Смъртта на 22-годишно момиче след ареста ѝ от иранската морална полиция, разпали внушителни протести в цял Иран. И с течение на времето те не отслабват, а се разрастват.
Махса Амини, млада жена от кюрдски произход, е арестувана на 13 септември от моралната полиция и отведена в център за превъзпитание. Нейното престъпление: погрешно сложен на главата хиджаб (мюсюлманска забрадка). Малко след това тя е приета в болница в кома. И там умира без да дойде в съзнание.
Официалната версия гласи, че Махса е имала сърдечен пристъп и това е довело до смъртта ѝ. Но различни свидетели твърдят пред медиите, че е била бита в микробуса, който я транспортирал до полицейското управление, и че имала следи от насилие.
Смъртта на Махса беше капката, която преля чашата и предизвика гняв по улиците из цялата страна. Жените бяха тези, които запалиха фитила на този бунт. От момента, в който се разбра за смъртта на момичето, хиляди иранки започнаха да протестират, записвайки видеоклипове как подстригват косите си или как изгарят хиджабите си, оставайки с непокрити глави. Тези кадри масово се споделят в социалните мрежи.
Жените се оказаха най-активни и в уличните прояви, хвърляйки масово хиджаби, пеейки и скандирайки срещу режима на аятоласите с рефрени „Жени, живот, свобода” или „Смърт на диктатора”. Те палеха огньове и се изправиха срещу полицията.
В този женски протест всъщност избухна трупаното от десетилетия недоволство от репресиите и дискриминацията.
От една страна, жените настояват за справедливост и изясняване на всички обстоятелства около случилото се с Махса Амини по време на ареста ѝ. Малцина в Иран изглежда вярват на официалната версия, че младата жена е получила внезапен инфаркт и веднага е била хоспитализирана. Не са доверчиви и към уверенията на правителството, че ще извърши безпристрастно и задълбочено разследване на фактите.
От друга страна, трябва да се има предвид, че това не е първият воден от жени протест в Иран заради потъпкването на правата им. Но е факт, че смъртта (или силното подозрение за убийство) на Махса Амини провокира невиждан по-рано мащаб и спонтанност в проявите на възмущение. Много от действията в миналото са били извършвани по-скоро индивидуално от жени, които са сваляли хиджабите си и са се организирали, за да протестират. Но сега спонтанна реакция изкара хиляди жени на улицата, което е драстично погазване не само на правилата, а и на изискванията на полицията.
Официалният отговор беше повече репресии. „Амнести Интернешънъл” алармира за най-малко осем протестиращи, които са били убити от силите за сигурност, използващи за разпръскване на демонстрантите бойни куршуми и сълзотворен газ.
А иранската държавна телевизия определя смъртните случаи по време на протестите на 17 септември като „сблъсъци между протестиращи и полиция”. Иранският политолог Назанин Арманиан обяснява, че репресиите се увеличават в същата степен, както корупцията на режима. И потвърждава, че има две характеристики в този бунт, които са уникални. От една страна, мъртвата млада жена е кюрдка, а тази общност е силно свързана с иранската левица и буди симпатии сред населението. Второто е, че не само жените са главните героини на това избухване, но те ръководят протеста, извеждайки и мъжете по улиците, задържайки ги при себе си. Това са нови и важни моменти, защото досега в протестите за правата на жените нямаше мъже.
Сегашното възпламеняване освен това се добавя към възмущението и недоволството, която вече избиваше в страната, след като бе трупано в продължение на много време. Арманиан посочва: „Този бунт не е просто бунт срещу забрадката. Не се заблуждавайте. Това е искрата, която подпали недоволството, акумулирано от над година поради инфлацията и репресиите. Месеци наред имаше стачка на работниците от петролна компания „Абадан” (най-голямата в страната), в която участваха и по-възрастни жени, защото покупателната им способност е спаднала драстично. Инфлацията в Иран е 400%, жени са убивани и екзекутирани, арестуват се еколози, социални лидери… Само от началото на тази година, която в Иран започва през март, са били екзекутирани 350 души. Днес Иран е страната, която извършва най-много екзекуции“.
Санкциите на Съединените щати и международната общност срещу Иран за това, че не е сключил ядрено споразумение, оставиха страната без икономически ресурси за облекчаване на недоволството, добавя Арманиан.
„Амнести Интернешънъл” осъжда наказателните действия, упражнявани от полицията, за да контролира ситуацията. „Арестите за неносене на хиджаб или бруталността на репресиите не са нещо ново. Това движение на жени и на някои мъже, които ги подкрепят, действа от 2015 г. насам. Отбелязало е своите пикове със символични актове – например, изкачване на високи места по градовете и развяване оттам на хиджаба. Но във всички случаи репресиите са брутални“, казва Йоланда Вега, говорител на „Амнести Интернешънъл” за Иран. Освен това, за да се опита да спре протестите, режимът на аятоласите, който управлява страната с желязна ръка от идването си на власт през 1979 г., започна да прекъсва достъпа до интернет и социални медийни приложения като WhatsApp или Instagram.
Международните медии имат малко присъствие в страната и много ограничения, когато става въпрос за отразяване на новини. Поради това мярката за ограничаване или спиране на достъпа до интернет е опит да се попречи каквато и да е информация да излиза зад граница, както и да се предотврати разпространението на протестите в други части на страната.
Според Вега смелостта на тези жени, които са получили подкрепата на част от населението, трябва да се оцени високо. „През последните няколко години видяхме как държавата се намеси във всички сфери на ежедневния живот. Нарушава се правото на равенство, личен живот, религиозни убеждения… Режимът заема голяма част от ежедневието на 40 милиона жени и момичета, чието социално пространство е ограничено. Важно е дискриминационните закони да бъдат отменени“, подчертава Вега.
Допреди революцията от февруари 1979 г. на жените са били признавани много от правата им. Те не са били принуждавани да носят хиджаб, можели са да направят аборт, да отидат да учат сами, без придружител. „А днес дори 80-годишна жена с висше образование не може да се омъжи без разрешението на мъж“, добавя Арманиан. „Два месеца след като бунтът на аятоласите триумфира, жените бяха първите, които се противопоставиха на режима – припомня политологът. – Още 8 март 1979 г. те излязоха на уличен протест“. Тогава вече бяха започнали да им се ограничават правата.
През последните десетилетия кръгът беше напълно затворен. Ислямският наказателен кодекс постановява, че жените, които се появяват на публично място без хиджаб, трябва да бъдат наказвани със затвор, глоба или удари с камшик. Това правило важи за момичетата от седемгодишна възраст нататък – защото от тази възраст те вече са принудени да си покриват главите. Освен това се позволява на полицията произволно да арестува и задържа десетки хиляди жени всяка година за показване на кичури коса, стърчащи от забрадките им или за носене на къси цветни дрехи. Обичайно е иранските жени да са подлагани на словесен тормоз и физическа агресия от страна на полицията. Те биват заплашвани, обиждани, принуждавани да свалят грима си, удрят им се шамари, бият ги с юмруци или палки.
Хиляди жени са били репресирани съгласно тези норми. През 2018 г. адвокатката Насрин Сотуде беше арестувана за „престъплението” да защитава други жени, които се противопоставят на правилата, сваляйки хиджабите си. За това тя беше осъдена на 38 години затвор и 148 удара с камшик. От „Амнести Интернешънъл” потвърждават, че тази активистка в момента е вкъщи по медицински причини и че присъдата за бичуване все още не е изпълнена, но остава в сила.
След бунта около смъртта на Махса Амини правителството заяви, че ще започне вътрешно разследване за изясняване на случая. Но протестите не спират. Никой в Иран не вярва, че правителството може да проведе прозрачно разследване. Според „Амнести Интернешънъл” такова трябва да бъде извършено от Обединените нации, в рамките на Съвета на ООН по правата на човека.
„Последиците от този бунт са непредсказуеми“, казва Арманиан, споделяйки убеждението си, че протестите няма да спрат. Добавя: „Режимът няма инструменти за успокояване на ситуацията, освен репресиите. Не мисля, че като ги засилва, ще може да го заглуши. Има 12 милиона безработни и 45% са млади висшисти. Група средновековни свещеници не могат спрат тези хора, защото нямат средства да го направят. Ще прибегнат до още репресии, но хората са изгубили страха си. Искат законите да бъдат отменени.“
