Чили днес гласува в решаващи избори, които се смятат за вододелни не само в тази страна, но и в цяла Латинска Америка, защото резултатът им ще рефлектира силно върху баланса и на континенталното ляво и дясно.
В провеждащия се днес президентски балотаж, който призовава чилийците пред урните в една крайно поляризирана обстановка, сили премерват 35-годишният кандидат на обединената левица Габриел Борич, натрупал популярност още преди 10 г. като борбен студентски лидер, и представителят на крайната десница, който не се притеснява да се анонсира и като откровен пиночетист, 55-годишният Хосе Антонио Каст.
В първия кръг на надпреварата за поста на държавен глава, състоял се едновременно с президентските избори у нас – на 21 ноември, на челните две места чилийците излъчиха тъкмо Каст и Борич, като изненадващо за повечето социолози дадоха предимство на пиночетиста. Каст получи тогава 28% от гласовете, а Борич, дълго сочен за несъмнен фаворит, остана втори с 26%. Тези резултати се оформиха на фона на внушително въздържане от гласуване – 53% от избирателите в страната, където доскоро гласуването бе задължително, въобще не отидоха до урните.
Шокираната от изоставането на своя кандидат левица през изминалия оттогава месец не спря да натяква в анализите си, че тъкмо пасивността на „въздържалите се” поставя в огромен риск всичко, отвоювано като олевяване на обществените процеси след избухването на масовите протести за смяна на неолибералната система през октомври 2019 г. Важен и конкретен резултат на тези протести бе провеждането миналата година на референдум, който постанови Чили да смени все още действащата пиночетистка конституция с нова и тя да бъде изработена от специално избран за целта Конституционен конвент. Състоялите се през май т. г. избори за Конвент, съвпаднали и с избори за кметове и губернатори, донесоха внушителна победа на левицата във всичките ѝ разклонения.
Ентусиазмът от онези резултати подхрани и очакването, че тенденцията ще се затвърди и при вота за президент. След като в състоялите се през юли т. г. първични избори в лявото обединение „Избирам достойнството” (в него влизат комунистите и по-центристкият „Широк фронт”, част от който е и партията на Борич) като общ кандидат-президент бе излъчен 35-годишният бивш студентски лидер, много коментатори започнаха почти безапелационно да пишат за него като за бъдещия най-млад държавен глава на Чили.
Но при гласуването на 21 ноември се получи друго. Оказа се, че десницата, дълго оставалата „невидима” на фона на всеобщата улична лява еуфория от последни две години, никъде не е изчезнала, а напълно е съхранила способността си да се мобилизира и втвърдява, когато дойде време за решаващи избори. Ето така изгря феноменът с крайнодесния Каст, който отвя с лекота другите по-умерено десни кандидати, включително бившият социален министър Себастиан Сишел, смятан за „помазан” от настоящото също дясно управление на президента Себастиан Пиниера.
След този резултат на първия тур, естествено, битката на Борич за печелене на гласове за балотажа се насочи към „въздържалите се” гласоподаватели основно от центъра. Целта му е да ги убеди, че той не е страшният комунист, който ще превърне Чили във „втора Венесуела”, както плаши Каст, а ще действа за истинска и широка демократизация на страната, за спазване на социалните права на гражданите, за защита на околната среда – все проблеми, нерешавани през 30-те години „куца демокрация” след диктатурата на Пиночет.
Борич получи за балотажа официалната подкрепа на чилийските „партии на статуквото” – участвалите във властта през тези 30 г. и доста дискредитирали се християндемократи и социалисти. Но тя не му е достатъчна. Важно му е да събуди и да мотивира „заспалите” от онези 53%, които на първия тур не отидоха да гласуват.
Каст има по-малко шансове сред центристите, но като нищо може да извади още „скрити резерви” отдясно. Доста наблюдатели смятат, че на първия тур немалко консервативни гласоподавателки жени са му обърнали гръб заради неговите мачистки позиции. Но сега, за балотажа, може и да преглътнат погнусата си от него, мотивирани да спрат „комуниста” Борич от семейното си обкръжение и от класовата си среда. Едва ли ще ги разубеди и излязлото наскоро разкритие, че бащата на Каст, който е германец и се е сражавал в редиците на вермахта през Втората световна война, е имал и членска книжка в нацистката партия – нещо, което доскоро синът отричаше и твърдеше, че таткото е бил „просто войник”.
Изходът от сблъсъка Каст-Борич е непредсказуем, защото до последно сондажите дават и на двамата по около 48% подкрепа.
Ако все пак Каст излезе победител, това ще даде силен импулс на и без това настървено търсещата укрепването си в цяла Латинска Америка крайна десница, пряко подпомагана в последните години и от испанската крайнодясна партия „Вокс”, която е и в парламента в Мадрид, и в Европарламента. Една победа на Каст ще даде и „второ дихание” на бразилския му идеен събрат Жаир Болсонаро, който догодина ще се опита да повтори президентския си мандат. На Каст много разчита и екстремистката венесуелска опозиция – нейното „лице” Леополдо Лопес, който след неуспешен опит за преврат в родината си избяга в Испания, отиде „на крака” в Сантяго да подкрепи Каст в навечерието на балотажа. Бащата на Лопес, който също се казва Леополдо Лопес, е евродепутат от испанската Народна партия, също отхранваща свои латиноамерикански протежета…
Ако Борич загуби сега, това ще е сериозен удар по всички масови социални и леви движения из Латинска Америка, обявяващи се за смяна на неолибералния модел.
В същото време обаче един такъв развой в конкретните чилийски условия ще е само една глава от динамичната история, която се гради там пред очите ни. Защото продължава да действа Конституционният конвент, изработващ новата чилийска конституция. А според много от избраните там представители новият основен закон трябва решително да свие президентските пълномощия, да въведе министър-председателски пост, а може би дори и да предпочете парламентарната република като форма на управление, което, разбира се, ще е прецедент за президентските модели в цяла Латинска Америка. Ако се изпълнят и проектите за много по-ангажирана със социалния профил на държавата конституция, който и да стане президент, ще трябва да се съобразява с тези рамки.
Остават часове, за да разберем какво ще решат чилийците за бъдещия си държавен ръководител – а нататък остротата на сюжета със сигурност няма да е по-малка, в който и да е от двата случая. Чили за пореден път има шанса да предложи на света нов експеримент.
About The Author
