Да разбудим „стокираната“ памет около един апартамент и Мария Габриел

В Столична община изглежда има социална политика, но тя е насочена не просто към социално слабите, а към „социално слабите“ евродепутати.

Евродепутатката Мария Габриел ползва общинско жилище в луксозна сграда в елитен софийски район. С него се е сдобила „по втория начин“, въпреки солидните си доходи, осигурени ѝ от европейските данъкоплатци.Написах текста, който можете да прочетете по-долу през февруари 2014 г., когато работeх в списание „ТЕМА“.В процеса на проверката на случая се оказа, че столичната община разполага с доверителен жилищен фонд за „свои хора“, а информацията за апартаментите стига само до посветени. Имотите не се обявяват за даване под наем на свободния пазар, така че общината да реализира максимални приходи от собствеността си, нито се отдават на нуждаещи се хора без покрив, за да може тя да изпълнява и социалните си функции. Жилищата са скрити „през девет планини в десета“ – в едно общинско търговско дружество, собственост на друго общинско дружество, което пък от своя страна е собственост на трето такова. Едва ли ще е изненада за някого, че в началото на веригата е фирма „Софийски имоти“ ЕАД – генератор на множество афери, разтърсили София в последните 20 години. След разговори по телефона с г-жа Габриел, тя призна, че е живяла в общинско жилище в качеството си на евродепутат, но нееднократно увери, че това е било за кратко и че вече го е напуснала. Материалът не беше публикуван, тъй като с главния редактор на списанието Валери Запрянов решихме да ѝ повярваме. Към днешна дата (става дума за май 2017-та – бел. ред.) може да се каже, че ни е заблуждавала. Оказва се, че на 16 май 2014 г. въпросът е бил повдигнат и в Столичния общински съвет. „В районите и фирмите продължава използването на общински жилища не по предназначение. Знаем например, че г-жа Габриел, макар и депутат в ЕП, ползва жилище на Столична община“, се казва в питане на тогавашния общински съветник от БСП Николай Белалов до кмета на София. В отговора си Йорданка Фандъкова заявява, че по своето предназначение общинските жилища биват няколко вида – за настаняване под наем на нуждаещи се, за ведомствени нужди и резервни. „В тази връзка ви уведомяваме, че Столична община не е предоставяла общинско жилище на г-жа Мария Габриел“, пише кметицата. Формално въпросният апартамент не спада към така изброените категории „общински жилища“, но пък е в капитала на търговско дружество, което реално е собственост на Столична община. Фандъкова признава, че общински фирми също разполагат с жилищни имоти като управлението им се извършва с цел печалба и отдаването им под наем е съобразено с пазарните условия. В конкретния случай обаче можем да се усъмним доколко правилата са спазени, тъй като липсва публично достъпна информация обитаваният от евродепутатката апартамент да е обявяван за отдаване под наем с търг или конкурс и срещу каква цена. Както се вижда, контролът върху използването на подобни жилища е изключително трудeн дори за общински съветници (особено когато са от опозицията), а пък какво остава за обикновените граждани и данъкоплатци. Често единственото, което съветниците могат да направят, е да се запознаят с годишните отчети и баланси на търговските дружества и да вземат отношение по тях. Информация за конкретни сделки и за търговската политика може да им бъде отказана под предлог „търговска тайна“ или с други мотиви. Какво от това, че се явяват членове на органа, който е принципал на фирмите…Реших да публикувам материала, след като от три независими един от друг източника получих потвърждение, че Мария Габриел – вече кандидат за еврокомисар, продължава да ползва по един или друг начин общинския апартамент (възможно е формално той да е отдаден под наем на друго лице, близко до нейни роднини). И след като се оказа, че въпреки многократно декларираната и на места провеждана политика за прозрачност на Столична община, в някои от общинските фирми нищо не се е променило. Ето как изглеждаха нещата в началото на 2014 г.:

Квартирни въпроси

„Общият европейски дом” понякога буквално е дом. Но не общ, а общински

„Като няма хляб, яжте пасти”, казвала Мария Антоанета. Българската евродепутатка Мария Габриел показва друго: като нямате имот в София, обърнете се към „Софийски имоти”. Е, стига някой да препоръча там да ви обърнат внимание.

Поставянето на въпроса за наемането на софийски дом „с връзки” вероятно за мнозина ще прозвучи дребнаво. Още повече когато става въпрос за човек с възможности и контакти, каквато безспорно е г-жа Габриел. Могла – взела. До един апартамент ли опряхме?

За политици като г-н Цветан Цветанов и г-н Андрей Иванов, които доскоро управляваха в Столична община, въпросът вероятно е дребнав и несериозен. Удовлетворяване на нуждите на подобни „крайно нуждаещи се” сигурно може да се реши с рутинно вдигане на телефона. Естествено, не става дума за помощ от богатия им личен апартаментен фонд, а от оскъдния общински такъв. Не така стои въпросът обаче в очите на хиляди действително крайно нуждаещи се столичани, бездомни, социално слаби, млади и многодетни семейства, закъсали с ипотеките безработни, чиито жилища се изземват от съдии-изпълнители и от банки заради невъзможност да погасяват кредитите си. При добро стечение на обстоятелствата подобни категории граждани могат да разчитат обикновено на „оферта” за панелка с изкъртена дограма от общинския фонд за бедствени ситуации в квартал Ботунец. А често дори и подобно предложение няма.

Опазил ни Господ от помисли да пращаме евродепутатите в Ботунец! Разбира се, длъжни сме да им осигурим нормални условия за работа, което и съвестно вършим като европейски данъкоплатци. Но когато чистият ти месечен доход е над 10 000 евро плюс допустими разходи до 20 000 евро за политическа дейност, покривани от Европейския парламент, плюс още 4000 евро за офис нужди, най-логичното решение е да се обърнеш към свободния пазар, чиито предимства и достижения пропагандираш в политическата си дейност. Пазарът в София изобилства с какви ли не имоти и предлагането е много по-голямо от търсенето.

Това е единственото, което съм поискала като помощ, нищо повече”, казва пред „ТЕМА” самата г-жа Габриел – „Не съм искала да взема, да се привилегировам от някакво положение, или да взема апартамент, или каквото и да било. Напротив, просто имах нужда наистина от помещение, в което да си стокирам част от нещата”.

Мария Неделчева е избрана за евродепутат през 2011 г. с листата на ГЕРБ, когато е на 31 години. Преди това е била парламентарен секретар на евродепутатите от ГЕРБ в групата на Европейската народна партия. Родом е от Хаджидимово край Гоце Делчев, завършила е Института по политически науки в Бордо. По собствените ѝ думи, ползвала е общинското жилище на бул. „Никола Вапцаров” 25 в квартал „Лозенец” в първата си година като евродепутат. След сватбата ѝ с Франсоа Габриел – политически съветник в кабинета на председателя на ЕНП Жозеф Дол, семейството си наело друг апартамент в София.

По собствените ѝ думи през 2011 г. се обърнала с молба за жилище към „софийското кметство” и така се озовала в канцеларията на… „Заводпроект”. Вероятно недоумявате какво пък общо има предприятието, проектирало промишлените мощности на България в миналото, с такава дреболия като решаването на жилищните нужди на един евродепутат. Там е работата, че този „Заводпроект” почти няма нищо общо с онзи. И отдавна не се занимава с проектиране на заводи, а с отдаване на няколко десетки апартаменти под наем. Е, наследило е архива на стария „Заводпроект” и от време на време издава и удостоверения, необходими за пенсионирането на дългогодишни проектанти.

В момента „Заводпроект” ЕООД е дъщерно дружество на „Лабело” ЕООД. И двете дружества се управляват от Вася Ачанов, той е и единственият им служител, ако изключим счетоводителката на „Заводпроект”. На свой ред „Лабело” ЕООД е дъщерно дружество на общинското „Софийски имоти” ЕООД. И трите имат седалище на един и същи адрес – бул. „Гурко” № 12. Статутът на самостоятелно търговско дружество обаче освобождава „Заводпроект” ЕООД от досадното задължение да се отчита пред когото и да било друг, освен пред своя собственик, както и да съблюдава някакви критерии (било социални, било някакви други) при отдаването на апартаментите. Всякаква изисквана информация – за тяхната квадратура, местоположение, размер на наема и имена на наемателите попада в графата „търговска тайна”.

Както се досещате, в случай, че се освободи някое жилище, информацията за него не се публикува във фирмен сайт. Струва ли си да се поддържа страница в интернет заради трийсетина апартамента? Обява няма да намерите и в останалите агенции за недвижими имоти, понеже „Заводпроект” няма нужда от кой знае каква реклама и бързо намира клиенти. В момента свободна е само една гарсониера в „Младост”, така че ако проявявате интерес – побързайте. Според Вася Ачанов обаче, през последните години тенденция в дружеството е наемите да се доближават до пазарните. „Не знам дали някоя фирма ще ви даде информация за нейните търговски отношения с едно частно лице”, казва управителят в отговор на въпрос какъв е бил наемът на евродепутатката. Според г-жа Габриел, цената даже е била над нормалната.

Ачанов е категоричен, че откакто ръководи „Лабело” и „Заводпроект” не са правени продажби на жилища по молба на техни ползватели, макар че подобни практики в миналото е имало. Управителят уверява, че ползваният от г-жа Габриел апартамент в момента има друг наемател, който не е нейн брат и не е свързан със семейството ѝ. В отговор на същия въпрос г-жа Габриел заявява „да се надяваме, че не е така” и че не разполага с подобна информация.

Според Ачанов, в конкретния случай дружеството дори е спечелило от клиентката си повече, отколкото е стойността на наема. Преди настаняването на г-жа Габриел, жилището е било в недовършен вид, без вътрешна замазка и дори с пукнатини по стените и паднали плочки в банята, тъй като под сградата е имало улягане на почвата. Наемателят е направил сериозна инвестиция, изразяваща се в стойността „на една гарсониера или дори малко повече”.

Така за нас остава загадка защо на евродепутатката ѝ е било нужно, хем да търси съдействие за жилище от общината, хем да плаща уж по-висок наем от нормалния, хем да прави сериозни подобрения по апартамента, хем да подаде заявление за напускане само след година ползване.

А на „Заводпроект” не му остава нищо друго, освен да излезе на светло, така че да се появят и други кандидати за жилища, които са готови да работят скромно „на полза роду” като с лични пари ремонтират общинска собственост…

P.S.:

Три години по-късно всичко в „Заводпроект“ си е както преди. Единствената разлика е, че в канцеларията под портрета на Христо Ботев заварвам нов директор – Асен Дерменджиев. Останалото е същото – шефът е и единственият служител на скатаното „предприятие“, апартаментите в активите му са отново трийсетина, всички пак са заети, естествено няма и сайт, от който гражданите да се информират, ако някой случайно се освободи… За разлика от Ачанов, Дерменджиев е малко по-несловоохотлив. Ще отговори на каквито и да било въпроси, само ако получи разпореждане от ръководството на компанията- майка – „Софийски имоти“.

И сградата на бул. „Никола Вапцаров“ 25 изглежда уютна, дискретна и тиха, както през 2014-а. Видимо в нея има и апартаменти с повече от три тераси. Предложената за еврокомисар за цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел си остава като цяло непозната не само за повечето български граждани, но дори и за съседите си. Или поне така твърдят. Все пак попаднах и на човек, който казва, че скоро я е срещал, но чак после се сетил, че е виждал тази жена и по телевизията. „Тук никой за нищо никого не търси“, казват жители на съседна сграда. И добавят под сурдинка, че във въпросния вход само неколцина са си купили апартаментите по нормалния начин, а сред останалите има интересни случаи – кой е работил в общината, кой е направил заменка с панелка в „Дружба“ или „Младост“, кой е роднина на бивш главен прокурор… Доста от тези хора не живеели тук, а само прибирали наеми.
Ето въпросите, които зададохме на изпълнителния директор на „Софийски имоти“ Анастас Тодоров, и отговорите, които получихме от дружеството:

Какъв е редът, по който граждани могат да наемат апартаменти, собственост на дъщерните дружества на „Софийски имоти“ – „Лабело“ ЕООД и „Заводпроект“ ЕООД? Публикува ли се общодостъпна информация за свободните такива и къде?

За всеки индивидуален обект, който се освобождава, се изготвя пазарна оценка за наем от лицензиран независим оценител, която се съобразява с актуалното състояние на имота. Въз основа на изготвената оценка се определя наемна цена, фиксират се условия на договора и се публикуват обяви.

С колко имоти, отдавани под наем, разполагат въпросните две дъщерни дружества?

Дружеството „Лабело“ ЕООД не разполага със собствени имоти. Същото е едноличен собственик на „Заводпроект“ ЕООД, което дружество разполага с 20 жилищни имота, 3 гаража, 1 търговски обект и идеални части от други 2 търговски обекта.

Какви са икономическите съображения от съществуването на двете дружества, които до голяма степен дублират дейността на „Софийски имоти“ ЕАД с тази разлика, че е почти невъзможно намирането на публична информация за търгуваните от тях имоти?

През 2013 г. е изготвен правен анализ, в който са и посочени и разгледани всички способи за преструктуриране и ликвидация на тези дружества, които могат да се приложат самостоятелно или в комбинация, като извода от правния анализ е, че преди приключване на всички съдебни спорове, по които дружествата са страна, не следва да се предприемат горните действия.

С какъв имот/и разполагат дружествата „Софийски имоти“, “Лабело“ и “Заводпроект“ на адрес бул. „Никола Вапцаров“ 25 в столицата? Каква е тяхната квадратура? Извършвани ли са продажби с тях? Ако не – на каква цена/и са отдавани под наем в периода от 2009 г. до сега?

На адрес бул. „Никола Вапцаров“ 25, дружеството „Заводпроект“ ЕООД разполага с два жилищни имота с квадратура от по 128 кв. м, с които не са извършвани разпоредителни сделки. И двата апартамента са отдадени първоначално под наем в недовършен вид (на шпакловка и замазка), със задължение за довършване за сметка на наемателите, на цена определена въз основа оценка на лицензиран оценител, като единият е отдаден за първи път през 2010 г., а другият е отдаден за първи път през 2013г.

В същия период ползван ли е такъв имот от члена на Европейския парламент г-жа Мария Габриел? Ако е ползван, по какъв ред се е сдобила тя с него? Бил ли е насрочен търг или конкурс, публикувана ли е обява за наличието на свободен имот на бул. „Никола Вапцаров“ 25?

„Заводпроект“ ЕООД е търговско дружество и имената на лицата, сключвали сделки със същото представляват лични данни.

Със съгласието на г-жа Габриел ви информираме, че в периода октомври 2010 – май 2013 г. тя е била наемател на апартамент, стопанисван от дружеството. Апартаментът на бул. „Н. Вапцаров“ №25 е бил отдаден под наем в незавършен вид (на шпакловка и замазка) с условието и задължението всички довършителни и ремонтни дейности да бъдат извършени за сметка на наемателя. Заплащаният г-жа Габриел наем за периода на договора е 400 лв., който е определен на база експертна оценка от лицензиран оценител.

Следвайки декларираната политика на прозрачност от принципала – Столична община, кога дъщерните дружества на „Софийски имоти“ ЕАД ще обявят публично с какви имоти разполагат и реда, по който всички граждани могат да кандидатстват за ползването им?

Информацията за имотите, с които разполагат дъщерните дружества на „Софийски имоти“ ЕАД е общодостъпна в имотния регистър при Агенция по вписванията. За всеки имот отдаван под наем от дружествата се публикуват обяви и всеки заинтересован може да кандидатства за ползването им.

Очакваме отговор и от г-жа Габриел. Справка в популярна агенция за недвижими имоти показа, че пазарните наеми за апартаменти, сходни на ползвания от нея, са около три пъти по-високи, като цените не са се променяли значително от 2010 г насам. А-specto ще продължи да следи случая. 

*Предложената статия е излязла на 19.05.2017 г. в a-specto.bg  Темата е продължена и в публикация от 08.06.2017 г., която може да се види тук.