След като от седмици наред опозицията във Венесуела нагнетява напрежение чрез улично насилие и чрез представяне пред света на изкривена картина на вътрешната обстановка, на 19 април поддръжниците на Боливарската революция също излязоха масово на улични шествия, но мирни, с послания за диалог и за продължаване на революционния процес и на социалния напредък на страната. Центърът на Каракас бе залят от невиждана „червена вълна” от чависти – последователи на покойния президент Уго Чавес и на неговия курс, воден и от настоящия държавен глава Николас Мадуро.
Опозицията също изведе симпатизантите си на успоредни шествия, в които също се включиха стотици хиляди хора. Но „меренето на митингите” не бе в полза на опозиционерите, защото за пореден път именно от техния лагер бяха провокирани отново улични безредици, при които, уви, загинаха трима души. Днес опозиционните акции продължават, включително и предизвиканите от тяхна страна насилствени сблъсъци.
Същевременно 19 април мобилизира и международните поддръжници на Боливарската революция, които на тази дата отбелязаха Световния ден за солидарност със суверенна Венесуела и с нейния народ.
В България по този повод се състоя конференця, на която венесуелската посланичка у нас Ориета Капони разказа за актуалната обстановка в нейната родина. Тя обясни, че на 19 април народът на Венеусела масово излиза на шествия в подкрепа на Боливарската революция, отбелязвайки така 207-ата годишнина от началото на освободителното движение през 1810 г., 15-годишнината от разгрома на опита за преврат срещу президента Уго Чавес през 2002 г. и четвъртата годишнина от избирането на Николас Мадуро за държавен глава.
Посланик Капони подчерта, че
големите световни медии едностранчиво отразяват положението във Венесуела,
давайки думата главно на открито подкрепяната от САЩ опозиция, чиято цел е да предизвика хаос в страната и да свали законно избраната власт. В същото време правителството продължава своята социална политика, въпреки упражняваната срещу него открита икономическа и медийна война.
На конференцията, на която присъстваха много български интелектуалци, членове на Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” и активисти на Българския антифашистки съюз, бе излъчена подробна презентация за големите успехи на Венесуела в социалната сфера, здравеопазването и образованието.
Посланик Капони напомни, че въпреки икономическите саботажи и организираната спекула със стоки от първа необходимост, целящи да дестабилизират обстановката в страната, въпреки неблагоприятните международни цени сза основния венесуелски износен продукт – петрола, правителството на Мадуро продължава да
отделя 70 процента от националния бюджет за социални програми.
По индекс на човешкото развитие ООН поставя Венесуела на 71-во място след 188-те страни членки на световната организация – тоест страната изправерва такива свои латиноамерикански съседи като Колумбия, Бразилия, Мексико и т.н.
Още през 2005 г. ЮНЕСКО обяви Венесуeла за страна, свободна от неграмотност – благодарение на успешните правителствени програми за ограмотяване на възрастното население. В момента страната е на 2-ро място в Латинска Америка и на 5-то място в света по брой на университетски студенти.
Минималната заплата е била увеличавана 35 пъти след идването на власт на Уго Чавес през 1999 г. Оттогава са били създадени и 17 800 нови здравни пунктове. Заедно със съществувалите преди това, те днес са общо 23 146. Медицинското обслужване в тях е напълно безплатно – включително провеждането на спецализирани изследвания, като кръвни картини, рентгенови снимки, ядрено-магнитен резонанс и т.н.
Днес 90% от венесуелците в пенсионна възраст получават пенсии – и това е световен рекорд. Жените във Венесуела се пенсионират на 55 години, а мъжете – на 60. 96% от жителите на страната имат достъп до питейна вода, 84% разполагат и с канализация.
За последните 4 години държавата е построила 1 500 000 нови жилища,
като от тях днес се възползват общо над 6 200 000 души. Става дума за апартаменти, които се предоставят на нуждаещите се не само в напълно завършен и оборудван вид, но дори и обзаведени.
Същевременно на индианските общности, които желаят да обитават жилища от традиционен за тяхната култура тип, това също се осигурява Държавата е построила 3000 такива къщи. Освен това конституцията признава за официални наред с испанския и още 35 индиански езика, на които се преподава и в училищата за тези общности. Дори венесуелският държавен химн е преведен на всички тези езици и така индианците могат да го пеят по разбираем за тях начин.
Пред участниците в конференцията бе прожектиран и видеоматериал, който показва насилническите действия на ударни групи на венесуелската опозиция по време на техни уж „мирни” демонстрации. Видя се например как по кръстовищата маскирани „демонстранти” правят заграждения, изливат между тях машинно масло, за да стане хлъзгаво уличното платно, и опъват тънка и почти невидима тел между стълбове от срещуположните страни на улицата. Така опитващите се да преминат през загражденията мотоциклетисти, включително и когато са от силите за сигурност, губят управление на моторите и рискуват да бъдат обезглавени от телта.
Показани бяха и кадри как пак такива агресивни групи нападат, громят, разрушават и палят обществени сгради, министерства, здравни центрове и амбулатории с основната цел да предизвикат колкото се може повече щети. „Нали постоянно тръбят, че икономическото положение в страната било трагично – е, така се опитват наистина да докарат нещата дотам! До момента
причинените от тях материални поражения са за над 50 милиона долара!
А действията им не могат да се квалифицират другояче, освен като вандализъм и тероризъм,” каза Ориета Капони.
Посланичката добави, че много от арестуваните заради такива криминални и вандалски действия „демонстранти” признават, че за това им е било платено. „Опозицията веднага викна, че тези признания са направени след „изтезания”, но няма нищо подобно. Признанията са заснети на видео и на тях личи, че по задържаните няма нито драскотина,” допълни Нейно Превъзходителство.
Ориета Капони обясни още схемата, по която в страната изкуствено се предизвиква недостиг на стоки чрез укриването им и контрабандата, как се спекулира въз основа на неоправдано постоянно покачване на цените от безскрупулни търговци, как всичко това е координирано и с нереалистичен курс на долара спрямо националната венесуелска валута, което е дирижирано отвън.
Посланичката подчерта, че благодарение на усилията на правителството е изработена схема за справедливо и гарантирано разпределение на субсидираните от държавата стоки и лекарства, като се избягват частните търговци. Това става чрез така наречените CLAP (абревиатурата означава Местни комитети за прехрана и продукция – б.а.). Това са структури, действащи на местно ниво – по кварталите. Те
разпределят продуктите и стоките директно сред семействата,
заобикаляйки търговските вериги. „Естествено, това не се харесва на големите компании, които искат единствено да спекулират и да печелят повече и повече. Но демокрацията във Венесуела не е за малцинството, което иска само да се обогатява. Нашата демокрация работи за народа,” изтъкна посланик Капони.
Тя отбеляза още, че амбицията на САЩ да промени курса на развитието на Венесуела е породена главно от две причини: „Първо, защото Венесуела е пример, че един друг свят е възможен. Възможна е система, при която правителството се грижи за народа и заделя 70 процента от националния бюджет за социални нужди. Докато неолибералната система твърди, че социалните разходи са „бреме”. И второ, САЩ искат да контролират Венесуела заради нейните богатства. Страната ни има най-големите петролни запаси в света, има злато, има ценни минерали, включително колтан, който се използва масово днес в електрониката.”
Според Ориета Капони най-абсурдното американско обвинение срещу Венесуела било, че страната имало диктатура. „При коя диктатура опозицията може да се изявява свободно из всички медии и да пътува по света, клеветейки родината си, както прави венесуелската?” – риторично попита посланичката.
Тя добави още, че опозицията ѝ американските ѝ покровители непрекъснато говорят и за политически затворници във Венесуела, настоявайки за „безусловното” им освобождаване. „Но у нас няма политически затворници! Има само хора, осъдени за криминални престъпления, като предизвикване на улични размирици, довели до човешки жертви,” изтъкна посланик Капони.
Тя припомни още, че президентът
Мадуро непрестанно призовава опозицията към мирен и констурктивен диалог
– апел, който беше повторен отново и от масовото чавистко шествие на 19 април. „Но опозицията не иска действен диалог. Тя не предлага никакъв проект, тя иска само дестабилизация и събаряне на правителството. Поставя например условието на провеждане на извънредни президентски ибори, въпреки че конституцията не допуска подобна възможност. А законите все пак са за всички и трябва да се спазват!” – каза Ориета Капони.
С топли думи на подкрепа за Боливарската революция към посланичката на Венесуела се обърна легендарният Анжел Вагенщайн. Той заяви: „Ние, в България, имаме горчив опит. Аз лично дочаках българската свобода в килията на осъден на смърт. И ако съм жив сега, това е благодарение на Червената армия, която преди екзекуцията ми навлезе в България. Социализмът, извоюван от нашата революция, претърпя крушение. И ние знаем цялата жестокост на реставраторите. Затова ви стискаме палци – пазете революцията като зениците на очите си! Ние сме с вас, сърцата ни са с вас и ви желаем огромни успехи, защото вие сте наши братя и сестри по цели и по революция!”
Декларации в подкрепа на Боливарската революция прочетоха председателят на Асоциацията за приятелство „България-Куба” Тамара Такова и на Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” Стоян Шатов.
Посланик Ориета Капони благодари за солидарността и изказа пожелание колкото се може повече българи да научат истината за събиитята във Венесуела и за решимостта на защитниците на Боливарската революция да отстоят нейните хуманни цели и идеали.
Запитана от „Барикада”
дали в Латинска Америка може да се говори за реванш на десницата,
Ориета Капони отговори:
„Десницата успя да спечели изборите в Аржентина и по най-нелегитимен начин да смени правителството в Бразилия. Но тези две управления са крайно непопулярни в страните си. Те вече започнаха да прилагат антинародни неолиберални реформи – нали затова САЩ им помогнаха да вземат властта. И това с всеки ден ги прави все по-нежелани от собствените им народи. А ако погледнем Еквадор, в неотдавнашните избори там спечели прогресивният кандидат. Имаме продължение на революционните процеси в Боливия, в Никарагуа… Да не говорим за Куба! Нека видим и успешното развитие на най-демократичната интеграционна структура в Латинска Америка и Карибието – CELAC (учредената през 2010 г. по инициатива на Уго Чавес и Фидел Кастро Общност на латиноамериканските и карибските държави – б.а.). В нея ги няма САЩ, които редовно прокарват интервенционистка политика, които се опитват да саботират нашите революции и нашата интеграция. Да, те постигнаха известен успех. Но дори и да има някоя изгубена битка в голямата борба, сигурна съм, че победата все пак ще е наша!”
