Най-емблематичният сред 23-те щата във Венесуела е зареденият с огромна символика и силно емоционално въздействие Баринас. Първо, защото това е родният щат на иконата на Боливарската революция , нейния вече покоен лидер и президент Уго Чавес, роден в тамошното градче Сабанета през 1954 г. Второ, защото Баринас разполага с щедра природа – доминиран е от благодатните и за посеви, и за животновъдство долини „llanos”, има и планинска зона, която пък го е дарила с пълноводни реки, а в подземните му недра бълбука петрол. Трето, щатът е в близост и до чувствителната, винаги изобилстваща със силови групировки граница с Колумбия – държавата, чието дясно управление е най-върлият противник на настоящата официална власт в Каракас.
От това, кой ще управлява в Баринас, зависят твърде много символични и напълно конкретни показатели за бъдещето на Венесуела.
И така, именно тук на 9 януари т. г. се състоя „преиграване” на изборите за местен губернатор, които се провалиха, както и във всички 23 щата на страната, на 21 ноември 2021 г.
При ноемврийския вот управляващата PSUV (Единна социалистическа партия на Венесуела) в съюз с GPPSB (това е абревиатурата на партньорския „широк фронт” – Голям патриотичен полюс „Симон Боливар”) спечели губернаторските места в 19 щата. А в три щата победи опозицията, предимно чрез кандидати на своето най-влиятелно и най-дясно обединение MUD („Маса на демократичното единство”).
„Висящ” обаче остана резултатът в Баринас. Данните след вота на 21 ноември там показаха победа с 0,39% разлика за кандидата на опозиционното MUD Фреди Суперлано. Той взе 37,60% в надпреварата си с претендиращия за още един мандат дотогавашен чавистки губернатор Архенис Чавес, получил 37,21%. Върховният съд обаче реши, че е имало нарушения. И постанови да се гласува наново.
Така беше насрочен нов изборен процес на 9 януари т. г. А MUD и PSUV-GPPSB издигнаха нови кандидати за новото състезание.
С нескритата амбиция да обърне в своя полза „незначителните” 0,39% разлика от първото гласуване, PSUV-GPPSB този път излъчи като претендент за губернатор един от най-авторитетните млади политици във Венесуела, доказалият се като много успешен външен министър – пост, който заемаше от август 2017 г. до август 2021 г. – Хорхе Ареаса. Преди да оглави венесуелската дипломация, той бе и вицепрезидет на страната между 2013 и 2016 г. Ареаса достига тази позиция когато едва 40 годишен.
Немаловажен за венесуелците е и фактът, че в продължение на 10 години Ареаса бе женен за една от дъщерите на Уго Чавес. Макар този брак през 2017 г. да завърши с развод, Ареаса си остана един от най-интелигентните и обиграни млади чависти, доказал качествата си и из минното поле на международната дипломация, из което той години наред умело прекарваше атакуваната си от безпощадни американски санкции родина.
Мнозина бяха изумени, когато през август 2021 г. той внезапно бе сменен като външен министър, отстъпвайки поста на дотогавашния посланик на Каракас в Пекин Феликс Пласенсия. Впрочем, в подобна смяна очевидно имаше прагматична мотивировка – Ареаса е вкаран персонално в санкционния списък на САЩ, което пречеше в дипломатическата му работа. А Пласенсия, освен че може да спомогне за допълнително сближаване с Китай, разполага и с двойно гражданство – не само с венесуелско, но и с испанско, защото родителите му са от Канарските острови.
След рокадата Ареаса бе прехвърлен да оглави един доста далечен от дотогавашните му занимания сектор – министерството на индустрията и националната продукция.
И ето че сега, като верен войник на PSUV, той дисциплинирано изпълни и новата му поверена задача – да се опита да спечели изборите за губернатор в Баринас. Факт е, че Ареаса сърцато се постара да изпълни тази повеля и съумя буквално „на магия” да привлече нови, допълнителни 24 911 гласа към онези, които бяха подадени за кандидата на PSUV-GPPSB през ноември.
Само че съперникът му отдясно Серхио Гаридо – също ново лице, издигнато от MUD като кандидат-губернатор, досегашен депутат в местния парламент, улегнал 54-годишен „чичка” от социалдемократическото „Демократично действие”, влизащо в MUD, внезапно извърши чудо невиждано. Взе, че обедини зад себе си много по-широк от MUD опозиционен конгломерат и привлече още повече нови гласове от Ареаса – 67 738. Така победи бившия зет на Чавес с цели 14% надмощие!…
Рекапитулацията бе следната: Серхио Гаридо – 172 796 гласа или 55,37%; Хорхе Ареаса – 128 751 гласа или 41,26%. Недвусмислен резултат, признат от Ареаса още преди официалното потвърждение.
„Другари, целите не бяха постигнати. Засега”, обяви Ареаса в Туитър. И така повтори едно към едно думите на Чавес, произнесени след провала на неговия военен бунт от 4 февруари 1992 г., когато се опитва да промени управлението в страната чрез неуспял опит за преврат.
„Не сме загубили, другари,” увери още Ареаса. И продължи, перифразирайки Ленин: „Това е само крачка назад, за да възстановим импулса, за да започнем да обновяваме ден след ден връзката между народа и нашето революционно правителство”.
Най-важното според Ареаса: чрез получилия се електорален резултат „народът ни казва, че сме лишили от вниманието си нашия фундамент, че не сме работили достатъчно за неговото добруване, напук на империалистическата блокада, налагана ни ежедневно, че сме длъжни да бъдем по-големи революционери”.
Ареаса добавя: „Нека се борим неуморно, за да може нашата родина да продължи да е свободна. Нека удвоим усилията си, за да можем да възстановим на следващите избори ролята си в изгубените губернаторства и общини”.
Както пише в аржентинското ляво издание „Resumen Latinoamericano” известната италианска журналистка и левичарка Джералдина Колоти, живяла дълги години във Венесуела, с настоящия изборен резултат в Баринас всъщност за пореден път се получава недвусмислено потвърждение колко реално демократичен и прозрачен е изборният процес в страната. Ако не беше такъв и ако бяха верни вечните обвинения на опозицията, че властта манипулирала изборните резултати както си иска, просто не би била допусната такава загуба за чавизма в толкова значим щат като Баринас…
Венесуелската опозиция и чуждестранните ѝ спонсори направо експлоадираха от постигната си победа. Тя им подейства като мощна дрога, стимулираща и виденията им за желан от тях общонационален референдум през тази година, който да прекъсне мандата на президента Николас Мадуро. Еуфорията им достигна такива градуси, сякаш те бяха надвили в общия баланс на изборите – което математически е много далеч от реалността. Дори и с превзетия Баринас, в национален мащаб опозицията си остава с 4 губернаторски места срещу 19 за чавистите.
Но все пак, все пак – та това е Баринас, по дяволите!!! Само който не познава латиноамериканската страст по символите може да се чуди на този захлас. Баринас, мамка му! Баринас!!! Родината на Чавес!!! Където чавистите управляваха неизменно в течение на над две десетилетия!
Ако там побеждава опозицията, значи и в цяла Венесуела палачинката може да се обърне…
Обективните към елементарната аритметика умове трудно ще приемат за реалистично чак такова предположение. Но явно не са такива умовете на онези, които още смятат политическия авантюрист Хуан Гуайдо за „временен президент”, макар в страната отдавна да действа нов парламент, а „неговият” да е пълна виртуална фантасмагория с изтекъл мандат.
Но „магическата реалност” не случайно се е родила из онези пламенни земи. Там привижданото от малцина много често се лансира като по-достоверно от онова, което мнозинството влачи на гърба си.
Хипнотизираща е тази победа на Гаридо в Баринас, няма съмнение. Който го отрича, спешно трябва да бъде ощипан, за да се събуди и да стъпи на земята.
И личността на закръгления и семпъл Гаридо тук няма никакво значение на фона на интелигентния и деен Ареаса. Просто зад Гаридо като с махване на вълшебна пръчица (made in USA, естествено), още с определянето му за нов кандидат в този щат, застана възможно най-широк спектър от опозиционни формации, надхвърлящ значително капацитета и членките на MUD.
Факт е, че опозиционният отбор успя да постигне внушително обединение, а чавизмът в Баринас, напротив, между изборите на 21 ноември и на 9 януари, дори съумя да отблъсна част от традиционните си съюзници – например, Комунистическата партия на Венесуела, която винаги го е подкрепяла, но този път бе зачеркната от партньорите в последния вот заради изразени критични позиции.
А от страна на опозицията битката беше на живот и смърт. Амбицията ѝ бе чавизмът да бъде надвит тъкмо в щата на Чавес, за да се постигне неоценима психологическа победа – значително по-важна от формалната. И отборът зад Гаридо успя в това.
Личната заслуга на самия Гаридо, доколкото изобщо може да се допусне такава, е минимална. Той наистина изглежда като отпуснат „чичка” на фона на стегнатия и интелигентен „младеж” Ареаса, макар всъщност реалната разлика във възрастта им да е само 5 години. Освен това кандидатурата на Гаридо бе случаен компромис – той се оказа най-„безобиден” и послушен от другите изпробвани предварителни кандидатури отдясно.
Разбира се, тепърва ще се задава големият въпрос как точно ще управлява Гаридо, след като все пак в местния парламент на Баринас чавистите и съюзниците им получиха мнозинство, а освен това те контролират 5 от 12-те общини в щата. Тоест – новият губернатор неизбежно ще трябва да се съобразява с не тъй лесното за пренебрегване чавистко присъствие и влияние. И с изострената чувствителност на местните хора спрямо всяко залитане към обслужване на чужди интереси.
Но в същото време и самите чависти ще се наложи да си направят задълбочена равносметка, за да намерят решения за причините, довели ги до тази унизителна загуба в емблематичния Баринас. Очевидно е, че избирателите – които при това са земляци на Чавес! – им дават ясен критичен знак. Също толкова очевидно е пагубното високомерие и бюрокрация, откъсващи някои сраснали се с властта дейци от насъщните нужди на хората.
Да, разбира се, убийствените американски санкции, сривът на БВП заради тях и крадливостта на опозиционния кръг около Гуайдо, облагодетелствал се от отнемането на големи венесуелски фирми и активи в САЩ и Колумбия, са несъмнено бреме за живота в страната и удрят по важни негови устои. Но с по-фокусирана върху нуждите на хората политика вероятно много от причиняваните отвън щети биха могли да се смекчават по-ефективно, вместо този приоритет да потъва в сенките на вътрешночавистки противопоставяния…
Озадачава и казусът със самия Ареаса. Известният юрист и чавистки активист Хуан Марторано пише по този повод в „Ресумен латиноамерикано”: „Един кръг сили явно искаше да ликвидира политически Ареаса и го извади от националното правителство, за да го изгори в Баринас. Да го убие два пъти, да го погребе, паднал по очи. Ако правят това с един кадър като бившия външен министър, най-добрият за 20 години чавизъм, какво да очакваме за останалите „смъртни”…”
Подобни думи отправи в Туитър към Ареаса и известният политик, бивш вицепрезидент и бивш главен прокурор, дипломат и доскорошен посланик на Венесуела в Италия Исаиас Родригес: „Хорхе, с теб съм. Познавам те. Знам качествата ти. Някой те преследва от доста време. Иска да те убие. Номерът беше да те извадят от министерството, за да се самоубиеш. Няма перфектно престъпление. Това са съчките на живота! С теб съм в хубаво и в лошо!”
Ареаса беше отстранен от дипломацията на 19 август м. г., 6 дни след старта на диалога, воден в Мексико между правителството в Каракас и венесуелската опозиция. Този диалог, предопределил и опозиционното включване в „мегаизборите” на 21 ноември, имаше подкрепата на САЩ и бе разглеждан от Каракас като лост, за да се издейства и отпадане на американските санкции. Защо Ареаса беше изваден от този многопластов процес още в началото му, може само да се гадае. Може също да се припомни, че диалогът бе протестно прекъснат от Каракас през октомври м. г., след като работещият за Венесуела колумбийски бизнесмен с венесуелски дипломатически статут Алекс Сааб, обвиняван от САЩ в пране на пари, бе арестуван в Кабо Верде и после екстрадиран във Флорида.
Очевидно е, че споменатите думи на Хуан Марторано и на Исаиас Родригес за Ариаса, тиражирани след изборите в Баринас, не визират физическа разправа с него, а политическото му елиминиране.
Но ако някой наистина го е замислял, сега трябва да е разочарован. Всъщност политическото поведение на Ареаса по време на кампанията и вота в Баринас – почтено, коректно, прозрачно, демократично, с честно и и незабавно признаване на победата на опонента, но и твърдо чавистко – му донесе още по-голяма популярност и уважение. Някои дори съзират в тази достойна загуба на Ареаса негова фактическа морална победа. Нов силен импулс за него като политик.
Ареаса респектира и привърженици, и опоненти със своето обръщение към победителя Гаридо след оповестяването на резултатие: „Настояваме за много внимание, г-н Гаридо, защото ние ще бъдем тук, за да пазим Баринас. Не правете нито една погрешна стъпка, защото няма да позволим да нанесете никаква вреда на народа на Баринас.” Ареаса призова опозиционерите „да администрират добре победата си” и „да не се объркват”, защото пред себе си ще имат „един народ, едно правителство и една конституция”, които няма да разрешат посегателства „над правата на народа на Баринас”.
Ареаса каза още: „Ще изложим гърдите си, ако трябва – всички ние, от президента Мадуро до последния ни съратник – за да попречим на посегателствата на фашизма”. Според неуспелия чавистки кандидат победата на съперника му се дължи на договорките на десницата със силови групировки и затова го напътства: „Дано господин Гаридо да излезе от сянката на насилието, да си сложи панталони и да поеме ролята, дадена му от народа на Баринас”.
