В петък Върховният съд на Англия даде възможност основателят на Уикилийкс Джулиан Асанж да бъде екстрадиран в САЩ и съден заради публикуването на стотици хиляди документи, някои от които съдържат доказателства за военни престъпления на САЩ и Великобритания в Ирак и Афганистан.
Решението отменя решение от януари на по-нисша инстанция, която блокира екстрадицията, но само по хуманитарни съображения: че Асанж ще бъде изложен на сериозен риск от самоубийство поради потискащите условия, при които ще бъде държан в САЩ.
50-годишният австралиец е заплашен от присъда до 175 години затвор, ако бъде признат за виновен.
Амнести Интернешънъл определи решението като „пародия на правосъдие“, а Ребека Винсент от „Репортери без граници“ написа в Туитър, че това е „ужасяващо“ решение, което „бележи мрачен момент за журналистите и журналистиката по света“.
Адвокатите на Асанж заявиха, че ще обжалват решението пред Върховния съд. Но борбата за освобождаването на Асанж – дори и в крайна сметка да бъде успешна – със сигурност ще се проточи още много години.
This is a travesty of justice. By allowing this appeal, the High Court has chosen to accept the deeply flawed diplomatic assurances given by the US that #Assange would not be held in solitary confinement in a maximum security prison https://t.co/mmUK9ZoHOO
— Amnesty International Australia ? (@amnestyOz) December 10, 2021
Основателят на WikiLeaks вече е прекарал повече от десетилетие в различни форми на лишаване от свобода: домашен арест, политическо убежище, а от началото на 2019 г. – в изолация в строго охранявания затвор Белмарш в Лондон.
Според Нилс Мелцер, професор по право и експерт на ООН по въпросите на изтезанията, последствията от това са огромни. Той неведнъж е предупреждавал, че Асандж страда от последиците от „продължително излагане на психологически изтезания“.
Семейството и приятелите на Асанж предупреждават, че той редовно бърка основни факти. По време на едно от изслушванията той видимо се затрудняваше дори да си спомни името и възрастта си.
Военни престъпления
Причините за задържането на Асанж са се променяли многократно през годините: от първоначално разследване на предполагаеми сексуални престъпления в Швеция, през нарушаване на условията за освобождаване под гаранция в Обединеното кралство, до шпионаж.
Но винаги се е усещало близкото присъствие на службите за сигурност на САЩ. Поддръжниците на Асанж твърдят, че Вашингтон тихо е оказвал влияние върху събитията, като е показал ръката си директно едва когато е предявил искането за екстрадиция през 2019 г.
От самото начало беше ясно, че аргументите, изтъкнати от САЩ, могат да имат огромни последици за бъдещето на журналистиката и нейната способност да държи силните държави отговорни. И все пак изслушванията бяха отразени съвсем бегло, особено от британските медии.
Искането за екстрадиция се основава на твърдението на САЩ, че Асанж е извършвал шпионаж, като е публикувал стотици хиляди изтекли документи през 2010 и 2011 г. с високопоставени партньори като „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“, „Гардиън“, „Ел Паис“ и „Дер Шпигел“. Наречени „военни дневници от Ирак и Афганистан„, документите показват, че американската армия е извършвала военни престъпления в тези страни, убивала е невоенни лица и е прилагала изтезания.
Съединените щати явно искаха да се уверят, че няма да има повторение на подобно изтичане на информация.
Проблемът беше, че ако Асанж може да бъде вкаран в затвора за журналистическа дейност, защо да не бъдат вкарани в затвора и редакторите на вестниците, в които той публикува? Затварянето на висшия персонал на „Ню Йорк Таймс“, „Гардиън“ и „Дер Шпигел“ никога не би могъл да е приемлив ход.
Точно този проблем връзваше ръцете на служителите в администрацията на Барак Обама. Те се чувстваха притиснати от Първата поправка.
Но при Доналд Тръмп сдържаността бързо отпадна. Положителните изказвания на Тръмп за Асанж в предизборната кампания не попречи на служителите на правосъдното му министерство да твърдят, че Асандж е хакер, а не журналист.
С тази предпоставка те се почувстваха свободни да предефинират новата, дигитално базирана журналистика, чиито пионери са Асанж и Уикилийкс, като „шпионаж“.
За целта те се обърнаха към Закона за шпионажа от 1917 г. – драконовско законодателство от Първата световна война, което дава на правителството правомощия да хвърля критици зад решетките.
Това беше ход със сериозни последици. Правосъдното министерство на Тръмп на практика претендираше за нов вид универсална юрисдикция: правото да изправи Асанж пред съда, въпреки че той не е гражданин на САЩ и не е обвинен в извършването на нито едно от въпросните деяния на американска територия.
Сега английските съдилища предизвикаха негодувание, като очевидно дадоха съгласието си за това политическо преследване. Критиците се опасяват, че този прецедент означава, че всеки журналист в Обединеното кралство може да бъде привлечен за съдебно преследване в САЩ, ако причини достатъчно неудобство на Вашингтон.
Растящи подозрения
Асанж и неговите поддръжници твърдят, че правните аргументи на процеса на екстрадиция никога не са били нещо повече от фасада. Според тях е имало много улики, че САЩ търсят отмъщение срещу Асанж, а не правосъдие.
Преди десетилетие, много преди САЩ открито да се борят за Асанж, той е изправен пред друга битка за екстрадиция – този път с шведски прокурор – като част от разследване на обвинения в сексуално насилие. По това време Асанж избяга в посолството на Еквадор в Лондон, където потърси политическо убежище.
Изчезването на вериги от имейли между британската Кралска прокуратура (Crown Prosecution Service – CPS) и Швеция от това време породи подозрения, че всичко не е такова, каквото изглежда.
Няколкото запазени имейли от тази кореспонденция предполагат, че е бил оказван допълнителен натиск.
През 2011 г. юрист от CPS пише до шведския си колега: „Моля, не си мислете, че този случай се разглежда като поредната екстрадиция.“ През следващата година, когато Швеция изглежда се готви да прекрати разследването срещу Асанж, същият адвокат от Обединеното кралство отговаря: „Не смейте да се разколебавате!!!“
Срещу Асанж се готвеха действия и в САЩ. През 2011 г. в Източния окръг на Вирджиния при закрити врати е свикано жури, което да изготви обвинителен акт. Мястото не е случайно. В този окръг на Вирджиния се намират седалищата на повечето разузнавателни служби на САЩ.
Преследван от Вашингтон
Но ръкавиците наистина бяха свалени, след като Тръмп влезе в Белия дом. ЦРУ се намеси в битката, като тогавашният му директор Майк Помпео окачестви Уикилийкс като „недържавна враждебна разузнавателна служба“.
Всъщност още през 2017 г. ЦРУ започва „тайна война“ срещу Асанж, разкри публикувано през септември разследване на Yahoo News. Агенцията е планирала да отрови Асанж и да го отвлече, докато той се е укривал в посолството на Еквадор.
Според журналистическото разследване ЦРУ е предложило да залови австралиеца и да го прехвърли в САЩ по модела на програмите за „извънредно предаване“, които агенцията използваше във „войната срещу тероризма“.
Плановете за операцията по отвличане са включвали дори потенциална престрелка по улиците на Лондон.
Отделно от това бе разкрито, че ЦРУ е подслушвало посолството, докато Асанж е бил там, чрез испанска фирма, наета от Еквадор да осигурява сигурността. Това очевидно е било направено без знанието на Еквадор.
Подобна операция би нарушила териториалния суверенитет на Еквадор. Но още по-лошо, като е подслушвало поверителните разговори на Асанж с адвокатите му, докато той се е подготвял за силно политизираната битка за екстрадиция, която е знаел, че предстои, ЦРУ е нарушило законността на самия процес.
Всъщност може да се твърди, че съдилищата в Обединеното кралство е трябвало да отхвърлят делото за екстрадиция само на това основание.
И въпреки всичко това в петък английският Върховен съд постанови, че е удовлетворен от „гаранциите“, че благосъстоянието на Асанж ще бъде защитено, ако той бъде екстрадиран в САЩ.
Британските съдии може наистина да са убедени в тези гаранции. Много други, включително Асанж, няма как да са.
