В категории:Латинска Америка / Свят

Посланичката на Куба: Кризата във Венесуела е изпит за света

В навечерието на референдума за нова конституция на Острова на свободата разговаряме с Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан за нововъведенията в основния закон, за опасната регионална обстановка, за задушаващата блокада на САЩ, за туризма и възможностите за смесени предприятия с българско участие

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, посланик на Куба в България. Снимка: Къдринка Къдринова
Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, посланик на Куба в България. Снимка: Къдринка Къдринова

Ваше превъзходителство, тези дни Латинска Америка и Карибието са във фокуса на световното внимание заради ситуацията във и около Венесуела. Прави впечатление обаче, че в Белия дом говорят открито за „тройката на злото”, в която наред с Венесуела вкарват и Никарагуа, и Куба. Чувства ли се вашата страна като мишена?

Ние вече 60 години сме мишена – откакто победи нашата Кубинска революция и показа, че един различен, по-хуманен път на развитие е възможен дори и само на 90 мили разстояние от свикналата да командва в нашето полукълбо империя САЩ. Брутално ни отмъщават за това в продължение на почти вече шест десетилетия – с американската блокада, опитваща се да ни задуши. През това време в какви ли не „оси на злото” са ни вкарвали, какви ли не утежнени наказателни мерки са ни прилагали. Но ние устояваме и продължаваме по избрания път, развиваме се, усъвършенстваме обществото си, градим сътрудничество с всички, които зачитат суверенитета и достойнството ни.

С братска Боливарска Венесуела ни свързват много споделени морални и идейни ценности, взаимна солидарност и подкрепа, общ поглед към предизвикателствата пред нашия латиноамерикански и карибски регион.

Вниманието на света сега е приковано към Венесуела, защото през последните седмици тя е обект на брутален външен натиск, потъпкващ нейните закони, цялото международно право и Устава на ООН, който не допуска чужда намеса във вътрешните работи на суверенни държави. Съединените щати са вдъхновителите и организаторите на скандалния прецедент, който наблюдаваме – да се подтикне към държавен преврат една измислена и създадена от тях опозиция, да се признае за легитимен един самообявил се „временен президент”, да се делeгитимира законния държавен глава на страната, честно спечелил властта с изборния вот на около 7 милиона гласоподаватели, да се отправят постоянно заплахи за военна намеса…

Куба, естествено, следи ситуацията с повишено внимание и тревога. Нашето правителство излезе на 13 февруари с декларация, в която призовава световната общественост към спешно възпиране на подготвяната военна империалистическа авантюра спрямо Венесуела, маскирана като хуманитарен претекст за инвазия.

В декларацията са посочени и конкретни данни. Между 6 и 10 февруари са осъществени полети на военни самолети на САЩ до летище „Рафаел Миранда” в Пуерто Рико, до военната база „Сан Исидро” в Доминиканската република, до други карибски острови със стратегическо разположение, вероятно дори без знанието на тези държави. Тези самолети са излетели от бази в САЩ, предназначени за подготовка на части за специални операции.

Всички виждат, че главни действащи лица в операцията срещу Венесуела са американски дейци с дълга история в намесите на САЩ в Латинска Америка. Такъв е и съветникът по националната сигурност Джон Болтън, и специалният пълномощник на Вашингтон по венесуелската криза Елиът Ейбрамс, натоварен да отговаря за „хуманитарната помощ” – прикритието за интервенционисткия план на САЩ, и сенаторът от Флорида Марко Рубио, пряко свързан с кубинско-американската мафия.

Аргументите, които използват Съединените щати в своята вендета срещу Боливарска Венесуела, спекулират с темата за човешките права, като уж в тяхно име се изисква принудително отваряне на хуманитарен коридор. Цялата тази кампания де факто се опитва да пренапише международното хуманитарно право и да употреби този подход за нарушаване на друг ключов международноправен елемент – държавния суверенитет.

С подобен претекст вече са били разпалвани войни, причинили гибелта на огромен брой хора и жестоки разрушения – в Югославия, Ирак, Либия… Сега пред безпрецедентна заплаха се изправя и нашият регион – Латинска Америка и Карибието. Куба обръща внимание, че опасността от този нов сценарий е не само за Венесуела, а и за всички ни, за нашето латиноамериканско и карибско единство, което империализмът иска да разбие на всяка цена. Сатанизират лидерите на това единство, атакуват ги, осъждат ги, хвърлят ги в затвора, стараят се да ги унищожат физически – само и само да върнат региона ни отново в подчинено на САЩ положение.

Във Венесуела днес се решава съдбата на суверенитета и достойнството на Латинска Америка и Карибието, които през 2014 г. бяха обявени за зона на мира. Решава се и оцеляването на международното право и Устава на ООН, които са фундаментът на цивилизованите отношения в съвременния свят. Отпорът срещу бруталното им погазване би трябвало да е наистина спешен и всеобщ. Това е изпит за целия свят.

Практически успоредно с развитието на венесуелската криза Куба бе сполетяна от тежко природно бедствие – торнадо. Разкажете как понесе страната ви това изпитание, как се справя със сериозните последствия.

Вечерта на 27 януари т.г. Хавана бе връхлетяна от безпрецедентно торнадо. Данните на метеорологичния ни институт сочат, че от 1940 г. насам у нас не е бил регистриран подобен природен феномен. При онзи далечен случай отпреди почти 80 години е имало 200 жертви.

При сегашното бедствие, тежко поразило част от Хавана, загинаха четирима, над 200 бяха ранени, на над 1200 сгради бяха нанесени тежки щети, а половината от тези сгради бяха напълно разрушени.

В оказването на помощ на пострадалите веднага се включи нашата гражданска отбрана, както и много доброволци. Държавата незабавно реагира с отпускане на необходимите средства за преодоляването на последствията от бедствието, също така организира и възстановителните работи. Торнадото причини прекъсване на електричеството в 70%  от територията на Хавана. Благодарение на спешно мобилизираните от всички провинции на страната специализирани бригади подаването на ток навсякъде бе възстановено само за 5 дни. Също така за населението бяха осигурени резервоари за вода. Веднага започна и реконструкцията на повредените или направо отнесени покриви. Студенти и служители от различни ведомства се организираха по райони в доброволни отряди за разчистване на улиците, за възстановителни работи.

Тази бърза реакция не е нещо лесно в голям град като Хавана и в страна под икономическа и финансова блокада, където например изпитваме дефицит от цимент и други строителни материали.

Колко е населението на Хавана?

Постоянно в града живеят около два милиона и половина души. Но реално са поне три милиона, защото не бива да забравяме, че сме туристическа страна и у нас често пребивават много гости от чужбина. Трябва да се знае, че кубинското правителство винаги поема грижите и за туристите, ако евентуално бъдат сполетени от природно бедствие, докато са у нас.

Така бе например при урагана „Ирма”, който се разрази през 2017 г. и нанесе опустошителни разрушения по цялото северно крайбрежие на страната ни. Именно там са разположени някои от най-популярните ни морски курорти, намиращи се на малки островчета покрай бреговата ни ивица. Когато се разрази „Ирма”, из островчетата имаше около 8000 туристи. Всички бяха евакуирани, никой не пострада.

Разбира се, преодоляването на последствията от такива бедствия винаги е свързано и със сериозни финансови разходи. Сега, след торнадото, получихме много послания на подкрепа, предложения за помощ от чужбина. Всички те минават през нашето министерство на външната търговия и чуждестранните инвестиции. Открита бе банкова сметка за тези помощи в Международната финансова банка в Хавана. Постъпващите в нея средства се разпределят от Административния провинциален съвет на Хавана.

Бих искала и тук, в интервюто, да включим оповестяването на тази сметка. Ето я:

DONATIVOS 500 ANIVERSARIO DE LA HABANA

Cuenta estandartizada / Standardized account:

0300000005093523

Banco del Beneficiario / Beneficiary Bank:

Banco Financiero Internacional SA, La Habana, Cuba

Código Swift / Swift Code: BFICCUNN

Sucursal / Branch office: 1ra y B

Dirección / Address: calle 1ra esq. B, Vedado, La Habana, Cuba

Преводите могат да се правят в следните валути: евро, канадски долар, британски паунд, швейцарски франк, датска крона, норвежка крона, шведска крона, японска йена.

Искам да отбележа важната и активна роля на местната административна власт в усилията по преодоляване на последствията от торнадото. И да подчертая, че тази роля се засилва и укрепва в текста на проекта за нова конституция на страната, който ще премине през всенародно гласуване на референдума тази неделя, 24 февруари.

Интересът към новата конституция на Куба е голям, тъй като тя отразява и промените в обществото ви от последните години. Кои са най-важните характеристики на този проект за основен закон? Как се стигна до изработването му? Какво предшества свикването на утрешния референдум?

Три са най-важните характеристики на проекта за нова конституция. Преди всичко той потвърждава нашия социалистически път на развитие. Освен това постановява, че ще се върви към постоянно усъвършенстване на обществото. А също така ще се укрепват институциите и ще се засилва участието на народа в органите на властта, във взимането на решения, в прякото управление.

Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан в кабинета си. Снимка: Къдринка Къдринова
Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан в кабинета си. Снимка: Къдринка Къдринова

Процесът по изработването на нова конституция започна още през 2017 г. със сформирането на специализирана комисия в Националното събрание с участието на много юристи. Именно тази комисия създаде първоначалния проект. След това той премина през всенародно обсъждане, което продължи от 13 август до 25 ноември 2018 г. В обсъжданията взеха участие общо 9 милиона кубински граждани, които изразиха мненията си на 113 000 проведени събрания из цялата страна. Бяха направени 659 527 предложения. Внесени бяха 560 003 модификации в първоначалния текст. Включиха се 27 238 нови добавки. Елиминирани бяха 38 505 постановки.

В проекта вече е заложено ограничението от два мандата за президента и за другите ръководители. Слага се и възрастова рамка – държавен глава може да стане човек, не по-млад от 35 г. и не по-възрастен от 70 г. Изборът му ще става както и досега – от Националното събрание, по предложение на комисия.

Премахват се провинциалните събрания и се засилва ролята на общинските съвети на народната власт. Те стават по-големи и им се дават повече правомощия. Ще носят и по-големи отговорности с оглед новата схема на икономическото развитие на страната. Тя очертава 26 специални зони, като една от тях е например новото голямо международно пристанище Мариел. Специални зони са и Хавана, и Матансас и т.н. Това се прави, за да се сложи акцент именно върху икономическото развитие на Куба.

Друга новост е въвеждането на кметове, каквито досега нямаше. Те ще имат най-голяма отговорност на териториално ниво.

Едно от предложенията в новия проект, което не мина, бе прословутият член 68, който определяше брака като „съюз между двама души” – формулировка, допускаща бракът да е и между еднополови партньори. Обществото ни очевидно още не е готово да приеме това, макар да е напълно убедено, че никой не бива да е дискриминиран по какъвто и да е признак – било по раса, било по религия, било по полова ориентация. Важното е, че въпросът беше дискутиран оживено и открито, дебатът излезе на улицата, както се казва. Темата тепърва ще минава и през други обсъждания – при обновяването на Семейния кодекс и на Гражданския регистър. По начало новата конституция тепърва ще бъде съпътствана от модифицирането на още много конкретни закони, които да превърнат постулатите ѝ в действен и ефективен механизъм за напредъка на обществото ни.

След всички предложения и корекции, които споменах, окончателният текст на проекта бе одобрен в нашето 605-членно Национално събрание на 22 декември. И ето сега, на 24 февруари, ще премине и през референдум. Резултатите ще се отчетат от Националната избирателна комисия, тя и ще ги съобщи в края на изборния ден.

Ако конституцията бъде одобрена, тя ще бъде прокламирана на специално тържествено заседание на Националното събрание и оттам-нататък вече ще влезе в сила.

Вероятно в проекта са заложени и новите форми на собственост, включително частната?

Потвърждавайки социалистическия път на нашето развитие, конституцията потвърждава и социалната собственост върху средствата за производство. Но включва, разбира се, и частната собственост – под формата на кооперации или пък другата наша специфична форма, която наричаме „работа за собствена сметка”.

Въвежда се също и задължението за плащане на данъци от печалбата на частната инициатива – механизъм, който не беше развит досега, макар работещите „за собствена сметка” все пак да даваха отчисления за държавния бюджет и то доста сериозни. Сега всичко това получава по-ясно регламентирана рамка, записана в конституцията.

Трудовият кодекс също предстои да се обнови – по отношение на заплати, трудови договори и т.н. Трябва да се погрижим за законови гаранции, с които да се предотвратява експлоатацията на трудещите се, да се спазва социалната справедливост.

Изобщо – продължаваме да развиваме обществото си по избрания от нас път. Надяваме се само да има мир, да спрат агресивните и опасни действия в региона ни, а и навсякъде по света, да отменят най-после престъпната блокада срещу родината ни…

Сигурна съм, че разполагате с милиони „агитатори” за кубинския модел из различни части на света – имам предвид туристите, чиято любима дестинация е островът ви. Доколкото разбрах, миналата година в страната ви са гостували общо 4,7 милиона туристи. Колко от тях са българи?

В Куба туризмът наистина се развива доста успешно. Над 40% от чужденците, посетили страната ни, се връщат и втори път, а над 95% я препоръчват на приятели и познати.

Пътуванията на българи също се увеличават, интересът е голям. Но доста хора не могат да си позволят такова пътешествие най-вече заради скъпите самолетни билети. Напоследък стават доста популярни обиколките с круизни кораби из различни карибски острови, сред които Куба е специален акцент. Могат да се намерят и много изгодни такива оферти.

Тъй като тези кораби тръгват от други страни, а не от България, ние се затрудняваме да дадем точна статистика колко българи са стигнали по този начин до Куба през миналата година. Но като цяло за 2018-та може да се каже, че общо между 7000 и 8000 българи са посетили страната ни. Това е с 24% повече, отколкото за 2017-та. А само за първите месеци на текущата 2019-та към Куба са поели с 14% повече българи, отколкото за същия период през 2018-та. Ето защо си позволяваме оптимистичната прогноза, че през 2019-та може да посрещнем и 10 000 българи на нашия остров.

Преди броени дни в София завърши туристическото изложение „Ваканция и СПА – ЕКСПО 2019”. Куба участва със свой щанд, към който беше проявен много оживен интерес. Представителят на нашия туризъм за Източна Европа Давид Лобайна имаше много работа – към него се обърнаха над 50 туроператори и туристически агенции с въпроси за възможностите на страната ни в природния, културния, здравния туризъм. Той им осигури контакти с техни потенциални контрагенти у нас.

А как се развиват търговско-икономическите отношения между България и Куба?

Те са много важни. Искаме да ги активизираме, да ги поставим на по-прагматична и взаимоизгодна основа, да ги ориентираме към приоритетните за нас сфери като алтернативни енергии, лекарства, селско стопанство, информатика и пак туризъм. Имаме вече проекти в напреднал стадий, ориентирани към производството на храни, към модернизиране и поддръжка на хидравличните системи в Хавана. Освен това Куба може да предложи на българския пазар плодове, пури, кафе, морски дарове с високо качество.

Обществото ни е доста напреднало в информатиката, но има нужда от обновяване и съживяване на инфраструктурата, на технологиите, на производствените линии. В тези области България би могла да се включи много ефективно чрез смесени фирми. Нуждаем се, разбира се, и от финансиране. Разполагаме с прекрасни специалисти, но са ни необходими капиталовложения. Блокадата, както знаете, постоянно пречи да си осигуряваме финансиране.

В тази посока ще спомена още един факт, който ни тревожи. Вероятно сте в течение с американския закон „Хелмс-Бъртън”, приет през 1996 г., който допринася с нови сурови ограничения за още по-силното затягане на блокадата. В текста му има един раздел 3, който е особено скандален. Според него работещ с Куба чужденец от трета страна може да бъде съден от американски гражданин, притежавал собственост на нашия остров, която е била национализирана след революцията ни. Ако тази собственост днес се използва от кубинските партньори на въпросния чужденец от третата страна, него могат да го съдят в САЩ за това, че също се възползва от собствеността. Законът важи дори за такива притежаващи днес американско гражданство лица, които в момента на национализацията са били все още кубински граждани.

Това, разбира се, е нарушаващо международните норми посегателство не само срещу суверенитета на Куба, но и срещу трети държави. Затова този раздел 3 от въпросния закон още през 1996-та предизвика много остри реакции и бе оспорен дори от Върховния съд на самите САЩ. Ето защо разделът всъщност никога не е влизал в сила, за разлика от останалата част на закона. На раздела е наложено президентско вето и то досега се е подновявало на всеки 6 месеца от всички изредили се оттогава в Белия дом американски държавни глави.

Но ето че сега, на 16 януари, настоящият президент Доналд Тръмп реши да продължи това вето не с 6 месеца, а само с 45 дни – с „аргумента”, че щели да ревизират съдържанието на въпросния раздел с оглед интересите на националната сигурност на САЩ… Ще видим какво ще излезе от това, но тенденцията е ясна – Вашингтон винаги е искал да прекъсне чуждите инвестиции в нашата страна, винаги е искал да ни задуши. Знаете, вероятно, и за огромните глоби, които са налагали на чуждестранни банки, „дръзнали” да работят с нас. Управляващите в САЩ ни пречат и да получим международна регистрация на уникални, създадени у нас медикаменти против рак и други тежки заболявания… Така че блокадата е не само срещу нас – блокадата е срещу цялото човечество.

Но няма да се предадем. Оставаме с нашите принципи, с нашия морал, с нашия самоотвержен и с голямо сърце народ – несломим пред онези, които искат да го пречупят, и винаги отворен и лъчезарен пред онези, които идват да търсят приятелство, сътрудничество и взаимно уважение.

 

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар