След инфарктни дебати в Конгреса на Перу, състояли се на 26 и 27 август, във втория от двата дни представеното за вот на доверие ново правителство на страната начело с излъчения от президента Педро Кастийо за премиер Гидо Бейидо успя да получи одобрение със 73 гласа „за”, 50 „против” и нито един „въздържал се”. Новината бе посрещната с огромно облекчение от Кастийо, Бейидо и поддръжниците им, като от техния лагер бе отправен призив към всички сектори за успокояване на политическата конфронтация и за единение в името на напредъка на страната и на конструктивното ѝ управление.
Прокарването на кабинета през 130-членния парламент, където президентската партия „Свободно Перу” има само 37 депутати и може да е сигурна единствено в подкрепата на петимата депутати от лявата коалиция с участието на комунистите „Заедно за Перу”, висеше на косъм в крайно нажежената обществена среда. От месеци продължава ожесточена кампания на десницата първо срещу самата победа на селския учител и синдикалист Кастийо в президентските избори, а след това и срещу предложенията му за премиер и министри. Срещу редица от тях, включително срещу премиера Бейидо, бяха отправени обвинения и дори започнати разследвания по твърдения за връзки с тероризма и за злоупотреби. Политко-медийните атаки не спират да нагнетяват истерия, че Кастийо, Бейидо и близкият с тях лидер на „Свободно Перу” Владимир Серон, завършил неврохирургия в Куба, искат да установят „кастристко-чавистка диктатура” и да превърнат Перу „във втора Куба или Венесуела”. Впрочем, срещу Серон също се водят разследвания, макар той да няма никаква формална роля нито в държавното управление, нито в парламента.
Особено високи градуси достигна напрежението покрай номинацията за външен министър на ветерана в политиката, партизанин „геварист” през 60-те, а днес уважаван университетски професор и писател Ектор Бехар. Заради негови изявления от миналата година, в които той свързва с терористични действия от средата на 70-те военноморските сили на Перу и ЦРУ, десницата поиска незабавното му отстраняване от кабинета. И за да се избегне рискът от блокаж на цялото правителство в парламента Бейидо убеди Бехар сам да подаде оставка. След което Бехар не пропусна да разясни публично, че атаката срещу него била заради обявени от него намерения да действа на международно ниво за отмяна на американските санкции срещу Венесуела.
На мястото му за нов външен министър бе издигнат дипломатът от кариерата и „добър приятел на САЩ” Оскар Мауртуа, вече заемал поста на външен министър през 2005-2006 г., при президента американски възпитаник Алехандро Толедо.
В крайна сметка „жертвоприношението” на Бехар изглежда наистина проработи, за да осигури одобрението на кабинета в Конгреса и съхраняването на очевидно по важния за политическите намерения на Кастийо премиер Бейидо.
Дотук – добре, както според известния виц казал падащият от десетия етаж, докато прелитал покрай петия.
Да, Кастийо и отборът му преодоляха сега голямото изпитание с вота на доверие към правителството в доминирания от враждебни политически сили парламент. Но на каква цена? Какви компромиси убедиха депутати от откровено десни партии и от псевдоцентристки формации като „Народно действие”, „Съюз за прогрес”, „Ние сме Перу – Лилава партия”, „Можем, Перу” да дадат своите гласове, за да се осигури нужната подкрепа за кабинета на Бейидо? И как този кабинет ще управлява по-нататък – все така ли за всяка следващо свое действие ще зависи от благоволението на „умерените” десни? Как ще се осъществява същинска лява политика при такава конфигурация?
Откровено десните парламентарни сили, които отдавна предупредиха, че ще гласуват „против” правителството на Бейидо, спазиха обещанието си „ан блок”. Това са „Народно действие” на яростната съперничка на Кастийо на президентския балотаж Кейко Фухимори, завилата към неолиберален курс „Напред, страна” и крайнодясната „Народно обновление”. Те бяха подкрепени и от отделни депутати от „Съюза за прогрес”, „Ние сме Перу – Лилава партия” и „Можем, Перу”. „Твърдите” десни вече обвиниха „предателите” сред „умерените” десни, че са се „продали” на „червените”, защото просто искали да съхранят депутатските си места – понеже при два поредни провала в прокарването на кабинет президентът трябва да разпусне настоящия Конгрес и да свика извънредни парламентарни избори.
На свой ред „предателите” оповестиха, че са избрали да подкрепят правителството начело с Бейидо с идеята, че така подпомагат „управляемостта” на страната и ще могат да упражняват контрол над курса на правителството. Съвсем ясно казано.
„Твърдите” в дясната опозиция срещу Кастийо-Бейидо, сред които изобилстват бивши военни с доста „заслуги” в брутални репресивни действия от недалечното минало, също не пестят своята откровеност. Така например нашумелият бивш генерал и настоящ депутат от „Напред, страна” Хосе Уилямс, ръководил през 1996-1997 г. операцията срещу завзетата от бунтовническата групировка „Тупак Амару” резиденция на японския посланик в Лима, при която всички „тупамароси” бяха избити, даде поредно заканително интервю на 29 август. В него той заяви недвусмислено: „Имаме силата да не позволим превръщането на Перу във Венесуела”. Разбира се, той пояснява, че има предвид силата на „Конгреса, населението, улиците”. Но е знайно, как именно чрез Конгреса, част от населението и изпълнените с целенасочени агитки улици плюс услужливите медии лесно може да се подготвят условията за „въвеждане на ред” от армията. Историята на Латинска Америка е пребогата с така приложени сценарии за преврати. А призиви за намеса на военните високо звучат в Перу още от предизборната кампания преди президентския балотаж.
Така че това „дотук добре”, което сега, с вота на доверие в Конгреса, откърти въздишка на облекчение от Кастийо, Бейидо и отбора им, в крайна сметка може да се окаже и само въведение към „хрониката на една предизвестена смърт” – на поредния опит за промяна, който рискува да бъде размазан или подменен, още преди да е започнал.
Редно е също да не се забравя, че самият Кастийо започва навремето политическата си дейност далеч не като левичар, а като активист на всъщност псевдоцентрисктата партия на американското протеже Алехандро Толедо „Възможното Перу” и дори е неин кандидат за кмет на местната столица Ангиа в родната си провинция Чота през 2002 г. А после, от 2005 до 2017 г., е член на регионалното ръководство на тази партия, която след това просто се самозакрива. В лявата „Свободно Перу” се записва едва миналата година, когато лидерът на тази формация Владимир Серон го харесва за кандидат-президент.
Добре е и да не се забравя дългата поредица перуански президенти – сред тях е и въпросният Толедо – с произход от коренните народи, дошли на власт с обещания за социална справедливост и дълбоки преобразования на системата в интерес на унизените и онеправданите. А после принудени от дърпащите конците елити да влязат „в коловоза” – дори без никакви преврати.
При настоящото разположение на силите в перуанския парламент засега изглежда немислимо Кастийо да успее да прокара желаното от него свикване на Учредително събрание с цел изработване на нова, по-социална и по-демократична конституция.
От друга страна, масовата публика винаги ще има как да бъде забавлявана. Това го видяхме и сега, при първата реч, която Бейидо държа на 26 август в парламента. Той я произнесе изцяло на кечуа – език на най-голямата общност сред коренните народи на Перу, залегнал и в сегашната конституция като също официален, наравно с испанския и с аймара, друг от автентичните местни езици. Медиите три дни се занимаваха с диалога между дясната председателка на Конгреса Мария дел Кармен Алва, която прикани Бейидо да си превежда думите, защото повечето депутати не го разбирали, а той размаха в отговор конституцията, постановяваща, че кечуа е официален език.
И пак – „дотук добре”, но извън ефектните демонстративни изпълнения, как точно Кастийо-Бейидо ще прокарат тъкмо през този Конгрес идеите си за повече реални права на коренните народи, а и въобще на всички социално уязвими слоеве? Как ще изпълнят потвърдените и сега обещания за вдигане на минималната работна заплата и на пенсиите, без да променят съотношенията в бюджета и данъците и без да вбесят мощните икономически играчи в страната?
Отговорите ще си проличат скоро.
Педро Кастийо за момента държи на неутралните позитивни послания, помирението и единението, настоявайки, че „сега е моментът да бъде насърчен дълбокият диалог между всички политически тенденции”. И призовава: „Да изградим заедно едно по-справедливо Перу, с пълно уважение към всичките му култури и без дискриминация между гражданите му”. Отправя и специални благодарности към парламента: „Благодаря на Конгреса на републиката за дадения вот на доверие. Търсенето на консенсус ще ни позволи да управляваме заедно с народа и за развитието на публични политики със социален характер”.
Чакаме да видим как именно ще стане, или няма да стане. А докато чакаме, поне от нашия географски ъгъл можем да разпознаем в перуанското огледало и много тукашни въпроси, висящи без отговори…
About The Author
