Името на Робърт Макфарлейн, съветникът по националната сигурност на президента на САЩ Роналд Рейгън, е тясно свързано с политическия скандал „Иран-контри”, който е редно да буди повече тревога от „Уотъргейт”. На 12 май т. г. Макфарлейн почина на 84-годишна възраст в болница в Лансинг, щата Мичиган, от усложнения на белодробно заболяване. И отнесе със себе си завинаги тайните на една мащабна и сложна мрежа от секретни операции в служба на „доктрината Рейгън”, целяща „изкореняване на комунизма в света” в сътрудничество с Израел, Саудитска Арабия и Иран чрез използване на крайнодесни сили – и светски, и религиозни.
Всъщност, Рейгън стана просто продължител, макар и в по-агресивна и обсесивна форма, на антисоциалистическата дипломация на своя предшественик, президента демократ Джими Картър, който през 1978 г. предприе голяма политическа офанзива за подкопаване и сриване на Съветския съюз по сухопътните му граници. Картър въоръжи муджахедините, за да разбият Демократична република Афганистан, и подготви така капан за Червената армия в тази централноазиатска страна. Освен това той абортира демократичната иранска революция, за да инсталира в Иран дълбоко антикомунистическия ислямски тоталитаризъм. Също така финансира ултракатолическия профсъюз „Солидарност” на Лех Валенса, за да разруши завоеванията на полския народ. В резултат на съсипващата намеса на САЩ там полските жени и днес продължават да протестират, опитвайки се да си върнат правата, които имаха преди половин век.
Механизмът на Ирангейт
Накратко казано, скандалът „Иран-контри” се състоеше в незаконна продажба на оръжия от страна на Рейгън за Иран в замяна на освобождаването на няколко американски заложници, пленени от „Хизбула”, като със средствата бе финансирана терористичната антисандинистка групировка, известна като „контрите” и воюваща с правителството на Никарагуа. Но детайлите разкриват двуличието на елитите на редица държави, публично обявяващи се за врагове едни на други. Разкриват също манипулирането и социалния контрол, упражняван от тях над масите, както и лекотата, с която жертват живота на десетки хиляди хора в името на своите интереси, така и оставайки ненаказани.
Контекстът е периодът на Студената война, войната между Иран и Ирак (1980-1988) и антисоциалистическата офанзива на правителството на Рейган. В тази обстановка ЦРУ свързва Макфарлейн с Манушехр Горбанифар – ирански евреин, търговец на оръжия, сътрудник на „Мосад” и агент на SAVAK, страховитата политическа полиция на иранския шах, която по нареждане на САЩ не се саморазпусна, а се постави в услуга на Ислямската република с целия си опит по разбиване на демократичните сили, възродили се след свалянето на шаха през 1978 г.
Сред целите на САЩ беше да се осъществява оръжейна търговия с Иран (за да използва той тези оръжия във войната с Ирак), като така тази страна бъде възпирана да купува оръжия от СССР. И още – да се предотврати вероятността за победа на Саддам Хюсеин, приятел на палестинците, и най-вече да се провокира дълъг сблъсък и взаимно изтощаване и разрушаване на двете основни петролни сили в онзи стратегически регион, както повелява доктрината на „двойното сдържане” на Хенри Кисинджър.
Рейгън целеше и да освободи седмина американски заложници от ливанската „Хизбула”, за да демонстрира капацитет на управлението си. А и пътьом да укрепи отношенията с Ислямската република пред лицето на възможната смърт на болния от рак аятолах Хомейни. Рейгън искаше да осигури оставането на Иран в капиталистическата орбита, знаейки, че крясъците срещу Сатаната (копирани и от силната иранска левица) бяха точно това – само крясъци, насочени към вътрешната публика, лишена от възможността да научава истината в условия на преследвания срещу политическите партии и свободната преса.
Трябва да припомним, че екипът на Рейгън установи контакти с Ислямската република още през 1980-та, преди да е изтекъл мандатът на Картър, когато аятоласите държаха като заложници 52-ма служители на посолството на САЩ в Техеран. В навечерието на тогавашните американски президентски избори републиканците буквално приканиха аятоласите да се намесят в онези избори. Срещу оръжие и пари те трябваше да обещаят да не освобождават заложниците, за да може така да бъде обвинен Картър (който устояваше на натиска на ястребите да атакува Иран), че не е в състояние да защити американските граждани от „ислямските терористи”. Ислямският режим прие – и след 444 дни заложничество освободи онези хора в същия ден, в който киноактьорът положи клетва, без никакви скрупули превръщайки се в най-опасния президент на свърхсилата. А оста ЦРУ- Кисинджър-Техеран можеше да празнува първата си победа.
Какви още кризи измислиха нашите управници?
Години по-късно иранските данъкоплатци трябваше да компенсират САЩ с 9 милиарда долара за щетите, нанесени на посолството и на взетите за заложници служители от персонала.
Тоест – още през 1981 г., а не когато избухва „Ирангейт”, започва продажбата на оръжия на Иран от страна на правителството на Рейгън. Тя е както пряка, така и чрез Израел. Според „Ню Йорк Таймс” през март 1982 г. Израел доставя половината или дори повече от оръжията, идващи в Техеран (включително противотанкови ракети TOW и резервни части за зенитни установки на самолети F-4 Phantom HAWK) на стойност 100 милиона долара. Въпрос на realpolitik и за двете страни…
На 25 май 1986 г. два самолета под ирландски флаг кацат на летището в Техеран. Единият превозва Макфарлейн, Хауърд Тачър – отговорник по финансирането на „контрите”, Амирам Нир – американо-израелец, агент на ЦРУ и съветник по антитерористичните въпроси в правителството на Шимон Перес, както и вероятно самият шеф на ЦРУ Уилям Кейси. Вторият самолет е натоварен с оръжия.
Успоредно с това двете страни откриват т. нар. „Канал 2” във Франция – една от фабриките за „поръчкови световни лидери”, която през 1978 г. превърна Хомейни, непознат за нас, съборилите шаха млади иранци духовник, в „аятолаха лидер на Ислямската революция”, закарвайки го после в Техеран под охраната на френски бойци.
И докато той екзекутираше опонентите си, обвинявайки ги, че „общуват със Сатаната”, Хасан Рохани, бивш президент на ислямската република, се среща в един парижки хотел с представител на САЩ, твърди израелският вестник „Йедиот Ахронот” на 26 юли 2013 г.
На 26 март 1986 г. в пристанището Бандар Абас в Персийския залив пристига пратка от 500 противотанкови ракети TAW.
По-нататък този съюз ще с сътрудничи и в окупацията на Афганистан от НАТО и в предвожданото от САЩ нападение над Ирак през 2003 г. Оправдаването на Ислямската република е, че както талибаните, так и Саддам са били заплаха за Иран.
От завоюването на Йерусалим до фатвата срещу Рушди
Военната помощ на САЩ мотивира Хомейн да отхвърли предложението за мир на Саддам Хюсеин през 1983 г., когато армията му се налага да отстъпи до границата. Аятолахът смята, че му е дошъл редът да осъществи в Иран своята утопия – да установи режим, наподобяващ управлението на Мохамед в Арабия от 7-ми век, използвайки димната завеса на войната, докато тотално елиминира своите критици и опоненти и от десницата, и от левицата. Иска да продължи войната, докато не върне Йерусалим на исляма (не на палестинците), премазвайки Багдад в духа на средновековните войни. „Войната е божествен благослов,” казва той. Но не изпраща нито един от синовете си на фронта.
Осемте години война оставят около един милион убити и 8 милиона ранени и осакатени, благодарение на израелските и американските оръжия. През 1988 г. и двете страни са разбити (най-вече Иран, който е три пъти по-голям от Ирак, своя „слаб съсед”) – и всичко това е от полза за Израел.
Иранци се надигат на протести и настояват за обяснение – защо е цялата тази безсмислена разруха? Отговорът на Ислямската република е масовото назидателно екзекутиране на хиляди политически затворници през лятото на 1988 г.
После, за да прикрие размера на клането, хвърля фатвата са обезглавяване на британския писател Салман Рушди заради книгата му „Сатанински строфи”, която дори не е преведена на фарси или на арабски, та да се разбере съдържанието.
И успя – „всичколозите” от телевизионните предавания се заеха да анализират интимния живот на Мохамед, докато масовите гробове се множаха из огромната иранска територия. Сегашният президент Ебрахим Раиси беше един от членовете на Върховния съд, подписвал смъртни присъди с мотиви за „атеизъм”, „притежание на комунистически брошури”, „незнание как да се моли” и т.н. От своя страна Саддам Хюсеин също се опита да предотврати протестите в Ирак, като на същата дата пусна химическо оръжие срещу кюрдите в Халабджа, избивайки хиляди цивилни.
На 5 октомври 1986 г. Сандинистката народна армия на Никарагуа сваля салвадорски самолет, пренасящ оръжия за „контрите”. Пленяват пилота и той разказва: полетите на ЦРУ докарват оръжие на „контрите” и се връщат в САЩ, натоварени с кокаин, за да го продават на пазара (докато там осъждат на доживотен затвор дори за притежаване на 5 кг от тази дрога!). ЦРУ правеше точно същото в Афганистан – създаде фашистката група на муджахедините и я финансираше от трафика на опиум.
3 ноември 1986 г. Всичко остава в тайна, докато Ислямска република Иран не отказва да плати 6 милиона долара комисионна на Горбанифар. Той се жалва от това в едно писмо до аятолах Хосеин Монтазери, официалния наследник на Хомейни, един от „теолозите на освобождението” и един от малкото достойни клерикали в Ислямска република Иран. Монтазери не е осведомен за тази двойна игра на властите в страната. Затова натоварва своя сътрудник, клерикала Мехди Хашеми, да разследва какво става. Няколко дни по-късно изглежда той „снася” фактите пред ливанското списание „Ash-Shiraa”, провокирайки гръмването на скандала, който ще бъде наречен „Ирангейт”.
Очевидно, че за Ирак и неговия президент това е предателство на САЩ. За да не тласне Саддам към СССР, Вашингтон решава да продава оръжие и на двете страни (на Иран вече през Европа).
Пет месеца след пристигането на „посетителите” и два дни след разкритията на ливанското издание Ислямската република е принудена да признае факта на срещите, но предлага своя версия: не сме сключвали договорки и ние ги изгонихме!
13 ноември 1986 г. Президентът Рейгън уверява, че не е знаел за тези операции. Но 12-те милиона долара от продажбата на оръжия на Иран вече са използвани, за да се подпомогнат „контрите” (и те се добавят към милионите, „дарени от Саудитска Арабия за антисандинистката кауза”.
1987 г. Макфарлейн отново става пратеник на Рейгън за Иран, макар противоречията между многобройните центрове на властта в Ислямската република относно това, как да се установят контакти с Вашингтон, да водят до заключението, че „срещите бяха губене на време”. Въпреки това Ричард Лоулес, ветеран от ЦРУ и директор на консултантската фирма „Американско-азиатско търговско развитие”, провежда в Швейцария срещи с пратеници на Ислямската република.
Декември 2015 г. Според американската преса един представител на ислямските гвардейци, същинските ръководители на страната, е приет от Барак Обама в Белия дом като участник на делегацията на иранския премиер Нури ал-Малики.
Смъртта на „мъжете, които знаеха прекалено много”
„Тайната иранска инициатива” остави много жертви по пътя си, както обикновено се случва след края на всяка тайна операция. Конгресът повдига обвинения по две основни обвинения за погазване на законите на страната, които забраняват както продажбата на оръжия на Иран, така и американската помощ за „контрите”, на които през 1984 г. пак Конгреса им е орязал фондовете.
Под съд са дадени десетима агенти на ЦРУ и наемни правителствени служители, обвинени за конспирация, лъжесвидетелствне и измама. И макар Рейгън да признава, че е бил в течение, само една седмица, след като го отрича в Конгреса, той става един от американските президенти с най-голяма популярност, благодарение на прецизните техники за манипулиране на масите.
Макфарлейн е шокиран от предателството на правителството и колегите си. Опитва безуспешно да се самоубие със свърхдоза валиум. Признава се за виновен по обвиненията, като настоява, че президентът не е знаел за операцията. Години по-късно той ще признае пред NBC, че е излъгал, и Рейгън е знаел всичко. Но нито президентът, нито неговият вицепрезидент Джордж Буш-старши платиха за престъпленията си. Не платиха и за фарса на „борбата с тероризма”, който те създадоха и спонсорираха, за да играе ролята на пожарникар подпалвач. Те дори показаха колко печеливш е „бизнесът” със заложници за всички замесени, с изключение на пленниците. Рейгън се отърва именно заради своите „антикомунистически постижения” – защото издейства едностранни отстъпки от Михаил Горбачов, та да се разпадне Съветският съюз и другите социалистически страни.
Робърт Макфрлейн, за разлика от някои от замесените в скандала „Иран-контри”, почина от естествена смърт.
Директорът на ЦРУ Уилям Кейси постъпи в болница заради „мозъчен удар” точно два дни преди да бъде призован като свидетел на съдебно дело. Той почина в болницата на 6 май 1987 г.
Мехди Хашеми, шефът на кабинета на Хомейни, беше екзекутиран в Иран на 21 септември 1987 г.
Амирам Нир умря през 1988 г. в авиокатастрофа, след като в интервю пред „Вашингтон пост” каза, че е решил да продаде историята на „Ирангейт”.
Аятолах Монтазери беше отстранен като наследник на Хомейни и осъден на домашен арест. Замести го сегашният каудильо – Али Хаменей.
Този обзор на историята трябва да ни научи, че не бива да вярваме на това, което ни казват, дори на това, което виждаме от онези, които ни учат.
За авторката статията:
*Назанин Арманян (родена през 1961 г. в Шираз, Иран) е иранска политоложка и писателка, емигрирала и установила се в Испания през 1983 г. Завършила е политически науки в най-големия университет в Испания и втори в Европа – държавния Национален университет за дистанционно обучение (UNED). Той има близо 160 000 студенти и предлага две форми на обучение – присъствена и дистанционна. От 2009 г. до 2013 г. Назанин Арманян е била и преподавателка по политически науки в UNED, през 2015 г. пак там преподава международни отношения, а от 2007 г. до 2012 г. води курсове по ислямски въпроси в Университета на Барселона. Също така е заклет преводач от фарси на испански.
About The Author
