Необичайно високите температури както в Антарктика, така и в Арктика през последните дни шокираха изследователите, които предупреждават, че екстремните температури ще стават все по-чести в резултат на климатичната криза, пише Guardian.
Станцията Конкордия, разположена високо на антарктическото плато, достигна рекордната температура от -11,8 градуса в петък, което е с повече от 40 градуса по-топло от сезонните норми. Станцията „Восток“ регистрира температура от -17,7С, което е с 15С над досегашния рекорд.
В същото време някои станции в близост до северния полюс достигнаха 30 градуса над нормата, като в Норвегия бяха счупени рекорди, а в Гренландия и на руския архипелаг Земя на Франц Йосиф бяха регистрирани необичайно високи температури.
В петък целият антарктически континент е бил с около 4,8C по-топъл в сравнение с базовата температура между 1979 и 2000 г., съобщи Associated Press. В същия ден Арктика като цяло е била с 3,3C по-топла в сравнение със средната стойност за периода 1979-2000 г.
Каква е причината за високите температури?
„И двете метеорологични събития са свързани с преноса на топлина и влага в посока към полюсите“, заяви в Twitter д-р Закари Лейб, климатолог от Държавния университет в Колорадо.
Алекс Сен Гупта, доцент в Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, заяви, че силните ветрове, идващи от Австралия, са допринесли за необичайните температури в Антарктика.
Според професор Джули Арбластър, изследовател на климата в университета „Монаш“, основен фактор за високите температури в Източна Антарктика е била и т.нар атмосферна река. „Това са течения от влага във въздуха, които донасят топъл и влажен въздух на определени места, а в този регион над Антарктика имаше наистина значително такова явление“
Влажният въздух е задържал топлина над континента, което е довело до високите температури на повърхността.
„В момента имаме най-ниската степен на морски лед в Антарктика откакто разполагаме с данни“, казва Арбластър. „Голяма част от морския лед около Антарктика, който обикновено се намира близо до континента, сега е в океана. Би било наистина интересно да разберем дали има някаква връзка между ниската степен на морския лед в Антарктика и тези топли температури.“
Колко необичайни са подобни температури?
Горещината в източната част на Антарктика е била „извънредно събитие“, казва Арбластър. „Това са температурни аномалии между 15 и 40C.“
“Изглежда, че големи зони в източната част на Антарктика са достигнали температури с над 20 градуса по Целзий над нормалното. Затоплянето започна на 15-ти март и все още продължава”, отбелязва от своя страна Гупта.
Професор Мат Кинг, ръководител на Австралийския център за върхови постижения в антарктическите науки, казва, че липсата на дългосрочни температурни записи затруднява историческата оценка на горещата вълна.
„Първите точни температурни записи започват в края на 50-те години на миналия век, така че е много трудно да се определи кое е забележително и кое не“, каза Кинг. Но той предупреждава, че въздействието на климатичната криза означава, че подобни събития ще бъдат „поглед към бъдещето. В зависимост от това какво ще правим с въглеродните си емисии, в бъдеще може да наблюдаваме подобни температури много по-често.“
През последното десетилетие температурите в Арктика са се повишили с близо 1С, като в Северен Сибир и Канадска Арктика затоплянето е три пъти по-бързо, отколкото в останалата част на света. Рекордна температура от 38С бе регистрирана в руската част на Арктика по време на арктическата гореща вълна през лятото на 2020 г..
Какви са последствията?
„Това метеорологично явление е пример за затопляне на атмосферата над ледените шелфове“, казва професор Андрю Макинтош, ръководител на училището по Земя, атмосфера и околна среда в университета Монаш.
В Антарктида топлината „би трябвало да се задържи за доста дълъг период от време, за да има съществена разлика“, казва той. Основното притеснение е свързано с отслабването на ледените шелфове – продължения на ледените покривки, които се носят над океана. Те играят важна роля за задържането на леда във вътрешността на континента.
„Щом загубим ледените шелфове, заземеният лед, който се намира във вътрешността на континента, ще изтича по-бързо … ще отива в океана и ще предизвиква повишаване на морското равнище“, казва Макинтош.
Кинг е съгласен с това и казва, че през последните дни е имало индикации за потенциално топене на повърхността и омекване на снега по източното крайбрежие на Антарктика. „В някои отношения бъдещето на Антарктика ще прилича на бъдещето на Арктика, където имахме много градуси на затопляне през последните около 50 години“, казва той.
През този месец се наблюдава рязък спад на арктическия морски лед в Свалбард, където температурите са необичайно високи.
Миналата година изследователи установиха, че морският лед в голяма част от Арктика изтънява два пъти по-бързо, отколкото се смяташе досега. Последният напълно непокътнат леден шелф в канадската част на Арктика се срути през 2020 г. в резултат на повишаването на температурите.
Топенето на леда води до порочен кръг: излага се на показ по-голяма площ от водната повърхност, което води до по-голямо поглъщане на слънчевата енергия, а това води до още по-голямо затопляне.
About The Author
