Симон Магакян, Wall Street Journal
„Една война не позволява да се забрави друга война“, заяви на 10 март Франсоа-Ксавие Белами, френски член на Европейския парламент. Докато погледите на света са насочени към Украйна, Европейският парламент все пак намери време този месец да осъди войната на Азербайджан срещу свещеното минало на Армения. Тази солидарност е окуражаваща, но недостатъчна.
На 3 февруари азербайджанското правителство обяви, че ще посегне на стотици свещени места, които свидетелстват за арменската християнска история в оспорвания регион Нагорни Карабах. „Създадена е работна група от специалисти“, цитират проправителствени медии думите на министъра на културата Анар Каримов, „която ще премахне фиктивните следи, оставени от арменците“.
Фиктивни следи? Арменското присъствие в района датира от хиляди години и може да се види в безброй паметници. Някои църкви водят началото си от началото на IV в. и никой сериозен учен не оспорва тяхната автентичност. Но Азербайджан, страна с преобладаващо мюсюлманско население, която завоюва голяма част от региона през 2020 г., разпространява насърчавана от правителството теория на конспирацията, която обявява арменските културни паметници за фалшиви. Както показва сателитното изследване на базираната в университета Корнел организация Caucasus Heritage Watch, дори арменските гробища не са в безопасност от гнева на Азербайджан от 2020 г. насам. Надгробните камъни, както нови, така и стари, са сринати с булдозер, за да не пречат на строителни проекти.
Азербайджан заявява, че арменците не са съществували в Нагорни Карабах до 19 век. Тази конспиративна теория се позовава на Кавказка Албания – царство на североизток от Нагорни Карабах, което е престанало да съществува през IX век. По време на съветската епоха, за да се конкурират с арменските и грузинските разкази, азербайджанските учени обявяват кавказките албанци за свои предци, като в крайна сметка разширяват дискредитираната теория, за да обявят, че арменското наследство е откраднато от кавказките албанци. През 2020 г. Азербайджан въвежда нова теория на конспирацията, твърдейки, че арменските паметници са „изкуствено състарени“.
Между 1997 г. и 2006 г. Азербайджан тайно заличава всяка следа от арменско християнство в исторически спорните райони, които вече контролира. Сега Азербайджан твърди, че хилядите разрушени паметници, включително известните църкви в Агулис и прочутия некропол в Джулфа, никога не са съществували. Фактът, че Баку ще разшири този проект към новите си владения, е нагъл, но не е изненадващ.
През декември Международният съд нареди на Азербайджан да „предприеме всички необходими мерки за предотвратяване и наказване на вандалските прояви и оскверняването“. Организацията е особено загрижена за практиката на Азербайджан да преетикетира арменски паметници като кавказки албански. След известен отзвук Министерството на културата на Азербайджан оттегли част от съобщението от 3 февруари в нов текст, който беше по-малко заплашителен, но по-мекият език не бива да заблуждава никого. През 2005 г. комисия, създадена от азербайджанските власти в Нахичеван, определи списък на оцелелите арменски паметници, които да бъдат заличени, но не спомена изрично за унищожаването им. Паметниците бяха бързо изравнени със земята.
Като производител на природен газ Азербайджан се възползва от войната в Украйна: Европейските страни, които искат да намалят зависимостта си от Москва, се обръщат към Баку. Известна част от изолацията, с която се сблъскваше от Брюксел и Вашингтон след войната през 2020 г., приключва. Докато светът е разсеян от кръвопролитията в Украйна, Баку проектира властта си над новозавоюваната територия, като унищожава културни артефакти.
Целта е арменците да бъдат напълно изтласкани. Тъй като техните свещени места са обект на посегателства, а гражданската им инфраструктура е умишлено повредена, много от тях ще се деморализират и доброволно ще напуснат. В тази част на света, ако нямаш място на паметта, нямаш нищо.
Правителството на Азербайджан може да определи унищожаването на арменските паметници като отмъщение за щетите, нанесени на ислямските паметници, които до 2020 г. са били под арменски контрол в Нагорни Карабах. Но това е фалшива равнопоставеност. Много паметници претърпяха щети, но няма доказателства за системно, да не говорим за държавно спонсорирано заличаване. Ето защо миналата година Международният съд отхвърли контраобвинението на Азербайджан срещу арменците.
Не, че арменците не са виновни. Преди войната азербайджанците нямаха достъп до свещените си места в района, контролиран от арменците. Сега ролите са разменени. Ако арменските и азербайджанските религиозни лидери бяха насърчили взаимните поклоннически пътувания след края на първата война в Нагорни Карабах през 1994 г., може би щяха да оцелеят повече паметници. Идеите за практически мерки за укрепване на доверието, като например инсталирането на обществено достъпни системи за видеонаблюдение в църквите и джамиите, си остават идеи.
Като изследовател на културната политика, който иска да предотврати още по-голямо заличаване, се опитвам да насърча диалога. През февруари изпратих имейл до шейх-ул-исляма на Азербайджан Аллахшукур Пашазаде. „Ваше Високопреосвещенство – попитах религиозния лидер на Азербайджан, – одобрихте ли изграждането на джамия във Ваша чест на мястото на разрушена църква?“ Сателитните снимки на Caucasus Heritage Watch показаха, че джамията, построена преди няколко години в Нахичеван в негова чест, е заменила средновековната арменска църква, която някога се е издигала там. По-рано той е присъствал на откриването на поне още една джамия, построена на мястото на арменска църква в Абракунис.
CHW can confirm the erasure of a sacred Armenian site in Dirnis/Berdak (Nakhchivan, AZ), and the subsequent construction of a mosque on the same plot, as reported today in a @WSJ Op-Ed by @simonforco. https://t.co/tNy9eQ2j6d 1/3 pic.twitter.com/iQDCqrkl75
— CaucasusHeritageWatch (@CaucasusHW) March 25, 2022
Не получих отговор, но все още се моля шейхът да използва гласа си, за да се застъпи за възобновяване на арменските поклоннически пътувания до Дадиванк – едно от най-свещените арменски места, което през 2020 г. премина под контрола на Азербайджан.
Практиката на заличаване на една култура само подхранва конфликта. Религиозният лидер на Азербайджан, въпреки че на практика служи по волята на президента, има повече власт от световни институции като Европейския парламент да спре културното заличаване в Нагорни Карабах. Той има възможност да сложи край на този порочен кръг – ако има смелостта да действа.
*Симон Магакян е гостуващ учен в университета „Тъфтс“ и изпълнителен директор на организацията „Спасете арменските паметници“.
About The Author
