Месец март е белязан с военни годишнини. На 20-ти се навършиха 20 години от началото на американската инвазия в Ирак през 2003 г. А днес, на 24-ти, стават 24 години, откак на същата дата през 1999 г. НАТО, разбирай САЩ, започна бомбардировки на още съществуващата остатъчна Югославия (Сърбия и Черна гора) заради кризата в Косово.
Тогавашното българско правителство на премиера Иван Костов подличко пусна натовски самолети да прелитат през наша територия, за да ръсят бомби (включително и с обеднен уран) над съседите ни сърби. Но не пусна руски самолети, които искаха да им закарат хуманитарна помощ. Положи и неистови усилия, за да не отвори България за косовски бежанци (а уж нали заради тяхното добро беше войната?…) – хиляди от тях останаха с месеци в калта по границата между Косово и Македония.
Има един епизод от онова време, който вече е влязъл в учебниците по дипломация. Тогавашният външен министър на Русия и ас в международната политика Евгений Примаков лети на отдавна договорено посещение в САЩ, когато е сварен във въздуха над Атлантика от вестта за началото на американските бомбардировки над Югославия. И заповядва самолетът да обърне обратно.
В Кремъл още седи Борис Елцин, никой не е и чувал за някакъв си Владимир Путин. Но онова гневно решение на Примаков в отговор на агресията на НАТО срещу Югославия е прелюдията за всичко, което се случва в света днес.
Сега е трудно да се намери информация за това, но месеци наред през пролетта и лятото на 1999-та тогавашният борбен Социалистически младежки съюз поддържаше в столицата ни протестен палатков лагер в градинката между Народното събрание и Софийския университет, заклеймявайки войната на НАТО против Югославия и настоявайки за незабавното ѝ прекратяване.
А когато през май същата 1999-та в София кацна тогавашният член на триото на войната – британският премиер Тони Блеър, верен съратник на американеца Джордж Буш-младши и вдъхновение за младшия в групата, испанеца Хосе Мария Аснар – демонстрантите от палатковия лагер успяха да проникнат на лекцията му в Софийския университет и да разпънат плакат с надпис: „Блеър – убиец”, преди полицията да ги изведе от Аулата.
Е, гугълската памет е доста прочистена от следите на този еретизъм… Но го имаше! Българското общество тогава беше настръхнало срещу разправата с нашите комшии. Които пък, характерно „цапнати в устата”, отговаряха на американските бомбардировки с красноречиви надписи по фасадите в Белград: „Колумбе, йе.ем ти и откритието!” или „Моника, стисни зъби!” (по повод оралното приключение на тогавашния щатски президент Бил Клинтън със стажантката Моника в Овалния кабинет).
Шеф на НАТО по онова време е испанският социалист Хавиер Солана. А външен министър на Германия е зеленият пацифист Йошка Фишер. От антивоенни активисти в младостта си и двамата се оказват „ястреби” на войната срещу Белград. А мотивацията им пред тяхната собствена съвест е, че спасяват от етнически геноцид населението на сръбската провинция Косово, за което югопрезидентът Слободан Милошевич готвел зловeщ план за изтребление под наименованието „Подкова”. Планът, впрочем, е предоставен на Фишер в началото на април 1999-та като разкритие на българското разузнаване от колежката му Надежда Михайлова, тогава външна министърка на България.
И така всички тогавашни натовски страни получават индулгенция за вече започнатата от тях война срещу остатъчна Югославия. Става дума за САЩ, Белгия, Канада, Дания, Франция, Германия, Италия, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания, Турция, Великобритания. „Старите” членки. Разширението на НАТО на Изток тепърва предстои.
Дипломатът Георги Караславов написа днес в профила си във Фейсбук, че по онова време светът е бил „на косъм” от Трета световна война – „защото командващият военните сили на НАТО Уесли Кларк поиска да се атакуват и унищожат руските войски, разположени на летището до Косово, но заповедта му не беше изпълнена. Това спаси света.”
Караславов пише още:
„Равносметката от тази агресия на НАТО срещу Сърбия е унищожителна – за няма и три месеца НАТО извърши над 35 хиляди бойни полета и хвърлиха над 20 хиляди бомби (в т.ч. и такива с обеднен уран). Щетите за сръбската икономика са съизмерими с тези на истинска война, а не на такава с ограничен времеви период и премерени удари.
Тази война е пример за пълно унищожение на една държава – натовските бомбардировки унищожиха към 200 фабрики, заводи и други обекти на индустрията, 120 електроцентрали, 14 летища, почти 50 болници, над 100 радио и телевизионни центъра, почти 180 моста и тунели, 25 пощи и телеграфа, 70 училища, 18 детски градини, 15 сгради на висши училища и общежития, 35 църкви, 29 манастири, плюс китайското посолство в Белград (уж случайно ударено два пъти). За жертвите – 495 загинали военнослужещи и 820 загинали цивилни според ООН, но Сърбия твърди, че загиналите са над 2000 военни и 5000 цивилни.
В тази война се използваха и снаряди с обеднен уран, каквито западните демокрации възнамеряват да предоставят и на Украйна сега. Радиоактивното замърсяване на природата и увеличението на заболеваемостта от рак сред населението са факт – както в Сърбия, така и в западните територии на България.
Сърбите не се предават и се съпротивляват, въпреки асиметричността на хвърлените срещу тях военни сили, при това въздушни. За сухоземни действия НАТО не се осмелява.”
Онези, които си спомняме онова време, няма как да забравим и танца на сръбски жени върху останките от един „невидим” sтелт, свален от сръбската ПВО край селото им.
За днес в Сърбия са свикани шествия в памет на жертвите на онази война на НАТО отпреди 24 години.
А настоящият посланик на САЩ в Белград Кристофър Хил отбеляза годишнината от войната с поредица свои кратки коментари в Туитър. Събрани накуп, те гласят: „Посветих живота си на дипломацията – на намирането на дипломатически решения на привидно неразрешими проблеми. В течение на кариерата си научих, че понякога дипломацията се проваля. Когато това стане, резултатите могат да бъдат трагични. Изказвам личните си съболезнования на семействата на загиналите по време на войните през 90-те години, включително в резултат на въздушната кампания на НАТО. Знам, че сръбският народ никога няма да забрави това ужасно време, нито трябва. Сръбският народ никога няма да остави настрана мъката си, но аз вярвам, че е достатъчно силен, за да остави настрана гнева си. Отдадеността на Съединените щати на нашето партньорство със Сърбия е непоколебима, както и нашият ангажимент към дипломацията. Заедно можем да изградим по-доброто бъдеще, което сръбският народ заслужава и желае за бъдещите поколения.”
И още малко статистика за финал. При натовските бомбардировки над бивша Югославия през 1999 г. над сръбска територия са хвърлени 15 тона обеднен уран. По-късно страната заема първо място по брой на онкологичните заболявания в Европа, а за първите 10 години след началото на бомбардировките в Сърбия от рак са се разболели около 30 000 души, като между 10 000 и 18 000 от тях са починали.
Тези дни бе съобщено, че предстои Висшият съд в Белград скоро да произнесе първите присъди срещу НАТО по искове на сръбски граждани, развили онкологични заболявания заради натовските снаряди с обеднен уран. За правата на пострадалите сърби действа международна група от адвокати. Сред тях е и италианският адвокат Анджело Тарталя, който през последните 20 години е издействал финансови компенсации за над 200 италиански военни, участвали в операцията на НАТО през 1999 г. Подобни дела водят и военнослужещи във Великобритания, Германия, Нидерландия и Турция.
