Край паметника на кубинския поет революционер Хосе Марти в София днес беше почетена паметта на друг голям кубински, латиноамерикански и световен герой – убития преди 55 години в Боливия борец за един по-справедлив свят Ернесто Че Гевара.
Събраха се приятели на Куба, представители на кубинската общност и на кубинското посолство в България.
Журналистката Къдринка Къдринова изтъкна, че 55 години след убийството на Че в боливийското селце Игра на 9 октомври 1967 г. старанията на палачите му и поръчителите им да заличат или очернят паметта за него продължават да са жалък провал. Едва ли има друг политически деец в света и за XX, и за XXI век, който да е по-разпознаваем и по-обичан навред из планетата. Той никога не влезе в ничий калъп – и това влудява и до днес хулителите му, неспособни да разберат, че просто техните аршини на са пригодени за мащаба му, посочи още Къдринова. Тя припомни емблематичната фраза, отправена от Че към децата му в неговото прощално писмо: „Бъдете винаги способни да се вълнувате дълбоко от всяка несправедливост, извършена където и да и спрямо когото и да е по света“.
Къдринова посочи и необходимостта от силна солидарност днес с Куба, за да бъде отменена най-после 60-годишната геноцидна блокада на САЩ срещу Острова на свободата. Обърна внимание също така на топлата близост между българския и кубинския народ, включително и между нашите исторически традиции, борби и герои. Не случйно и ние, и кубинците имаме своите Апостоли на свободата – за тях това е Хосе Марти, за нас е Васил Левски. Българите откриваме много общи черти и между Левски и Че.
Къдринова прочете стихотворение на отишлата си през 2009 г. голяма българска поетеса Ваня Петкова, изпратено специално за събитието от дъщеря ѝ – журналистката и също поетеса Оля Ал-Ахмед, и озаглавено „Ръцете на Че”.
Поетът ветеран Петко Коцев прочете и свое стихотворение за легендарния революционер със заглавие „Че Гарибалди”.
Председателката на Асоциацията „България-Куба” Тамара Такова разказа спомени от своето следване в Хавана през 60-те. Тя е била там, когато лидерът на Кубинската революция Фидел Кастро съобщава трагичната новина за гибелта на Че в Боливия – и до днес този исторически момент отеква с много вълнение у Тамара.
Със свой песенен поздрав във възпоменанието се включиха авторът и изпълнител Людмил Димитров и китаристът Димитър Тонев от състава „Забранени символи”. Те изпълниха известната песен на кубинския автор Карлос Пуебла, посветена на Че Гевара, но в нов аранжимент и със самостоятелен текст на български, написан от Людмил Димитров.
На Че са посветени безброй стихотворения и поеми, но и самият той също е писал поезия, припомни Габриела Панова и прочете няколко негови поетични творби.
От името на формацията „Кубания” и на кубинската общност в България говори Франсиско Гомес, който разказа за борбения дух на своя народ, принуден сега да се справя не само с тежкия ефект от американската блокада, но и с пораженията от наскоро вилнелия над Острова на свободата и оставил много щети ураган Иън. Кубинците са измислили и нов лозунг, който скандират при възстановителните работи и при посрещането на солидарна помощ от чужбина: „Мир за света, любов за Куба!”
Изразявайки благодарност за отдадената почит към Че и за изразената солидарност с Куба, кубинската посланичка у нас Каридад Ямира Куето Милиан обърна внимание, че на 3 ноември в Общото събрание на ООН ще бъде гласувана внасяната от нейната страна ежегодно резолюция за отмяна на американската блокада. Всеки път резолюцията получава подкрепа от огромното мнозинство страни членки на ООН с изключение само на САЩ и на още двама-трима техни сателити. Тези резолюции нямат задължителна сила, но са важен морален знак за силната подкрепа за Куба в света. Разбира се, предстоящото гласуване е също така и още един мотив за засилване на международната солидарност с кубинския народ.
Участниците във възпоменанието на Че си направиха колективни снимки с негови портрети, както и с апели за отмяна на американската блокада срещу Куба.
