Последният доклад за работните места на Министерството на труда на САЩ предизвика множество мрачни заглавия. Вестник „Ню Йорк Таймс“ подчерта „слабия“ ръст на работните места и изрази тревога, че „предизвикателствата при наемането на персонал, които измъчват работодателите през цялата година, няма да бъдат разрешени бързо“, а „нарастващите заплати могат да засилят опасенията за инфлация“. За Си Ен Ен това беше „още едно разочарование„. Според агенция Блумбърг „докладът за заетостта през септември се разминава с очакванията за втори пореден месец“.
Медиите обаче не отразиха голямата история, която всъщност е нещо много добро: За първи път от десетилетия насам работниците в САЩ показват силата си. Би могло да се каже, че работниците са обявили национална обща стачка, докато не получат по-добро заплащане и по-добри условия на труд.
Никой не нарича случващото се обща стачка. Но по своеобразен, неорганизиран начин, това е свързано с поредицата от организирани стачки, които избухват в цялата страна – телевизионните и филмовите екипи в Холивуд, работниците на John Deere, миньорите от Алабама, работниците на Nabisco, работниците на Kellogg, медицинските сестри в Калифорния, здравните работници в Бъфало.
Неорганизирани или организирани, американските работници вече имат възможност да преговарят за по-добри условия. След година и половина на пандемия, потребителите увеличават търсенето на всякакви стоки и услуги – но работодателите изпитват затруднения да запълнят работните места.
Докладът за работните места показа, че броят на свободните работни места е рекордно висок. Делът на хората, които работят или активно търсят работа (коефициентът на участие на работната сила), е спаднал до 61,6%. Участието на хората в активна трудова възраст – 25-54-годин -, също е намаляло.
През последната година броят на свободните работни места се е увеличил с 62%. Въпреки това като цяло наемането на служители е намаляло.
Какво се случва?
Друга улика: американците също така напускат работата си с най-високия процент в историята. Във вторник Министерството на труда съобщи, че през август около 4,3 милиона души са напуснали работа. Това прави около 2,9% от работната сила – повече от предишния рекорд, поставен през април, когато са напуснали около 4 млн. души.
От тази пролет насам всеки месец около 4 милиона американски работници напускат работните си места. Тези цифри нямат нищо общо с плашилото, използвано от Републиканската партия – допълнителните обезщетения за безработица, които уж обезкуражават хората да работят. Напомняме, че допълнителните обезщетения изтекоха в началото на септември.
Възможно е известна роля да играят подновените страхове от делта варианта на Covid-19. Но това не може да е основният фактор. След като повечето възрастни в страната вече са ваксинирани, процентът на хоспитализациите и смъртните случаи е значително по-нисък.
Моето мнение: работниците не желаят да се върнат или да останат на старата си работа най-вече защото с “прегорели”. Някои от тях са се пенсионирали по-рано. Други са намерили начини да свързват двата края, без да останат на работа, която ненавиждат. Много от тях просто не искат да се върнат към тежката или уморителна работа с ниско заплащане.
Медиите и повечето икономисти оценяват успеха на икономиката по броя на създадените работни места, като пренебрегват качеството на тези работни места. Това е огромен пропуск.
Преди години, когато бях министър на труда, в цялата страна се срещах с работещи хора, които имаха работа на пълен работен ден, но се оплакваха, че работата им е твърде нископлатена и с малко придобивки, или е опасна, или изисква дълги или непредвидими работни часове. Много от тях казваха, че работодателите им се отнасят зле с тях, тормозят ги и не ги уважават.
Социологическите проучвания сочат, че оттогава насам тези оплаквания само се засилват. За мнозина пандемията се е оказала последната капка. Работниците са изморени, изчерпани, изхабени и изтощени. След толкова много трудности, болести и смърт през изминалата година, те не издържат повече.
За да привлекат работниците обратно, работодателите увеличават заплатите и предлагат други стимули. Средните доходи са нараснали с 19 цента на час през септември и с повече от 1 долар на час – или 4,6 % – през последната година.
Но очевидно това не е достатъчно.
Корпоративна Америка иска да представи това като „недостиг на работна ръка“. Грешка. Това, което се случва в действителност, е по-точно да се опише като недостиг на заплащане, покриващо жизнения минимум, недостиг на заплащане за рискови условия на труд, недостиг на подсигурени грижи за децата, недостиг на платен отпуск по болест и недостиг на здравни грижи.
Ако този недостиг не бъде отстранен, много американци няма да се върнат на работа скоро. Отдавна беше дошло време да се стигне до това. .
*Робърт Райх е бивш министър на труда на САЩ, професор по публична политика в Калифорнийския университет в Бъркли.
About The Author
