От самото си начало феминизмът е движение за освобождение и напредък. Неведнъж е било посрещнато с омраза, с насилие и с цялостно отхвърляне. И вече двеста години феминизмът е нападан с едни и същи аргументи.
Най-ужасните анатеми са отправяни и все още се отправят към жените, които искат освобождение, напредък, сътрудничество и социално равенство. Антифеминистката митология процъфтява. Феминистките са били и са обвинявани, че мразят мъжете. Нищо не може да бъде по-далеч от истината – те са единствените, които казват, че мъжете имат стойност отвъд парите или сексуалното представяне. Казва им се, че искат да унищожат женствеността – сякаш женствеността се унищожава, когато жените са образовани и независими. Критикувани са, че искат да унищожат концепцията за майчинство. Как точно се унищожава майчинството, когато жените са третирани с достойнство и уважение?
С течение на времето е реакционерите спечелиха доста терен в тази абсурдна война с феминистките. Днес всички жени и повечето мъже са феминисти. Да, чухте правилно. Ако феминизмът означава, че жените и мъжете трябва да имат равен достъп до достойнство и справедливо отношение в обществото, тогава да, това означава, че огромното мнозинство от хората са феминисти. Но хората бягат от този етикет, сякаш той е социална стигма.
Реакционната пропаганда е мащабна. Дребнави мъже и нетърпеливи да угодят жени не успяват да проумеят красотата на това да живееш заедно с равни. Те отказват да видят истината и красотата в мъдрите думи на Хариет Тейлър и Джон Стюарт Мил – любовта е възможна само между равни!
Те не разбират и не искат да разберат нищо от усилията за еманципация на жените и се задоволяват да казват, че всичко е перфектно и че жените трябва да останат там, където им е мястото. Някои мъже до такава степен не осъзнават идеята за прогрес, че Швейцария дава право на жените да гласуват чак през 1971 г., а в някои кантони – през 1990 г. Правото на глас се предлага чрез референдум и в него участват само мъже. Какви щедри господа…
Но борбата за политически права е само част от усилията за напредък и освобождение.
От самото начало феминистката борба се развива в две основни направления. Борбата за политически права и борбата за икономически права. Румънската социалистка София Надежде, гласовита и активна феминистка, се е борила само за икономически права. Тя смята, че правото на глас е прищявка на богатите жени и жалък опит да се подражава на мъжете от онова време. Противно на това, което може да се предположи, тя не е искала да получи равен дял от бедността в едно неравностойно и несправедливо буржоазно общество. Тя е искала да промени изцяло обществото.
Защото София Надежде още оттогава вижда опасността, която Албена Азманова ще нарече век по-късно парадокс на еманципацията – желанието да се интегрираш като жена в едно несправедливо общество и да бъдеш равна на мъжете в това неприспособено общество само овластява правилата на това общество.
Жените, които се хвалят с ръководни постове в управителните съвети на най-големите оръжейни фирми, не са нищо повече от съучастници в престъпление.
Какво искаме? Този въпрос е по-належащ от всякога. Искаме ли равни порции неравенство? Искаме ли да управляваме едно несправедливо общество заедно с мъжете? Искаме ли половината от баницата? Или искаме, както правилно казва Гейл Дайнс, да изхвърлим тази токсична баница, от която сме поканени да вземем парче, и да променим нещата из основи?
Какво искаме? Да се гордеем с факта, че и у нас има жени серийни убийци? Че имаме и жени начело на мафиотски организации? Това, че имаме жени-водачи на танкове – ах, мъжете все още се гордеят, като се утешават, че само те убиват ефективно, командвайки танкове. Това ли искаме?
София Надежде и много други феминистки видяха опасността от това да се борят единствено за политически права. Защото, казва тя, ако богатите мъже не правят повече за бедните мъже, колко арогантно би било да вярваме, че богатите жени ще правят повече за бедните жени?
Защо трябва да вярваме, че привилегированите жени на деня ще направят повече за нас, работещите на заплата жени, жените майки, битите жени, дискриминираните жени, тормозените жени, трафикираните жени, бедните жени?
Първият законодателен пакет на Габриела Фиря (настоящ румънски министър по семейните въпроси – бел.прев.) има за цел да уреди разходите за ин витро оплождане! В страна, която е на първо място в ЕС по трафик на жени и деца с цел сексуална експлоатация.
Феминизмът не може да бъде прокапиталистически или проимпериалистически. Като жени ние няма какво да спечелим от „свещените“ войни, в които елитът на деня иска да ни въвлече. Нека се присъединим към феминистките навсякъде и да спрем да подкрепяме всеки милитаристичен блок.
Да спрем да подкрепяме героите от войната. Те са ангели на смъртта. Независимо дали се казват Путин, Зеленски, Байдън, Ердоган или който и да е друг лидер, който ни се представя за герой от едната или другата страна на оградата. Да спрем да възхваляваме насилието и да се влюбваме в мъже със стоманени мускули и глинени умове. Да откажем отношения с мъже, които възхваляват насилието и героизма. Който иска да стане герой, винаги може да започне с миене на чинии! Да се биеш, да убиваш в светлината на прожекторите е лесно. Да се грижиш за бебе е безкрайно трудно.
И така, какво искаме? Нека опитаме:
- Да превърнем феминизма в почетен знак, който да носи белезите на борбата за освобождение и напредък на жените, които не веднъж са плащали най-високата цена, за да придобият частица достойнство, на което всички се радваме днес;
- Нека спрем да попадаме в капаните, заложени от несправедливото общество, и да спрем да се задоволяваме да споделяме управлението на един несправедлив свят с мъжете;
- Нека извадим труда от капиталистическата производствена верига, а не да вкарваме в нея секса и грижите;
- Нека водим кампании за демократизиране на работното място, гарантиран минимален доход и по-добро утре;
- Отказвайте да насърчавате и да симпатизирате на мъжете, които подкрепят войната.
