Какво ли не се изписа за Нургюл Салимова. Разбирам защо се пусна и лъжливата новина за победата ѝ – хората отчаяно се нуждаят от хубави новини, заради скапания живот в България. Така че не мога да ги виня за пожелателното им мислене.
За друго ми е приказката.
В момента се върти твърдението, че мотото ѝ било „Мисли като царица“. И се споделя масово от хората, отвратени от скапания живот в България и пълната липса на социална държава.
Съмнявам се това да ѝ е мотото. Цариците мислят, че ако населението няма хляб, трябва да яде пасти!
Но най-неприятното е, че всеки, който приема подобно изключително грозно мото за хубаво, всъщност казва: „Богатите аристократи са силни и затова заслужават уважение“.
Нищо по-погрешно!
Надявам се Нургюл да оценява значението на пешките, още повече, че вчера решителната партия завърши така, не защото вече нямаше царици, а защото беше назад с една пешка.
Надявам се това младо момиче да мисли като умна и безстрашна пешка, способна да отнеме превъзходството на царицата и да даде шах и мат на царя.
Защото в живота тя е пешка, също като всички нас. И именно победите на пешките заслужават нашето уважение.
About The Author
