В категории:Латинска Америка / Свят

Ех, Венесуело, земьо европейска…

Новият Европарламент настоя за още санкции срещу Каракас с една от първите си резолюции, докато в Барбадос тече диалог между пратеници на Николас Мадуро и на Хуан Гуайдо, а посредничката Норвегия зове за максимална въздържаност, за да не се попречи на започналия процес

И венесуелското знаме като европейското има звездички на син фон. Достатъчно ли е това, за да дава Европейския парламент указания по вътрешните работи на латиноамериканската държава? Снимка: Anadolu Agency

Поне с толкова убеденост, с колкото македонецът се обръща към Луната с „ех, Луно, Луно, земьо македонска” в известния стар виц, явно са заредени и 455 евродепутати, сред тях и български. Това е броят членове на едва-що сформиралия се нов Европейски парламент, подкрепили и прокарали една от първите му резолюции, на която би отивало мотото „Ех, Венесуело, Венесуело, земьо европейска”. Така де, щом ситуацията в далечната латиноамериканска държава е толкова належащо европейско дело, че става повод за един от първите приети документи на ЕП, значи скоро можем да очакваме някоя следваща резолюция да разпореди преименуването на страната от Боливарска в Европейска република Венесуела.

Шегата настрана – резолюцията, която настоява Европейския съвет да гласува нови санкции срещу Каракас, е факт. Приета е на 18 юли със споменатите вече 455 гласа „за”, 85 „против” и 105 „въздържали се”.

Българските евродепутати са гласували и по трите начина. Ето как. Подкрепили са я Александър Йорданов (ЕНП), Андрей Ковачев (ЕНП), Андрей Новаков (ЕНП), Андрей Слабаков (Европейски консерватори и реформисти), Асим Адемов (ЕНП), Атидже Алиева („Обнови Европа”), Емил Радев (ЕНП), Илхан Кючук („Обнови Европа”), Искра Михайлова („Обнови Европа”), Радан Кънев (ЕНП). Гласове „против” са дали членовете на Групата на социалистите и демократите Иво Христов, Петър Витанов, Сергей Станишев, Цветелина Пенкова. Въздържали са се Ангел Джамбазки (Европейски консерватори и реформисти) и Елена Йончева (Група на социалистите и демократите). А Ева Майдел (ЕНП) изобщо не е гласувала.

Резолюцията е внесена от ЕНП по инициатива на трима евродепутати от нейната група – представящите Испания Леополдо Лопес Хил и Естебан Гонсалес Понс, както и Пауло Ранжел от Португалия. Леополдо Лопес Хил е венесуелец по националност, получил испанско гражданство. В евровота на 26 май бе избран от листата на испанската Народна партия. Той е баща на известния венесуелски опозиционер Леополдо Лопес Мендоса, който излежаваше под домашен арест 13-годишна присъда заради предизвикани от него през 2014 г. сблъсъци, причинили смъртта на 44 души. При опита за преврат, извършен на 30 април т. г. от самообявилия се за временен президент Хуан Гуайдо и негови съмишленици, пучистите изведоха Лопес от домашния му арест. Той се укри първо в посолството на Чили в Каракас, а после в посолството на Испания, където се намира и досега.

Леополдо Лопес Хил, бащата на известния венесуелски опозиционер, вече е испански евродепутат от ЕНП. Снимка: EFE

Дали това е достатъчен повод, за да се сметне за оправдано новият Европейски парламент да се занимае на едно от първите си заседания не с някой от многобройните въпроси, пряко засягащи европейските граждани, а с вътрешните работи на една разположена на друг континент суверенна държава? При това въз основа на, меко казано, недобре проверени факти.

Резолюцията на ЕП обвинява правителството на венесуелския президент Николас Мадуро и подопечните му сили за сигурност, че чрез репресии „потискат процеса на демократичен преход и възстановяване на правовата държава” в страната. Същевременно е изказана подкрепа на „легитимния временен президент” Гуайдо, на доминирания от опозицията парламент и на протичащия в Барбадос с посредничеството на Норвегия диалог между представители на Мадуро и Гуайдо, като е подчертано, че това „трябва да доведе до провеждането на свободни, прозрачни и будещи доверие избори”.

Отправя се и искане към Европейския съвет да въведе санкции срещу „отговорните за нарушенията на човешките права и репресиите” във Венесуела, като ограничи възможностите им да пътуват, замрази визите и активите им и разпространи наказателните мерки също и към членовете на семействата им.

Вносителите на резолюцията обосновават исканията с публикувания в началото на юли доклад на върховната комисарка на ООН по човешките права, бившата президентка на Чили Мишел Бачелет, която през юни посети Венесуела. Бачелет бе приета в Каракас от президента Мадуро. Срещна се и с Хуан Гуайдо и съратниците му. Официалните власти ѝ оказаха пълно съдействие в нейната мисия да се запознае с обстановката в страната и със състоянието на човешките права. След публикуването на доклада обаче те реагираха много остро, определяйки го като едностранчив, тенденциозен и изкривяващ реалността, а Мадуро изпрати и лично гневно писмо до чилийката в същия дух, посочвайки и конкретни несъответствия в данните.

Докато беше в Каракас, Мишел Бачелет посети и президента Николас Мадуро. Властите ѝ оказаха пълно съдействие. Но в доклада ѝ не намериха място предоставените ѝ от тях данни. Снимка: Resumen Latinoamericano

Пред евродепутатите сега бяха изнесени някои такива данни, за които в самия доклад се сочи, че не могат да бъдат категорично потвърдени – като например шокиращия брой от около 7000 жертви за година и половина, за които се допуска, че са резултат на репресивни действия, без да е ясно как и въз основа на доколко достоверни източници е изготвена тази статистика.

В писмото си до Бачелет Мадуро припомня посоченото в самия документ количество интервюта, послужили като база на изводите. 460 от общо 558-те интервюта са взети не на венесуелска територия, а извън границите ѝ. В същото време в доклада изобщо не са включени случаите, разказани лично пред върховната комисарка по човешките права при посещението ѝ във Венесуела от роднини на хора, станали жертви на насилнически действия от страна на опозиционни демонстранти и активисти. С Бачелет се е видяла включително и майката на 20-годишния Орландо Фигера, който на 20 май 2017 г. бе залят с бензин и подпален именно от антиправителствена агитка, а по-късно почина в болница от изгарянията. Чилийката е била запозната и с други тежки случаи пак лично от семействата на загинали и останали инвалиди. Но в доклада ѝ тази част от венесуелската драма напълно липсва.

Мадуро също така се възмущава от директното изопачаване на фактите в текста, представен от Бачелет. В него например е посочено, че въведената от властите електронна карта „Родина”, чрез която се разпределят субсидирани от правителството храни и други продукти от първа необходимост, облагодетелствала само лоялните към правителството граждани. Мадуро апострофира, че на Бачелет е бил осигурен достъп до регистрите на системата „Родина”, в която като получатели са вписани 18 809 877 венесуелци при общо население на страната от 30 милиона жители.

Не е намерила място в доклада на Бачелет и предоставената ѝ информация за тежките последствия за живота на хората в тази страна от въведените от САЩ и ЕС санкции, които възпрепятстват държавата при закупуването в чужбина на необходимите за населението храни, лекарства, суровини. Всъщност сега се получава така, че докладът служи като оправдание за въвеждане на допълнителни санкции, които само още повече ще влошат живота на венесуелците.

При представянето на резолюцията в ЕП на 18 юни е изтъкнат и нашумелият случай с капитана от венесуелските ВМС Рафаел Акоста. Заедно с още 13 души той е бил арестуван в Каракас на 21 юни, още докато Бачелет е била там. Обвинението срещу арестуваните е, че са готвели нов опит за преврат и убийство на президента Мадуро. На 28 юни Акоста се явява за показания пред съда, но е в инвалидна количка и е във видимо тежко физическо състояние. Съдията разпорежда незабавното му изпращане в болница, където на следващия ден капитанът умира. Близките на Акоста алармират, че смъртта му е резултат от побоища по време на задържането му. Президентът Мадуро разпорежда случаят да се разследва с повишено внимание и всички виновни да бъдат наказани. Разследването е в ход. Но преди още то да е завършило, Гуайдо и симпатизантите му, официални лица в САЩ, много световни медии, самата Бачелет, а сега вече и Европейският парламент излизат с обобщения, че вината за смъртта на Акоста е на „режима” в Каракас. Но дори и да се повярва, че там управляват чудовища, все пак е най-малкото странно те да предизвикат толкова драстичен случай, точно докато в страната е делегацията на Бачелет, и да осигурят такъв коз срещу себе си на своите противници.

Най-голямата драма на Венесуела е, че доминиращото международно тълкувание на събитията и процесите е силно дисбалансирано, идеологизирано и предубедено спрямо законното правителство на страната, а това е дискриминационно отношение и към онази поне половина от венесуелците, която го подкрепя. Подложена на такъв огромен натиск отвън и на неспирни санкционни удари спрямо икономиката си и финансовата си система, Венесуела няма как да поеме към по-светъл хоризонт, ако напрежението не спадне, ако не бъде оставена на мира, ако не се вдигнат наказателните мерки, ако не потръгне един конструктивен и лишен от екзалтации вътрешнополитически диалог.

Всъщност такъв диалог между представители на Мадуро и на Гуайдо вече тече. Той бе започнат с посредничеството на Норвегия и на папа Франциск първо в Осло, а отскоро се прехвърли в по-близкия до Венесуела Барбадос. Разговорите се водят при плътно затворени врати и за тях не се знае нищо по същество. Целта е да се избегнат всякакви опити за външно въздействие върху участниците. Процесът е обнадеждаващ, но крехък. Ако се провали, това ще драматизира още повече венесуелската криза.

Официално са известни само първоначалните позиции, заявени от двете страни. Пратениците на Мадуро смятат, че диалогът трябва да е постоянен процес, в който да се търсят компромисни и позитивни за развитието на страната решения, като те неизменно да са в рамките на конституцията. В този смисъл няма как да бъдат приети исканията на опозицията и на чуждите ѝ покровители за нови президентски избори, защото те вече са се състояли през 2018 г. съгласно всички конституционни изисквания. Най-рано на тема нови избори за президент може да се говори чак след изтичане на половината от 6-годишния президентски мандат, когато пак при спазване на всички условия в основния закон (като събиране на определен брой подписи на граждани) може евентуално да се предизвика референдум с въпроса дали да бъде проведен предсрочен вот. Единствените избори, които конституцията допуска да бъдат ускорени в настоящия момент, са парламентарните, които по график са предвидени за 2020 г., но е допустимо да бъдат изтеглени и през 2019-та.

Представителите на Гуайдо в Барбадос пък отстояват многократно декларираното от него искане за „незабавно прекратяване на узурпацията” (както той нарича управлението на Мадуро) и за бързо провеждане на нови президентски избори с международни гаранции. Освен това тяхното схващане е, че воденият диалог трябва да се изчерпи с постигането на исканото от тях решение в кратки срокове, без да се проточва и да се превръща в „легитимиране на узурпацията”. В този дух поне са официалните изявления на самия Гуайдо.

Но както коментира пред „Барикада” посланичката на Венесуела в България Н. Пр. Ориета Капони, „той говори тези неща за другите сектори на опозицията, за да не го обвинят, че е тръгнал към сговор с правителството”. В същото време според посланичката Гуайдо е в безизходица и е принуден да води този диалог с властите, защото вече шест месеца след самопровъзгласяването му за „временен президент” той не е в състояние да контролира нищо в държавата и реалното управление продължава да е в ръцете на Мадуро. Колкото повече време минава така, толкова повече ще олеква Гуайдо.

Н. Пр. Ориета Капони, посланик на Венесуела в България. Снимка: Къдринка Къдринова

Ориета Капони обяснява още: „В чужбина е добре да се знае също, че е доста погрешно да се говори обобщено за венесуелската опозиция, тъй като тя е крайно разпокъсана, разединена и в дълбоки вътрешни конфликти между различните крила. Американците вече добре го разбраха. Преди време стана популярен един запис, изтекъл от закрита среща на държавния секретар Майк Помпео. На нея той откровено споделя разочароването си от тази опозиция във Венесуела и казва, че ако внезапно утре там наистина се свикат президентски избори, веднага ще се появят 40 различни опозиционни кандидат-президенти, които взаимно ще си съперничат”.

Опозиционната делегация в Барбадос се води от 39-годишния Сталин Гонсалес – заместник на председателстващия доминираното от опозицията Национално събрание (парламента) Гуайдо и негов доверен човек.

Начело на опозиционната делегация в Барбадос е Сталин Гонсалес (на преден план), зам.-председател на Националното събрание. Снимка: EFE

А в делегацията на правителството е включен 37-годишният Ектор Гонсалес, много популярен чавистки деец, който от 2017-та е губернатор на щата Миранда, дълго смятан за крепост на опозицията. Преди него губернаторското кресло там се заемаше от Енрике Каприлес – опозиционния кандидат, който се състезаваше с Мадуро и загуби от него на изборите през 2013 г.

В делегацията на венесуелското правителство в Барбадос влизат (отляво надясно) Лари Девое – изпълнителен секретар на Националния съвет по човешки права, Ектор Родригес – губернатор на щата Миранда, Хорхе Родригес – министър на информацията, Хорхе Ареаса – министър на външните работи, и др. Снимка: Туитър

Сталин и Ектор се познават много добре, дори са почти приятели. Следвали са по едно и също време право в Централния университет на Венесуела, били са студентски активисти – разбира се, всеки в своя политически нюанс, но се уважават взаимно. Ектор има добри лични контакти и с други изявени опозиционери от неговото поколение. Отворен и  диалогичен, той буди сега много надежди, че ще съумее да стане онази жива връзка между властта и опозицията, която да помогне за постигането и на доверие, и на необходимите компромиси.

Венесуелската посланичка Ориета Капони уверява, че и тя не разполага с подробности за хода и съдържанието на обсъжданията в Барбадос. Но е убедена: „Преговори не могат да се водят с подхода едната страна да спечели, а другата страна да загуби. Успешни могат да са само преговори, при която и двете страни печелят, макар и с цената на някакви взаимни отстъпки”.

Известно е, че диалогът се върти около дневен ред от шест точки, но няма информация какви конкретно са тези точки. Ориета Капони все пак допуска, че поне една от тях е свързана със следното: „Венесуела е обект на икономическа и пропагандна война. А когато по време на война се водят преговори, се обявява спиране на огъня. Ето защо много се надявам да бъде постигнат компромис по най-важния проблем за страната ни – да се спре бомбардирането ни със санкции, да бъдат отменени вече въведените едностранни наказателни мерки, да се даде възможност държавата да купува храни, лекарства и суровини, за да не страдат гражданите ѝ. На всички венесуелци – независимо от политическите им пристрастия – е необходим мир. И това е най-важната цел на диалога в Барбадос. Разбира се, възниква и въпросът – дали опозиционните пратеници имат силата и влиянието да вдигнат санкциите? Очевидно не. Това могат да го направят само въвелите ги САЩ и ЕС – силите, които в действителност стоят зад съсипващата страната ни икономическа война”.

Няма обаче признаци за отслабване на този външен натиск над Венесуела. От Вашингтон тези дни дойде новината, че правителството на президента Доналд Тръмп пренасочва като помощи за Гуайдо 40 милиона долара, предвиждани досега за вноски в развитието на Хондурас и Гватемала. Парадоксът е, че това става на фона на разразилия се през май и юни скандал, разкрил, че емисари точно на Гуайдо в Колумбия са се облагодетелствали лично с десетки хиляди долари от отпускана по-рано американска помощ за венесуелската опозиция.

Отсам океана пък вниманието привлече ненадейната активност по венесуелската тема на новото дясно правителство в Гърция начело с Кирякос Мицотакис. И Мицотакис като Европарламента сякаш не намери друга по-спешна задача и побърза с една от първите си изяви като премиер да изрази подкрепата си за Гуайдо, за което веднага получи ответни благодарности. Това вероятно бързо ще се въплъти и в дела. Американските санкции вече удариха по гръцки танкери, превозващи венесуелски петрол до Куба и до други партньорски страни, но досега те все още съумяваха да избягват клопките и да се движат. По всичко личи обаче, че Мицотакис ще ги спре. А това ще удари и по Венесуела, и по Куба.

Н. Пр. Ориета Капони привежда и конкретни данни за щетите, понасяни от Венесуела вследствие на външната блокада и санкциите. 5,7 милиарда долара венесуелски държавни средства са блокирани в банки в САЩ и в Европа. Блокирано е и венесуелско злато в Английската банка. Практически присвоени от САЩ са активи в размер на около 30 млрд. долара на Citgo – опериращата на американска територия дъщерна фирма на венесуелската държавна нефтена компания PDVSA. Наказателните мерки на САЩ и ЕС пречат на венесуелски транзакции, кредити и други разплащания при опити за закупуване на храни, лекарства и суровини. Общо щетите, нанесени на Венесуела, се изчисляват на 30 милиарда долара.

Ориета Капони цитира и конкретни случаи като например възпрепятстването от Колумбия да бъдат закупени инсулин и препарати против малария. Разказва и за драмата на 25 венесуелски пациенти, повечето деца, приети в Италия по програма за трансплантация на костен мозък, разходите по която били покривани от PDVSA. Но след въведените санкции срещу компанията тя вече не е в състояние да извършва плащанията. В резултат са починали пет от болните деца. „Останалите бяха спасени благодарение на подкрепата, която получихме от Италия, Турция и Куба – тези страни ги приеха на лечение за своя сметка”, казва посланичката. И подчертава, че подобни случаи са ярка илюстрация как човешките права, включително правото на живот, са пряко нарушавани именно от санкциите. Тя сочи още: „Често въвеждащите наказателните мерки твърдят, че те са насочени само към отделни ръководни личности в нашата страна и не засягат народа, което обаче изобщо не отговаря на истината. Удрят се цели отрасли на нашата икономика, финансовата ни система, под санкции е и националната ни банка и т.н. Да не говорим, че дори когато се санкционира персонално даден министър, да кажем, или друг висш държавен кадър, това блокира и целия ресор, за който той отговаря, защото му се пречи да си върши работата“.

На този фон посланичката смята за особен цинизъм от страна на САЩ и ЕС да въвеждат все нови и нови наказателни мерки под предлога, че те са в името на човешките права на венесуелците. Ориета Капони е възмутена също от начина, по който размахва заплахата със санкции и върховната представителка по външната политика и сигурността на ЕС Федерика Могерини. На 16 юли – точно в деня, когато започваше новият етап от диалога в Барбадос – Могерини се закани, че ЕС ще наложи нови наказания срещу Мадуро и правителството му, ако разговорите с представителте на опозицията не доведат до „правилния резултат” и не бъдат спешно свикани „прозрачни избори под международно наблюдение”.

„Това е грубо посегателство срещу суверенитета на Венесуела. Кой резултат ще е „правилният”, това ще го решим помежду си ние, венесуелците, а не ЕС или САЩ. И ще го решим в съответствие с нашата конституция, а не с представите на външни сили”,  категорична е Ориета Капони. Тя подчертава, че воденето на вътрешнополитически диалог винаги е било приоритет на венесуелското ръководство и че лично Мадуро е отправял около 600 такива апела към опозицията. Посланичката припомня, че през 2017-2018 г. вече се е водил процес на диалог в Доминиканската република с посредничеството на бившия испански премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. И през януари 2018-та дори бе подготвено споразумение между властите и опозицията, което в 10 точки гарантираше демократично и пълноценно опозиционното участие в президентските избори същата година. Но в последния момент опозиционните пратеници отказаха да го подпишат след пряко телефонно обаждане на тогавашния държавен секрета на САЩ Рекс Тилерсън. В резултат не само бе прекъснат диалогът, но опозицията и външните ѝ съюзници отказаха да признаят изборите от 20 май 2018-та, които с 68% от гласовете излъчиха като победител Николас Мадуро.

„Именно за да се избегне сега подобен външен натиск, в Барбадос всичко протича без разгласяване”, изтъква Ориета Капони. Външната министърка на Норвегия Ине Ериксен Сьорейде изрично настоя пред всички участници и ангажирани с процеса на разговорите да проявяват „максимална въздържаност” в изявленията си, за да не се попречи по никакъв начин на хода на диалога.

Ако от страна на хората на Мадуро и Гуайдо това се спазва, същото едва ли може да се каже за заканите на Могерини и за резолюцията на ЕП. Очевидно е, че точно в този момент те действат повече за допълнително нажежаване на обстановката и могат само да попречат на диалога, вместо да помогнат за позитивното му развитие.

Ето как на 18 юли коментира тези действия в Туитър външният министър на Венесуела Хорхе Ареаса: „Преди няколко дни – Федерика Могерини. Днес – Европейският парламент. Институциите на ЕС упорстват да провалят процеса на диалог във Венесуела. Не зачитат нито суверенитета ни, нито правото на мир. Какво ли би си помислил Жан Моне („бащата” на Обединена Европа – б. пр.)?”

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар