Като види човек, как българските медии отразяват важни събития в други страни и сравни информациите по същите теми в чуждестранни издания, разумната реакция е да се откаже изобщо от нашенските източници. В повечето случаи те не предават дори същността на новината – най-често от неспособност да я проумеят, от незаинтересованост да я проучат както трябва, а също и от боязън да не объркат някой геополитически вектор. Въобще няма и да говорим за такъв лукс, като да поставят това или онова събитие в контекста на някакви процеси, за да разбере публиката какво и защо всъщност се случва.
Впрочем, същото е и с вътрешните новини. И даже е още по-лошо. При тях бедата е, че няма как да направим сверка с по-информиран външен източник, за да се доберем до нещо обективно и достоверно, защото външните източници отдавна са се отказали да се силят да проумяват обратите на нашенския политически фарс.
Най-пресният повод за тези обобщения е начинът, по който националната ни информационна агенция и водещите телевизии отразиха внушителното опозиционно шествие из центъра на полската столица Варшава, състояло се на 4 юни, неделя, и обхванало и редица други градове в Полша. По различни данни в него са се включили общо между 100 000 и 500 000 души. А начело на варшавските колони вървяха лидерът на либералната „Гражданска платформа”, бивш премиер и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск редом с нобелиста за мир, създател на легендарния профсъюз „Солидарност” и бивш президент Лех Валенса.
Това бе най-масовият досега протест срещу управлението на националистическата консервативна партия „Право и справедливост” („ПиС”), която държи и правителството, и президентския пост в лицето на държавния глава Анджей Дуда, има и парламентарно мнозинство, а след серия реформи практически овладя и съдебната система.
Шествието се състоя в същия ден – 4 юни, в който през 1989 г. се провеждат първите демократични избори в Полша, договорени на предшествалата ги Кръгла маса между още управляващата Полска обединена работническа партия и „Солидарност”. От онзи 4 юни преди 34 години в Полша е прието да се отброява връщането на демокрацията в страната.
Дотук добре – родното медийно покритие на събитието е изброило всичко това. Дори споменава, че тази есен на поляците им предстои да гласуват в парламентарни избори, от което се предполага изводът, че и шествието тази неделя е било с предизборна насоченост. Цитиран е Туск, който е заявил в словото си пред множеството, че тази масовост показвала на „цяла Полша, цяла Европа, целия свят” колко са много поляците, „готови да се борят за свобода и демокрация, както преди 30 и 40 години”.
И нататък родните медии млъкват. Няма пояснения защо поляците отново трябва да се борят за свобода и демокрация и кой я застрашава. Вероятно по подразбиране това трябва да е пак Русия, особено като се знае, че Полша е най-всеотдайната в борбата с нея.
Само че точно конкретният случай около този масов протест срещу радикално антируското полско правителство, проведен от най-прозападната и не по-малко антируска полска опозиция, е малко по-особен. И явно объркващ за нежелаещите да си усложняват живота с вникване в подробностите родни медии. Затова те за по-лесно и спокойно просто пропускат обясненията. А те са доста интересни.
Конкретният повод за този масов изблик на антиправителствения и анти-„ПиС” гняв в Полша е не какво да е, а новоприетият от Сейма и одобрен от президента Дуда „закон против руското влияние”, както предаде Уна Хаджари в свой обширен репортаж за англоезичната версия на телевизия „Евронюз”. Според закона ще бъде сформирана комисия, която да разследва за предполагаемо вредно сътрудничество с Русия всички полски управляващи, обществени фигури и предприемачи от 2007 г. насам. На нея ѝ се придават пълномощията и да налага наказания, включително до 10 години лишаване от право да се заема обществена длъжност
Туск, Валенса и доста широкият опозиционен спектър около тях смятат, че е недопустимо подобна комисия да подменя официалната правосъдна система и че всъщност става дума за подготвян откровен „лов на вещици” от страна на „ПиС” сред политическите ѝ опоненти. А борбата с „руското влияние” се използва само за параван.
Що се отнася до годината, от която се предвижда да се правят проверките – точно през 2007 г. Доналд Туск става премиер за първи път и остава такъв два мандата, до 2014 г. Ако се знае историята на острата вражда между лидера на „ПиС” Ярослав Качински и Туск, изглежда неизбежен изводът, че новият закон е насочен почти персонално срещу Туск и цели злепоставянето и елиминирането му от политическата борба преди изборите наесен.
Тук е задължително (но не и за днешните български медии) да се припомни обсесията на Ярослав Качински да обвинява Туск в продължение на вече 13 години в зловеща конспирация. А именно – че е бил в сговор с тогавашния руски премиер Владимир Путин, когато през април 2010 г. цялото полско държавно ръководство начело с президента Лех Качински, брат близнак на Ярослав, загива в жестока самолетна катастрофа край руския град Смоленск. Ярослав Качински, а покрай него и цялата „ПиС” не спират да повтарят, че катастрофата всъщност е била атентат, организиран от Русия. Туск, чиито политически спорове и конфликти и с двамата близнаци и ултраконсерватори бяха всеизвестни, усърдно е набеждаван за съучастник в деянието. „ПиС” неуморно отхвърля официалното заключение на разследването, че основната причина за катастрофата е бил натискът на самите държавници в самолета над пилотите, принуждавани да кацнат на всяка цена, независимо от мъглата и лошата видимост. На Туск се вменява като „вина” дори запечатаната от камерите прегръдка, с която Путин му изразява съболезнованията си, когато и двамата отиват на мястото на катастрофата. През 2016 г. в Полша излезе и игралният филм „Смоленск”, който също внушава тезата за руски атентат срещу полския президентски самолет.
Накратко, Туск има доста основания да допуска, че лансираният сега „закон против руското влияние” и произтичащата от него комисия ще го вземе персонално на мушка.
Не по-малка лична мотивация да се опълчи срещу новия ход на „ПиС” има и Лех Валенса, който още в началото на политическия възход на близнаците Качински беше вбесен от тяхната агресивност срещу него, от старанията им да развенчаят легендата „Солидарност” и да очернят персонално него с обвинения, че е бил агент на полската Държавна сигурност. Когато интервюирах Валенса в Гданск през 2008 г., той доста гневно заклейми кампанията им срещу него. Тогава президент беше Лех Качински, а премиер – Туск. Общият им душманин „ПиС” логично превърна Валенса и Туск в съюзници.
Непременно трябва да се открои още един важен елемент, очевидно също изиграл съществена роля за масовостта на шествието на 4 юни т. г. и за размахваните на него знамена – на първо място полски, но и почти толкова флагове на ЕС, а тук-таме и на САЩ. ЕС и САЩ също остро разкритикуваха „закона против руското влияние” – колкото и ненадейно (и очевидно стресиращо – поне за нашите глътнали си езика медии) това да изглежда на пръв поглед, особено на фона на сегашната геополитическа конфронтация с Русия. Брюксел и Вашингтон също като Туск и Валенса смятат, че това е само хармонизирано с обстановката прикритие за разправа на „ПиС” с опозицията.
По начало „ПиС” още преди руското нахлуване в Украйна многократно е била критикувана и в евроинституциите, и от американска страна за попълзновенията си срещу независимостта на съдебната система и медиите, заради религиозния си фундментализъм, подкопаващ базисни права в светския живот и т. н. Но след началото на войната много от критиките заглъхнаха изведнъж – вероятно заради важната геостратегическа роля на Полша в конфронтацията с Русия. Ето, че сега обаче, те зазвучават с нова сила.
„Правителството на САЩ е загрижено от приемането на новия закон от полските управляващи, чрез което може да се допусне недобронамерена намеса в свободните и честни избори в Полша“, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Матю Милър, цитиран в репортажа на „Евронюз”. Той изрично посочва, че този закон „може да се използва за блокиране на кандидатури на опозиционни политици без надлежен процес“.
Критиките отвъд океана се оказаха достатъчно убедителен довод за президента Дуда, за да предложи той доста бързо поправки в спорния закон, който преди това тъй вдъхновено бранеше. Поправките ще премахнат най-обезпокоителните правомощия на комисията и ще ограничат правата ѝ в налагането на наказания. В специално изявление Дуда увери още, че в комисията няма да има действащи членове на парламента.
„Евронюз” цитира и Шимон Холовиня, лидер на опозиционната партия „Полша 2050,” който иронизира в Туитър колко гъвкаво държавният глава се е отказал от собствената си реторика, упражнявана само преди броени дни: „Днес президентът Дуда използва правото на вето върху собствения си подпис. И Сеймът вече ще има избор: може да избере мнението на президента от понеделник или това от петък“.
Е, и полският гласоподавател наесен ще има избор – конфронтационна политика спрямо Русия ала „ПиС” (Качински) с кисела гримаса от Запад или конфронтационна политика спрямо Русия ала „Гражданска платформа” (Туск) с усмивка от Запад.
About The Author
