На 23 октомври 2017 година, националният празник на Унгария, премиерът Виктор Орбан гордо обявява в свое изказване, че Унгария е една от последните свободни зони от мигрантите в Европа, а той иска да я задържи такава.
Тази концепция е онова, с което унгарското правителство е популярно почти навсякъде на Стария континент и не само – основният набор от политики имат за цел борбата с имигрантите и търсещите убежище хора. За да се случва всичко това, преди всичко е необходима атмосфера на страх – и такава последователно се създава и поддържа. Веднъж създаден, страхът лесно се превръща в основа за репресии. Стига се дотам, че всички граждански групи, работещи с мигранти или опитващи се да им помагат по някакъв начин, се третират като военнопрестъпници и саботьори.
„Новата обетована земя“
Легалният начин за влизане на мигранти в Унгария е през транзитните зони, които се намират на унгарско-сръбската граница. Има четири такива, но само два от тях са активни – Рьозке и Томпа. Разрешено е на седмица да влизат по 25 души. Така хилядите хора в Сърбия чакат около година, за да стигнат до транзитната зона. А с пристигането им трудната част тепърва започва.
В началото на миналата година парламентът приема Закон за задържане на всички търсещи убежище. От този момент всички търсещи убежище, възрастни и деца (с изключение на малолетните под 14-годишна възраст), които влизат в страната, са поставени в фургонни лагери в транзитната зона. Законът минава лесно, тъй като Унгария все още е в „извънредна ситуация, причинена от масовата миграция“.
След като веднъж влязат в транзитната зона, предстои процедура на полицейска проверка, следва лекарски преглед и накрая – снемане на отпечатъци. Всичко това отнема около 10 часа, през които проверяваните не могат да се надяват на осигурена храна или вода. След завършване на процедурата, хората се разпределят във фургони в лагерите, където очакват своята съдбата – ще бъде ли одобрена молбата им за убежище. Повечето заявления се отхвърлят, тъй като Сърбия има функционираща система за предоставяне на убежище и се счита за сигурна страна за бежанци.
Лагерите в Унгария са от затворен тип, но унгарското правителство спокойно заявява – хората не са заключени там. Винаги могат да напуснат лагера… през вратата обратно към Сърбия.
Условията в тези лагери трудно могат да минат за човешки. Разположени в средата на нищото, заобиколени от ограда от бодлива тел с височина 4 метра, с камери, полиция и армия навсякъде. Контейнерите, служещи за жилища са претъпкани, като в някой от тях живеят по две семейства с децата си. Храната е крайно недостатъчна и лоша – консерва с хляб за закуска и вечеря, пиле с юфка за обяд. Всеки ден. Без плодове и зеленчуци, дори и за бременни жени. Малките деца често остават гладни – за тях се падат 4 лъжици бебешки храни на ден. Няма училище или каквито и да било дейности за деца над 14 години, а възрастните също могат да запълват ежедневието си единствено с чакане. Извън контейнерите има двор 10 на 10 метра, който не е достатъчен дори за разходка. През лятото контейнерите се превръщат в пещ под лъчите на слънцето, но сянка липсва и навън. Медицинската грижа е много лоша, а когато някой се нуждае от спешна помощ, това се случва с белезници и компания от половин дузина полицаи. От тази процедура не би могъл да ви спаси дори факта, че сте бременна жена.
Всичко това логично довежда до решението на мнозина да се върнат обратно в Сърбия и да се откажат от пътуването си напред към Западна Европа. Разболяването на дете или близък роднина е почти сигурна предпоставка за този избор – да останеш в „свободната от мигранти зона“ не е никак разумно, ако искаш да живееш.
Унгария третира търсещите убежище хора, които законно влизат в страната, като нищо повече от престъпници.
Другият начин да се влезе в Унгария е незаконното преминаване на границата. Унгарското правителство завърши изграждането на оградата на сръбско-унгарската граница на 15 септември 2015 година. Ден по-късно нов закон за инкриминиране на влизането в Унгария стана ефективен, а преминаването на границата без разрешение стана престъпление, което може да бъде наказано с до 5 години затвор.
На място е армията, а също така и служители на ново звено – гранични ловци, назначени към подразделение на полицията, които са оторизирани да работят като полицейски отряди. Кандидатите за „ловци“ официално получават сертификат след 6 месеца обучение в звеното, но реално са активни членове на ловните дружини още след два месеца. Разбира се, ловците са въоръжени, а свидетелските показания за неопрадавано насилие и унижение, когато бъде заловена „плячка“. Най-често следва обир на всичко ценно и отблъскване обратно в Сърбия.
Междувременно правителствената пропаганда се разгръща с пълна сила. През 2015 и 2016 година върви голяма кампания, насърчаваща за присъединяване към отрядите. Публикации в медиите, плакати по улиците – кадри се набират от моловете до гимназиите.
Процесът Рьозке 11*
За да оправдае кампанията на омраза срещу мигрантите, унгарското правителство започна дела срещу някои от тях. Може би най-известният такъв е процесът Рьозке 11 (Röszke 11).
През лятото на 2015 година хиляди хора пресичат Унгария, за да търсят сигурност и по-добър живот в Западна Европа. Унгарското правителство дори организира автобуси, за да ги извози от сръбската до австрийската граница. Внезапно, буквално за един ден затворя южната граница и хиляди хора остават от другата страна на оградата. Блокирани там, те започват протест и настояват да преминат, както това са сторили досега мнозина техни близки. На третия ден от протеста, напрежението се повишава и се стига до сблъсъци с полицията. От едната страна се хвърлят камъни, а от другата – сълзотворен газ и водни оръдия. Няколко часа след като ситуацията се успокоява, полицията се отдръпва от оградата и хората започват да мислят, че им е разрешено да преминат.
Празнуват, пеейки „Благодаря ви Унгария!“. След като навлизат напред обаче, необозначени антитерористични отряди ги атакуват. Арестуват много хора още на място – най-вече най-бавните и болните, сред които и инвалид в количка, а други – малко след това във вътрешността на страната. Стартиран е процес срещу 11 от задържаните.
Десетима от задържаните са обвинени в незаконно преминаване на границата и масови безредици, включително човек в инвалидна количка и възрастна полусляпа жени с диабет. Девет от подсъдимите получават 12 до 14 месеца затвор и експулсиране от Унгария, а десетия – 2 години, защото по време на протеста е говорел по мегафон.
„Обида за правосъдието“
Според британския „Гардиън“, делото се превръща в крайъгълен камък в борбата срещу бежанците на Будапеща, а Amnesty International обявява присъдата за „обида срещу правосъдието“.
Делата са меко казано спорни и несправедливи. Ограничени са местата за пресата и хора, които да наблюдават, въпреки че процесите официално се водят открити. Сгрешени са преводи на свидетелски показания. Видео материали, доказващи невинността на хората, не са допуснати за използване. Приемат се свидетелски показания само на полицаи, въпреки че много журналисти или доброволци, присъствали на протеста, имат желание да свидетелстват.
Единадесетият задържан, Ахмед Х. е нарочен за лидер на протеста, защото комуникирал чрез мегафон с тълпата и унгарската полиция. Обвинен е не само в незаконното преминаване на границата, но и за тероризъм – защото „иска да накара Унгария да направи нещо, което тя не иска – да отвори границите си „.
While #AhmedH awaits his fate, just consider the imagery. Literally on a leash. #roszke11 pic.twitter.com/7NFFsSwb8u
— Gauri van Gulik (@GaurivanGulik) November 30, 2016
Към онзи момент Ахмед Х. е гражданин на Кипър, където живее със своите деца и съпруга си и може законно да пътува в Европа. Твърди, че се е присъединил към хилядите бежанци по пътя им от Турция за Германия, когато възрастните му родители и други негови роднини са напуснали Сирия. Те са поискали той да ги придружи, тъй като се опасявали от опасния маршрут. Въпреки това на първа инстанция получава присъда от 10 години затвор. На втора делото е върнато за преразглеждане, а изслушванията започват в началото на 2018 година и вървят в момента.
След повторният му старт на първа инстанция на 8 януари, новият съдия, за разлика от този на първото дело, нареди да махнат белезниците на обвиняемия. Останаха обаче каишката и оковите на краката му.
Преразгледани бяха редица показания на полицаи, като стана ясно, че нито един не е разпознал Ахмед сред тълпата – да говори по мегафон или пък да хвърля камъни към служителите на реда – каквито са официалните обвинения.
“Спях, когато брат ми ме събуди – нуждаеха се от помощ, от някой който говори английски – така се озовах сред множеството от хора“, разказа Ахмед по време на заседанието. „Хората призоваваха някой, който говори английски, да мине най-отпред. Помолих полицаите да пуснат хората по нормален и мирен начин – чрез регистрация”, обясни той.
В друго показание Ахмед е категоричен, че не е разпалвал бунтове, нито пък е заповядвал и изисквал Унгария да отвори границите си. „По мегафона казах на английски само, че „ние сме мирни хора, които бягат от война. Искаме само да преминем през страната ви. Обичаме ви!“, цитира думите си от злополучния ден подсъдимият.
Пред „Барикада“ един от адвокатите на защитата Даниел Тран сподели, че някои от доказателствата и свидетелствата, според които Ахмед е осъден на първа инстанция, са неточни и неверни. „Това е и което съдът на втора инстанция постанови – случаят и доказателствата да бъдат върнати за преразглеждане на първа инстанция. Ще видим в каква посока ще тръгне делото. Обвинението твърди, че Ахмед е хвърлял камъни по унгарски служители на реда, но от разгледаните свидетелства до тук не видяхме безспорни и убедителни такива. Същото важи и за обвинението за нелегално преминаване на границата“, коментира той.
На въпрос относно обвиненията в тероризъм, Даниел Тран заяви, че представените от обвинението до този момент доказателствата не подкрепят тази теза. „Не смятам, че обвинението ще има сили да я докаже”, посочи той.
Запитан дали има репресии срещу Ахмед в затвора, Тран отвърна, че клиентът му е добре, но „Унгария не се слави с прекрасни условия за живот в учрежденията за лишаване от свобода“. Няма обаче разлика с условията на останалите затворници, така че за затворническо насилие или някакво специфично отношение към Ахмед не може да се говори.
„Като адвокат не мога да давам оценки“, отговори Даниел Тран на въпроса дали делото е политизирано и има ли натиск от страна на институции и партии. „Това е съд, в който се разглеждат доказателства и който докаже правотата си, ще спечели. Помолен да сподели личното си мнение, той отвърна, че натиск от определени заинтересовани страни наистина има.
„Планът на Сорос“
Властта също реагира на подновяването на делото. Вицепрезидентът на Унгария Силярд Неймет, който е заместник председател на ФИДЕС и председател на парламентарната комисия за национална сигурност, твърди в официално изявление пред медиите, че за всичко е виновен… Джордж Сорос.
„Брюксел и опозицията в страната, които са заинтересовани да превърнат планът на Сорос в реалност, а именно да превърнат Унгария в страна на мигранти – стоят плътно зад Ахмед Х. , а той самият е доказан член на радикална ислямска организация“, заяви Неймет.
В речта си той говори остро срещу опозицията и адвокатът на Ахмед Х., който бил „член на сформиращо се правителство в сянка” и предупреди, че опозицията може да завземе властта на предстоящите избори на пролет. Вицепрезидентът също така настоя „правителството най-накрая да вземе нужните решения и да предотврати веднъж за винаги планът на Сорос“.
Днес антимиграционната пропаганда и реторика е навсякъде в Унгария. Повечето унгарци никога не са виждали тези хора, не знаят нищо за съдбата им и въпреки това много от тях са убедени, че мигрантите са терористи, идващи единствено, за да унищожат страната и културата им. Пропагандата плаши хората и помага на правителството да прокарва определени политики, както и да отклони фокуса на общественото внимание от реалните проблеми, пред които е изправена страната. На заден план остават въпросите за лошото здравеопазване, унизителните заплати, бездомните хора, изразходването на публични ресурси и други.
Правителството контролира медийната среда – телевизията и вестниците, а страната е пълна и с билборди и плакати. Пропагандата трудно се избягва и в интернет, тъй като там също непрекъснато се плаща за реклама. Спокойно можем да кажем, че в момента Унгария в тежка форма действа доктрина за промиване на мозъци, която често е успешна.
През 2015 г. се провежда национално допитване по въпросите за миграцията. Въпросникът е изпратен по пощата до всеки унгарски гражданин, а заглавието му гласи: „За имиграцията и тероризма”. Въпросите са най-малкото некоректни и очевидно манипулативни, противно на всякакви социологически научни стандарти, които забраняват „насочването“ на респондента в дадена посока чрез въпроса. Един от тях гласи „Съгласни ли сте с унгарското правителство, че е по-важно да подкрепим унгарските семейства и бъдещите ни деца вместо да помагаме на бежанците?“
Изпратени са 8 милиона анкети, от които са попълнени и върнати обратно около 1 милион. Около 80% от тях са в полза на правителствените тези. Това е достатъчно за правителството от този момент гордо да твърди, че Унгария стои плътно зад политиките им.
Но тези политики не касаят само бежанците. Много от чужденците в Унгария започнаха да саботират националните консултации и допитвания. През 2016 година се провежда допитване, озаглавено „Да спрем Брюксел” относно квотния принцип за прием на бежанци. Въпросът е следният: „Искате ли европейският парламент да решава дали неунгарци могат да бъдат заселвани в Унгария?“. Правителството отново организира огромна пропагандна кампания преди гласуването. Отново медиите облъчваха общественото пространство. Имаше някои вариации на плакати и билбордове, като например такива, които питат: „Знаете ли, че терористичната атака в Париж е дело на бежанци?“. Появява се обаче и съпротива срещу тази пропаганда, като през пролетта на 2016 година основно в Будапеща почти всеки ден има протести. Несъгласните с правителството отвръщат с плакати: „Знаете ли, че в Сирия има война”, „Знаете ли, че ако ви повтаря едно и също нещо, то ще изглежда като истина“ и „Знаете ли, че повече унгарци са виждали НЛО, в сравнение с бежанци?“.
Въпреки това, правителството продължава да твърди, че 98% от страната не иска бежанци. Пропагандата продължава, както и националните допитвания с подвеждащи въпроси. Продължава и съпротивата.
* Авторът често пътува до Унгария и заедно с други активисти и съмишленици присъства на част от съдебните заседания, споменати в статията, в която обобщава своя поглед върху цялостната ситуация в страната. По негова молба е акредитиран от „Барикада“, за да присъства като журналист на подновеното през януари 2018-та година дело „Рьозке 11“.
