Каракас и Хавана с апел за световен отпор срещу санкциите на САЩ

Посланичките на Венесуела и Куба у нас разказаха как американските наказателни мерки застрашават живота на хората в страните им и се превръщат в престъпление срещу човечеството, налагащо спешна реакция на международното право и на всички хора с добра воля

Посланичките на Куба и Венесуела – Техни Превъзходителства Каридад Ямира Куето Милиан (вляво) и Ориета Капони. Снимка: Къдринка Къдринова

„Едностранните санкции – престъпление срещу човечеството”. Това бе темата на съвместната пресконференция, която дадоха в Съюза на българските журналисти посланичките на Венесуела и на Куба у нас – Техни Превъзходителства Ориета Капони и Каридад Ямира Куето Милиан.

Припомнено беше, че и двете страни са обект на драстични едностранни санкции, наложени от правителството на САЩ и целящи смяна на суверенните държавни ръководства в Каракас и Хавана. Вследствие на тези наказателни мерки функционирането на двете икономики и извършването на търговски и финансови операции с техни партньори постоянно се саботират, в чужди банки са блокирани внушителни средства, предназначени за закупуване на стоки от първа необходимост за двете страни, а животът на народите им е пряко застрашен от тези действия на американското правителство, сравними с истински геноцид.

Двете посланички изнесоха конкретни данни за щетите, които тази политика на Вашингтон нанася на Венесуела и Куба. Припомнено бе, че обект на разрушителни санкционни действия от страна на САЩ са и други държави по света, което изисква по-координиран и решителен отпор на международно ниво срещу подобен опасен за световния мир и сигурност подход.

Отправен бе апел за мобилизиране на всички демократични и пацифистки сили на планетата, за да бъдат възпрени агресивните посегателствата на американската  върхушка начело с президента Доналд Тръмп срещу живота и добруването на различни народи, срещу суверенни правителства и държави. Издигната бе и идеята за провеждане на международна конференция, на която както засегнатите страни, така и всички останали, да съгласуват обща стратегия срещу едностранните наказателни мерки на САЩ, чиято жертва очевидно във всеки един момент може да стане всяка една „непослушна” държава.

На пресконференцията присъстваха също посланикът на Сирия у нас, както и представители на посолствата на Русия и на Палестина.

Експозетата на посланичките на Венесуела и Куба съдържаха важна фактология, която почти не се споменава в доминиращите по света големи медии.

Н. Пр. Ориета Капони припомни, че в периода 2014-2019 г. две американски правителствени администрации са издали общо 7 постановления за санкционни действия срещу Венесуела. В тях влиза блокиране и конфискация на финансови активи на страната, включително на държавната нефтена компания PDVSA и на дъщерната ѝ фирма в САЩ – CITGO, глоби за търговия с нефт, включително срещу чуждестранни танкери, забрана на операции със злато, наказателни мерки срещу венесуелската Централна банка и т.н.

5 милиарда и 470 милиона долара средства на Венесуела са блокирани в над 40 различни чуждестранни банки, като тези пари са били предназначени главно за закупуване на храни, лекарства и суровини за индустрията. Около половината от сумата е блокирана в две финансови институции – Английската банка в Обединеното кралство и Нова банка в Португалия.

Най-големият цинизъм е, че точно Съединените щати, които чрез тези свои действия пряко пречат на венесуелското правителство да осигурява на гражданите си жизненоважни стоки и услуги, после тиражират гръмки обвинения, че това правителство било виновно за ситуацията, а себе си представят за бранители на правата на народа, който обричат на тежки изпитания, изтъкна Ориета Капони. Тя изрази възмущението си, че тази теза постоянно се повтаря и от съюзниците на САЩ в Латинска Америка и Европа, и от големите световни медии, които все „пропускат” да забележат, че главният виновник за тежката икономическа криза във Венесуела и за ефекта ѝ върху хората носят именно санкциите.

Посланик Капони напомни думи на бившия посланик на САЩ във Венесуела Уилям Браунфийлд, който през октомври 2018-та обяснява, че американските санкции срещу PDVSA неминуемо ще се отразят тежко на обикновените граждани. Но това, според него, било оправдано, защото така щял да се „ускори колапсът” на венесуелското правителство, „макар и да бъде предизвикано страдание в продължение на месеци или може би години”.

Каракас, 2017 г. Пакетиране на храни от системата CLAP. За да се противопостави на икономическата война, венесуелското правителство от години поддържа системата CLAP, по която на населението се осигуряват пакети с основни хранителни продукти на символични цени. Най-новите санкции на САЩ са насочени към прекъсване на каналите за внос на храни именно за CLAP – с цел да се предизвика недоволство сред хората. Снимка: Къдринка Къдринова

Ориета Капони напомни още, че когато през 2017-та швейцарската банка UBS блокира венесуелски държавни сметки, това предизвиква 4-месечно забавяне в програмата на правителството в Каракас за ваксинация в страната, което е довело до здравословни проблеми за голяма част от населението.

През същата 2017 г. международното банкиране е блокирало венесуелски транзакции на стойност 9 милиона долара, които са целяли осигуряване на продукти за хемодиализа. Така е била спряна помощта за 15 000 венесуелци на хемодиализа.

През 2017-2018 г. американски и европейски банки възпрепятстват финансови операции на правителството в Каракас за закупуване на храни на стойност 300 млн. долара. Общо щетите за Венесуела вследствие на американските санкции в периода 2015-2018 г. възлизат на 130 млрд. долара. Всичко това може да се обобщи като прилагане от страна на Вашингтон на системна и съзнателна стратегия за масово нарушение на правата на венесуелския народ, подчерта Ориета Капони.

Посланичката на Венесуела обърна внимание върху особено драстичния ефект на тези мерки върху програми за лечение на тежко болни деца в чужбина, които по-рано са се развивали чрез финансиране от PDVSA и CITGO. Сега заради американските санкции разплащанията на тези нефтени компании с чуждестранните медицински заведения в страни като Италия, Испания, Аржентина, са блокирани. Съответно е спряно и лечението на малките пациенти, което води до трагични последици. Преди броени дни венесуелският външен министър Хорхе Ареаса извести, че вече второ онкоболно венесуелче, което е очаквало трансплантация на костен мозък в Италия, е починало.

„Правителството ни се старае да реагира колкото се може по-бързо, да търси алтернативни варианти. Много от тези деца вече са прехвърлени в болници в Куба, която ни се притече на помощ в тази тежка ситуация. Но представете си колко е трудно всичко, какво преживяват децата и семействата им, как стресът допълнително уврежда здравето им”, каза Ориета Капони.

Тя добави, че правителството в Каракас е задвижило специален план за борба с последиците от санкциите на САЩ върху живота на народа. Сформирани са комисии, които обикалят къща по къща, семейство по семейство, за да установят конкретните индивидуални проблеми, с които се сблъскват хората заради наказателните мерки, и съответно да се търсят начини за преодоляването им.

Посланик Капони подчерта, че както правителството в Каракас многократно е изтъквало, само вътрешновенесуелският диалог може да осигури мирен изход от политическото противопоставяне, а всяка чужда намеса, включително и чрез санкции, прави само още по-брутална необявената война срещу страната. Ориета Капони изрази надежда, че диалогът между правителство и опозиция, започнат с посредничеството на Норвегия, ще има позитивно развитие.

На свой ред посланичката на Куба Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан очерта параметрите на американската икономическа и финансова блокада на Острова на свободата, която продължава вече 60 години. През този период Вашингтон е изпробвал върху кубинския народ всички онези санкционни механизми, които сега прилага и спрямо Венесуела, както и спрямо други нарочени страни като Сирия, Иран, Русия, Китай и дори частично срещу ЕС.

Кубинската посланичка напомни и едно известно изказване, направено през април 1960 г. от тогавашния държавен секретар на САЩ Лестър Д. Малъри, което се отнася до Куба, но силно напомня по смисъл казаното от бившия американски посланик във Венесуела Браунфийлд, цитиран от посланик Капони. Ето думите на Малъри отпреди почти шест десетилетия: „Единственото средство за подронване на вътрешната опора (на кубинските власти – б.р.) е чрез предизвикване на недоволство въз основа на икономически трудности… Трябва да се използват всички средства за подкопаване на икономическия живот в Куба. Най-ефикасният начин за действие е да се отказват средства и суровини на Куба, за да се предизвика спад в заплатите и доходите, глад, разочарование и сваляне на правителството”.

„Тези думи сякаш са изречени днес – уви, политиката на САЩ продължава да е същата”, каза посланик Куето Милиан. Тя наблегна: „Помислете си – ние сме под тази преса вече 60 години. 7 от всеки 10 кубински граждани са родени, израсли и прекарали целия си досегашен живот в условията на американска блокада. Това е най-дългият геноцид в човешката история”.

Май 2019 г. Опашка за хляб в кубинския град Матансас, на 90 км от Хавана. Новото отежняване на антикубинските санкции на САЩ породи затруднения във вноса на брашно в страната и съответен дефицит на пазара. Не достигат и пилета. И двете стоки влизат в картите за всички граждани, чрез които държавата осигурява храни на символични цени. Снимка: Къдринка Къдринова

За изминалите шест десетилетия американските санкции са нанесли на Куба общи щети на стойност 933,7 млрд. долара, посочи Куето Милиан. От тях 2,7 млрд. долара са само преките щети върху здравеопазването. Онова, което блокадата нанася на кубинската икономика само за 12 часа, е равно на стойността на годишното количество инсулин за 64 000 диабетици на острова.

А ето и пораженията на блокадата на САЩ върху Куба, нанесени през 2018 г. – 4,3 млрд. долара общи щети. От тях 348 млн. долара в селското стопанство и хранителната промишленост, 2,8 млн. долара в образованието, 35 млн. долара в културата.

Посланичката напомни значими исторически факти – как след Кубинската революция Вашингтон като първа наказателна мярка решава да анулира закупуването на около 700 хил. тона или една четвърт от предварително договорените количества кубинска захар.

През юли 1960 г. на Острова на свободата в съответствие с кубинската конституция и със закон 851 е проведена национализация на съществувалите там 26 американски транснационални компании, както и на друга чуждестранна собственост. Съгласно международното право кубинското правителство изплаща съответните компенсации – получават ги фирми от Испания, Швейцария, Франция, Великобритания, Канада, Германия. Но правителството във Вашингтон отказва американски граждани да получат такива компенсации – въпреки че национализацията е призната от Върховния съд на САЩ.

На 20 януари 1962 г. в Белия дом влиза президентът Джон Кенеди. На 3 февруари с. г. той официализира блокадата на Куба. На 7 февруари с. г. обявява постоянно и пълно антикубинско ембарго – забранява се всякакъв кубински внос в САЩ и всякакъв американски износ за Куба.

През десетилетията, изминали оттогава, наказателните мерки многократно са били разширявани и допълвани с още конкретни санкции – включително и такива, които са насочени срещу чуждестранни партньори на Куба, само защото си сътрудничат с нея. Целта винаги е да се влоши икономическото положение на страната и да се утежни още повече животът на хората.

„Подобни действия, които са част от една генерализирана и систематична атака срещу цивилно население, представляват престъпление срещу човечеството,” подчерта посланичката на Куба. Тя добави, че една от най-тежките разновидности на този тип престъпления е геноцидът, който де факто също се прилага от Вашингтон спрямо кубинския народ. И цитира определението за геноцид, направено в публикувана през 1944 г. книга на полския юрист от еврейски произход Рафаел Лемкин: „Прилагане на координирани действия, насочени към разрушаване на носещи елементи в живота на национални групи с крайна цел унищожаването им”.

Посланичката напомни още, че през 1946 г. Общото събрание на ООН също очертава параметрите на престъплението геноцид: „Отказване на правото на живот на човешки групи, без зависимост дали тези расови, религиозни, политически или друг вид групи са били унищожени напълно или частично.”

Съществува и конвенция на ООН за превенция и санкциониране за престъплението геноцид – тя е одобрена през 1948 г.и е влязла в сила през 1951 г. Същото престъпление се третира и в Римския статут на Международния наказателен съд, одобрен през 1998 г. и влязъл в сила през 2002 г. САЩ и досега не са го ратифицирали.

„Американската антикубинска блокада е масово, крещящо и систематично погазване на човешките права на всички кубинци. Това е най-жестоката и продължителна система за едностранни санкции, прилагана спрямо една държава. Вече 26 години поред Общото събрание на ООН с огромно мнозинство гласува за отмяна на блокадата на САЩ срещу Куба”, наблегна Н. Пр. Куето Милиан. Тя подчерта, че блокадата нарушава всички принципи на международното право и  международните договорености за ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави. Погазва и правата на трети държави, сътрудничащи си с Куба. Претендира за екстратериториално въздействие. Налага глоби заради финансови операции с Острова на свободата – така само в периода 2017-2018 г. са били глобени 100 европейски и азиатски банки.

Блокадата е в разрез и със законите на самите Съединени щати, с правата и свободите, за които са се борили техните бащи основатели, защото забранява на американските граждани да посещават Куба и да търгуват взаимоизгодно с нея. „Имаме на 90 мили от границите си организации на американски зърнопроизводители, които желаят да ни доставят храни, но заради блокадата ни се налага да караме ориза за кубинците чак от другия край на света – от Виетнам,” каза Н. Пр. Куето Милиан.

Ново драстично ожесточаване на блокадата представлява активираният в началото на май т.г. от президента Доналд Тръмп член 3 от американския санкционен закон „Хелмс-Бъртън”, приет през 1996 г., изтъкна посланичката. Законът има общо 4 члена и те всичките целят да задушат Куба. Но специално член 3 е насочен към трети страни, които си партнират с Острова на свободата и имат свои инвестиции там. Въпросният член дава право на граждани на САЩ, включително и на кубински емигранти, да съдят такива чужди фирми, които ползват национализирана през 1960 г. бивша американска собственост – било сгради и инсталации, било терени.

Досега този спорен член 3 е бил замразяван от всички предходни американски администрации, защото ударът по икономическите интереси на трети държави носи сериозен риск от ответни искове срещу САЩ в Световната търговска организация. Острата реакция от страна на ЕС именно в такъв дух още през 1996-а е довела до замразяването на член 3 и до отхвърлянето му дори от Върховния съд на САЩ.

Сега обаче Тръмп го активира, събуждайки призрака на световна търговска война. Институционално ЕС отново реагира гневно и решително. Но на ниво компании е налице силен смут. „Целта е да се отблъснат чуждите компании от Куба, да бъдат сплашени, да се откажат да инвестират в кубинската икономика. И вече сме свидетели на подобни реакции. Този ход на САЩ е реално началото на една открита война”, заяви Каридад Ямира Куето Милиан.

Тя добави, че в политическо отношение кубинският народ е напълно подготвен за този нов и жесток етап и че „никой кубинец няма намерение да си дава дома, в който живее, примерно, от 40 години, или земята, която обработва, на някой от Маями, претендиращ, че някога е притежавал тези имоти”. Посланичката продължи: „Решимостта да отстоим нашия живот и нашия модел на развитие е налице. Но ако постоянно сме с извити ръце, ако са ни отрязани всички канали за финансиране, как да поддържаме нашата хуманна социална система, нашите безплатни, общодостъпни и висококачествени здравеопазване и образование? Това е големият сблъсък. Искат да ни унищожат с икономическа война, за да унищожат и човечността като модел на обществено развитие”,

Н. Пр. Куето Милиан коментира и постоянните обвинения на администрацията на Тръмп, че страната ѝ се месела във Венесуела и поддържала там военен контингент. Тя каза: „Нашият „контингент” във Венесуела носи бели престилки – имаме там лекари, които работят за хората, отивайки и в най-затънтените селца. Никакви военни нямаме там. Чавес беше най-добрият приятел на Куба. Поддържаме братски отношения с неговата страна и народ. Много ни боли, че сега Венесуела е обект на същата необявена война, която се прилага и срещу нас вече 60 години. Можем да ѝ се противопоставим само с истината. И с надеждата, че един ден ще дойде нов Нюрнбергски процес и за американската политика, която тласка света към войни, конфронтации и престъпления срещу човечеството”.

Думата взе и проф. Хуан Мигел Диас Ферер. На заден план – Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Вляво – посланик Ориета Капони и посланик Каридад Ямира Куето Милиан. Снимка: Къдринка Къдринова

Думата взе и проф. Хуан Мигел Диас Ферер – кубинец по рождение, доктор на философските науки от Московския държавен университет „Ломоносов” и съпруг на венесуелската посланичка Ориета Капони. Той обърна внимание, че обект на санкционните удари на САЩ наред с Венесуела и Куба са още доста други страни – като Русия, Сирия, Иран, Китай и др. Вашингтон вече прилага икономически наказателни мерки дори срещу свои съюзници като страните от ЕС и НАТО. Освен това ги принуждава чрез заплахи да харчат средства, за да се превъоръжават, закупувайки американско оръжие.

Диас Ферер посочи: „Сегашната обстановка в света е крайно опасна. На ръба на войната сме, на ръба на едно кърваво море. Цялата система на международните отношения е подкопавана от настъпващия американски деспотизъм, който не спазва и погазва съществуващи договори и споразумения. Санкции се налагат наляво и надясно. Всяка страна е застрашена. Уви, за момента не виждаме координация дори между пряко засегнатите от тези мерки държави. А е необходимо обединяване както между тях, така и между всички пацифисти, антифашисти, дори еколози – защото няма по-голяма заплаха за природата и човечеството от войната. Необходима ни е най-широка коалиция, за да се възпрат тези самозабравили се внедрители на все повече и повече санкции. Те няма да се спрат сами. Като не виждат съпротива, стават още по-настъпателни, атакуват нови и нови страни. Необходимо е единение на всички хора с добра воля по света, за да не допуснем да ни тласнат в бездната”.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар