„Искаме да изградим държава, която да гарантира универсалните социални права. И да загърби неолибералната логика, при която всеки се спасява сам, както може.” Това заяви новият 36-годишен президент на Чили Габриел Борич пред аржентинското издание „Página 21”, което го интервюира в навечерието на състоялото се на 4 и 5 април негово държавно посещение в съседна Аржентина. Това бе първата визита в чужбина за младия ляв чилийски водач, за която той замина на 25-ия ден от встъпването си в длъжност на 11 март т. г.
Борич заведе със себе си в съседната „сребърна страна” и голяма делегация чилийски предприемачи, които участваха в специален двустранен бизнес-форум в Буенос Айрес. Парадоксалното е, че въпреки заявеното намерение на Борич за „загърбване” на неолиберализма, повечето от съпровождащите го бизнесмени са натрупали солидните си състояния именно в условията на наложения в Чили още под диктатурата на Пиночет неолиберален модел на прословутите „чикагски момчета”. Нещо повече – същите тези бизнесмени, отзивчиво включили се във визитата на новия ляв президент, всъщност са известни и с откровено дясната си идейна ориентация. На зададени му от медиите в Буенос Айрес въпроси относно това противоречие Борич отвърна, че никакво противоречие нямало, защото като президент той вече трябва да представлява всички чилийци – и леви, и десни.
Разговорите му с излъчения от левия перонизъм аржентински президент Алберто Фернандес, споделящ много от възгледите на младия си чилийски колега, протекоха изключително сърдечно и плодотворно. Двамата подписаха цяла поредица споразумения за сътрудничество в различни сфери, участваха заедно в няколко културни прояви, а също така посетиха и емблематичен музей в Буенос Айрес в памет на жертвите на аржентинската военна хунта (1976-1983 г.), репресирала народа си също толкова жестоко, колкото и диктатурата на генерал Пиночет в Чили в същия период. Срещнаха се с оцелели от онова време бивши затворници и с активистки (сред тях – и една чилийка) на легендарното правозащитно Движение на майките и бабите от площад „Май” – това е площадът пред президентския дворец в Буенос Айрес, където години наред тези жени са излизали на шествия всеки вторник, за да изискват от хунтата истината за своите „безследно изчезнали” деца и внуци.
Близостта във възгледите на двамата президенти, сходната им преценка за историята и за настоящите предизвикателства към Латинска Америка, разбиранията им за двустранното сътрудничество и за континенталната солидарност – всичко това бе откроено като фундамент в техните разговори.
„Ако вървим напред поотделно, ще се провалим поотделно. Но ще се спасим, ако сме заедно,” заяви Габриел Борич на съвместната си пресконференция с Алберто Фернандес след подписването на серията споразумения. Събитието бе в Музея на 200-годишнината от обявяването на независимостта на Аржентина. Борич се провъзгласи за „съюзник и съучастник” на аржентинското правителство, излъчено от политическата формация на Фернандес – Общия фронт, в неговата „битка срещу неравенството”. Чилийският гост увери, че неговата администрация ще гради „сътрудничество и интернационализъм”, стъпвайки върху фундамента на единението в Латинска Америка.
И Борич, и Фернандес увериха, че ще се стремят да решават конструктивно съществуващите между двете им страни спорни теми (за част от Патагония, за протока Бийгъл, за континенталната платформа на Антарктида), и че онова, което ги обединява, е много повече от онова, което ги разделя. Същевременно чилийският президент изрази подкрепата си за „справедливото, законно и достойно” искане на Аржентина да си върне суверенитета над Малвинските (Фолклендските) острови, като в светлината на 40-годишнината от войната за тези острови посочи, че страната му винаги ще отстоява решаването на този тип конфликти само по мирен и дипломатически път.
Алберто Фернандес на свой ред също изрази сходния с госта си от Чили възглед, че е необходимо да се възстанови единството на Латинска Америка и сложи специален акцент върху солидарността, която да стане есенция на континенталния политически живот. Той подчерта, че Андите между Чили и Аржентина „не са планинска верига, която ни разделя, а която ни обединява”. И на свой ред също се обяви за „съюзник и съучастник”, а освен това и за приятел на Борич.
Фернандес изтъкна още: „Никаква стойност няма да има растежът на нашите икономики, ако печалбите се концентрират само при малцина, а мизерията се множи сред мнозинството”. Аржентинският президент заяви, че тази среща с чилийския му колега е „само началото на една обща работа, която тепърва ще се задълбочава”.
С оглед на факта, че едно от подписаните споразумения предвижда сътрудничество между двете страни в областта на човешките права, на пресконференцията беше зададен въпрос какво мислят двамата лидери по спазването им във Венесуела, Куба и Никарагуа. Борич отби въпроса така: „Някои сектори от десницата постоянно ме питат за тези три страни, но не ме питат за нарушенията на човешките права нито в моята страна, нито в Колумбия”. Чилийският президент имаше предвид жестоките репресии, които доведоха да осакатявания и смърт на много демонстранти и в Чили, и в Колумбия по време на масовите протести срещу неолибералния модел, разгърнали се там през октомври-ноември-декември 2019 г. Борич допълни: „Човешките права трябва да бъдат защитавани цялостно, независимо от политическия цвят на държавата, която ги погазва”.
Той посочи, че се придържа към същия подход и спрямо страни, които са в състояние на война или на военни интервенции, като Украйна, Йемен или Афганистан. И подчерта: „Няма да използваме страданията на тези народи, за да се опитваме да вадим вътрешнополитически дивиденти”.
Относно подписаните споразумения за сътрудничество Борич обобщи смисъла им така: „Имаме много върху какво да работим заедно – ще инвестираме не само в икономиката, но и в културния обмен, в политическото съдействие, а и във възстановяването на общия глас на Латинска Америка по световните форуми”.
А ето и някои от основните акценти в обширното интервю, което Габриел Борич даде на „Página 21” непосредствено преди да замине на посещението си в Аржентина. Разговарялият с него журналист Густаво Вейга разказва, че чилийският президент го е приел в украсената с националното знаме трапезария на президентския дворец „Ла Монеда” в Сантяго, като се е явил на срещата в неформално облекло – бяла тениска и черен панталон.
На въпрос защо е избрал за първото си държавно посещение в чужбина Аржентина, Борич отговаря, че това е традиция – всички чилийски президенти отиват първо при най-близката си съседка, и той е решил да я продължи. Но освен това отбелязва и силната си лична връзка с Аржентина. Борич е роден в най-южния чилийски град Пунта Аренас, който е съвсем близо до аржентинската граница. „Още от малък винаги съм бил много по-близо до аржентинската Южна Патагония, отколкото до столицата на собствената ми родина,” казва Борич и добавя, че редовно е прекарвал семейните ваканции по съседски, в Аржентина. Борич подчертава още: „Освен всичко това, аз съм убеден, че трябва да засилим връзките си с тази наша братска страна – не само в търговската и политическата сфера, но и в културната. Затова сега водя със себе си голяма и разнообразна делегация”.
Журналистът пита Борич и за основните предизвикателства, с които се е сблъскал при началото на мандата си. Президентът посочва на първо място поскъпването на горивата и верижния ефект от това върху вдигането на цените на много стоки и производства. Той обяснява, че е подготвя законопроект, който да ограничи поскъпването. Споменава и трудностите в справянето с един стар и латентен конфликт между предишното дясно правителство и коренната общност мапуче, който е свързан с лансиран от екс-управниците мащабен проект, увреждащ екосистемата в земите на мапуче. Разказва и за подготвяни икономически мерки, които да подпомогнат социалните сектори, най-пострадали от последиците на протестите през 2019 г., от ковид-пандемията и от днешната инфлация.
За по-общата перспектива в бъдещата си политика Борич казва: „Искаме да изградим държава, която да гарантира универсалните социални права. И да загърби неолибералната логика, при която всеки се спасява сам, както може. В този смисъл данъчната реформа, която ще въведем, ще бъде много важна. Ще поканим бизнеса и тези, които имат повече ресурси, да сътрудничат повече, за да можем да изградим по-сплотено общество и така да възвърнем растежа. Нека припомним, че растежът в Чили е в застой горе-долу от десет години. Здравната реформа за изграждане на универсално здравеопазване и пенсионната реформа за постигане на нова система за социално осигуряване целят да се гарантиран именно базовите социални права така, че те да не зависят от дебелината на портфейла или от произхода на човека. Това са централните теми в нашата програма”.
Към също важните за управлението му акценти Борич добвя и съвсем новия подход към решаването на проблемите с коренната общност мапуче, като се изчистят всички натрупани посегателства срещу нея и земите ѝ още от 1860 г. насам, осигурят ѝ се репарации и се осигури достойно присъствие на нейната идентичност в обществено-политическия живот на страната. Борич споделя, че е търсил съвети по тези теми от премиерката на Нова Зеландия Джасинта Ардерн, от властите в Канада и в Боливия.
Запитан как съчетава собствения си опит на водач на студентски стачки и протести от близкото минало с днешните си функции на президент, който трябва да откликва към сега отправяни към него улични шествия, Борич отвръща, че смята общественият кипеж и демонстрациите за нещо много позитивно. Според него тяхната неизменна роля е постоянно да привличат към проблемите вниманието на управляващите, независимо кои са те. „Нашата визия е за диалог,” казва Борич и припомня, че е поканил участниците на последните две състояли се в Сантяго шествия в „Ла Монеда”, за да обсъдят решенията на исканията им. Той отбелязва, че иска да възстанови връзката между хората и институциите, като се отхвърли насилието. В този контекст споменава, че ще се търси и отговорност от полицаите и карабинерите, грубо погазвали човешките права при сблъсъците с демонстранти през 2019 г., но отбелязва, че не бива вината да се приписва на цялата полиция или жандармерия, където преобладават почтени служители.
Журналистът му задава и парлив въпрос относно въоръжените сили, които имат много лоша слава в целия регион с оглед ролята им в диктаторските режими и репресиите. Пита го и какво послание се отправя с назначаването в чилийското правителство за министър на отбраната на внучката на президента Салвадор Алиенде, загинал при военния преврат в Чили през 1973 г.
Борич отговаря: „Днешните въоръжени сили са много различни от времето, когато бе в ход Операция „Кондор” (за изтребване на левицата в Южния конус на Латинска Америка – б. а.) през 70-те, 80-те и дори 90-те години. Сега те са подчинени на гражданската власт. Те са длъжни и наистина сътрудничат на правителствата и държавата, служат на всички чилийки и чилийци. Ще работим съвместно с тях, за да изпълняват ангажиментите си към гражданското общество”.
Коато интервюиращият напомня, че има и съвсем неотдавнашни негативни примери с намеса на армията в политическия живот, като преврата срещу президента Ево Моралес в Боливия пак през 2019 г., Борич отговаря: „Убеден съм, че чилийските въоръжени сили са дълбоко професионални и няма да се поддадат на никакъв натиск на външни сили.” Тук само може да се вметне, че много сходни декларации правеше в интервютата си и Алиенде навремето – когато още никой не знаеше на какво са способни всъщност чилийските военни…
Журналистът Густаво Вейга отбелязва пред Борич, че в Латинска Америка има много разделени на две общества и го пита за мнението му относно тази реалност. „Ние не искаме разцепление в Чили,” отговаря Борич. И продължава: „Аз съм човек от левицата. Активно участвам още от много млад в леви организации. Но сега съм президент на всички чилийки и чилийци. Моят дълг е да ги представям всичките, включително и онези, които не са гласували за мен. Проектът за преобразования, подет от нашето правителство, е свързан с въпроси, които се споделят от огромното мнозинство от чилийското общество. На фона на фактите – че на втория тур на изборите (за президент – б.а.) имахме доста категоричния резултат от 55 % (за Борич – б.а.) на 45% (за крайнодесния му съперник – б.а.), както и че сме част от един процес, при който 80% от чилийците се обявиха за промяна на конституцията – не бих казал, че чилийското общество е във вътрешна поляризирана. Елитите са онези, които насърчават поляризацията, но тя не се приема от здравия разум на мнозинството от населението. Нашето задължение е да представляваме това мнозинство на здравия разум, което иска промени, съчетани със стабилност, със сигурност. За това се застъпва нашето правителство.”
Напредъка по изработването на нова чилийска конституция, с което е зает специално избран Конституционен конвент, е определен от Борич като „изключително обнадеждаващ процес”. Той твърди, че правителството му оказва „ентусиазирана и всеотдайна подкрепа”. И очаква като резултат нова конституция, която „за първи път в чилийската история” да бъде създадена „по демократичен, равноправен начин и с участието на коренните народи”.
Журналистът поставя и поредица въпроси за взаимоотношенията на Борич с лидери от други латиноамерикански държави. Отбелязва личните симпатии между него и боливийския президент Луис Арсе и пита как това се отразява на отдавна тегнещия върху двустранните чилийско-боливийски отношения казус с искания от Боливия излаз на Тихия океан – става дума за територия, изгубена от Боливия в Тихоокеанската война през 19-ти век, която днес е чилийска. Борич казва: „Изпитвам дълбоко уважение към Луис Арсе, към неговата траектория, към процеса, осъществяван от боливийския народ, от партията MAS („Движение към социализъм”) и Ево Моралес. Трябва да слагаме на първо място нещата, които ни обединяват, а не които ни разделят. Изрично казах на президента Арсе, че имаме една точка, в която се разминаваме. Това е дискусията за суверенитета (над територията за боливийски излаз към Тихия океан – б. а.). Но имаме петнадесет, двадесет общи точки, в които можем да задълбочим и да постигнем взаимодействие, за да ни доведе то в крайна сметка до възстановяване на дипломатическите отношения, прекъснати отдавна”.
В отговор на въпрос относно водещата икономическа сила на континента Бразилия и отношенията с нейния десен президент Жаир Болсонаро, Борич припомня, че в края на тази година там предстоят президентски избори и че той лично желае „най-голям успех на Лула” (левия експрезидент, който се очаква да се кандидатира – б. а.). С когото би искал да се „срещнат по пътя на сътрудничеството, уважението към науката, латиноамериканската интеграция, работата със социалните организации и, разбира се, поддържането на междудържавните отношения”.
Густаво Вейга също не пропуска да пита Борич за мнението му относно реакциите на различните сектори на левицата спрямо управленията във Венесуела, Никарагуа и Куба и човешките права в тези страни. Чилийският президент отговаря: „Не може, когато човешките права се нарушават от правителства, които смятаме за близки, да гледаме на другата страна. А когато ги нарушават правителства, възприемани от нас като противници, да надаваме вой до небесата. За да будим доверие, трябва да прилагаме едни и същи стандарти. И, разбира се, обезпокоително е ставащото в Никарагуа, където последните избори се осъществиха в условия, при които част от важните кандидати на опозицията се оказаха в затвора, при това не само на опозицията, но и исторически фигури като Дора Мария Тейес (важен фактор в някогашния Сандинистки фронт за национално освобождение, критикуваща настоящия никарагуански президент Даниел Ортега – б. а.), или пък случая със Серхио Рамирес (бивш вицепрезидент при първия мандат на Ортега като държавен глава – б. а.), който не е допускан да се върне в Никарагуа. Това е просто недопустимо и затова аз няма да се отметна от позицията си”.
Журналистът контрира веднага: „Говорите за двойни стандарти в материята за човешките права, но когато става дума за въпросните страни, особено за случаите с Венесуела и Куба, втората и с блокада в продължение на над 60 години, все пак постоянно се обръща внимание, че те страдат от непрекъснати атаки и санкции срещу икономиките си от страна на САЩ”.
Борич отвръща: „Разбира се, че приемам блокадата за престъпна, също и закона „Хелмс-Бъртън” (особено суров не само спрямо Куба, но и срещу трети страни, сътрудничещи си с нея – б. а.), и всичко, което ощетява всеки народ. Не поддържам подхода, при който, ако не се подкрепя едно правителство, се наказва народът. Затова използвам случая да призова за вдигането на санкциите, които не допринасят с нищо за решаването на конфликтите, а само наказват онези, които живеят в тези страни. В случая с Венесуела ние (Чили – б. а.) участваме като наблюдатели в една международна група за контакти, която работи в Мексико с международна помощ. Смятам, че този дипломатичен път е начинът да се решат справедливо съществуващите различия, за да може суверенните народи сами да изберат кой път да следват, но без санкции”.
Зададен е и въпрос какви отношения ще развива Чили със САЩ, „основната суперсила в полукълбото”. На което Борич отговаря: „Искам да съм много ясен за това. Чили не се подчинява на никакви суперсили и ще се държим автономно в международните отношения. Ние сме добре вписани на световната сцена и поддържаме важни отношения и с Китай, и със Съединените щати. Но нашият център трябва да бъде Латинска Америка. Ние сме дълбоко латиноамериканска страна и трябва да възстановим тази наша роля, която за известно време беше изгубена от елита ни. В това отношение се чувствам много по-близо до мечтите на Сан Мартин и О’Хигинс (водачи на освободителните войни за независимост от Испания през 19-ти век, изповядвали идеи за латиноамериканско единство – б. а.), отколкото до онези, които по един или друг начин презират съседите си”.
Журналистът пита и за специалните отношения на Чили с Китай, които се развиват от вече много десетилетия, в отговор на което чилийският президент посочва: „Чили бе първата латиноамериканска страна, признала КНР, и още оттогава, от средата на 50-те, поддържаме постоянно развиващи се и възходящи отношения. Без никакво съмнение днес центърът на света е в Тихоокеанския регион. Така че обменът, който имаме с азиатско-тихоокеанските страни, е изключително съществен. А Китай има важната дума там. Днес това е първият ни бизнес партньор. Искаме да задълбочим нашите отношения – и не само икономическите. За това си писахме и с президента Си Дзинпин.”
Не е пропуснат и въпрос за мнението на Борич относно войната на Русия в Украйна. Той казва: „Разбира се, ставащото там буди дълбоко съжаление. Смятам, че виждаме една агресивна война на Русия срещу Украйна. Онези, които плащат последствията на лошите решения на лидерите, са народите. Онова, което виждаме в Мариупол, е много притеснително. Позицията ни е, че конфликтът трябва да бъде прекратен незабавно и да се започнат отново дипломатически разговори, за да се гарантира както териториалния интегритет на Украйна, така и искането за сигурност на Руската федерация.”
