30 години от раждането на боливарската легенда на Уго Чавес

Бащата на Боливарската революция във Венесуела Уго Чавес спи вечния си сън в така наречената Планинска крепост – красива сграда, строена в началото на ХХ век, която от около три десетилетия е Военно-исторически музей. Тя е кацнала на върха на един от хълмовете в Каракас, в народния квартал „23 януари”, и днес отдалеч на покрива ѝ се виждат цифрата 4 и буквата F. Това означава 4 февруари.

На тази дата през 1992 г., преди точно 30 години, Чавес предвожда провалил се на следващия ден военен бунт срещу тогавашното опустошително управление на президента Карлос Андрес Перес.

Неолибералната политика по време на онзи втори президентски мандат на Перес довежда до рязко обедняване на населението, до гладния бунт, известен като „Каракасо” през 1989 г. и до последвали го жестоки репресии с много жертви.

Именно срещу всичко това вдига бунт тогавашният подполковник от парашутните войски Уго Чавес заедно със съмишлениците си от вече основаното от него Боливарско революционно движение. По време на бунта Чавес установява щаба си точно в Планинската крепост.

Когато разбира, че няма изгледи за успех, той държи оттук емоционална реч пред медиите, поема цялата отговорност за бунта и отива зад решетките.

Интересното е, че идеята самият Чавес да признае пред медиите неуспеха на своя опит за смяна на властта и да призове поддръжниците си да преустановят въстанието, е на тогавашната власт. Искат така водачът на бунта сам да се „изложи” публично. Но всъщност постигат точно обратния ефект. Настръхналата срещу безобразията на Перес страна посреща с надежда опита на Чавес и съратниците му да предизвикат обрат, а когато властите все пак надделяват, масовите симпатии са на страната на неуспелите бунтовници. Малцина знаят кои точно са те и кой е водачът им. Така че появата на Чавес по телевизията дава конкретен образ на групата смелчаци, дръзнали да се опълчат на атинародното управление.

Достойното държание на Чавес пред камерите, макар и заобиколен като вече арестант от лоялни на властта висши военни, както и лаконичните му, но силни думи, правят силно впечатление на венесуелците. И това е началото на неговата боливарска легенда.

Чавес изговаря тогава само 175 думи за 30 секунди, но те влизат в историята като предопределили развитието на страната през следващите десетилетия. Ето как започва той обръщението си отпреди 30 години:  „Първо искам да приветствам народа на Венесуела и да отправя това боливарско послание към смелите войници, които се намират в парашутния полк в Арагуа и в бригадата във Валенсия (поделения, които подкрепят бунта – б.р.). Другари, за съжаление засега предвидените от нас цели не бяха постигнати в столицата, което значи че ние тук, в Каракас, не съумяхме да поемем контрола над властта. Вие там направихте всичко много добре, но вече е време да предотвратим проливането на кръв, вече е време за размисъл. Ще дойдат нови ситуации и страната ще трябва да завие към една по-добра съдба. Така че чуйте думата ми. Чуйте команданте Чавес, който ви отправя това послание, за да размислите, моля ви, и да предадете оръжията си, защото наистина целите, които си поставихме на национално ниво е невъзможно да бъдат постигнати. Другари, чуйте това солидарно послание. Благодаря ви за вашата лоялност, благодаря ви за смелостта, за вашата отдаденост. Пред страната и пред вас аз поемам отговорността за това боливарско военно движение. Много благодаря”.

30 години по-късно във Венесуела не секват спомените и анализите за онзи решаващ момент, в който личната биография на Чавес се пресича и свързва завинаги и със съдбата на родината му. Защото масовото въздействие на използваната от него тогава дума „засега”, когато говори за неуспеха на бунта, всъщност поражда огромна надежда, че това е само временно отстъпление и че решителните промени тепърва предстоят. И историята показва, че точно това се и случва.

В затвора Чавес преосмисля пътя към така желаното от мнозинството венесуелци обновление. Решава, че ще продължи борбата чрез избори. И именно в тази посока завива, когато две години по-късно Перес е свален с импийчмънт, а новото ръководство на страната помилва бунтовния бивш парашутист и го пуска на свобода. След още 4 години Чавес побеждава в президентските избори и започва да променя Венесуела.

Когато Чавес почина от тежък рак на 5 март 2013 г., бе решено тленните му останки да бъдат положени в саркофаг именно в Планинската крепост 4 F. Днес тя може да се посети като музей и е една от магнетичните забележителности на Каракас.

Бях в крепостта през септември 2017 г., когато заедно с отишлия си вече Виктор Простов представяхме Асоциацията за приятелство „България-Венесуела” на Международната среща за мир и солидарност „Всички сме Венесуела”, състояла се в Каракас.

Групата участници във форума, които посетихме крепостта, бяхме посрещнати от полковник Роберто Кастро, развел ни из нея като гид. От хълма, на който е разположена красивата сграда, се открива прекрасна гледка към ширналия се долу централен квартал „Либертадор” на венесуелската столица. Оръдие до входа ѝ гърми всеки следобед в памет на команданте Чавес.

В крепостта има експозиция, която проследява живота на лидера на Боливарската революция още от детството му – как е расъл в селската къща на баба си в Сабанета, щата Баринас, какво колело е карал, на какъв чин е седял в училище, с какъв екип за бейзбол е играл, каква е била офицерската му сабя и т.н.

Саркофагът с тялото на Уго Чавес е разположен в нещо като затворен със стъклен покрив вътрешен двор, в центъра на стилизирана мраморна четирилистна детелина, която на свой ред е сред езерце с вода. Казват, че четирите листенца на детелината, символизират четирите елемента огън, вятър, земя и вода, като гаранти за процъфтяването на родината.

На всеки час се извършва ефектна смяна на почетния караул от гвардейци, облечени в хусарски униформи от времената на Освободителя на Венесуела и Латинска Америка Симон Боливар. Сред гвардейците има и млади жени.

Най-вдъхновените думи за Уго Чавес чух не от венесуелец, а от… американец. От живелия 26 години във Венесуела бивш католичеси свещеник Чарлз Харди, наскоро кандидатирал се за сенатор от Демократическата партия в американския щат Уайоминг.

78-годишният по онова време Чарли също бе сред участниците във форума „Всички сме Венесуела”. Ето какво ми каза: „За да разбереш какво става днес във Венесуела, трябва да знаеш колко ужасен беше животът тук преди Уго Чавес да стане президент. Да си видял как 75% от хората тънеха в мизерия и безпросветност, да си спомняш как петролът се продаваше на САЩ за по 1 долар барела, да те е втрисало от пропастта между шепата богати и бедняшките маси, да си преживял бунта на глада „Каракасо” през 1989 г. и избиването на хиляди хора от властите… Тогава ще имаш с какво да сравняваш и ще си наясно, че Чавес беше най-доброто, което можеше да се случи на тази страна. Беше чудото, което я възроди. Няма да забравя една жена, с която разговарях на улицата, скоро след като Чавес дойде на власт и стартира Боливарската революция. Аз попитах жената: ‘Вие последователка на Чавес ли сте?’ А тя ми отговори: ‘Не, той е последовател на идеите и стремежите, които винаги съм имала’. Ето това е обяснението на чудото – Чавес беше от народа и народът го разпозна като свой.”