Полските партии, които са в опозиция срещу управляващата от 2015 г. и получила най-много гласове и на изборите на 15 октомври т. г. консервативна партия „Право и справедливост” (ПиС), формализираха обединението си с подписване на коалиционно споразумение за сформиране на общо правителство, съобщават полски и световни медии.
Споразумението бе подписано от председателя на либералната „Гражданска платформа” (най-голямата опозиционна сила), бившия премиер и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск; от представителите на коалицията „Трети път” Владислав Косиняк-Камиш (водач на влизащата в „Трети път” консервативна Селска/Народна партия) и Шимон Холовня (оглавяващ принадлежащото към „Трети път” либерално-консервативно-зелено движение „Полша 2050”) и от представителите на обединението Нова левица Кшищоф Гавковски и Влоджимиеж Чажасти.
Общият брой депутатски гласове, с които разполагат представителите на тези политически сили в новия състав н Сейма, събиращ се на 13 ноември на първата си сесия след изборите миналия месец, е 248. А абсолютното мнозинство в 460-членния парламент се състои от 231 гласа. Тоест, новороденото обединение наистина разполага с мощен парламентарен фундамент за съставяне на правителство.
Поотделно съставляващите го формации получиха следните проценти при гласуването на 15 октомври: „Гражданска платформа” – 31%, „Трети път” – 14%, Нова левица – 9%.
Формалният победител в парламентарния вот обаче все пак е ПиС, която получи 36% от гласовете и това ѝ даде 194 места в Сейма. Макар и да падна доста от позициите си при предишните парламентарни избори през 2019 г., когато взе 44% и 235 депутатски места, ПиС настоя, че като оставаща първа политическа сила, тъкмо на нея ѝ се пада и сега първа да се заеме с предлагане на ново правителство.
Ето защо, за да дойде редът на новия единен фронт да поеме тази щафета, той отначало трябва да изчака изглеждащия неизбежен провал в опита на ПиС да наложи свой кабинет. Шанс да се пробва в това ѝ даде излъченият пак от нейните редици президент Анджей Дуда, който преди няколко дни натовари досегашния премиер от същата партия Матеуш Моравецки да предложи правителство.
Решението на Дуда и старанията на Моравецки предизвикват доста критики и от опозицията, и в медиите, защото това масово се възприема само като губене на време, или пък, още по-лошо, като преднамерена отсрочка за администрацията на досегашните управляващи, които да успеят да заметат повече нередности от мандатите си. От страна на ПиС, естествено, прочитът е друг. Ръководената от Ярослав Качински (който от изборите насам не се е появявал публично) партия е категорична, че тъкмо тя е победителката в последните избори и „никой няма да ѝ отнеме победата” с прескачане на процедури.
Наблюдатели коментираха в дните след вота, че ПиС ще положи големи усилия да откъсне от опозиционния лагер най-вече влизащата в „Трети път” доста консервативна Селска/Народна партия, с която е управлявала в миналото и с която имат сходни позиции най-вече по чувствителния въпрос за забраната на абортите. Само че след подписаното сега споразумение, с което Селската партия вече категорично се ангажира с отбора „анти-ПиС”, този вариант очевидно отпада. Единствен съюзник на ПиС може да е още по-крайната и от нея „Конфедерация”, чиито 25 депутати обаче пак не са достатъчни за достигане на абсолютно мнозинство.
Така че очевидно наистина е въпрос само на време да се изчака сформирането на задаващото се ново полско управление от новата широка коалиция между „Гражданска платформа”, „Трети път” и Нова левица. Разбира се, пред такова управление също стоят много въпросителни, защото механичният сбор на броя на депутатските гласове, които ще го подкрепят, далеч не гарантира неговата успешност и ефективност. Има прекалено много идейни несъвместимости между либералите, консерваторите и новите леви, които го съставляват.
Всъщност, единствената сигурна спойка между трите формации – освен, че всички искат ПиС да си ходи – е амбицията да се възстанови достъпа на Полша до онези европейски фондове, които бяха частично замразени при управлението на ПиС заради забраната на абортите, заюздването на медиите, обсебването на съдебната власт и т. н.
Радостта, с която в Брюксел бе приета пировата победа на ПиС в изборите на 15 октомври, дойде тъкмо от вярата, че още тогава прогнозираното обединяване на опозицията начело с проевропееца Туск, ще върне Полша към европейските критерии за правова държава. Със сигурност има такава силна тенденция, но прекаленият оптимизъм е преждевременен, като се има превдид обтекаемостта на сегашното коалиционно споразумение по деликатната тема за аборта. Най-многото, до което достига този документ за общите намерения на участниците „единния фронт”, е да се действа за отмяна на решение на полския Конституционен съд от 2020 г., довел до почти пълна забрана на абортите. Но нищо не се споменава за още многобройни рестрикции по темата, оформени законово при дългото управление на ПиС.
Многозначителен е и коментарът на представителя на „Трети път” и председател на Селската партия Владислав Косиняк-Камиш, който каза след оповестяването на коалиционното споразумение: „Не може всичко да се подведе под един общ знаменател. В нашето споразумение намерихме общ знаменател за въпросите, които искаме да осъществим. Те се отнасят до подкрепа за семействата, служителите, предприемачите, полската провинция, образованието, здравеопазването и правата на жените”.
Същият този Владислав Косиняк-Камиш се очаква да стане вицепремиер в бъдещо правителство на „единния фронт”, като безспорният премиер, естествено, ще е Доналд Туск. Другият вицепремиер се очаква да бъде Кшищоф Гавковски от Новата левица.
А за поста на председател на Сейма ще има „ротация” – за по две години ще се редуват Шимон Холовня от „Трети път” и Влоджимиеж Чажасти от Нова левица.
В коалиционното споразумение се посочва още, че подписалите го се ангажират с възстановяване на прозрачността на публичните финанси, с деполитизиране на държавните компании и на обществените медии. Обещава се стартирането полски национален план за възстановяване в рамките на европейската инициатива за такива планове. Предвижда се създаване на комисия за разследване на злоупотреби на досегашното управление.
Във външната политика, в отбраната и в полската позиция спрямо Русия и войната в Украйна не се очакват никакви промени. По тези въпроси няма разлика в подходите на повечето партии в Полша. Възможно е в определени среди у нас да са се създали погрешни впечатления от някои решения на правителството на ПиС през септември – когато Варшава отказа да подкрепи европейското вдигане на ембаргото за внос на украинско зърно, или когато премиерът Моравецки обяви по време на посещение във военен завод, че повече няма да се изпраща на Украйна новопроизведено полско оръжие, защото самата Полша има нужда от него. Това бях предизборни ходове, а и общо взето продължение на преди всичко националистическата линия на ПиС. Същевременно същата тази партия никога не е е изневерявала и на неизменното си възприемане на Русия като олицетворение на злото за Полша (в подобна светлина, впрочем, ПиС вижда и Германия).
От евроатлантика Туск, който обеща, че ще предложи ново правителство на страната си още през декември, може да се очаква само стриктно следване на ясната линия на ЕС и НАТО.
