49 години след онзи трагичен 11 септември 1973 г., когато в Чили бе извършен военен преврат, удавил в кръв първия опит в света за мирна социалистическа революция, чилийците почетоха паметта на жертвите и отново надигнаха глас за справедливост – за изясняване на съдбата на „безследно изчезналите”, за търсене на отговорност от палачите.
Такива акценти постави в първото си слово като държавен глава на този Ден на паметта в Чили и младият президент Габриел Борич. Именно днес той обяви началото на специален Национален план „Издирване” за „безследно изчезналите”. И се зарече, че правителството ще работи за осъществяването му в тясно сътрудничество със семействата на жертвите и с правозащитните организации. Специална почит отдаде и към паметта на президента социалист Салвадор Алиенде, загинал преди 49 г. в бомбардирания от военните президентски дворец „Ла Монеда” – същия, от които днес управлява и Борич.
Думите на Алиенде от последното му радиообръщение, направено от горящия „Ла Монеда”, отдавна са станали легендарни: „Работници на моята родина! Вярвам в Чили и неговата съдба. Други хора ще надживеят този мрачен и горчив момент, когато предателството се опитва да надделее. Знайте, че по-скоро рано, отколкото късно ще се отворят пак широките булеварди, по които ще тръгне свободният човек, за да строи едно по-добро общество”.
Когато започнаха динамичните процеси на промени, отприщени от протестния взрив в Чили през октомври-ноември 2019-та, и особено след победата на Борич в президентските избори в края на 2021-ва, думите на Алиенде постоянно се повтаряха по площадите като пророчески. С много емоции и надежди за вече крачещия по „широките булеварди” нов „свободен човек” бе съпроводено и встъпването в длъжност на Борич през март т. г.
Оттогава насам обаче неговото правителство генерира и критики, и разочарования откъм леви сектори заради недостатъчно решителната си политика. Особено остра е реакцията заради пасивността на Борич спрямо репресивните действия на карабинерите срещу демонстрантите по време на бунта през 2019-та. Тогава много млади хора бяха осакатени от несъразмерна употреба на сила от карабинерите, чиито изстрели с пластмасови сачми оставиха без очи десетки и травмираха тежко стотици протестиращи. И до ден-днешен правителството на Борич не е потърсило сметка на виновниците за това насилие.
Кабинетът породи разочарования и възмущение и с политиката си в други сфери – например, с буксуващата демократизация в образованието, или с факта, че продължава порочната практика на предишни правителства да милитаризира и да държи в извънредно положение обширни зони в Южно Чили, където радикални движения на коренните народи се противопоставят на държавата.
В такава обстановка се стигна до проведения точно преди седмица – на 4 септември, ключов референдум за нова конституция, изработен от специално избран Конституционен конвент. Студен душ за Борич и подкрепящата го левица се оказаха резултатите от референдума. Небивало напредничавият конституционен проект, който трябваше да замени все още действащият основен закон от времето на диктатурата на генерал Аугусто Пиночет, бе отхвърлен от 62% от избирателите. Голяма част от тях се подведоха от ожесточения черен пиар на десницата и на услужливите към нея медии, които разпространяваха откровени лъжи за проекта. Други решиха чрез отхвърлянето да изразят негативното си отношение към управлението на Борич. Трети бяха недоволни, че въпреки добрите пожелания, в проекта липсваше конкретната рамка как точно да бъде разградена Пиночетовата система и да бъде заменена с по-хуманна и демократична.
Но интересното е, че още веднага след оповестяването на неочакваните резултати от вота, отхвърлил новата конституция, социолози, политици, а и обикновени граждани единодушно взеха да уверяват, че всъщност всички искат нова конституция и фундаментално обновяване на държавата, само че точно този предложен проект не ги привлича. И искат работата да продължи за друг вариант.
Президентът Борич дори преди самото гласуване също се беше зарекъл, че дори конституционният проект да бъде отхвърлен, смяната на основния закон остава без алтернатива, защото за това ясно са се изказали 80% от избирателите още на референдума от 2020 г.
Сега, след разгромния резултат от гласуването на 4 септември и отхвърлянето на новата конституция, Борич пак полага интензивни усилия процесът по промяна на конституцията да продължи, търсейки единство по този въпрос от всички парламентарни политически сили. Като жест за компромис с центристите и десницата направи и важни промени в своето правителство – за което също понесе критики отляво.
И още нещо знаково – само ден след вота на 4 септември кипнаха антиправителствени протести, започнати от учениците от гимназиите, които излязоха да протестират срещу отхвърлянето на конституцията, срещу съглашателските действия на правителството, срещу неефективната му политика в образованието. Многозначителен е тласъкът за тези демонстрации, даден не от кого да е, а от гимназистите. Тоест – именно от онзи сектор, който издигна навремето на гребена на протестната вълна самия Борич, който бе един от лидерите на голямата студентска стачка в Чили през 2011-2012 г. А сега правителството на същия Борич прати карабинери да разпръскват демонстрантите…
Протестните шествия и сблъсъците в последните дни са ежедневни, като са съпроводени и с изблици на насилствени актове. Такива шествия се състояха и днес, 11 септември, когато демонстрантите кръстосаха днешните си недоволства с паметта и последствията от трагедията отпреди 49 години.
Естествено, самият Борич също свърза тези две теми в днешното си президентско слово и специално се фокусира върху резултатите от референдума на 4 септември и съдбата на потребността от нова конституция. .Съдейки по думите му, отговорността за новия проект явно отива към парламента.
Борич подчерта, че резултатите от референдума не бива да се „присвояват” от никоя политическа сила – явно намеквайки за стремежа на десницата сега да се възползва от отминалия вот, за да внушава, че настроенията в обществото са се обърнали в нейна полза. Президентът подчерта: „Не бива да се прави грешния извод, че отхвърлянето на текста, предложен от Конституционния конвент, означава и отхвърляне на промените в Чили”.
Борич изтъкна още: „Ще отстояваме твърдо мандата, с който сме тук. Мандат за промени, за диалог, за създаване на условия за достоен живот за нашия народ. Този път на промени преминава и през задачата да се сдобием с нова конституция, написана в условията на демокрация”. Президентът увери, че работи за тази цел съвместно с двете камари на парламента, „за да се стигне до договорености в кратки срокове”.
Държавният глава отбеляза, че вярва „в мъдростта на народа” и че според него дори загубата, когато е дошла в резултата на демократична процедура, е своего рода успех, защото изпитанията затвърждават убежденията и избистрят начините за напредване. Той се зарече, че няма никакво отстъпление по темата за необходимост от нова конституция. Но също така – и че няма да подценява други съществени задачи пред управлението, като сигурността, поскъпването на живота, дългите списъци с чакащи за обществено здравеопазване, липсата на жилища.
В следобедните часове на 11 септември, когато из Сантяго и в други чилийски градове преминаха шествия за възпоменание на жертвите на военната хунта, се стигна отново и до сблъсъци между малка част от по-радикалните демонстранти и карабинерите. Някои скрити под качулки демонстранти мятаха „коктейли Молотов” срещу карабинерите, които отговориха с обичайната си суровост.
Борич реагира в Туитър, отхвърляйки насилието и настоявайки, че всички проблеми в обществото трябва да се решават с диалог и взаимно уважение.
Освен, че сега страстите са особено изострени покрай референдума, отхвърлил новата конституция, трябва да се отбележи, че по принцип в Чили всяка година дните между 4 и 11 септември са заредени с много емоции и напрежение. На 4 септември 1970 г. се провеждат президентските избори, в които побеждава Салвадор Алиенде, а 11 септември, както вече припомнихме, е трагичният ден на военния преврат. Всяка година дните между тези две дати са изпълнени с много прояви в памет на Алиенде, на излъчилата го навремето лява коалиция Народно единство, на приноса и уроците от онова прекършено от преврата движение, на паметта на жертвите н диктатурата, на исканията за възмездие.
Впрочем, целият месец септември е изпълнен със знакови дати за чилийците. На 18 септември е националният им празник – на този ден през 1810 г. е провъзгласена независимостта на страната. На 23 септември 1973 г. пък умира, покрусен от преврата, големият чилийски поет, нобелистът Пабло Неруда.
А на 28 септември е рожденият ден на поета, певеца, режисьора Виктор Хара – една от най-известните по цял свят жертви на хунтата.
Арестуван на 12 септември 1973 г. заедно с около 600 студенти и преподаватели от Техническия университет, Виктор е откаран на превърнатия в концлагер закрит стадион „Чили”, където е изтезаван зверски, а на 16 септември е убит с… 44 куршума. Тялото му е изхвърлено заедно с трупа на също убития Литре Кирога, шеф на затворите по време на Народното единство, край стените на Централното гробище в Сантяго. Регистрирани като „неизвестни”, двамата рискуват да бъдат погребани в общ гроб, както става с много жертви на хунтата в онези дни. Но Виктор е разпознат от млад служител на гробището, който отива при жена му – английската балерина Джоан Търнър, и я известява за гибелта на мъжа ѝ и за необходимостта да отиде спешно и да го идентифицира, за да може да го погребе под собственото му име и в отделен гроб. В последвалите години на диктатурата, доста от които Джоан и двете ѝ дъщери ще прекарат в Англия, този гроб винаги е обкичван с цветя от хората.
Виктор Хара и до днес е най-любимият певец на чилийците, а песните му не спират да ехтят по площадите при шествия и демонстрации. Хит на протестите през 2019-та например беше песента му „Правото да живееш в мир”.
От десетилетия вече всяка година в дните около рождения му ден 28 септември се провеждат многобройни концерти и възпоменания за Виктор. Основната от тези прояви винаги е навръх самия рожден ден в залата на някогашния стадион „Чили”, където е бил убит. Стадионът вече се казва „Виктор Хара”.
На тазгодишния 28 септември се навършват 90 г. от рождението на певеца. По повод юбилея е предвидена десетдневка в негова памет – от 23 септември до 2 октомври. Водещият концерт на 28 септември на стадион „Виктор Хара” ще е с участието на най-популярните чилийски певци и състави с най-различни стилове. А Фондация „Виктор Хара”, създадена от Джоан Търнър-Хара (тя е вече 96-годишна), дъщерите ѝ и приятели на Виктор, започва кампания по преобразуването на стадиона в място на културно-историческата памет, в което освен музейна част, ще има творчески работилници и курсове, достъпни за народа.
Днес, на 11 септември, основното шествие в памет на жертвите на хунтата, беше към Централното гробище, където има специална стена в тяхна памет. Шествието почете и паметната плоча на мястото, където са били намерени труповете на Виктор Хара и Литре Кирога, и гроба на певеца, който обаче е бивал и поругаван от ултрадесни вандали.
Превратът, който преди 49 г. разтърси Чили и света, очевидно и до днес държи високо напрежението там със своите несекващи разломи…
