Битката за екстрадиране на Джулиан Асанж от Обединеното кралство в САЩ се очертава като съдебен казус от първостепенно значение за бъдещето на журналистиката. Дори след смяната на администрацията в Белия дом, Вашингтон продължава да полага усилия за изправянето на Асанж пред американски съд по обвиненията по Закона за шпионажа заради ролята му в публикуването на секретни правителствени документи. По време на изслушванията за екстрадиция в лондонския съд многократно изскача едно малко известно име, което обаче е ключова фигура в делото на САЩ срещу Асанж – федерален прокурор на име Гордън Кромбърг, пише Intercept.
По отношение на въпросите за помощта, която Асандж е оказал на информатора Челси Манинг, и за предполагаемата вреда, която действията му са нанесли на националната сигурност на САЩ, в делото за екстрадиране се цитират дословно твърденията на Кромбърг. „Доказателствата на г-н Кромбърг по този въпрос са ясни“, заявява обвинението. „Той заявява, че кражбата на стотици хиляди документи от класифицирани бази данни е многоетапен процес.“ Същият документ отново цитира Кромбърг, като твърди, че „доста над сто души са били изложени на риск от разкритията и приблизително петдесет души са потърсили и получили помощ от САЩ“ – препратки към предполагаеми американски разузнавачи и информатори, разкрити от документите, които WikiLeaks публикува.
Кромбърг, помощник-прокурор на в Източния окръг на Вирджиния, може би е непознат за чуждестранните и дори за много американски наблюдатели. В правните среди на САЩ обаче той е изключително противоречива фигура – повече от две десетилетия срещу него се трупат обвинения в пристрастност и политизиране на съдебни дела. В продължение на години правозащитници и адвокати се опитват да привлекат вниманието към твърденията за злоупотреби от страна на на Кромберг. Но вместо това да е спънка за кариерата му, днес той служи като ключова фигура в едно от най-важните дела за граждански свободи в света.
Името на Кромберг се споменава общо над 40 пъти в документите, внесени от САЩ по делото за екстрадиране на Асанж. Неговите твърдения са в основата на обвиненията срещу основателя на WikiLeaks по Закона за шпионажа.
„Ако Джулиан Асанж бъде екстрадиран в САЩ, това ще бъде най-важният и най-опасният процес за свободата на пресата през 21-ви век“, казва Тревър Тим, съосновател и изпълнителен директор на Фондация „Свобода на пресата“. Седемнадесет от 18-те обвинения срещу Асанж са по Закона за шпионажа. Този закон, оригинално приет през 1917-та, се използва активно срещу източници и информатори през изминалото десетилетие. Тревър Тим изтъква, че медийните организации в страната са ужасени от перспективата този закон да започне да се използва директно срещу тях – за съдебни преследвания срещу журналистите, отразяващи въпросите на националната сигурност, които поради спецификата на работата си получават класифицирана информация от своите източници.
През януари британският съд отхвърли на първа инстанция екстрадирането на Асанж в САЩ по хуманитарни съображения. През юни исландски разследващи журналисти публикуваха интервю с един от основните свидетели на САЩ срещу Асанж, в което той се отказва от показанията си. Въпреки критиките, че застрашава свободата на словото с това дело, администрацията на Байдън обаче не се отказва от намерението да се разправи с Асанж, и за целта използва един от най-агресивните и и противоречиви прокурори.
В годините след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Гордън Кромбърг има водеща роля в няколко пословични дела за тероризъм, съпроводени с обвинения в изтезания и злоумишлени действия на прокуратурата. В миналото Кромбърг многократно е обвиняван от адвокати и правозащитни групи в расистко поведение и използване на неетични тактики.
Правни експерти коментират, че включването на известен с политическите си пристрастия и агресия прокурор в дело за екстрадиция, каквото е това на Асанж, е знак колко силно са мотивирани властите във Вашингтон да екстрадират основателя на WikiLeaks и да го осъдят по обвиненията в шпионаж.
„Общият знаменател в кариерата на Кромбърг е готовността му да заема много провокативни позиции от името на правителството и да се придържа към тях“, казва Уади Саид, професор по право в Университета на Южна Каролина и автор на книгата „Престъпления на терора: Правните и политическите последици от федералното преследване на тероризма“. „Той също така показа голяма готовност да поема силно политически дела и да служи като гръмоотвод за вниманието; често се превръща в част от историята със собствените си действия и изявления“, добавя Саид. По неговите думи в миналото Кромберг често е проявявал “тенденциозност и дори злоба” в работата си, което е показателно за начина му на мислене по отношение на хората, които се опитва да осъди. Кромбърг и прокуратурата на щата Вирджиния не са отговорили на молбите на Intercept за коментар.
През 2008 г. вестник Washington Post публикува статия, посветена на Кромбърг, в която се описва поведението му по време на съдебното преследване на Сами Ал-Ариан, палестински академик в САЩ, който е обвинен в тероризъм след 11 септември. Неумолимото преследване на Ал-Ариан от страна на властите се разглежда от много правни наблюдатели като пример за злонамерени действия на прокуратурата, като ролята на Кромбърг в този процес става обект на особено силни критики.
В резултат на годините на агресивно преследване от страна на Министерство на правосъдието, срещу Ал-Ариан са повдигнати 17 обвинения за тероризъм, но нито едно от тях не издържа в съда. През 2006 г. бившият професор от Университета на Южна Флорида приема споразумение да се признае за виновен по един-единствен пункт от обвинението – заговор за предоставяне на парични средства на група, определена като терористична. Почти десетилетие по-късно той ще бъде депортиран в Турция. По неговите думи той е приел споразумението, за да „приключи делото и да сложи край на страданията на семейството си“.
В статията на Washington Post за ролята на Кромбърг се цитира правен експерт, който нарича прокурора непредсказуем и опасен. „Ако бях на мястото на Министерството на правосъдието, не бих искал той да е на предната линия на тези много видими и много спорни съдебни процеси“, заявява пред изданието Стивън Гилърс, експерт по юридическа етика в Юридическия факултет на Нюйоркския университет.
Въпреки споразумението за признаване на вина и планираната депортация, мъките на Ал-Ариан продължават още девет години, чак до 2015 г., когато Кромберг се опитва да го принуди да даде още показания по други дела, като отново го вкарва в затвора за неуважение към съда.
Кромбърг е обвиняван от правозащитни групи, че в много от делата си е мотивиран от антимюсюлмански подбуди, включително в едно дело, в което е обвинен, че се е подиграл със семейството на заподозрян в тероризъм, който е бил подложен на изтезания в саудитски арест; твърди се, че им е казал, че синът им „не ни върши работа тук, не са му останали нокти“.
Според писмените показания, подавани от противникови адвокати по негови дела, Кромбърг се е възмущавал от „ислямизацията на американската съдебна система“ и е отказвал молби на обвиняеми мюсюлмани за съобразяване на съдебните заседания с Рамазана с аргумента, че “щом могат да се избиват по време на Рамазан, значи могат да се явят пред съдебното жури”. Тези настроения изглежда имат дълбоки идеологически корени. В свои лични публикации в интернет той изказва крайни възгледи за израелско-палестинския конфликт, като нарича окупирания от Израел Западен бряг „Юдея и Самария“.
Въпреки изпълнената си с такива черни точки кариера, Кромбърг продължава да заема висок пост в Министерството на правосъдието. Освен настоящата си роля в усилията за екстрадиране на Асанж, той продължава да води и високопрофилни дела за тероризъм.
През 2017 г. Кромбърг води делото срещу полицай от окръг Колумбия, обвинен във финансиране на терористични организации чрез карти за подаръци – обвинения, произтичащи от противоречива операция под прикритие на ФБР. В съда Кромбърг се опитва да докаже, че заподозреният е поддръжник на джихадистката групировка „Ислямска държава“, защото е притежавал антикварни предмети, свързани с германската нацистка партия. Позовавайки се на анонимен онлайн коментатор, който е нарекъл обвиняемия „мюсюлманско-нацистка измет“, Кромберг заявява в съда: „Не знам дали това е вярно или не. Но въпросът е, че нацистките неща в този случай са много свързани с нещата, свързани с ИДИЛ.“
Въпреки огромните си потенциални последици за свободата на словото, случаят на Асанж е до голяма степен игнорниран от пресата в САЩ. Ключовата роля на Кромберг в обвинението обаче подсказва, че Министерството на правосъдието чудесно си дава сметка за сериозността на последиците от това дело. Изключителните усилия на властите в САЩ, които вече повече от десетилетие преследват Асанж чрез различни способи, и подбирането на прокурор със славата на Кромберг, представляват страховито предупреждение за всеки, който посмее да публикува класифицирана информация в бъдеще.
„Този случай е изключително проблематичен и ние смятаме, че е политизиран“, казва Ребека Винсент, директор на международните кампании в „Репортери без граници“. „Виждаме как много силни интереси хвърлят всичко, което имат, срещу един човек. Независимо от това какво ще се случи по-нататък, това само по себе си ще окаже значително въздействие върху медийното отразяване на теми, свързани с националната сигурност. Много малко хора ще бъдат готови да преминат през това, през което той преминава в продължение на повече от десетилетие“, добавя тя.
Тя изтъква, че психологическият и физическият натиск от годините на затвор се е отразил тежко на Асанж. Влошаващото се състояние на Асандж и вероятното по-нататъшно увреждане, което той би претърпял в пословично тежките условия на американските затвори, бяха посочени като аргумент от британския съд да откаже екстрадирането на първа инстанция. По-рано този месец New York Times разкри, че в молбата си за обжалване пред съда в Лондон властите на САЩ са дали съгласието си Асанж, който е австралийски гражданин, да бъде задържан в австралийски затвор, но само ако австралийското правителство даде съгласието си за прехвърлянето и след като бъдат изчерпани всички обжалвания по делото.
По време на изслушването за екстрадиране през януари точно Кромберг се опитва да убеди британския съд, че Асанж няма да бъде третиран толкова зле, ако бъде предаден на Вашингтон. Кромберг заявява, че очакванията, че Асанж ще бъде държан в тъмничен затвор от типа „супермакс“, след като бъде изпратен в САЩ, са „чисто спекулативни“, и уверява, че „философията на Бюрото за затворите е да настанява всички затворници в най-малко рестриктивната среда, подходяща за затворника“.
Асанж се превърна в поляризираща фигура в САЩ, особено след президентските избори в САЩ през 2016 г., когато срещу него се изсипаха политически обвинения, че публикациите на WikiLeaks са помогнали на Доналд Тръмп. Експерти по свободата на печата обаче изтъкват, че независимо от личното мнение на хората за Асанж, ако той бъде успешно екстрадиран и осъден по Закона за шпионажа заради публикуването на класифицирана информация, последиците за бъдещето на журналистиката ще бъдат изключително тежки.
„Много хора мразят Джулиан Асанж, неговите мнения и тактики, но ако се вгледате в обвиненията по Закона за шпионажа, пред които е изправен, те са свързани изцяло с разговори с източници, искане на повече информация, получаване или притежание на класифицирана информация и публикуването на част от тази информация“, казва Тим от Фондация „Свобода на печата“. „Каквото и да мисли някой за Асанж и независимо дали смята, че той е журналист или не, той е съден за неща, които журналистите правят през цялото време. Ако властите в САЩ успеят да осъдят Асанж за тези действия, нищо няма да им попречи в бъдеще да преследват репортери на New York Times или Washington post на същото основание“, предупреждава той.
