На 6 ноември т. г. в египетския курорт Шарм ел-Шейх на Червено море ще се съберат представителите на около 200 държави за 27-ата конференция на ООН за изменението на климата, известна със съкращението COP27. Форумът ще продължи до 18 ноември. Той ще трябва да отчете докъде да стигнали решенията на предходната такава конференция, състояла се миналата година в Глазгоу, и да начертае следващия етап от пътя в опитите за спасяване на планетата от климатична и екокатастрофа.
Всяка година различна държава членка на ООН домакинства на тези мащабни сбирки, като коя ще е следващата се определя с консенсус и със стремеж справедливо да се редуват региони и континенти. Може да се припомни едно интересно изключения от това правило. През ноември 2019-та предвидената да се проведе в Чили COP24 в последния момент по спешност бе прехвърлена в Испания, тъй като по същото време чилийците изригнаха в масови протести срещу неолибералната система и правителството в Сантяго не бе в състояние да организира световния форум.
Председателството на миналогодишната COP26 в Глазгоу бе поето от Алок Шарма, тогавашен държавен секретар по международното развитие на британското правителство. Той е от индийски произход, също като настоящия британски премиер Риши Сунак. Алок Шарма отговаряше за определянето на темпото на преговорите на COP26, удължаването на сроковете за постигане на споразумение и съставянето на дневен ред, припомня испанският в. „Публико”.
Председателството на сегашната COP27, домакинствана от Египет, е в ръцете на външния министър на тази страна Самех Шукри. Неговата личност обаче поражда въпроси и притеснения, защото той няма специализирана подготовка по въпросите на климата. Значително по-ориентираната в темата египетска министърка на околната среда Ясмин Фуад ще присъства на форума, но ще изпълнява само второстепенна рола.
Това се възприема доста негативно на международно ниво, защото носи белези на мачистко надмощие и на неравноправно положение на жените. „Публико” изтъква, че тенденцията не касае само Египет, а е цялостна. Изданието посочва, че във всичките състояли се досега 26 конференции на ООН по климата само пет пъти жени са ръководили многостранните преговори.
Същевременно изборът на Египет за домакин на климатичния форум е знак за ключовата роля на страната – тя е и арабска, и африканска – сред останалите държави от Глобалния Юг. Очаква се на конференцията в Шарм ел-Шейх най-бедните страни, страдащи от климатичната криза – главно африканският блок, да настояват за постигане на споразумение, основано на климатичната справедливост.
Дали СОP27 ще успее да стане форумът, на който богатите държави да поемат своите категорични ангажименти за адаптиране към изменението на климата, тепърва ще видим. Надеждите са тези богати страни да осигурят и необходимите средства, така че държавите от Юга – тези, които са допринесли най-малко за климатичната криза, но най-много страдат от нея – да съумеят да трансформират икономиките си и да ги направят устойчиви срещу нарастването на бедствия като суши, мусони, наводнения, загуба на ресурси и биоразнообразие.
Дискусията по темата относно компенсациите за загуби и щети поради климатичната криза беше отложена още след COP19 във Варшава. За пореден път страните от Юга, особено групата малки островни държави (AOSIS – Алианс на малките островни държави), сега ще настояват за средства, с които да се справят с пораженията от мусоните, покачването на морското равнище или екстремните суши които съсипват посевите. Освен това делегациите на тези страни изискват създаването на инструмент на ООН, който да се гарантира, че финансирането за репарации наистина ще достига до местоназначението си.
Изправени пред този проблем, северните страни начело с Европа твърдяха в Глазгоу, че не е необходимо да се прилагат нови финансови инструменти, уверявайки, че вече има достатъчно средства, които биха могли да позволят на засегнатите да се справят с щетите от климатичната криза. Това е може би най-критичният пункт в преговорите. За да предотврати провал на СОР27 по тази ключова тема, египетско председателство вече прехвърли тази точка от раздела „Основни” в дневния ред към „Други финансови въпроси“, пише още „Публико” в отделна публикация.
Очаква се през първата седмица на COP27 последният доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) да бъде официално представен, а самата ООН да призове правителствата да приемат заключенията на този доклад, изграден върху научния консенсус относно изменението на климата.
Може да се припомни, че страните се споразумяха в Глазгоу на сегашната СОР27 да представят своите актуализирани и национално определени ангажименти (NDC). Но ООН предупреди, че плановете за декарбонизация са недостатъчни, за да задържат покачването на глобалните температури под прага от 1,5ºC спрямо прединдустриалните нива.
В Парижкото споразумение страните се ангажираха да сформират инструмент за създаване на вид въглероден пазар, който да замени системата от Киото. Това е въпрос, който оттогава е залягал във всички климатични срещи на върха и трябваше да бъде обсъден на конференцията в Глазгоу. Проблемът на дебата е какъв ще бъде този инструмент и от какви принципи ще се ръководи: от тези на пазара или от тези на социалната справедливост. За по-малко замърсяващите страни оформянето на въпросния въглероден пазар може да бъде погрешен и да позволи на най-развитите държави да увеличат своите емисии на CO2 за сметка на закупуването на права за емисии от по-слабо индустриализираните нации.
Освен това има важни съмнения относно това, какво ще се случи с въглеродните кредити, които страните вече са придобили чрез механизма от Киото. В Глазгоу страните се съгласиха тази точка да бъде обсъждана чак до 2027 г., така че тя няма да бъде основна част за COP27 в Египет.
