На 14 и 15 януари 2022 г. иранският министър на външните работи Амир Абдоллахиан посети Пекин и се срещна с китайския си колега Вън И. Посещението беше широко отразено в Иран и по света като начало на изпълнението на “стратегическото споразумение” между Иран и Китай от 2021 г. Посещението се състоя и в контекста на продължаващите във Виена преговори за подновяване на ядреното споразумение между Ислямска република Иран и т.нар. “шесторка” (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай) и интензивните консултации на китайските и иранските външни министерства със страните от Близкия изток относно развитието на близкоизточната политика.
По време на посещението на Абдолахиан бяха обявени няколко конкретни нови стъпки в иранско-китайските отношения. След подписването на “стратегическото споразумение” през март 2021 г. между двете държави бяха сключени много малко конкретни споразумения. Единствената по-важна стъпка беше приемането на Иран в Шанхайската организация за сътрудничество. То беше възхвалявано от едни като удар в лицето на американския империализъм, а от други – като опасна стъпка към авторитарния лагер в международните отношения и отклонение от основополагащия принцип на Ислямската република “Нито на Изток, нито на Запад”. Има и мнения като това на иранския експерт по външна политика Дяко Хосейни, който счита, че ползите от членството на Иран в Шанхайската организация за сътрудничество са ограничени.
В този контекст на относителен медиен шум, но с по-малко конкретно съдържание относно посещението на иранския външен министър в Китай, Феридун Маджлеси коментира причините за посещението, основните интереси на Иран и Китай и предположи, че реинтеграцията на Иран в световната икономика като икономически по-силна страна е много по-важна от представянето му като страна, съпротивляваща се на Запада. Интервюто му бе публикувано на 17 януари 2022 г. на първа страница на иранския вестник “Зорница” (Setare-ye sobh).
Господин Маджлеси, според Вас медийното говорене за 25-годишното споразумение между Иран и Китай съдържа спорни постановки от самото начало. Каква е причината за неотдавнашното посещение на иранския министър на външните работи Амир Абдоллахиан в Китай и въпросите, повдигнати в неговите рамки?
Според първоначалните ми впечатления това, което е известно като 25-годишно споразумение между Иран и Китай, всъщност е меморандум за разбирателство, което означава, че общите положения са договорени и превърнати в документ за бъдещо сътрудничество. Всъщност ние подписахме меморандум за разбирателство, според който по-късно страните ще си обещаят да развиват търговски и инвестиционни отношения и т.н. Всичко, което ще бъде направено в бъдеще, ще бъде под формата на договор, който трябва да бъде одобрен от иранския парламент, тъй като споразуменията с чуждестранни компании трябва да бъдат одобрени от парламента.
Обявяването на този меморандум за 25-годишно стратегическо споразумение между Иран и Китай е предимно вътрешна пропаганда. Нито Китай търси двусмислие, нито другата страна ще превърне такъв общ меморандум в дългосрочно споразумение. Китай е голяма държава, която се превърна във втората по големина икономика в света; тя е първият износител в света. Основните пазари на Китай са в Съединените щати, Европа, арабския свят и Израел. Като страна от средна категория Иран има ограничена роля в търговските отношения на Китай. Във времената на тежка изолация Китай беше пространство, чрез което Иран да диша по отношение на външната търговия. А в условията на санкции Китай успя да задоволи някои от нуждите на Иран от търговска динамика. Ето защо при специфичните обстоятелства в нашата страна отношенията с Китай бяха важни за иранската икономика.
Може ли посещението на външния министър в Китай да се разглежда през призмата на ролята на Китай в преговорите във Виена?
Може да изглежда така. Но този подход е добре познат в международните отношения. Целта на посещението на иранския външен министър в Китай е свързана с факта, че китайската икономика е важна за Иран. Китай е почти единственият купувач на нашия петрол и нефтохимически продукти. Без Китай, без износа и вноса с него, Иран ще има проблеми.
Ислямска република Иран иска да оцени ситуацията, за да се освободи от тежестта на ангажиментите си в Близкия изток в момент, когато Съединените щати искат да направят отстъпки. Иран се стреми да получи по-добри условия за търговия с Китай. Иран е държава от средно ниво в света, но има потенциал да бъде богата. Бъдещото търсене на иранска енергия и ресурси от страна на Китай е голямо, а условията за износ от страна на Иран са по-облекчени. Следователно Китай също развива своите привилегировани международни отношения с Иран. Всъщност тези икономически отношения са наложени както на Иран, така и на Китай. За Иран тези отношения са по някакъв начин задължителни, а за Китай са важни неговите национални интереси.
Каква е ролята на интересите на Китай и Русия за поддържане на напрежението между Иран и Съединените щати? До каква степен различията в това отношение се проявяват по време на преговорите във Виена?
Това мнение е песимистично. Нито Русия, която се възползва от продължаването на спора между Иран и Запада за да увеличи износа си на газ и петрол за сметка на ограничения ирански износ, нито Китай, който има фактически монопол върху иранската външна търговия, изключват реинтеграцията на Иран в световната икономика. Не смятам, че печалбите на тези две държави от иранската изолация са толкова ефективни. Според мен “нормалните” икономически и политически условия в Иран могат да донесат още по-големи ползи на тези държави. Точно както Китай печели повече от отношенията си с Япония, Германия и САЩ или от отношенията си с арабите, защото и двете страни са богати. Иран има потенциала да бъде богат и да има индустриално и икономическо развитие. Иран може да бъде по-голям клиент за Китай и Русия при нормални и нестресиращи икономически условия.
Напрежението със Запада, което възникна, е заради някои от убежденията, чувствата и лозунгите, до които страната ни е достигнала днес. При такива обстоятелства чуждите държави проявяват интерес. При тези обстоятелства Русия може да замени иранската енергия със своя нефт и газ на световните енергийни пазари. От условията на извънредно положение и изолация на Иран се възползват сили като Китай и Русия. Това не означава, че те са заинтересовани тези условия да продължат да съществуват, за да се ползват от тази изгода. Но в случай на нормализиране на действителните и потенциалните икономически условия обменът при естествени условия е такъв, че тази полза е нищожна в сравнение с него и ще бъде по-изгодна и за двете страни. Един богат Иран ще бъде по-важен за Съединените щати, Русия, Китай, Япония и Европа.
Въпросът е защо някои хора в страната се залагат на идеята за борба вместо на икономическото развитие, т.е. предпочитат развитието на отбраната пред икономическото развитие. Те трябва да знаят, че от икономическото развитие на страната ще доведе и до по-добро развитие на отбранителните способности.
About The Author
