Г–жо Йончева, вие застанахте редом с други около 200 изявени наши сънародници в инициативния комитет, подкрепил кандидатурите на Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат съответно като президент и вицепрезидент. Как виждате очерталата се политическа панорама в навечерието на изборите 2 в 1? Какво да очакваме от вота на 14 ноември?
Очевидно Румен Радев е човекът в българската политика, на когото хората имат най-голямо доверие. Той вече показа, че е коректив на властта и е готов да бъде такъв коректив на всяка власт. Най-вече за изминалите 4 години той показа и доказа, че може да застане срещу това авторитарно управление, което ни сполетя през последното десетилетие. Радев единствен от действащите политици излезе решително, за да каже на висок глас „Не на мутрите! Не на мафията!”. Излезе със знаковия вдигнат юмрук и поведе хората. Защото хората му вярват. Това е най-същественото.
Същото можеха да направят някои опозиционни партии, но явно не съумяха да го постигнат достатъчно убедително. Хората не ги припознаха като автентична опозиция, като алтернатива на ГЕРБ. А Радев излезе и каза ясно: стига толкова! Успя да убеди хората, че е искрен, че не е поредната мимикрия и PR-проект. Мисля, че голяма част от хората, макар и не всички, го усещат много точно.
А що се отнася до изборите, засега е ясно само, че ще имаме нов президент – вярвам, че ще се казва Румен Радев – и нов състав на Народното събрание.
Мисля, че този път ще се състави и действащото правителство, защото, първо, вече всички видяха, че компромиси няма как да не се направят. И второ, Българя има да прави неотложни реформи – например, реформа на съдебната система, изработване на нов медиен закон, за да получим и един нов СЕМ… Това са само някои от най-необходимите стъпки, които сме длъжни да предприемем, за да се измъкнем от „ерата Борисов”. Тези неща могат да станат само през парламента.
Сондажите обаче сочат спад на доверието в Народното събрание…
Да, имаше много критики към начина, по който функционираше особено последният парламент. Но ние трябва да си дадем сметка, че от 10 години наистина живеем в едно авторитарно управление, която няма как да не даде отражение върху цялата политическа система – включително върху начина, по който функционират и старите, и новите политически партии. Те просто са пълни със зависимости, размит е профилът им, много трудно се говори за политики, някакви личностни елементи доминират в разговорите… Всичко това е следствие на последните 10 години, когато имахме един овластен човек, който използваше всичките си лостове, за да репресира – и медии, и опозиция, и цялото гражданско общество, което беше смачкано. Лесно е да се освободим от Борисов, но е трудно да се отървем от този стил, от цялата тази герберщина, която е наложила своя отпечатък. Ясно е, че това няма лесно да се преодолее. И затова сме пред трети избори. Това е логична закономерност.
Каква е прогнозата ви за резултатите от тези избори? Коя политическа сила ще победи? Каква коалиция, що за правителство ще имаме?
Ако имахме силна опозиция, БСП трябваше да бъде първа сила. Можеше. Защото вътре в БСП има почтени хора, искрени, борбени. Но вакуумът в реалната опозиционност създаде и тези нови партии и нови лица, някои от тях с неясни програми.
Наблюдавайки как се изграждат политиците в Европа, трябва да си дадем сметка, че това става, след като хората минат през политическата цедка на своята партия, тоест покажат там какво могат и какво не могат, доколко може да им се има доверие. Така самите те се учат, израстват вътре в дадена политическа сила. И чак след това стигат до някакво управление.
А ние… Ние пробваме. Затова сме на този хал като държава и общество.
Трябва да се научим да изискваме от политиците, трябва да израстваме. А не да чакаме „спасител”.
Преди броени дни приключи двудневното посещение у нас на делегация от Европарламента, която проверяваше върховенството на закона и свободата на медиите в България. Вие бяхте част от нея. Доволна ли сте от свършеното?
Смятам, че това е голям пробив. Защото, когато преди две години казвах в Европарламента – и в комисията LIBE, и на пленарни заседания – че в България има авторитарно управление и мафия, много колеги ме гледаха доста изненадано. Не бяха свикнали да чуват такива оценки и ги подлагаха на съмнение, въпреки че добрите резултати от нашата страна всъщност бяха само на хартия.
Пак тогава, преди две години, отидох при нидерландската депутатка София ин’т Велд, която сега водеше делегацията на ЕП у нас, и ѝ казах: вие правите мониторингови групи в страни, където са убити журналисти, като Малта или Словакия. Но защо не обръщате внимание на страни като България, където е убита самата журналистика?
На нея тогава това ѝ се струваше пресилено. Но ето, сега дойде и сама се убеди. Наистина, тя беше подготвена. Нашият екип беше събрал доста предварителна информация. Европейските медии също много писаха.
В крайна сметка София ин’т Велд каза на пресконференцията в София онова, което вече всички чухме – че положението в България с върховенството на закона и свободата на медиите е драматично.
Въпросът обаче е какво се прави от тук нататък. Групата за граждански свободи в Европарламента няма разследващи функции, тя не е ОЛАФ. Но тя може да направи нещо много важно – да вдигне топката и да предизвика дебат в ЕП. Да постави ребром въпроса, че Европейската комисия не може да излиза с доклади, в които да използва ефимерни изрази като „надяваме се, че ще има воля за промени”… Когато са налице проблеми като в България, не можеш просто да се „надяваш на промени”, трябва да изискваш те да бъдат предприети, да имаш инструмент, за да ги наложиш.
Другата важна новост от тази година е изискването на Европейския парламент и заетото съответно становище на Европейската комисия, залегнало вече и в нейните доклади за върховенството на закона, че отпускането на европейски средства започва да се обвързва със спазването на това върховенство и на свободата на медиите.
Големият въпрос е доколко Европейската комисия ще го спази. Защото там все още доминира ЕНП – най-силно представената в ЕП политическа група. Ето защо група евродепутати се събрахме и прокарахме като обща воля, че ако Европейската комисия продължи да ни будалка с „надежди за воля за промени”, вместо да подхожда дейно към решаването на проблемите, ще се възползваме от правото, което имаме – да съдим ЕК. Идеята не е да лишаваме европейските граждани от средства, а реално да бъдат обвързани тези средства с върховенството на закона. Само така държавите ще получат стимул да се заемат с нужните реформи – иначе никога няма да ги предприемат.
Делегацията на Европерламента, която беше тук на 23 и 24 септември, се срещна с доста ограничен кръг представители на медиите и журналистическите среди. Пропусна да потърси мнението на важни професионално-синдикални организации като 127-годишния Съюз на българските журналисти, членуващ в Европейската федерация на журналистите и в Международната федерация на журналистите. Имаше доста представители на колегията, които се почувстваха пренебрегнати. Това как се възприе в делегацията, в която влизахте и вие?
Първо, трябва да се знае, че Мониторинговата група в ЕП се състои от 14 евродепутати – по двама от всяко политическо семейство. Председателка на тази група е София ин’т Велд. Тя е от либералната политическа група „Обнови Европа”. И тя е човекът, който определя с кого да се срещат делегациите на Мониторинговата група.
Аз предложих за посещението в България един списък с журналисти, с които да се срещнем. Отделно и самата тя лично е получила много молби за срещи, директно изпратени към нея от България – сама ни го сподели. Но в крайна сметка, по нейна собствена преценка и водена от принципа на баланса, тя е отсяла лицата, с които се видяхме и разговаряхме. Пак напомням – в тази група има евродепутати от всички политически групи в ЕП, а знаем, че като цяло там доминират представителите на център-дясното.
Това е нещо, което сякаш трудно се разбира в България. Тук често се казва: „Европейският парламент направи това или онова”. Но Европейският парламент е функция на начина, по който сме гласували. Именно той определя кои политически групи получават по-голямо представителство. Всяко решение или действие на Европейския парламент е въпрос на баланс. За да можеш да прокараш нещо, трябва да правиш компромиси. А ако искаш да убедиш всички в дадена кауза, аргументите ти трябва да са повече от железни, за да не може да надделее политическата коректност към съответната политическа група.
Болезнен въпрос не само в България е финансирането на независимите медии и как те биха могли да получават достъп до европейски средства, без да зависят от разпределителното „кранче” на държавните институции.
Решението на този въпрос е функция на Европейската комисия, сформирана от ЕНП. Да видим какво ще направят. Иначе колегите в Мониторинговата група в ЕП са съгласни, че не може европейски средства, предназначени за медии, да минават през разпределение от страна на правителството, което по такъв начин ги превръща в свои PR компании, че дори и в „бухалки” за разправа с опоненти. Точно това ставаше в България от години и всички виждахме как властта си пазарува обслужващи медии.
Тези средства трябва да бъдат разпределяни по много прозрачен начин, с пределно ясни критерии и въобще да не зависят от правителствени институции. Защото съм убедена, че който и да дойде на власт, може лесно да се изкуши пак да купува медии. Най-добре е с разпределянето на тези средства да се заеме наднационална институция.
