Кели Бокар Влахос, Responsible Statecraft
Шум от щурци. Това звучи в основните медии, след обвиненията на ветерана в разследващата журналистика Сиймур Хърш, че САЩ са ръководили тайна операция за взривяване на газопровода „Северен поток“ през септември 2022 г.
Историята, публикувана в личния блог на Хърш миналата седмица, отприщи война в Twitter между защитниците и противниците му, но обикновеното търсене в Google разкрива липсата на широко мейнстрийм отразяване – кратки репортажи има само в Bloomberg, Agence France Presse, The Times и New York Post (част от консервативната медийната империя на Рупърт Мърдок). Редакционната колегия на Washington Times, която също е твърдо консервативна, писа със симпатия за него в понеделник, а Newsweek също го отрази.
Всички останали авторитетни вестници в САЩ като Washington Post, New York Times, Wall Street Journal, както и европейски издания като BBC, Guardian и повечето германски вестници (интервюто за „Berliner Zietung“ излезе късно в сряда) – го игнорират. (В САЩ интервюта с Хърш се появиха само в по-малки леви издания като Jacobin, DemocracyNow и New Left Review, бел. прев.) Тъкър Карлсън и други водещи го отразиха в ефира на FOX News, друга основна медия на Мърдок, но останалите кабелни телевизии в страната – CNN, MSNBC – изглежда участват в затъмнението на тази история.
Някои медии като Business Insider пък го отразиха с неласкави статии, придружени от подобни тромави заглавия: „Твърдението на дискредитиран журналист, че САЩ тайно са взривили газопровода „Северен поток“, се оказва подарък за Путин.“
Ако се преместим извън тази относителна празнота към дискусиите в социалните медии и платформата Substack, изглежда, че има две основни линии на открита атака срещу репортажа на Хърш, който подробно описва историята на тайно звено от специализирани водолази от ВМС на САЩ, ръководени от самия връх на администрацията на Байдън, участвали в планове за саботаж, които са били задействани „през декември 2021 г., два месеца преди първите руски танкове да навлязат в Украйна“.
Първо, критиците се опитват да дискредитират Хърш, който е прекарал последните 50 години в злепоставяне на американското правителство с безброй разкрития (много от тях публикувани в големи издания като “ New York Times“ и „New Yorker“). Сред най-известните му разкрития са клането в Ми Лай, извършено от американските войски във Виетнам, мащабната шпионска програма на ЦРУ срещу американците, наречена „Операция Хаос“ (заради която New York Times го нарича „Разказвач на истината“) през 1974 г., и малтретирането на затворници в Абу Граиб през 2004 г. Въпреки това критиците му го обвиняват, че се занимава с теории на конспирацията, небрежно отразяване на събитията и използване на лоши източници.
Второ, те посочват, че Хърш изглежда се позовава само на един източник за твърденията си (макар че той се изказва по-двусмислено за броя на източниците си в свои интервюта).
Освен това детективите в Twitter и Substack, използващи “OSINT” (разузнаване с обществено достъпни източници), казват, че са открили пропуски в детайлите (като класа на участващия миночистач и къде се е намирал в деня, в който Херш твърди, че са били поставени експлозивите), които поставят под съмнение цялата история.
Но повдигнатите въпроси относно Хърш и неговия репортаж (били те уместни или не) не обясняват липсата на масово отразяване на изключително подробната му статия от 5300 думи, която при всички други обстоятелства би трябвало да отприщи вълна от журналистически разследвания. Тук остава една необикновена загадка: Кой взриви тръбопроводите „Северен поток“, които минават от Русия за Германия, мажоритарна собственост (51%) на руския „Газпром“, заедно с германски, холандски и френски акционери, и които в един момент осигуряваха 35% от енергията, която ЕС внасяше от Русия?
Освен това, прав ли е Хърш, като подчертава изявленията на американски официални лица, от Байдън надолу, като възможни признаци, че те са искали да спрат „Северен поток 2“ много преди руската инвазия? Имал ли е Вашингтон интерес да го прекъсне и би ли стигнал дотам да го саботира, а след това да обвини Русия за нападението? Защо високопоставеният служител на Държавния департамент Виктория Нюланд заяви, че е „‘удовлетворена”, че сега тръбопроводът е „парче метал на дъното на морето“?
Съобщава се, че Германия, Швеция и Дания провеждат отделни разследвания на експлозиите на тръбопроводите. Миналата есен шведите потвърдиха, че става въпрос за „груб саботаж“ и че нападението има белезите на „държавен участник„. След като множество елитни медии и официални фигури от Вашингтон посочиха с пръст Русия, преди два месеца вестник Washington Post публикува необичайно откровена статия, в която цитират „европейски официални лица“, твърдящи, че няма „никакви доказателства“, че Русия стои зад атаката.
Но това беше през декември и до експлозивните твърдения на Хърш историята тънеше в чистилището на новинарския цикъл. Сега, след твърденията му, липсата на реални репортажи по темата изглежда още по-поразителна.
„Ако някой има по-убедителна история, нека излезе с нея, да ни покаже с какво разполага“, призова Марк Еймс, съводещ на радио War Nerd, което излъчи първото интервю с Хърш след публикуване на статията.
По време разговора за липсата на медийно отразяване Еймс, съводещият Гари Бречър и Хърш разкритикуваха това, което според тях са послушни медии, безпрекословно подкрепящи целите на американското правителство по отношение на войната в Украйна. Именно тази отстъпчивост обяснява очевидната липса на любопитство към историята и стремежа да се атакува вестоносецът, вместо да се разпитват официалните лица за твърденията на Хърш.
„Основните медии сами решиха, че сме във война, а под „ние“ се разбират големите градове и скъпите предградия на Източното крайбрежие… и това означава, че правилата (на журналистиката) са се променили“, предполага Брехер.
Еймс отива малко по-далеч. „Не съм изненадан, че са толкова незаинтересовани от това кой е взривил тръбопроводите, но съм отвратен“, коментира той пред Responsible Statecraft. „Корпоративните медии пренебрегват историята на Хърш, защото са дълбоко ангажирани с американската империя и не харесват истории, които я карат да изглежда зле.“
От своя страна правителствените служители категорично отричат репортажа на Хърш като абсолютна лъжа. Потърсен говорител на Съвета за национална сигурност нарече историята „абсолютно невярна и пълна измислица“. Същото важи и за пресслужбата на Държавния департамент: „това е напълно невярно и пълна измислица. Можем категорично да заявим, че Съединените щати не са участвали по никакъв начин и продължаваме да работим със съюзниците и партньорите си, за да стигнем до дъното на случилото се.“
Държавният департамент потвърди, че САЩ не разследват експлозията на тръбопровода, но помагат на „европейските си партньори“, които провеждат собствени разследвания на инцидента.
„Публикацията на Хърш не затваря случая с това кой е атакувал газопровода „Северен поток“. Но тя подчертава необходимостта от сериозно разследване на случилото се от страна на Конгреса“, казва Джордж Бийби, бивш ветеран анализатор от ЦРУ и директор на отдела за стратегии в Института „Куинси“. Той също така изразява съжаление, че пресата изглежда не се интересува от въпросите, повдигнати от репортажа на Хърш.
„Ако САЩ участват в нещо, което мнозина биха сметнали за акт на война, унищожавайки критичната инфраструктура на съюзник от НАТО, без да уведомят Конгреса, това повдига дълбоки въпроси за отношенията между изпълнителната и законодателната власт и управлението в рамките на алианса, да не говорим какво може да означава това за възможността за руски ответни мерки срещу американската инфраструктура“, казва Бийби.
Медийният критик, автор и водещ Робърт Райт смята, че медийното затъмнение е част от продължаващата тенденция на едностранчиво и нелюбопитно отразяване на войната в Украйна. Той посочва експлозивните, но малко отразени твърдения на бившия израелски министър-председател Нефтали Бенет по-рано този месец, че Западът е провалил предварителното мирно споразумение между Русия и Украйна през март миналата година.
„В известен смисъл мисля, че игнорирането от страна на масмедиите на коментарите на Нафтали Бенет е още по-малко оправдано, отколкото игнорирането на историята на Хърш“, каза Райт. “Водещите медии винаги могат да кажат, че Хърш сега е просто човек на свободна практика и е разчитал основно на един-единствен анонимен източник и т.н. – но Бенет е очевидец на това, което описва, и то бивш министър-председател на Израел!“
„Смятам, че тези две неща взети заедно – че медиите игнорират историята на Бенет и дори не използват статията на Хърш като повод да се върнат към въпроса кой е взривил газопровода (което биха могли да направят дори и при скептично отношение към историята на Хърш) – са още едно доказателство за това колко ангажирана е голяма част от елитните медии в момента да обслужват официалния американски разказ“, казва Райт. „А в дългосрочен план този вид журналистика не е добър за Америка.“
