Европейският парламент все по-често се превръща в поле за ожесточени спорове при излизане с позиции и резолюции за вътрешната политика на страни, които не членуват в Европейския съюз. Пореден такъв сблъсък се разигра на 10 юни, когато бе гласувана резолюция, осъждаща състоянието на човешките права в Куба и атакуваща действащото от 2017 г. споразумение за диалог и сътрудничество между ЕС и тази карибска държава.
С 386 гласа на политическите групи вдясно резолюцията бе одобрена. Но отляво против нея се обяви също внушителен брой депутати – 236 – от групите на социалистите, левицата и зелените. 59 се въздържаха.
Всички български евродепутати социалисти са гласували против резолюцията. Подкрепили са я представителите на страната ни в десните групи.
Инициатори за внасяне на резолюцията са група евродепутати от испански десни партии – Народната партия, „Сюдаданос” и ултрадясната VOX, като с тях е и завършилата Дипломатическата школа в Мадрид представителка на Чехия и зам.-председателка на ЕП от групата „Обнови Европа” Дита Чаранзова, многократно изявявала се и досега като всеотдайна покровителка на кубински и венесуелски опозиционери. Топло е посрещала в ЕП и злополучния самообявил се за „временен президент” на Венесуела Хуан Гуайдо.
Сега Чаранзова отново пламенно агитира за прокарваната от нея и испанските ѝ съратници резолюция с амбицията това да е и първа стъпка към отменяне на споразумението за диалог и сътрудничество, договорено през 2016 г. от гостувалата в Хавана тогавашна върховна представителка на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини и влязло в сила след ратификацията от всички страни членки на ЕС през 2017 г. Споразумението всъщност облекчава най-вече многобройните европейски инвеститори в Куба.
Именно на тази негова функция акцентираха изказалите се против резолюцията евродепутати от групите на социалистите, левите и зелените, които се аргументираха, че конфронтирането с Хавана е във вреда и на кубинския народ, и на европейските интереси. Особено красноречива бе зелената евродепутатка от Люксембург Тили Мец, която председателства европейската делегация за развитие на отношенията с Централна Америка. „Да атакуваме споразумението за сътрудничество с острова, за което сме положили толкова усилия, означава сами да си стреляме в крака и да подкопаваме Европейския съюз и неговите институции,” заяви Мец при разгорещените дебати.
Споразумението беше защитено и от настоящия върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността, испанския социалист Жозеп Борел, който настоя, че това е добрият инструмент „да се придружава Куба в модернизацията ѝ”. Тезата му обаче срещна остро негодувание отдясно.
Самият Борел и през март т. г. пак беше обект на ожесточени атаки от десни испански евродепутати (отново в компанията и на Чаранзова). Тогава поводът беше колективно писмо на интелектуалци с апел към американския президент Джо Байдън да отмени блокадата на Куба. Писмото бе подписано и от посланика на ЕС в Хавана – испанския дипломат Алберто Наваро. Под бурния натиск на испанската десница в ЕП Борел бе принуден да привика Наваро в Брюксел за обяснения.
Факт е, че Европарламентът много често се превръща в поле за разчистване на сметки във вътрешнополитическите сблъсъци между испанските партии, особено когато става дума за теми, свързани с Латинска Америка. Тъй като в момента в Мадрид управлява коалиция между социалистите и по-лявата „Подемос”, ЕП е избран за терен за атаки срещу това правителство и неговата външна политика от страна на Народната партия, „Сюдаданос” и VOX.
Този елемент се съдържаше и в изказването на споменатата Тили Мец, когато тя обясняваше отрицателния си вот срещу сегашната антикубинска резолюция: „Гласувахме против тази резолюция, защото тя съдържа фалшификации: евродепутати не са пътували до Куба, само защото не са поискали. Освен това фактът, че политическата система в Куба не е многопартийна, беше ясно, още когато подписвахме споразумението. Да се връщаме сега назад с цел да се ликвидира онова, за чието постигане сме полагали усилия, е просто нов опит, оркестриран от Испания, за да бъдат ударени Куба и върховният представител на ЕС”.
Разбира се, със своя осъдителна позиция за „фалшивата и смущаваща” резолюция на Европарламента излезе и Комисията по международни отношения на Националното събрание на Куба. „За пореден път Европейският парламент изигра тъжната роля на заложник на малка група крайнодесни евродепутати, обсебени от унищожаването на Кубинската революция, които имат демонстрирана връзка с базираните в Маями организации, финансирани от правителството на САЩ,” пише в ответната позиция на кубинския парламент. Посочва се, че приетият от ЕП документ „отразяван двойния морал” и е лишен „от желание за сътрудничество или диалог”, като освен това не зачита Куба „като свободна, независима и суверенна държава”.
Комисията по международни отношения на Националното събрание вече излезе със своя позиция в подобен дух, още когато темата за човешките права на Острова на свободата беше вкарана в дневния ред на ЕП за обсъждане на 9 юни. Сега отново се повтаря „енергичното отхвърляне на това безобразие, насърчавано от най-екстремистките представители на испанските политически формации Народна Партия и VOX, които нямат морални правомощия да съдят Куба и които са прехвърлили своите вътрешнополитически недоволства срещу настоящата изпълнителна власт на тази държава в Европейския парламент.”
В становището на кубинското Национално събрание се отбелязва още: „Срещу агресивната, груба и неофашистка реторика на тази малцинствена група евродепутати се издигнаха достойни гласове, които разкриха истината за Куба и определиха това действие като лицемерие. Те посочиха американската блокада като най-грубото нарушение на човешките права на кубинския народ и настояха за нейното премахване, като същевременно защитиха развитието на уважителни и конструктивни отношения между Куба и Европейския съюз.”
Подчертано е и следното: „Резолюция като тази, страдаща от двойни стандарти, няма да ни лиши от сън. Кубинските законодатели, заедно с народа, от когото сме неделими и на когото дължим себе си, работим за укрепване на нормативната структура на нашата нация, която дава приоритет на пълното упражняване на всички човешки права от всички хора.” Изтъкнат е универсалният обхват и всеобщата достъпност на културата в Куба. Като „парадигма на външната проекция на революцията” е откроено международното медицинско сътрудничество на Острова на свободата, „от което европейските народи също са се възползвали”. Подчертава се волята на кубинския народ да напредва „в изграждането на все по-справедливо и демократично общество”, във финала е посочено: „Истината е и ще бъде нашият щит”.
Междувременно в дните между 6 и 13 юни из много страни се разгръща Световна седмица за отмяна на антикубинската блокада, а 12 юни е обявен за Световен ден за митинги, шествия, походи, живи вериги и други прояви със същото искане.
България също участва в тази кампания. Асоциацията за приятелство „България-Куба”, която още през март т. г. изпрати свое писмо с искане за отмяна на блокадата до ръководителите на всички европейски институции и до лидерите на всички политически групи в ЕП, организира на 12 юни от 11.00 ч. проява със същото послание край паметника на кубинския поет и революционер Хосе Марти в София. Поканени да участват са всички, желаещи да изразят своето осъждане и искане за отмяна на над 60-годишната антикубинска блокада на САЩ, нанасяща жестоки щети и застрашаваща живота и здравето на кубинците включително и сега, насред пандемията от Covid-19.
На 23 юни Куба за пореден път ще внесе в Общото събрание на ООН и своята ежегодна резолюция за отмяна на блокадата, която винаги получава подкрепата на огромното мнозинство на страните членки на световната организация. При гласуването през 2019 г. „за” резолюцията бяха 187 от 193 държави.
