„Венесуела е готова, напълно готова да направи стъпки към нормализиране на дипломатическите, консулските, политическите отношения с настоящото правителство на Съединените щати и със следващите правителства.” Това заяви президентът на Венесуела Николас Мадуро в обширно интервю, което даде тази седмица на известния френски журналист и интелектуалец Игнасио Рамоне в Каракас и което бе тиражирано също и по телевизия „Телесур”.
В интервюто Мадуро отбеляза със задоволство, че Белия дом е дал лиценз на енергийния гигант „Шеврон”, за да възстанови дейността си във Венесуела.
Венесуелското ръководство прекъсна отношенията с Вашингтон през 2019 г., когато правителството на тогавашния американски президент Доналд Тръмп призна опозиционера Хуан Гуайдо, самообявил се за „временен президент” на Венесуела. САЩ наложиха и цяла серия тежки антивенесуелски санкции, включително и върху петрола на страната, като нейна собственост и авоари в чужбина бяха замразени или прехвърлени за разпореждане на Гуайдо и сие.
Но пък настоящият президент на САЩ Джо Байдън изпрати свои емисари в Каракас в средата на 2022 г., които се срещнаха и лично с Мадуро, проявявайки интерес към възстановяването на покупките на венесуелски петрол на фона на световното поскъпване на енергийните източници покрай войната в Украйна. Съобщавайки още тогава за гостуването им, Мадуро заяви, че с радост отново ще продава нефт на северния съсед, след като бъдат отменени санкциите.
Сега, в интервюто си пред Рамоне, Мадуро увери, че през изминалата 2022-ра Венесуела е постигнала важна вътрешна консолидация – политическа чрез диалог с конструктивната част от опозицията, представена и в новия парламент, и икономическа чрез стимулиране на производства, които да надвият хроничния дефицит на храни в страната. Според венесуелския президент родината му е изградила „климат на хармония, мир и съжителство”. А освен това е преодоляла традиционната си зависимост от чуждестранния внос на храни, разгръщайки собственото си селскостопанско производство. Ако по-рано са били внасяни до 85% от храните, сега 94% от продуктите, влизащи във венесуелските домове, са национално производство.
Попитан от Рамоне как страната се е справила с природното бедствие, сполетяло през септември-октомври град Лас Техериас, който пострада от разрушителни наводнения, Мадуро изтъкна, че държавата е помогнала на пострадалите и останалите без дом, като е осигурила жилища за всички и е доказала за пореден път, че реагира ефективно на предизвикателствата.
Венесуелският президент също така заоистри вниманието към петролния потенциал на родината си, изтъквайки: „Отправям послание към всички енергийни компании по света – в САЩ, Европа, Латинска Америка, Азия. Тук, във Венесуела, са най-големите сертифицирани световни резерви на петрол. Пак при нас, във Венесуела, е четвъртият по величина сертифициран газов резерв. Венесуела е енергийна сила. Никой не може да и извади от това световно уравнение. Ние сме основатели на ОПЕК, основатели и лидери на ОПЕК-плюс и ще продължим този процес”.
Мадуро подчерта: „Венесуела е с отворени врати, със специални условия за инвестициите, за производството, за политическата и социалната стабилност.”
По отношение на международната политика венесуелският президент посочи, че страната му винаги е отстоявала изграждането на един многополюсен свят, различен от епохите на колониализма и неоколониализма, които според него са останали безвъзвратно в миналото. „Никой не вярва, че от две или три метрополии може да се управлява светът, да се потискат народите. Вече има много силни региони като Азия, Тихоокеанският регион, също и Африка, Латинска Америка и Карибието. Не сме групи страни, които оформяме собствени полюси и центрове на световна сила”, каза Мадуро.
Той подчерта, че е настъпило „времето на новия свят, на новата геополитика, която преразпределя властта в света”. Добави: „Виждаме раждането на тази епоха. Войната в Украйна е част от родилните болки при появата на новия свят”.
Относно ролята на Венесуела в описаната обстановка Мадуро отбеляза: „Няма съмнение, че и ние сме там, в авангарда, твърдо и смело, градейки различен свят, в който ще сме заедно, ще съжителстваме в мир и народите ще преодолеят изоставането си заради вековете колониализъм и неоколониализъм”.
В интервюто бе засегната и темата за станалия съвсем явен през 2022-ра провал на опитите за сваляне на властта в Каракас. Мадуро каза, че тези процеси са „изгърмели отвътре”, тъй като са били резултат от „една политика, несвързана с реалността”. Той наблегна: „Няма как да се наложат на Венесуела паралелни правителства, паралелни власти, които нямат корени в реалността”. Според него опозиционните кръгове са си създали илюзията, че ще постигнат всичко желано, стига „империята САЩ, някои сектори в Европа и някои десни правителства в Латинска Америка да обявят, че има друг президент – и готово”. „Те не разбират Венесуела, не схващат каква е институционалната и републиканската сила на Венесуела, нито силата на народа и на боливарската революция”, бе категоричен Мадуро.
В самия край на 2022-ра – на 30 декември, бе съобщено за официалното приключване на експеримента с Хуан Гуайдо, и то по решение на собствените му привърженици и съратници. Става дума за най-радикалните опозиционни депутати от състава на венесуелския парламент в периода 2015-2020 г., когато законодателният орган бе доминиран именно от опозицията. Те и досега държат да се представят като действащ орган, тъй като не признават настоящия венесуелски президент, избран в края на 2020-та и поел функциите си през януари 2021 г. В него са представени други сектори на опозицията, приели да водят конструктивен диалог с правителството.
Повечето от непримиримите радикали от парламент’2015-2020 отдавна живеят в чужбина. Ето защо тяхната „парламентарна сесия”, състояла се на 30 декември, бе проведена онлайн съгласно вече оформилата се традиция. Още от проведените предварително консултации стана ясно, че мнозинството е на мнение да обяви приключване на „временното президентстване” на Хуан Гуайдо, което през 2019-та бе обявено въз основа на факта, че той тогава бе председател на парламента. Но по конституция този пост е ротационен. И след като е минало вече толкова време без да е извършена ротация, сега бе проведено гласуване за нов парламентарен шеф и съответно прекратяване на функциите „временен президент” за Гуайдо. Самият той при обсъжданията бе обвинен в лошо управление на предоставените от чуждестранните ментори на опозицията – най-вече САЩ и Обединеното кралство – за стопанисване отнети от венесуелската държава собствености и авоари в чужбина. Назначените от Гуайдо лица се оказаха въвлечени в злоупотреби и корупционни схеми с тази ресурси, което вбеси останалата част от съратниците му.
Ето така се стигна до следния резултат от онлайн гласуването на 30 декември – 72 гласа бяха за прекратяването на пълномощията на Гуайдо като парламентарен шеф и „временен президент”, 23 бяха против, а 8 се въздържаха.
Самият Гуайдо, разбира се, беше недоволен и разкритикува решението, като обслужващо властта на Мадуро. Негови съратници от най-близкия му кръг, като известният радикал Фреди Гевара, също бяха много разстроени. „Не разбирам как стигнахме дотук, това е първото политическо самоубийство, излъчвано директно в интернет,” заяви Фреди Гевара.
Всъщност, нещата са доста прости за разбиране. Става дума за това, че пренебрегнатите досега в достъпа до управлението на внушителните венесуелски собствености и авоари в чужбина, отнети от Каракас по линия на санкциите, вече искат също да да получат своя дял. С координирането на тази мисия очевидно ще е натоварена новоизбраната председателка на парламент’2015-2020 Динора Фигера, представителка на партията „Първо справедливостта” – една от формациите от т. нар. Г-3, тоест от трите най-радикално антиправителствени партии и коалиции. Другите две са „Демократично действие” и „Ново време”. Те също са представени в „тричленката” на колективното парламентарно ръководство – освен председателката Динора Фигера, вътре влизат и Марианела Фернандес („Ново време”) и Ауристела Васкес („Демократично действие”). И трите отдавна живеят в чужбина.
Трябва да се има предвид още нещо съществено. Дамското трио ще има задачата да прокара граница между лошата корупционна слава на кръга около Гуайдо, да обърне гръб на свързания с него фарсов период и да представи по-светъл образ на Г-3 пред венесуелската общественост и най-вече пред менторите си в САЩ (където трябва да се харесат на управляващите демократи) в навечерието на предстоящите догодина президентски избори. Целта е за изборите да се издигне достатъчно авторитетна обща опозиционна кандидатура, която да се приеме от настоящото правителство във Вашингтон и да противостои на кандидата на настоящата власт в Каракас (все още не е ясно дали самият Мадуро ще се кандидатира). Разбира се, Гуайдо не пропусна да предложи себе си като такъв опозиционен претендент, но това вече е несериозно дори за съратниците му.
Но при всички случаи сигналът откъм парламент’2015-2020 и Г-3 е ясен – очевидно безкомпромисният изборен бойкот от периода на Гуайдо се замества от опит за нормализация в политическото участие, като всички досегашни негативи се стоварят на Гуайдо и кръга му. Това може би ще е и път към постепенна отмяна на американските антивенесуелски санкции, като така Вашингтон ще си отвори и врата за възстановяване на покупките на венесуелски петрол, каквото е условието на Мадуро. Който няма как да не е доволен от тези развития.
Междувременно на 6 януари Мадуро обяви смяна на външния министър на страната. Досегашният титуляр бе Карлос Фариа, инженер с диплома от Политехническия университет в Харков, който е завършил още в съветския период, през 1987 г. До назначаването си за външен министър през май 2022 г. Фариа беше посланик на Венесуела в Русия.
Сега обаче неговият пост се поема от доскорошния му заместник Иван Хил, който досега отговаряш за връзките с Европа, а преди това е бил и посланик на Венесуела в ЕС. Хил също е инженер по образование, но специализиран в селското стопанство, с чиято сфера е свързана сериозна част от професионалната му кариера. През 2014 г. за три месеца е бил и зам.-министър по хранителния суверенитет и сигурност. Фактът, че той поема външната политика на Венесуела, след като преди това е отговарял за Европа, може би подсказва, че успоредно с очевидното затопляне с Вашингтон властта в Каракас разчита на подобна тенденция и с Брюксел.
