В категории:Анализи / Свят

Човек без родина

Преди десетилетие WikiLeaks шокира света с разкрития за военните престъпления на САЩ в Ирак и Афганистан. В резултат на дългогодишни усилия, продължаващи и в момента, популярността на Джулиан Асанж бе преобърната, а репутацията и здравето му бяха разрушени

Снимка: Wikimedia Commons

Алисън Броновски, Австралийски институт по международни отношения

Издателят Джулиан Асанж се превърна в знаменитост буквално за един ден. През 2011 г. той спечели гласуването на читателите на списание Time за Личност на годината, стана Мъж на годината на Le Monde, и бе многократно номиниран за Нобелова награда за мир. Австралийският политолог и интелектуалец Робърт Ман го нарече „най-важния австралиец в историята“ и „един от най-известните и уважавани хора в света“. Въпреки това всички австралийски правителства оттогава отказват да се намесят в полза на Асанж, което го прави човек без родина, както отбеляза веднъж New Yorker. Случилото се с него може да се случи на всеки – това изглежда е и посланието, което трите англоговорящи съюзни държави искат да изпратят.

Редица американски политици са наричали Асанж предател, без да обясняват как един австралиец би могъл да извърши държавна измяна към САЩ, и са давали ясно да се разбере, че го искат мъртъв. Както републиканци, така и демократи, са го обявявали за „високотехнологичен терорист“. САЩ блокираха интернет даренията за WikiLeaks. След като бяха обявени обвиненията на две шведки към Асанж за изнасилване, неговите предложения да даде показания в Стокхолм или Лондон бяха отхвърлени. По-късно и двете жени оттеглиха обвиненията си, а шведските прокурори прекратиха разследването, макар британските им колеги да ги натискаха да продължават.

Доскорошният член на британското правителство сър Алън Дънкан е наричал Асанж „нещастен малък червей“ в парламента. Британски медии са определяли Асанж като „нихилист“, а WikiLeaks – като „рушител“ на всичко свято за Запада. Заглавието на пародийния документален филм на Алекс Гибни „Ние крадем тайни: историята на WikiLeaks“ изглежда като признание на Асанж, но всъщност са думи, изречени от бившия директор на Агенцията по национална сигурност Майкъл Хайдън по отношение на собствената му агенция. В синхрон с щатските и британските си колеги, австралийските министри и медии бързо се включиха в груповите атаки срещу Асанж, макар да не можеха да кажат какво точно е неговото престъпление. Опозиционният лидер Таня Плиберсек веднъж  заяви, че той е накърнил „световната сигурност“.

Асанж не се яви на призовка във Великобритания, защото имаше риск от екстрадиране в САЩ. Заради това бе наричан параноик и страхливец от бившите си сътрудници в медиите. Той обаче знаеше, че в САЩ срещу него се води специално разследване – нещо, което американските власти отричаха, докато погрешно публикувани съдебни документи не разкриха, че това е истина. Докато Асанж имаше дипломатическо убежище в посолството на Еквадор, от ЦРУ са използвали испанската фирма UC Globa, за да следят всичко, което той, посетителите и адвокатите му правят и говорят. Докато британската полиция го влачеше към ареста през април 2019 г., Асанж промълви към камерите: „Казах ви“. Оттогава той е държан в изолатор в лондонския затвор с максимална сигурност Белмарш, където наскоро имаше убийство, и поне двама затворника се оказаха заразени с COVID-19.

През юли 2019 г. Асанж бе изправен пред съдия Ема Арбътнот, чийто съпруг е председател на парламентарната комисия по отбрана и чийто син работи за частна компания за сигурност и разузнаване. Лейди Арбътнот, която вече бе определила Асанж като „нарцисист“, го информира, че „никой не е над закона“, и макар присъдата му за неявяване на призовка да беше изтекла, отказа да го освободи. Помощник-съдията Ванеса Барайцер отхвърли протестите на адвокатите за ограничения достъп до клиента им, влошаващо му се физическо и психично състояние и конфискуването на бележките му по делото.

Процесът за екстрадиция през март 2020 г. само удължи този правен фарс, като британските прокурори информираха медиите предварително какво трябва да съобщават за изслушването. Представителите на САЩ представяха пред съдията странни твърдения, че че Асанж едновременно подлежи на съд според щатския Закон за шпионажа, но не му е гарантирана защита според Конституцията на САЩ. И че в неговия случай е приложим британският закон за международните споразумения, но не и споразумението за екстрадиция между САЩ и Обединеното кралство, което забранява екстрадиране по политически причини. Очаквано, американците и британските им подлизурковци ще продължават да казват, че е законно само това, което води до желания от тях изход.

Следващото изслушване, за което се очаква да продължи три седмици, бе отложено от май за септември заради пандемията. Колкото и време да отнеме, съдебната битка е малко вероятно да предотврати есктрадирането му – мотивацията на това дело си остава политическа, и решението също ще е такова. Колкото по-дълго се точи процесът, толкова повече се влошава здравето на Асанж. Ако той оцелее, има известни надежди, че един нов президент на САЩ – ако ефектите от пандемията се окажат в полза на Джо Байдън – би могъл да се откаже от делото. Но съществува и вероятност Байдън да се окаже по-лош от Тръмп – през 2010 г. той е призовавал Асанж да бъде екзекутиран.

През десетилетието, изминало след като Челси Манинг предаде архива от 740 000 секретни документа на Асанж, тя бе хвърляна в затвора и освобождавана два пъти. Бригаден генерал от Пентагона е признавал, че няма информация някой да е загинал в резултат на публикациите. Австралийските власти също са излизали с подобни изявления. Испанските власти пък започнаха разследване срещу UC Global за нарушаване на Виенската конвенция заради подслушването на Асанж в посолството. Наскоро се появи информация и че агенти на еквадорските власти са обсъждали убийството на Асанж. Всичко това би трябвало да подкопае преследването на Асанж от страна на САЩ, но може и да не го направи.

Вашингтон е решен да осъди Асанж по 18 обвинения за заговор и хакерство, придобиване и публикуване на секретна информация за националната сигурност, и шпионаж. Процесът ще се води в Западна Вирджиния, където за членовете на журито е вероятно да имат връзки с отбранителната индустрия. Съдията, идващ от същата общност, може да издаде присъда за до 175 години затвор. Това на практика представлява смъртна присъда.

През годините в защита на Асанж са се изказвали Работната група на ООН за произволно задържане, Специалният докладчик на ООН за изтезанията, PEN International, Асоциацията на чуждестранните журналисти във Великобритания, както и изтъкнати британски журналисти, включително Робърт Фиск, Патрик Кокбърн и наскоро Питър Оборн, който написа, че външният министър на страната би трябвало „да се съпротивлява със зъби и нокти на опитите на САЩ да докопат Асанж“.

В края 2019 г. двама австралийски депутати, Андрю Уилки и Джордж Кристенсън, сформираха инициативата „Върнете Асанж у дома“. Известният интелектуалец Филип Адамс събра над 400 000 подписа в подкрепа на сънародника си. Редица други изявени австралийци с различни политически позиции подкрепят Асанж.

Това, което липсва, е политическа намеса в подкрепа на Асанж от страна на австралийската държава – намеса, каквато Канбера предприе например за задържаните в Гуантанамо свои граждани Дейвид Хикс и Махмуд Хабиб. Австралия често поема юридическото представителство на задържани в други страни австралийци, и Асанж, който не е уличен в никакво престъпление, също заслужава такава защита. Но той разкри престъпленията, за които са виновни САЩ, поради което Обединеното Кралство се отнася към него сякаш той е виновният, а Австралия приема за даденост, че той е виновен за каквото Вашингтон и Лондон го обвиняват. Случаят на Асанж представлява тест за ценностите и върховенството на закона, за които австралийските политически лидери твърдят, че споделят с англоговорящите си съюзници. Принципността и честността на политическите и съдебни системи на тези три държави всъщност са изправени на съд, а не Асанж – и това засяга всички ни.

*Д-р Алисън Броновски е писател, учен и бивш дипломат. 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар