Посланичката на Куба: Блокадата на САЩ е постоянният вирус и ураган срещу нас

Тежкият ефект от американската блокада на Куба, продължаваща вече над 60 години и особено ожесточена по времето на президента Доналд Тръмп, бе темата на мултимедийна презентация, представена пред журналисти в СБЖ от кубинската посланичка Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан на 25 октомври. Повечето от изнесените данни се съдържат в доклад, огласен на 19 октомври от кубинския външен министър Бруно Родригес.

В него се посочва, че общите щети от блокадата за Куба през изминалите шест десетилетия по текущи цени възлизат на 154 милиарда и 217 милиона долара. Но като се има предвид движението в курса на долара спрямо златото през тези десетилетия, щетите достигат до реалното измерение от 1 трилион 391 милиарда и 111 милиона долара.

„Блокадата на САЩ е постоянният вирус и непрестанният ураган срещу нас,” каза Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, имайки предвид, че в тези и без това тежки условия страната ѝ е трябвало да се справя и с пандемията от Ковид-19, а напоследък да преодолява и разрушенията от тропическия ураган Иън.

Куба се стреми да привлече световното внимание към геноцидните измерения на американската блокада в навечерието на предстоящото на 3 ноември гласуване в Общото събрание на ООН по традиционно внасяната от кубинската страна всяка година резолюция с искане за отмяна на блокадата. При всички досегашни гласувания огромното мнозинство от страните членки на ООН подкрепят кубинската резолюция, а против или въздържали се са само САЩ и шепа техни съюзници. Резолюциите на Общото събрание на ООН обаче нямат задължителен характер и Вашингтон продължава задушаващата си антикубинска политика.

Тя става особено брутална през мандата на президента републиканец Доналд Тръмп в Белия дом, изтъкна кубинската посланичка, напомняйки, че по негово време са въведени допълнителни 240 наказателни мерки срещу Острова на свободата.

Уви, не се оправдават и надеждите, че настоящата американска администрация на президента демократ Джо Байдън ще върне курса на Вашингтон към диалогичността и „размразяването” с Хавана от периода на президента Барак Обама. Онова, което някои представят като американско „смекчаване”, е само връщане на известни облекчения (например, по отношение на паричните преводи от живеещи в САЩ кубинци за семействата им на острова), но не и отмяна на най-жестоките мерки на Тръмп, блокиращи дори чуждите търговско-икономически партньори на Куба и възпрепятстващи снабдяването ѝ със стоки отвън – от храни до горива.

В презентацията на Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан впечатление направи надписът на билборд в Хавана от една от показаните снимки: „Стойността на 12 дни блокада се равнява на стойността на цялото количество инсулин за една година за всичките нуждаещи се от него 64 000 пациенти в страната ни”.

Билбордът е отпреди няколко години. Днес ситуацията е дори още по-лоша, сочи докладът на Бруно Родригес. Само за първите 14 месеца от управлението на Байдън щетите, нанесени от блокадата, се изчисляват на 6 милиарда и 364 милиона долара. Това са над 454 милиона долара месечно или над 15 милиона долара дневно.

От 2019 г. насам блокадата ескалира. Тръмп активира член 3 от прословутия санкционен закон „Хелмс-Бъртън”, който има екстериториално въздействие – удря и по чуждестранните партньори на Куба, наказва обслужващи я банки, търгуващи с нея или инвестиращи в икономиката ѝ чужди фирми. Същевременно дава право да се водят дела срещу Куба в американски съдилища за национализирана след революцията собственост – и досега са заведени 37 такива дела.

Друг тежък удар срещу страната е произволното ѝ и неоправдано вкарване в два американски „черни” списъка – на държавите спонсори на тероризма и на прилагащите трафик на хора и „принудителен труд”. Макар да липсват всякакви доказателства и обосновки за подобни обвинения, това възпира правителства, банкови институции и предприемачи по цял свят да си имат работа с Куба – предпочитат да не дразнят американците.

Така например, между август 2021 г. и февруари 2022 г. едностранно са били спрени 261 банкови сметки и банкови договори, свързани с кубинската държава. За същия период Куба е претърпяла щети в банковия сектор в размер на 261 млн. долара, което е с 93 милиона повече, отколкото за предходните шест месеца.

По същия начин са притискани корабни превозвачи, снабдяващи острова с горива, резервни части, храни и други важни стоки, което създава огромни затруднения.

Тежко увредената от урагана Иън електроснабдителна мрежа в страната сега е много трудно да бъде ремонтирана, защото не могат да бъдат доставени необходимите компоненти от чужбина. Налагащите се вследствие на това прекъсвания на тока пораждат напрежение сред хората. А щедро финансираната от Вашингтон пропагандно-медийна кампания, включително и с фалшиви новини и манипулации в социалните мрежи, насочва това напрежение срещу правителството в Куба.

Страната е мишена на координирана кампания за „смяна на режима”, изтъкна кубинската посланичка. И естествено в тези условия тя се нуждае от силна подкрепа на международната солидарност, включително и от изпращане на материална помощ. Но има и немалко  случаи, в които банки в различни страни отказват преводи за Куба на чуждестранни организации за солидарност.

Макар и поставена в такива непоносими условия, Куба полага огромни усилия да поддържа своя хуманен обществен модел и да се развива по своя избран път. Важна опора за тази цел са приходите от туризма, поради което на този сектор в икономиката се отдава особено важно значение. Той отново е отворен за чуждестранните гости на острова след тежките изпитания около ковид-пандемията. Куба разработи пет свои ваксини и населението ѝ е ваксинирано на 99%. Здравната обстановка е под стабилен контрол. И от април т. г. към чуждите туристи вече няма никакви специални изисквания – било за отрицателни тестове, било за ваксиниране.

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан подчерта, че Куба напредва и със своите икономически и обществени преобразования. Дава все по-голям простор и по-ясна законодателна основа за развитието на частния сектор и привличането на чужди инвестиции. Също така наскоро с референдум бе приет и нов Кодекс на семействата, който регламентира разнообразните форми на семейно съжителство.

Въпреки ожесточената кампания на САЩ за дискредитиране на всеотдайния труд на кубинските лекари по света, представян като „принудителен”, в момента около 5000 медици от Острова на свободата помагат със своя опит, знания и човещина в борбата с Ковид-19 в 59 държави по света.

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан специално се спря и на традиционното топло приятелство, свързващо народите на Куба и България. Заради ограничителните мерки покрай пандемията не можа достойно да бъде отбелязана 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения между нашите две страни на 14 октомври 1960 г. Но затова пък сега, покрай 62-годишнината на това важно събитие в двустранните ни връзки, то може отново и отново да бъде изтъквано и да се откроява дълбокото му съдържание, посочи кубинската посланичка.

Тя припомни колко много български специалисти са работили навремето в Куба (общо около 40 000 – между 1960 и 1989 г.), как в началото на изучаването на испански език у нас стоят кубински преподаватели, колко кубински младежи са следвали у нас, колко многобройни са смесените семейства и т. н. Посланичката представи поредица от фотоси с прояви на солидарност на България с Куба и специално благодари на българските журналисти, които разказват обективно за нейната страна.

Част от украсата на проявата в СБЖ бях рисунки на български деца, изобразяващи Куба и участвали в традиционния ежегоден ученически конкурс „Куба – далечна и Близка”, който от 17 г. се организира от Асоциацията за приятелство „България-Куба” под патронажа на посолството на Куба. Участниците в тазгодишното издание на конкурса бяха наградени на празнична церемония в Двореца на децата на 28 октомври. В конкурса, отворен за участие на ученици от цялата страна, има раздели както за изобразително изкуство, така и за презентации, реферати, есета, стихове, творби на испански език и  т. н.