Сапатистката революция оцелява в Чиапас, Южно Мексико, от 1994 г. насам и това е чудо. Сапатистите устояват на нападенията на правителствените паравоенни формирования, на предателствата на мексиканските президенти и на смазващата бедност. „Те не се интересуват от това, че ние нямаме нищо“, казват сапатистите за мексиканския елит в началото на първото си въстание. „Абсолютно нищо, дори покрив над главите си. Нямаме земя, нямаме работа, нямаме здравеопазване, нямаме храна, нямаме образование, нямаме право свободно и демократично да избираме политическите си представители, нито независимост от чужденците“.
Призракът на мизерията тегне над сапатистите, а и над милиони хора от коренното население, заради НАФТА – Северноамериканско споразумение за свободна търговия. След 12-дневна война срещу мексиканската държава през 1994 г. сапатистите се съгласяват на прекратяване на огъня, като запазват контрола върху земите си в Чиапас. Затова Сапатистката армия за национално освобождение (EZLN) е винаги готова за битка. Нейните бойци могат да прекарват дните си в засаждане на царевица и боб, но в един момент захвърлят мотиките и грабват пушките си. Това е така, защото правителствените паравоенни формирования могат да се появят отново по всяко време, а с тях и заплахата от възстановяване на почти робското положение в отвратителните земеделски имения, наричани „финкас“. Тези имения бяха първоначалната цел на сапатистите през 1994 г. Революционерите ги превземаха, гонеха собствениците и даваха възможност на местните „пеони“ (наемни земеделски работници) да се възползват от правата си, като по този начин сложат край на системните изнасилвания на жени и момичета от коренното население и на обесването на мъжете, отказали да предадат дъщерите си. Преустановена е и практиката тези фактически крепостни селяни да бъдат пребивани за най-малкото нарушение. Във всяко отношение животът на тези хора, които по-рано са били третирани като боклуци, се подобрява.
Жените съставляват една трета от сапатистката армия, според предговора към новата книга „Сапатистки истории за мечти за друг свят“ на Субкоманданте Маркос, който от няколко години вече се нарича Субкоманданте Галено – техният водач, ако изобщо може да се каже, че имат такъв.
Жените се превръщат в ключов фактор в усилията на сапатистите да създадат ново социално-политическо-икономическо устройство в земите си. „Обявяването на Революционния закон за жените преди въстанието от 1994 г. беше настояване, че правата на жените не могат да чакат до края на революцията – те са част от революциите.“ Женският революционен закон включва например правото да се шофира. Така той дава възможност на жените да участват по-активно в съпротивата срещу това, което сапатистите наричат „неолибералната война срещу човечеството“.
Съпротивата срещу капитализма – не само неолибералната му разновидност – е начин на живот за сапатистите и се разбира най-добре чрез техния проект за автономия. Те наричат новите си автономни области „караколес“, което значи „охлюви“ – асоциация с кръговете в черупките на охлювите, защото по същия кръгов принцип се свикват и сапатистките събрания. „Петте ни караколес ще координират вече съществуващите сапатистки общини в бунта. Създадените през 1994 г. се основават на масовите завземания на земя по време на въстанието.“ Тук няма зони за свободно предприемачество! В караколес е характерно социалистическото управление. „Сапатистите разбират управлението като особена форма на работа в служба на общността, а не като упражняване на власт чрез администриране или управление“, посочва Дилън Елдридж Фицуотър в книгата си за сапатистите „Автономията е в сърцата ни“, публикувана преди около четири години.
Бунтът от 1994 г. е срещу въвеждането на НАФТА и в защита на местните общински земи от продажба и приватизация. Тази защита още много преди това е залегнала в мексиканската конституция от времето на революцията на Емилиано Сапата през 1910-19 г. Когато защитите бяха премахнати заради НАФТА, EZLN започва да действа. Тази уникална армия се разраства от Силите за национално освобождение (FLN), които са марксистки комунистически партизани. През 1983 г. те се преместват в тропическите гори в областта Лакандон, за да организират свое селско крило. Вместо това, както пише Фицватер, „с течение на годините тази организация [FLN] се трансформира от коренните общности цотсил, целтал, чол, тойолабал, мам и зоке, които се присъединяват към нейните редици“. В продължение на десет години на тайно организиране стремежите на FLN еволюират от „завземане на държавната власт и преразпределение на националните ресурси към… местно автономно самоопределение“.
Новият сборник с разкази на Субкоманданте Маркос/Субкоманданте Галеано разкрива колко уникален и необходим е сапатисткият мироглед. Първият разказ „Антонио мечтае“ описва войната между мечтите на селяните и мечтите на управниците. „Историята на Дурито“ представя един бръмбар, който носи очила и пуши лула, изучавайки „неолиберализма и неговата стратегия за доминиране в Латинска Америка“. „Историята на другите“ ни разказва, че „първото споразумение, постигнато от първите богове, е било да признаят различието и да приемат съществуването на другия“. В друга кратка художествена творба разказвачът обяснява, че „къртицата ослепяла, защото вместо да гледа навън, започнала да гледа в сърцето си“. Той завършва: „Ето защо къртицата не се страхува от лъва. Не се страхува и човекът, който умее да гледа в сърцето си.“ Някои от тези истории се четат като притчи. Други пък приличат на басните на Езоп. Всички те разкриват проницателно въображение, приложимо към революционни теми. Един от коментарите в края на книгата дава по-абстрактно тълкуване: „Основополагащи елементи на сапатистката поетика и история [са] пророчеството, общностното събрание и бунтът – въображението за бъдещето, вътрешният демократичен процес, отказът да се предадеш.“
Някои от разказите на Субкоманданте Маркос/Субкоманданте Галеано засягат колониалната катастрофа в Латинска Америка косвено, а други – пряко. В един от разказите се говори за европейските завоеватели: „Тяхното правосъдие функционираше, единствено за да дава на тях и да взема от нас. Златото беше техният бог. Превъзходството беше тяхната вяра. Измамата е тяхната дума. Жестокостта – техният начин.“ Някои разкази се отнасят до настъплението на правителството срещу сапатистите, докато други разсъждават за делата на боговете, които са създали света. Някои от тях представят аспекти на мита за сътворението на света. Например, в един от разказите се обобщава: „Така мъжете и жените научиха, че можеш да гледаш другите, да знаеш, че те съществуват, че са там, че са други, и по този начин да не се блъскаш в тях, да не ги нараняваш, да не ги настъпваш или спъваш.“
За повечето хора от Запада тези истории наистина представляват сън за друг свят – свят на велика борба. Свят, който е по-добър.
About The Author
