Националистическа Европа помпа мускули от Варшава

200-хилядно шествие отбеляза 100-годишнината от независимостта на Полша с участието на пратеници на крайната десница от Унгария, Словакия, Италия и други страни

По време на националистическото шествие във Варшава за 100-годишнината на полската независимост. Снимка: PAP
По време на националистическото шествие във Варшава за 100-годишнината на полската независимост. Снимка: PAP

María Hervás, El Pais

„Тук сме, за да подкрепим нашите братя поляци. Днес е велик ден за тях,” казва Ян Сунка, 19-годишен националист от Словакия, пристигнал във Варшава с кола. Той е тук заедно с около 30 свои сънародници, за да участва в неделя, 11 ноември, в масовото шествие по повод 100-годишнината от независимостта на Полша, организирано от ултранационалистическото полско правителство.

Над 200 000 души участваха в тази правителствена инициатива, в която се включиха също крайнодесни групи от други страни, като Унгария, Италия или Словакия. Гражданите мирно завзеха улиците в центъра на полската столица, отбелязвайки датата 11 ноември 1918 г., когато след края на Първата световна война Полша отново се появява на картата на света и така слага край на онези 120 години, в които три суперсили са я били разпокъсали – Русия, Австро-унгарската империя и Прусия.

Отначало шествието бе свикано само от екстремистки групи – така, както те правят всяка година от 2009 г. насам. Миналата година те успяха да съберат на манифестацията над 60 000 души, обединени под лозунга „Обичаме Бог” – идеята е така да покажат значението на католицизма за европейската идентичност.

Миналата сряда приключващата мандата си кметица на Варшава Хана Гронкиевич-Валц, която е от опозиционната десноцентристка партия „Гражданска платформа“, се опита да забрани тазгодишното масово честване с мотива, че няма да може да гарантира обществения ред и да предотврати вероятните актове на насилие от участниците. „Варшава достатъчно е страдала през историята си от агресивен национализъм,” каза Гронкиевич-Валц. Но съдът отхвърли нейната забрана.

Същия ден реагира и правителството на партията „Право и справедливост”, декларирайки, че именно то поема организацията на шествието, като проявата ще представлява всички поляци. За тази цел правителството влезе в диалог с радикалните организации в страната. И в крайна сметка се разбраха шествието да е общо.

Условието на правителството бе крайнодесните групировки да се откажат от ксенофобските лозунги, които се канеха да издигат по време на събитието. Неофашистите първоначално си бяха избрали като общ слоган следното: „Бог, чест, родина”.

„Празникът изгуби своя празничен характер. Шествието стана политическо”, изразява съжалението си историкът от Варшавския университет Ян Киеневиц.

Дядо е довел на шествието и внуците си. Снимка: El Pais
Дядо е довел на шествието и внуците си. Снимка: El Pais

„Тази госпожа не е истинска полякиня”, казва за кметицата на Варшава 74-годишната пенсионерка Халина, която отказва да се представи с фамилията си. „Иначе нямаше да иска да забрани шествието”.

Някои екстремистки групи направо клеймят Гронкиевич-Валц като „еврейка”. А баба Халина всяка година идва на манифестацията заедно със свои приятелки, също пенсионерки. „Тук сме, защото подкрепяме нашите управляващи и защото искаме да се върнат поляците, напуснали родината. Онова, което не искаме, са мюсюлманите,” обобщава Халина, стискайки в ръка полското знаме и провирайки се сред тълпата.

Михал Йонски е дошъл с жена си Марта и с трите им деца. „Това тук не е опасно за никого. Медиите са тези, които внушават страхове. Ние сме нормални хора. Може да дойде всеки, който иска, дори някой чернокож, ако реши”, казва този 40-годишен баща.

Шествието се разпростира на около три километра. В него крачат и десетки членове на „Йобик” – унгарската ксенофобска и ултрадясна партия.

Активисти на унгарската ксенофобска партия "Йобик" са дошли да подкрепят полските си съидейници. Снимка: El Pais
Активисти на унгарската ксенофобска партия „Йобик“ са дошли да подкрепят полските си съидейници. Снимка: El Pais

Президентът на Полша Анджей Дуба също се присъединява към множеството и го оглавява заедно с членове на правителството, държи и реч.

„Тези 100 години бяха 100 години на слава и дружба между поляци и унгарци,” казва говорителят на младежката организация на „Йобик” Шаболч Шалай, който е пристигнал във Варшава със самолет. А Себастиян Чолева е дошъл предишния ден от Обединеното кралство. „Аз съм поляк, но работя в Брадфорд. Не исках да пропусна това”, казва този 43-годишен шофьор на камион, който си е тръгнал от родината още през 2004 г., веднага щом Полша влезе в ЕС и границите се отвориха за хиляди поляци. „Не съм на страната на онова, което прави ЕС спрямо Полша – да иска да ѝ налага правила. Не можем да го позволим, народът е суверенен”, настоява той.

Един от най-напрегнатите моменти настъпва в следобедните часове, когато ултрасите започват да обиждат и да хвърлят пиратки срещу около 200 души от движението „Граждани на Република Полша” (Obywatele RP), организирали контраманифестация на място, което се пада извън маршрута на шествието. Участниците в контрапроявата носят знамената на Полша, на Европейския съюз и на гей-движението. Подсилени полицейски кордони ги охраняват, за да предотвратят нападение от ултрасите. Екстремистите крещят: „Цапардосайте със сърп и чук червената сган!”

Участниците в проевропейската контрадемонстрация бяха охранявани от подсилени полицейски кордони. Снимка: El Pais
Участниците в проевропейската контрадемонстрация бяха охранявани от подсилени полицейски кордони. Снимка: El Pais

„Да защитим конституцията, тези радикали няма да ни пречупят,” казва Павел Каспржак, говорителят на „Граждани на Република Полша”. Сцената отразява разлома в полското общество – между проевропейци и националисти. „Правителството поляризира ситуацията, разделя хората на „патриоти” и други, които не били такива. Това провокира много дълбок разрив,” обяснява Ана Аплебаум, която през 2004 г. получава наградата „Пулицър” за книгата си „Гулаг: история на съветските концлагери”. „Не бива да забравяме способността за преодоляване на трудностите на нашата страна, която беше разрушена от Втората световна война и която изстрада съветската доминация до 1989 г.”, изтъква анализаторката Беата Война.

В неделната утрин, часове преди началото на шествието, бившият полски премиер (2007-2014 г.) и настоящ председател на Еропейския съвет Доналд Туск полага цветя пред паметника на героя на полската независимост Йозеф Пилсудски. Туск заявява: „Понякога спорим прекалено много. Прости ни, Полша”.

А в събота следобед, насред кампанията по честването на стогодишнината на независимостта на страната, полското правителство тържествено откри паметник на Лех Качински – президентът, който загина в самолетната катастрофа край Смоленск през 2010 г. и който бе брат близнак на лидера на управляващата партия „Право и справедливост” Ярослав Качински. Статуята е бронзова, висока е почти седем метра и е разположена по съседство с паметника на Пилсудски на най-големия варшавски площад. Монументът на Качински вече предизвика остра полемика сред опозицията, която не може да приеме, че покойният президент се приравнява така към символа на националната независимост.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар