След 12 години в Израел най-накрая встъпи в длъжност нов министър-председател. Макар че мнозина го приветстваха като възможност за ново начало, Нафтали Бенет в най-добрия случай е продължител на политиката на Нетаняху, а в най-лошия – идеолог, чиито позиции са вдясно от тези на Нетаняху.
През 2013 г., когато преговорите за мир в Близкия изток трябваше да бъдат възобновени след петгодишно замразяване, Бенет заявява пред израелския съветник по националната сигурност Яков Амидрор: „През живота си съм убил много араби – и не виждам никакъв проблем в това.“
През 2014 г. Бенет, който преди това е бил директор на Съвета по заселванията в Йеша, влиза в противоречие с официалната позиция на Нетаняху, като настоява, че всички израелски евреи, живеещи на Западния бряг, включително живеещите в аванпостове, нарушаващи не само международното, но израелското законодателство, трябва да останат под израелски суверенитет, и призовава за повече строителство на селища. „Сега е моментът да действаме“, каза той. „Трябва да продължим да строим във всички краища на израелската земя, с решителност и без да се объркваме. Ние строим и няма да спрем.“
През 2016 г., като министър на образованието на Израел, Бенет призовава израелските евреи да „дадат живота си“, за да анексират Западния бряг. Въпреки че това може да изглежда относително безвредно, съвсем не е така. Тези коментари на Бенет се позовават на каханизма – еврейска супремасистка идеология, основана на възгледите на равина Мейр Кахане, която призовава да се използват насилие и тероризъм, за да се осигури Израел като етнонационалистическа държава. През 1994 г. израелският заселник и последовател на Кахане Барух Голдщайн извършва клането на палестинци в джамията Ибрахими на Западния бряг. През 1988 г. на основаната от равина партия „Ках“ е забранено да се кандидатира за израелския Кнесет. През 2004 г. Държавният департамент на САЩ обявява Ках за терористична организация.
На 13 юни 2021 г., точно преди да замени Нетаняху като министър-председател, Бенет потвърди антипалестинските си възгледи, като обяви, че правителството му ще „укрепи селищата по цялата земя на Израел“.
Палестинският въпрос не е единственият, по който Бенет поддържа крайнодесни позиции. Той използва верността си към ортодоксалния юдаизъм, за да оправдае противопоставянето си на еднополовите бракове. Юдаизмът не признава гей браковете, точно както не признаваме млякото и месото заедно за кашерни, и нищо няма да промени това“, заявява той. Нетаняху от своя страна обича да се изтъква като подкрепяш правата на ЛГБТ хората и да ги използва като аргумент за демократичността на Израел. “Горд съм, че съм министър-председател на една от най-отворените и свободни демокрации в света… Израел последователно поддържа гражданското равенство и гражданските права на всички свои граждани, независимо от раса, религия, пол или сексуална ориентация“, е заявявал той.
Защо тогава прогресивните политици и организации реагират толкова положително на промяната в Израел? Бърни Сандърс, известен с прогресивните си позиции и с това, че в Конгреса се застъпва за правата на палестинците, заяви във видеоклип, че „се надява“, новото правителство да бъде такова, „с което ще можем да работим по-добре“.
“Американци за незабавен мир”, сестринската организация на Шалом Ахшав, водещата израелска група, бореща се за мир и против колонизирането на палестинските територии, направи изявление, че „приветства полагането на клетва от новото израелско правителство“. В неделя вечерта, след като новото правителство положи клетва, хиляди израелци излязоха по улиците на Тел Авив – считан за бастион на светския либерализъм в Израел – и празнуваха до късно.
Един от отговорите се крие в това, че на хората в Израел и извън него им е писнало от управлението на Нетаняху. Неговият мандат беше белязан от обвинения в корупция и хитри маневри за оставане на власт, както и от безкраен цикъл от израелски избори, заради който правителството беше парализирано и не можеше да приеме бюджет през последните три години.
Другият отговор обаче е, че това е възможно най-добрата промяна, която може да се постигне в държава, която не позволява на около пет милиона души, живеещи под нейно управление, да гласуват. Ситуацията е следната:
Около 20% от израелските граждани са палестинци. Те могат да гласуват на всички израелски избори и са представени в Кнесета. След тези избори за пръв път палестинска партия се присъедини към израелска правителствена коалиция. Въпреки това палестинците с израелско гражданство представляват само около една трета от палестинците, живеещи под израелско управление и военна окупация.
Макар Палестинската власт и Хамас да са официалните управляващи съответно на Западния бряг и на Ивицата Газа, Израел остава абсолютната управляваща сила. Израел контролира границите, валутата и централната банка. Той събира данъци от името на Палестинската автономия, запазва правото си да провежда военни операции на палестинска земя и контролира свободата или липсата на такава, която се предоставя на палестинците.
Израел одобрява само около половината от разрешителните, за които жителите на Газа трябва да кандидатстват, за да пътуват извън Газа за животоспасяващо медицинско лечение. През 2017 г. 54 души починаха, докато чакаха разрешение за пътуване за лечение, което накара Амнести Интернешънъл, Хюман Райтс Уоч, Медицинска помощ за палестинците (MAP), Лекари за човешки права в Израел (PHRI) и Центъра за човешки права „Ал Мезан“ да публикуват съвместно изявление, в което призовават блокадата на Газа да бъде вдигната.
Причините за отказ на необходимото медицинско лечение на хората в Газа често са абсурдни, като например защото техен роднина някога се е преместил от Газа на Западния бряг без израелско разрешение. Дори когато не извършва кланета като това през май 2021 г., при което загинаха 256 палестинци, Израел регулира горивата и строителните материали, достъпни за жителите на Газа. Израелските власти ограничават дори вноса на храни така, че да контролират броя на калориите, които консумират жителите на Газа.
Израел контролира не само външните граници на Западния бряг, но и това, което се случва вътре. Макар че Палестинската власт управлява комуналните услуги и инфраструктурата на голяма част от Западния бряг, Израел представлява върховната власт. Израелските регионални съвети на заселниците контролират 40 % от земята на Западния бряг. Дори в райони като Рамала, за които се твърди, че са под пълния контрол на Палестинската власт, Израел си запазва правото да влиза в града по всяко време, да затваря улици и магазини, да нахлува в домовете и да извършва арести без съдебна заповед.
Въпреки че Палестинската власт поддържа собствена съдебна и наказателна система, която сама по себе си е изключително репресивна, палестинците са обект и на израелската военна съдебна система и закони, като например военна наредба 101, която забранява мирните протести. Въпреки че са съдени от израелски военни съдилища и излежават присъди в израелски военни затвори, палестинците нямат право на глас по отношение на това кой е назначен за ръководител на израелската армия, да не говорим за военните съдилища.
Йерусалим е превзет от Израел през 1967 г. и официално – и незаконно – анексиран през 1980 г. Здравият разум предполага, че след този ход Израел ще абсорбира палестинците от Източен Йерусалим, които понастоящем наброяват около 370 000 души, като ги направи израелски граждани.
Вместо гражданство обаче, палестинците от Йерусалим имат статут на постоянно пребиваващи, което им позволява да гласуват на общински, но не и на национални избори. Макар че на пръв поглед това може да изглежда стъпка в правилната посока, по-близкият поглед разкрива внимателно манипулиране на демографската ситуация, за да се осигури поне 70% еврейско мнозинство по всяко време. Чрез политики като прекомерно високо данъчно облагане, изискване за постоянно доказване на местожителство и отказ за обединяване на семейства, от 1967 г. насам Израел е успял да отнеме правото на пребиваване на 14 595 палестински жители на Йерусалим.
В момента тече процес на етническо прочистване на източнойерусалимския квартал Шейх Джара чрез използване на израелските съдилища. Преди Накба, когато над 750 000 палестинци са принудени да напуснат домовете си в земите, на които се установява Израел, два еврейски тръста купуват парцел в Шейх Джара. След създаването на Израел, еврейските семейства от квартала се преместват в Западен Йерусалим, тъй като тази част на града вече е част от новата държава, а Източен Йерусалим е под контрола на Йордания и ООН.
През 1956 г. Йордания и Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци заселват в Шейх Джара 28 палестински семейства, които са били принудени да напуснат домовете си, оказали се на територията на Израел. Тези семейства се съгласяват в да се откажат от статута си на бежанци, в замяна на което да получат собственост над имотите в Шейх Джара. Те обаче така и не получават нотариални актове за собствеността си преди войната през 1967 г., когато Израел завзема и Източен Йерусалим. Сега израелските власти се опитват да върнат собствеността на еврейските тръстове, които по-късно са продали имотите на Нахалат Шимон, дружество за недвижими имоти, регистрирано в американския щат Делауеър.
Работата е там, че макар Израел редовно да използва тази тактика за прогонване на палестинци от Източен Йерусалим, израелското законодателство забранява на палестинците да възстановят собствеността си, загубена по време на Накба, дори ако все още живеят в райони, контролирани от Израел.
През 2021 г. се навършват 54 години окупация, включително 14 години обсада на Газа, и 28 години от подписването на споразуменията от Осло, които трябваше да създадат палестинска държава. В момента 600 000 израелски граждани живеят в приблизително 200 незаконни израелски селища, които обхващат Западния бряг и Източен Йерусалим.
Разбивката на това кой има и кой няма право да гласува между река Йордан и морето разкрива мотивите на Израел:
- Броят на израелските евреи, живеещи в самия Израел, Източен Йерусалим и селищата на Западния бряг е 6,589 милиона души (според Централното статистическо бюро на Израел)
- Броят на палестинските граждани на Израел (палестинци, които могат да гласуват на национални избори) е 1,5 милиона (Израелско централно статистическо бюро и община Йерусалим)
- Броят на палестинците в Западния бряг, Източен Йерусалим и Газа, които не могат да гласуват на националните избори в Израел е 4,88 милиона (Централно статистическо бюро на Палестинската автономия)
Докато опознаваме новия министър-председател и правителството на Израел, докато продължаваме да наблюдаваме как Израел насилствено извежда палестинците от Източен Йерусалим, докато се тревожим за следващото клане в Газа, и докато продължаваме да чуваме абсурдния етикет на Израел като демократична държава, нека не забравяме, че правото на глас е предоставено само на 60% от цялото население, и че само една трета от палестинците, които живеят под израелско управление, са имали думата Нафтали Бенет да стане тринадесетият министър-председател на Израел.
About The Author
