Никос Вранцис и Александра Богос, LeftEast
От юли 2021 г. в гръцкото небе виси цепелин, който наблюдава граничната линия, простираща се от делтата на река Марица до пристанището на Александруполис. Само за първите шест месеца от експлоатацията му са заделени почти три милиона евро. И това не е всичко. Освен за системата за въздушно наблюдение, е предвиден и бюджет за допълнителни действия на земята. Гръцкото министерство за гражданска защита заедно с главния комендант на гръцката полиция постановиха наемането на 250 допълнителни гранични служители. Те ще се присъединят към вече разположените на този граничен пункт служители на Frontex „за период от осем (8) месеца – след приключване на първоначалното четиримесечно обучение – които ще бъдат назначени в местните полицейски управления на регионалните звена на Еврос, за да отговорят на нуждите за защита на външните граници на нашата страна“. Общата стойност на проекта възлиза на 3 921 971,80 евро. Това са две нови позиции в дългия списък от индикатори, че силовият апарат на държавата и неговите инфраструктури за наблюдение на външните граници се хипертрофират за сметка на потиснатите класи.
От 2020 г. насам Гърция е решила да се превърне заедно с Унгария в първенец в намаляването на гаранциите за мигрантите, търсещите убежище и бежанците. Тя определи Турция за сигурна страна за най-често представените националности в молбите за убежище. Гърция беше първата държава, която през март 2020 г. спря за един месец правото да се подават молби за убежище, нарушавайки Женевската конвенция, която не позволява безоснователно спиране на правото на убежище дори по време на война.
Според неотдавнашния доклад на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент Гърция постоянно нарушава правото на убежище, като безпардонно и незаконно отказва правото на хората да влязат в страната и извършва експулсирания без спазване на законовата процедура (чрез т.нар. Pushbacks – избутвания вън от границите) с явната подкрепа на Frontex. Освен това последният засега удар на правителството бе да приеме нов закон, който задължава търсещите убежище да подават молбите си само на островите „горещи точки“ или в приемния център във Филакио, на около 20 км от гръцко-турската граница. Това принуждава търсещите убежище, които вече живеят на територията на страната, да се връщат обратно към границата, все още без документи, с надеждата да стигнат безопасно и да подадат молбата си.
С оглед на враждебното управление на миграцията от страна на Европа – което е доведено до крайности, както показва ситуацията на гръцката граница – нелегалното влизане се е превърнало в единствената възможност за много от търсещите европейско убежище. Но поддържането на границата не е достатъчно, тъй като нейното укрепване се допълва от разрастването на вътрешните гранични зони и дори от бдителни преследвания на хора във вътрешността на Гърция.
Бежанците се принуждават да плащат за превоз в коли без регистрационни номера, които се движат скришом по странични пътища. Ако бъдат забелязани, се прилага стандартната процедура, което означава, че шофьорите им ще бъдат обявени за контрабандисти, съдени, глобени, вкарани в затвора и депортирани.
Етикетът „трафикант на хора“ е полезен за някои, създаващи впечатление, че Гърция е завладяна държава. Но всъщност повечето от „контрабандистите“ са хора, попаднали в капана на несигурността, които возят бежанци в континентална Гърция в замяна на допълнителни пари, или самите те са бежанци, останали без избор, и се качват зад волана, за да заличат дълговете си към истинските контрабандисти.
Контрабандистите са на първите страници на всекидневниците, но трагедията със смъртта на мигрантите по страничните улици на граничните градове рядко попада в новините в Гърция. В редките случаи смъртните случаи се съобщават като обикновени факти, откъснати от контекста, в който се случват. Нито един журналист не проследява историята, нито един следовател не проучва обстоятелствата на смъртта и нито един полицейски служител не се интересува от провеждането на разследване. Новини като тази за превръщането на автомобил в безформена маса от желязо, довело до смъртта на осемте мигранти, които е превозвал, рядко се поставят в по-широкия контекст на миграционния режим в Европа.
Мигрантите, тласнати към скрити маршрути по опасни странични пътища, превозните средства, които ускоряват при вида на сини полицейски светлини, преобръщащите се по магистралите автомобили, явното пренебрежение към смъртта, всъщност са в голяма степен свързани с промяната в политиката по сигурността, за която говори висящият над границата цепелин. Те са свързани и с враждебния дискурс на едно правителство, което инвестира целия си политически капитал – очаквайки висока възвръщаемост – в наказания, като универсално решение на всички социални проблеми.
Междувременно Европейският съюз, затънал в защита на това, което мъгляво нарича „европейски начин на живот“, потвърждава политиките на държавите членки със собствените си стратегии срещу „борбата с трафика на мигранти“, вместо да осигури безопасни пътища за получаване на убежище. Политиките за изолиране на бежанците и мигрантите са широко разпространени, както в държавите от ЕС, така и в тези извън него.
Например, застъпничеството за създаването на отдалечени центрове за проверка в граничните райони, респективно възпроизвеждането на модела на т.нар. горещи точки на европейско равнище, е във фокуса на Европейската комисия след предложения Нов пакт за миграцията през 2020 г. Натискът на Комисията не се ограничава само до държавите членки. Тя размахва пари от ЕС и обещания за членство на балканските държави, като подтиква някои от тях като Албания да приемат национално законодателство, възпроизвеждащо подобни процедури за проверка.
Поддала се на предполагаемия неотдавнашен натиск от страна на Полша, Литва и Латвия, Комисията предлага по-хлабави правила за предоставяне на убежище, като в същото време затвърждава тезата за „търсещите убежище, които не го заслужават“. Това не само води до задълбочаване на социалните страхове от мигрантите, но и неизбежно води до легитимиране на досегашните крайно десни партии и до нормализиране на бдителното насилие, които тормозят Европа. Първоначално сляпото доверие към проекта за споделена икономика и последвалото разочарование от дестабилизиращите ефекти на „свободния пазар“ постепенно отстъпва място на колективния страх от расово определените „други“, които са представени като ерозиращи европейския начин на живот. Засилването на структурите за сигурност и милитаризацията се превръщат в средства за консолидиране на колективна европейска идентичност, основана на страха.
Опасностите, на които са изложени мигрантите, вече не се ограничават само до граничните райони. Миналата година започна мълчалива кампания на насилствени „изчезвания“ от вътрешността на гръцките градове, поддържана от гръцката полиция срещу нерегистрирани или дори регистрирани лица, търсещи убежище, и признати бежанци. Полицаите правят расови профили и задържат хора по улиците. След това ги прехвърлят от един полицейски участък в друг, за да ги закарат до бреговете на река Марица и да ги прехвърлят с лодки в Турция. Нещо повече, държавата си дава право да задържа търсещите убежище с цел установяване на самоличността им, в случай, че може да установи основателни причини да ги счита за заплаха за националната сигурност. Това, което започна като изключение, се превърна в норма, като хиляди лица, търсещи убежище, бяха неоснователно задържани. Работниците в тези центрове за задържане шушукат за още една скрита политика, която е част от потайната, но широко разпространена кампания за отблъскване: твърди се, че търсещите убежище са освобождавани, само за да бъдат транспортирани с полицейски автобуси до река Марица и отблъснати обратно в Турция.
Бежанците и мигрантите се третират като излишни хора от политико-икономическия апарат, който стратегически инвестира в лишаването от свобода, оформяйки ново социално разделение между заслужаващи закрила граждани и незаслужаващи – „другите“, определени на расов и полов признак. Той увеличава политическата си легитимност и събира политическа възвръщаемост, като култивира страх срещу субекти, откроени по расов признак.
Възползвайки се от широко разпространената несигурност, внушена на големи слоеве от населението, тази тенденция тласка обезпокоените от резонанса на икономическия срив срещу новите потиснати класи. В Еврос местните медии „ликуват“ заради цепелина, който наблюдава границите. Празнуват наемането на нова порода граничари. „Празнуват“ предполагаемата икономика на сигурността и желания поток от пари, който се очаква да „наводни“ местната икономика през джобовете на униформените служители, наети, за да направят мигрантските проходи по-малко пропускливи. Промотирането отгоре надолу на “националната сигурност” за сметка на живота на мигрантите доказва колко политически изгоден е страхът и колко трудно е да се преодолее.
Тази статия е преведена в партньорство с мрежата на левите медиии в Централна и Югоизточна Европа ELMO.
About The Author
