В САЩ се разразиха бурни дебати заради обявеното решение на президента Джо Байдън да бъде опростена част от неизплатените студентски дългове. В тази връзка е важно да се разбере как се е стигнало до текущата ситуация, в която американците са натрупали дълг от общо над 1.6 трилиона долара за висше образование.
През 1970 г. Роналд Рейгън се кандидатира за преизбиране за губернатор на Калифорния. Той печели за първи път през 1966 г. с конфронтационна реторика по отношение на системата на държавните колежи на Калифорнийския университет и провежда конфронтационна политика, когато заема поста. През май 1970 г. Рейгън затваря всички 28 кампуса на Калифорнийския университет и на щатските университети в разгара на студентските протести срещу войната във Виетнам и американските бомбардировки над Камбоджа. На 29 октомври, по-малко от седмица преди изборите, съветникът му по образованието Роджър А. Фрийман говори на пресконференция в негова защита.
Думите на Фрийман са отразени на следващия ден в „Сан Франциско кроникъл“ под заглавие “ Професор вижда опасност в образованието“. Според статията Фрийман казва: „Има опасност да създадем образован пролетариат. … Това е динамит! Трябва да бъдем селективни по отношение на това на кого позволяваме да учи [в колеж].“
„В противен случай” – продължава Фрийман – “ще имаме голям брой висококвалифицирани и безработни хора.“ Фрийман също така изказва една може да се каже уникална гледна точка за причините за фашизма – „това се случи в Германия. Аз го видях.“
Фрийман е роден през 1904 г. във Виена, Австрия, и емигрира в Съединените щати след възхода на Хитлер. Икономист, който се превръща в дългогодишно лице на консервативната политика, той работи в екипа на Белия дом по време на управлението на Дуайт Айзенхауер и Ричард Никсън. През 1970 г. е командирован от администрацията на Никсън, за да работи по кампанията на Рейгън. Бил е и старши научен сътрудник в консервативния институт „Хувър“ в Станфорд. В една от книгите си той задава въпроса „може ли западната цивилизация да оцелее“ след прекомерните според него държавни разходи за образование, социално осигуряване и други подобни.
Основна тема на първата губернаторска кампания на Рейгън през 1966 г. е недоволството от държавните колежи в Калифорния, по-специално от университета “Бъркли”, като Рейгън многократно обещава да „изчисти бъркотията“ там. Бъркли, който по това време е почти безплатен за жителите на Калифорния, се е превърнал в национален център на организиране срещу войната във Виетнам. Дълбокото безпокойство от това достигна до най-високите етажи на властта в САЩ. Джон Маккон, ръководител на ЦРУ, поисква среща с Джей Едгар Хувър, ръководител на ФБР, за да обсъдят „комунистическото влияние“ в Бъркли – ситуация, която „определено изисква някакви коригиращи действия“.
По време на предизборната кампания през 1966 г. Рейгън редовно комуникира с ФБР относно опасенията му за Кларк Кер, президент на цялата система на Калифорнийския университет. Въпреки молбите на Хувър, Кер не е предприел мерки срещу протестиращите в Бъркли. В рамките на няколко седмици след встъпването в длъжност на Рейгън, Кер е уволнен. В последваща вътрешна бележка на ФБР се посочва, че Рейгън е „посветен на унищожаването на деструктивните елементи в калифорнийските кампуси“.
Рейгън настоява за намаляване на държавното финансиране на калифорнийските държавни колежи, но не разкрива идеологическите си мотиви. Според него щатът просто трябва да спести пари. За да покрие недостига на средства, Рейгън предлага за първи път държавните колежи в Калифорния да събират такси за обучение от жителите си. Това, оплаква се той, „доведе до почти истеричното обвинение, че това ще лиши от образователни възможности хората с най-скромни възможности. Това очевидно не е вярно. … Ние ясно заявихме, че таксата за обучение трябва да бъде придружена от подходящи заеми, които да бъдат изплатени след завършване на образованието.“
Успехът на атаките на Рейгън срещу държавните колежи в Калифорния вдъхновява консервативните политици в САЩ. Никсън обявява, че има „бунт в студентските градчета“. Спиро Агню, неговият вицепрезидент, заявява, че благодарение на политиките за отворен прием „неквалифицирани студенти се вливат в колежите на вълната на новия социализъм“.
Изтъкнати консервативни интелектуалци също се включват в обвиненията. Един от тях се опасява, че безплатното образование „може да доведе до несъмнено опасна класова ситуация“, тъй като повишава очакванията на студентите от работническата класа. Друг нарича колежаните „паразити, които се хранят с останалата част от обществото“, които проявяват „неспособност да разберат и оценят решаващата роля, която играе структурата „награда-наказание“ на пазара“. Отговорът е „да се затвори възможността за паразитиране“.
Консервативното издание “Нешънъл Ревю” обяснява какво означава това на практика – „система на пълни такси за обучение, допълнени от заеми, които студентите трябва да плащат от бъдещите си доходи“.
В ретроспективен план този период е ясен прелом в американската политика по отношение на висшето образование. В продължение на десетилетия съществува ентусиазирано двупартийно съгласие, че щатите трябва да финансират висококачествени държавни колежи, за да могат младите хора да получат безплатно или почти безплатно висше образование. Това вече е изчезнало. През 1968 г. жителите на Калифорния са плащали 300 долара годишна такса за обучение в Бъркли, което сега се равнява на около 2000 долара. Сега таксата за обучение в Бъркли е 15 000 долара, а общите годишни разходи на студентите достигат почти 40 000 долара.
Студентските дългове, които през 60-те години на миналия век играят незначителна роля в живота на американците, се увеличават по време на управлението на Рейгън, а след Голямата рецесия през 2007-2009 г. рязко нарастват, тъй като щатите намаляват значително финансирането на своите колежи.
Така стигаме до днес. Действията на Байдън, макар и положителни, са само кръпка върху кризата, която се е зараждала 50 години. През 1822 г. бащата-основател Джеймс Мадисън пише на свой приятел, че „не може да не се приветстват щедрите средства, отпуснати от законодателния орган на Кентъки за обща образователна система. … Просветеният патриотизъм … сега осигурява за щата план за образование, обхващащ всяка класа граждани“.
„Знанието завинаги ще управлява невежеството“, обяснява Мадисън, „а народ, който иска да бъде свой собствен управител, трябва да се въоръжи със силата, която дава знанието.“ Фрийман, Рейгън и техните сънародници се съгласяват с тезата на Мадисън, но искат да попречат на американците да придобият тази власт. Ако искаме да поемем по друг път, САЩ ще трябва да си възвърнат представата за добре образованото население не като за ужасна заплаха, а като за положителна сила, която прави нацията по-добра за всички – и затова до голяма степен трябва да бъде платено от всички.
About The Author
