, чрез местната десница. Широко бе приложена и разправата с неугодни лидери чрез нашумялата практика lawfare – съдебни дела с политическа мотивация. Помним институционалния преврат в Бразилия, който свали от власт президентката Дилма Русеф и вкара в затвора по скалъпени корупционни обвинения бившия президент Лула да Силва (днес отново на власт), само и само да му се попречи да се кандидатира отново през 2018-та. Дело за злоупотреби бе заведено и срещу загубилата изборите през 2015 г. бивша президентка на Аржентина Кристина Фернандес, която през 2019-та се върна във властта като вицепрезидентка, получи имунитет и това забави, но не спря съдебното ѝ преследване, подновено сега, когато тя отново е извън управлението.
В Еквадор през втория мандат на Кореа му бе поднесен неуспял опит за военен бунт А освен това още тогава бе подета и кампания лично президентът и негови близки съратници да бъдат изкарани замесени в корупция покрай потеклите от заелата се с разправата с Дилма и Лула бразилска правосъдна система твърдения за шеметни подкупи, раздавани от бразилската компания „Одебрехт” едва ли не на всички латиноамерикарнски лидери.
Кореа винаги е отхвърлял тези обвинения като политическа поръчка и е свързвал подобни атаки срещу управлението си със стремежа да му се отмъсти за цялата му алтернативна и социална политика. И най-вече – за онази историческа присъда, издадена от съд в Еквадор през 2013 г. по подкрепено от държавата дело на местна общност в еквадорска Амазония срещу петролния гигант „Шеврон”, купил „Тексако” и съответно подведен под отговорност заради причинени от „Тексако” между 1964 и 1990 г. жестоки нефтени замърсявания във въпросната амазонска зона. „Шеврон” бе осъден тогава да плати 9,5 млрд. долара за това екологично бедствие – и тази новина стана световен хит.
Разбира се, „Шеврон” отвърна с безкрайни обжалвания и с контрадела срещу еквадорската държава. Чрез намесата на международен арбитраж (който сега Нобоа иска да бъде признат в Еквадор чрез референдума) еквадорската присъда от 2013 г. бе отменена и бе обявено, че тя е била „постигната с измама и корупция”, както и че тя е „неприложима съгласно международното право” – и през 2020 г. това решение бе ратифицирано в Хага…
Такава е съдебната хронология. А политическата беше по-бърза – тя се зае да разтерзае и изолира Кореа чрез дискредитация и да не допусне връщане на поддръжниците му на власт. Да не забравяме и още един голям „грях” на неговото управление – даването на убежище в еквадорското посолство в Лондон на разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асанж, който получи и еквадорско гражданство. Съдбата на Асанж бе преобърната, когато властта в Кито се смени…
От „Еквадорския Ленин” – „Еквадорски Каин”
Самият Кореа, уви, улесни драмата, сполетяла след края на втория му мандат не само Асанж, но и цял Еквадор. Той наивно вярваше, че е вкоренил достатъчно стабилно в политическия живот на страната своята партия и социалния си проект. Както и че е осигурил достоен наследник на своята мисия. Кореа беше категоричен, че няма да се кандидатира в изборите през 2017-та, а като приключи мандата си ще се оттегли в родината на жена си Белгия (където е следвал), за да пише книги и да се занимава с наука.
Точно това и направи, щом на 24 май 2017 г. предаде президентската лента на новоизбрания държавен глава, своя бивш вицепрезидент, когото лично лансира като кандидат – Ленин Волтер Морено. Останал в инвалидна количка, след като преди години е бил прострелян от нападнали го крадци, Морено подкупва със силен характер и с това, че никога не губи заразителното си чувство за хумор и жизненост. Син на левичари, кръстили го на двамата си любими идеолози (Ленин и Волтер), Морено изглеждаше идеалният продължител на „Гражданската революция” на Кореа.
Само че Морено се обърна точно на 180 градуса почти веднага, след като самолетът отнесе Кореа в Белгия. От „Еквадорския Ленин” стана „Еквадорския Каин”. Не само рязко се разкри като страстен неолиберал и идеен антипод на доскорошния си ментор, не само се хвърли настървено да унищожава политическото, икономическото и социалното наследство от управлението му, но и разгърна истински лов на вещици срещу негови съратници и симпатизанти. И понеже Кореа все пак беше проявил известна предпазливост и бе скачил президентската номинация на Морено с вицепрезидентската на своя близък приятел и последователен деец на „Гражданска революция” Хорхе Глас, то тъкмо Глас се и превърна в най-високопоставения обект за отмъстителността на Морено. Тъкмо върху Глас се изля най-обилният поток очерняща помия с цел да бъде представен като крайно корумпиран, като дълбоко оплетен в гъста корупционна мрежа, за която се внушаваше, че е покрила цялото дотогавашно управление под лидерството на Кореа, както и него самия.
Глас на мушката
Намиращият се в Белгия Кореа от 2018-та нататък стана мишена на lawfare дистанционно, но Глас бе под ръка на Морено, така че бе подгонен практически веднага след май 2017-та. В началото на август с. г. Морено му отне вицепрезидентския статут и го даде на прокуратурата, която през октомври с. г. изпълнително го вкара и в затвора, още преди срещу него да е издадена присъда. Първата присъда от 6 г. затвор му бе издадена на първата съдебна инстанция през декември 2017-та. Въпреки последвалите обжалвания и липса на окончателна присъда, Глас бе оставен зад решетките под предварителен арест. По второто дело, заведено срещу него и Кореа през 2018-та, две години по-късно и двамата получиха по още 8 г. затвор (Кореа междувременно получи официално политическо убежище в Белгия и белгийското првосъдие отказва да признае за безпристрастни решенията на еквадорското).
През април 2022 г. защитата на Глас успя да издейства за кратко пускането му от затвора, но само месец и нещо по-късно той отново беше върнат зад решетките. Обжалванията не спряха и в крайна сметка адвокатите му все пак успяха да постигнат условното му освобождаване от затвора през ноември 2022 г. с ангажимент да не напуска страната и редовно да се явява за подпис пред съдебен орган. Съдийско решение от януари 2023 г. постанови, че общата присъда на Глас по двете дела срещу него трябва да е 8 години, като бе запазена условната форма за изтърпяване на оставащите години.
Силно изтерзан психически и физически от тези години преследвания и публично омаскаряване, Глас все пак нито веднъж не се огъна, не отстъпи от убежденията си и от позицията си, че всичко това е политическа разправа. Може би обаче дори и неговата издържливост е започнала да се изчерпва, когато през октомври 2023 г. срещу него бяха повдигнати и нови обвинения – този път не за злоупотреби, а за… тормоз по полов признак. Те дойдоха от служителка в държавната администрация, работила с него в продължение на 17 години из различните държавни постове, през които е минавал през живота си, и никога по-рано не предявявала оплаквания от него. Сега жената обяви, че понасяла от Глас „психологическо и вербално насилие” и „действия на контрол и подчинение” през всичките години, докато работела с него.
Тези твърдения засега са без правни последствия за Глас, но той явно си е дал сметка, че политическото отмъщение срещу него под най-разнообразни форми никога няма да спре. Вероятно това е дало и импулс за последвалите му действия.
На 17 декември 2023 г. Глас отива в посолството на Мексико в Кито и моли да остане там, тъй като се бои за своята безопасност. Десетина дни по-късно излиза еквадорско съдебно решение, което отменя условното му освобождаване от затвора. На 5 януари 2024 г. е издадена нова заповед за задържането му. На 1 март еквадорското правителство официално иска от мексиканското разрешение Глас да бъде арестуван на територията на мексиканското посолство. Мексико отказва, защото смята за незаконно погазването на дипломатическата неприкосновеност на мисията. На 5 април сутринта Мексико официално дава политическо убежище на Глас. Няколко часа по-късно в посолството нахлуват въоръжени еквадорски полицаи и след физически сблъсък с дипломатите, включително и лично с временно управляващия посолството, извличат Глас насила навън и го откарват в строго охраняван затвор. Той е бит от полицаите и по време на ареста, и после, в затвора. Там обявява гладна стачка, в резултат на която губи съзнание, вкаран е в затворническата лечебница, свестèн е, хранен е насила. Скоро след това пак започва гладна стачка.
Както е известно, това скандално погазване на международното право от Еквадор предизвика еднозначно осъдителна и много остра реакция не само от пряко засегнатото Мексико, но и от САЩ, и от Организацията на американските държави, и от ООН. Легна като тежко черно петно върху Нобоа, който явно не схваща границата между това, да се правиш на „силен пич” пред домашния си електорат, и това, да си президент с претенции за авторитет и отвъд прага на къщичката си.
Два дни преди сегашния референдум се разбра за написана на ръка от Глас на 15 април бележка, която е била изнесена от затвора му. В нея той се обръща към президентите на Мексико, Колумбия и Бразилия (и тримата веднага след нахлуването в посолството реагираха много остро срещу Нобоа и в подкрепа на Глас) да го защитят. „Тук е налице брутално преследване срещу всички прогресивни хора. Само международната помощ може да промени нещо,” пише Глас.
Разгневен, Нобоа реагира с контранападки срещу критикуващите го латиноамерикански лидери, като на една от предреферендумните си прояви се закани с предстоящи разобличения на „някои правителства, които си сътрудничат с транснационални престъпни структури”. Ако вземе, че спечели провеждния под дулата на въоръжената полиция и армия референдум, нищо чудно Нобоа да обвини тези нарочени правителства, че стоят и зад „саботажите” с празния язовир и гърмящата еквадорска електрическа система…
Вярно, на еквадорците и допреди Нобоа им се бяха събрали достатъчно фарсове и безумия. Сагата с Ласо вече описахме, а трябва да припомним и още от „подвизите” на Морено, особено най-големият – подписаното от него през 2019 г. споразумение с МВФ за драстични орязвания, което през октомври с. г. отприщи мощни антиправителствени протести, предвождани от влиятелната CONAIE (Конфедерация на коренните народи на Еквадор). В тогавашните жестоки сблъсъци, в които Морено хвърли армията срещу безоръжния народ, по официални данни паднаха 11 убити, а над 1300 души бяха ранени, като някои от тях останаха инвалиди доживот. След посредническа намеса на католическата църква бе поведен диалог между правителството и лидерите на CONAIE, които де факто бяха купени от Морено и приеха да се съгласят на половинчато споразумение за предоговаряне на по-незначителната част от договора с МВФ. Народът за пореден път беше излъган.
Разбира се, Морено смени и външнополитическия курс на страната – Еквадор напусна ALBA (Боливарски съюз на народите на нашата Америка, създаден през 2004 г. по инициатива на Фидел Кастро и Уго Чавес) и UNASUR (Съюз на южноамериканските нации, основан в Бразилия през 2008 г.).
Каквото Морено направи с Асанж, сега Нобоа повтори с Глас
Предаде и Джулиан Асанж – отне му еквадорското гражданство и го лиши от убежище в еквадорското посолство в Лондон, пускайки британската полиция да влезе в мисията на 11 април 2019 г., да арестува разобличителя на американски военни престъпления и да го хвърли в лондонския затвор „Белмарш”, където той и досега чака решение за съдбата си от британския Върховен съд, под заплахата да бъде екстрадиран в САЩ и да получи там присъда от 175 г. затвор.
Е, нека признаем – сегашният екшън на Нобоа с отвличането на Глас от мексиканското посолство в Кито е само копиране на извършеното с Асанж от Морено, нали…
През същата онази 2019-та Морено пусна американски бойни самолети да се базират и на Галапагоски острови, които са признати за уникален световен биорезерват, погазвайки така еквадорски закон от 2008 г., забраняващ каквито и да е чужди военни бази на еквадорска територия.
Целият мандат на Морено бе низ от ходове с катастрофални последици в какви ли не посоки. Именно от него тръгна и небивалият по-рано скок в престъпността, и сривът на Еквадор надолу – към обедняването, хаоса, насилието, омразата, отмъщението. Ласо и Нобоа са само логичното продължение на „още от същото”.
Впрочем, самият Морено бе застигнат от същата машина на lawfare, която той пусна за разправа с „кореистите” – през февруари 2023 г. еквадорската прокуратура заведе и срещу него дело за корупция, свързана, между другото, с фирма точно в хидроенергетиката, в която тези дни на Нобоа му се привиждат саботьори и конспиратори…
Ще има ли край този еквадорски антимагически сюрреализъм? Отговорът няма да дойде от днешния референдум, но за еквадорците със сигурност не е никак здравословно да протакат с търсенето на разумен изход…
About The Author
