През 2021 г. станахме свидетели на безпрецедентна мобилизация на онлайн фрийлансърите в Сърбия. Хиляди хора, работещи в различни дигитални платформи и организирани около обща асоциация, протестираха по улиците на Белград в знак на протест срещу облагането от правителството на данъчните приходи от чужбина. След шестмесечни борби асоциацията получи значителни отстъпки от правителството, но много онлайн фрийлансъри останават силно обременени от дългове, освен това данъчното законодателство в страната е изключително неблагоприятно за тях. Умереният успех на протестите, ограничената мобилизация и оформилото се разцепление в редиците на тези работници повдигат въпроси за структурните процеси, които определят връзката между дигиталните работници, капитала и държавата както и за последиците за бъдещата дигитална трудова борба.
Ситуацията на онлайн фрийлансърите
Цифровите платформи за труд позволяват онлайн посредничество между търсенето и предлагането на отдалечени работни места. Те свързват работодатели или клиенти с работници или фрийлансъри около конкретни проекти или задачи, и посредничат в комуникацията, работния процес и заплащането. Цифровите работни платформи се размножиха след финансовата криза от 2008 г. в контекста на големи технологични инвестиции и гъвкавост на труда. Те позволиха нов вид аутсорсинг, при който работодателите могат да наемат бързо и евтино милиони работници по целия свят, като се възползват от неравномерните разходи за труд и избягват таксите за правене на бизнес в тези страни. Работата на платформите включва всичко, което може да се направи дистанционно, вариращо от разработване и проектиране на софтуер до виртуална помощ, писане и обучение.
Платформите също така предоставят на работниците възможността да печелят по-високи заплати на световните пазари, отколкото на местно ниво, но ги изправят и пред сурова глобална конкуренция. Фрийлансърите не са наети нито от платформите, чрез които работят, нито от клиентите, за които те изпълняват задачите. Те просто плащат такси на платформите, за да участват на тези пазари, а в техните страни са третирани по различен начин, най-вече като самостоятелно заети лица. Този тип възлагане на външни изпълнители води до подчиняване на свободни професии на световния пазар, като малцинството от квалифицирани специалисти печелят, докато мнозинството е изправено пред несигурна работа, нередовни доходи и липса на защита. Като работници на свободна практика, те не могат да се организират около общите си интереси. Те вършат различна работа за различни клиенти или работодатели, между тях има големи неравенства и не поддържат връзка един с друг. Този странен статут повдига въпроса: как могат хора на свободна практика да се организират, за да подобрят колективно статута си? Последните протести в Сърбия могат да дадат някои отговори.
Протестите на сръбските фрийлансъри
Според Оксфордския онлайн индекс на труда в Сърбия има най-висок брой работни места на глава от населението в онлайн платформи сред основните дестинации за аутсорсинг. Неотдавнашна оценка на броя на хората, работещи над десет часа седмично за дигитални платформи в Сърби, показа, че те са около 70 000, което представлява повече от 2% от националната работна сила. Тези работници са предимно млади и образовани. Работата в платформата им носи по-високи доходи и професионална мобилност. Общността на дигиталните работници е изключително хетерогенна, състояща се от работници с ниски и високи доходи, предприемачи и работници на непълно работно време. Броят им нараства непрекъснато през последното десетилетие, като доскоро този сектор не бе обект на правителствен интерес или обществени дискусии.
През октомври 2020 г. сръбската данъчна администрация обяви, че в отговор на изключително разпространеното избягване на данъци, ще започне да облага доходите, получени в чужбина през предходните пет години. Общата сума, която трябваше да се плати за данъци, социални вноски и здравеопазване, възлизаше на около 56% от дохода, а заедно с лихвените проценти за забавени плащания достигаше до 80% от приходите, получени през предходните пет години. Този агресивен ход засегна основно фрийлансърите, оставяйки ги в дълг, нарушавайки работата им и заплашвайки да сложи край на тази дейност в Сърбия. Въпреки че някои фрийлансъри са регистрирани като предприемачи, по-голямата част от тях наистина не плащаха данъци, главно поради липсата на адекватни законови решения. Други засегнати са работещи за чуждестранни работодатели, онлайн търговци, рентиери, печелещи от хазарт и други. По този начин значителна част от населението се оказа пряко или косвено засегната от тази мярка.
Скоро след обявяването на данъчните промени, хората на свободна практика в страната започнаха да се организират. Сред появилите се групи най-изявена стана Udruženje radnika an internetu или URI (Асоциация на интернет работниците). URI настоява за пълното анулиране на произтичащите от промените дългове, уреждане на статута на фрийлансърите и справедливо данъчно облагане в бъдеще. Движението формулира няколко основни аргумента в подкрепа на тези искания. Първо, законът за данъчното облагане от 2001 г. не е бил адекватен за облагане на дигитални произведения, защото този вид дейност изобщо не е била предвидена в него. На второ място, правителството изобщо не е прилага този закон и дори тези, които са искали да плащат данъци, не са информирани как да го направят. На трето място, ретроактивните плащания включват социални вноски и вноски за здравеопазване, от които фрийлансърите не са се възползвали в миналото, и се оказват в положение да плащат за нещо, което не са получили. URI също така посочва, че повечето фрийлансъри печелят скромни суми и няма да могат да изплатят дълговете си, и че прекомерното облагане ще сложи край на тази икономическа дейност в Сърбия.
Протестиращите не бяха склонни да правят компромиси и техният основен лозунг „всички като един” означаваше, че искат отмяна на дълга за всички, и че тази изключително разнородна група няма да бъде разединена. Протестите дадоха плодове с няколко предложения от правителството по време на преговорите. По време на масовият януарски протест правителството предложи на асоциацията да отмени лихвите върху задълженията, да позволи разсрочено плащане за период от десет години и да разшири необлагаемите разходи. Асоциацията счете предложението за неприемливо и протестите продължиха. След това властите предложиха допълнителни увеличения на необлагаемата основа, които също бяха отхвърлени. На 6 април се проведе нов протест, който обаче бе сравнително по-малък от предишните.
Под огромен натиск и точно преди предложението да влезе в парламента, малък брой членове на URI постигнаха споразумение с представители на правителството по време на телефонен разговор. Според споразумението всички дългове за печелещите под 533 евро на месец фреийлансъри ще бъдат анулирани, а на печелещите по-високи суми се предлага прогресивно данъчно облагане (например 13% за печалба над 1000 евро и 20% над 2000 евро). Плащащите данъци също така ще получат социални права на работници, въпреки че тази точка все още е спорна и не се знае как ще бъде прилагана. Споразумението е валидно за преходен период до 1 януари 2022 г., когато ще влязат в сила новите разпоредби.
В официалното обяснение защо са приели офертата от URI подчертават, че са успели да намалят миналите данъчни задължения за повечето свободни професии. Фактът, че не са успели да анулират всички дългове за всички се обяснява като резултат от слабото присъствие на протестите, което ги оставя в слаба преговорна позиция пред държавата. Много от засегнатите обаче не приеха решението, осигурено от URI. Те твърдят, че движението не е защитило всички от какъв незаконен грабеж. Някои членове на движението се дистанцираха от URI, отхвърлиха споразумението и обявиха по-нататъшни действия. Това са предимно фрийлансъри с по-високи доходи в миналото или такива, имащи различни видове доходи, които не могат да бъдат облагани по един и същ начин (например от електронната търговия). Съществуват обаче и хора на свободна практика с по-ниски доходи, които се чувстват предадени от липсата на демокрация в движението, и които се притесняват от регулирането на дигиталната работа след 2021 г. Поради разделението сега има поне четири различни по-големи асоциации на свободни професии с различни програми, ангажирани в борбите.
Миналите дългове очевидно са горещ въпрос за тези, които са натоварени с това бреме, поради което повечето от исканията и дебатите се въртят около този въпрос. Борбата за бъдещото регулиране на онлайн платформите е също толкова важна. Настоящото предложение за периода след 2021 г. означава, че свободните работници, които не са регистрирани като предприемачи, ще трябва да плащат повече от половината от приходите си на държавата. Ако хората на свободна практика не договорят по-добри условия за в бъдеще, това би попречило на мнозинството с по-ниски или нередовни доходи да работи, което в крайна сметка означава загуба на работни места за най-уязвимите. Договарянето на по-добри разпоредби ще изисква силно, единно движение. Ето защо разделянето на движението и оспорената му легитимност могат лесно да се превърнат в крах на платформената икономика в Сърбия. Това показа защо е необходима по-добра организация на свободните професии.
Възможности за организиране на дигитални работници
Протестите бяха успешни в обединяването на изолираните преди това фрийлансъри, влизането в центъра на вниманието на политическите дебати и спечелването на значителни отстъпки за по-голямата част от работещите в сектора. Този първоначален успех би могъл да се отдаде на бързата организация на движението, политическата решителност и формулирането на универсални искания, приложими за всички. URI обаче е критикуван от недоволни фрийлансъри заради разделянето на фрийлансърите в категории, приемането на неразумното данъчно облагане и застрашаването на бъдещето им като цяло. Понастоящем се водят разгорещени дебати за това кой е отговорен за частичния успех на мобилизациите, кой е работник и кой не, кой колко данък трябва да плати, и колко различен трябва да бъде статутът на фрийлансърите от този на други работници или предприемачи . Това обаче не е фокусът на тази статия. Според мен тези антагонизми разкриват по-широки структурни процеси около организирането на свободни професии и имат важно значение за бъдещите борби.
Първо, възможността на цифровите работници да се сдружават е изначално ограничена. Протестиращото население беше изключително разнообразно и неравномерно, със значителни класови разделения. Протестът събра предприемачи, работници и хора, които заработват странично, като доходите им варират от няколкостотин до няколко хиляди евро на месец. Освен това всички тези хора работят ччрез различни платформи, за различни работодатели, живеят из цяла Сърбия, изключително фрагментирани са и не споделят много общи точки. Много протестиращи са аполитични, страхуват се от данъчните власти и използват различни индивидуални стратегии за оцеляване, за да избегнат плащането. Поради това протестът имаше много разделения за преодоляване.
Това се вижда от факта, че само няколко хиляди души участваха в протестите, макар засегнатите да са десетки хиляди. Дори сред тези, които се присъединиха, принципът „всички като един“ едва ли би могъл да се приложи, тъй като някои просто се опитват да оцелеят, докато други искат да си осигурят по-висок доход. Несподелящи една и съща материална ситуация или политическа позиция, и обединени основно около искането за отмяната на данъците със задна дата, протестиращите бяха уязвими за правителствения натиск. На всичкото отгоре те нямат много съюзници поради структурната си изолация от местната икономика, политическото отчуждение и общата липса на солидарност, но и поради възприемането на фрийлансърите от значителна част от обществеността като хора с високи доходи, укриващи данъци.
На второ място, фрийлансърите нямат достатъчно сила, поне не в стандартния смисъл. От една страна те не могат да навредят на капитала, тъй като се конкурират на и без това наситен пазар, отдалечен от клиентите им и от платформите, извън трудовите правоотношения. И още по-важно, този капитал е напълно отделен от държавата, срещу която те протестират. От друга страна, те не могат да нарушат дейността на държавата по традиционни за организирания труд начини, тъй като не могат да блокират основни услуги или критична инфраструктура, като могат например пощенските служители, медицинският персонал или дори таксиметровите шофьори. Онлайн работниците обаче имат поне още два източника на енергия. Първият е, че Сърбия, подобно на други съседни държави, е държава износител на работна ръка, която зависи от паричните преводи – както идващите от трудовата миграция, така и от онлайн работата. Тези пари влизат в обръщение в икономиката и се извличат чрез високите данъци върху потреблението. Тази суми представляват незначителна част от БВП на страната и са важни за оцеляването на много от живеещите там.
Вторият източник на сила е оживената обществена дискусия около изтичането на мозъци. Движението използва това по време на протестите, изпращайки съобщения като „Ние оставаме, вие си вървете“ или „Не искам да си тръгвам“. Въпреки че протестите не получиха подкрепа от по-голямата част от гражданите, този дискурс за изтичането на мозъци като алтернатива на дигиталната работа има силен политически резонанс сред населението. По този начин фрийлансърите все още имат някакъв лост срещу държавата за запазване на поминъка си. Техният успех в крайна сметка зависи от способността да се организират и преодолеят гореспоменатите структурни разкъсвания.
Бъдещето на дигиталната работа в Сърбия и извън нея
По същия начин, по който кризата от 2008 г. утвърди цифровите платформи, настоящата пандемия и свързаната с нея икономическа криза задълбочава тяхното глобално използване. Въпреки че този период означаваше страдание за мнозина в Сърбия, поради внезапната загуба на работни места и преминаването на много бизнеси в интернет, броят на работниците, търсещи работа чрез онлайн платформи, се увеличи драстично на глобално ниво. Това също е част от по-широката история за разпространението на отдалечената работа по целия свят в резултат от пандемията. Духът на отдалечената работа излезе от бутиклата, тъй като компаниите, които вече са преминали към отдалечена работа, ще поддържат голяма част от работната сила онлайн. и също така ще преместят голяма част от тези работни места в чужбина, за да намалят разходите. По този начин тази пандемия ще разшири световния пазар на труда за работни места, които могат да се извършват онлайн, както по отношение на търсенето на работа от разстояние, така и по отношение на предлагането на работници. Това преструктуриране може значително да прекрои глобалните трудови географии и да измести пространствата, където се извършва работата.
В този контекст протестите на сръбските фрийлансъри са много повече от борбата за индивидуално материално оцеляване. Те отразяват нововъзникващите глобални тенденции в заетостта и спецификата на позициите и борбите, пред които биха могли да се изправят всички работещи от дистанция работници. Протестите разкриват конюнктурата на мобилния глобален капитал, несигурния труд и зависимите от него периферни държави. Фрагментираните, разнородни и неравностойни работници, които се борят срещу държавната данъчна система, а не срещу глобалните технологични платформи и капитал, рисуват доста дистопичен образ на борбите на работниците. Въпреки че разширяването на глобалния пазар на отдалечен труд може да доведе до относително изравняване на доходите на работниците около неравномерно развитите географии, и да донесе просперитет на някои работници, това в крайна сметка представлява триумф на глобалния мобилен капитал над труда и държавата.
Въпреки че сръбските фрийлансъри се борят за онлайн работа като най-добрата им алтернатива за бъдещето, те са несигурни, лесно заменими и им липсва преговорна сила. Периферните държави, зависими от този отдалечен аутсорсинг, са изправени пред два противоположни полюса на регулиране: или да експлоатират тези вече експлоатирани дигитални работници чрез непропорционално данъчно облагане, както се прави в Сърбия, или изобщо да се откажат от данъците и вноските в тази глобална надпревара към дъното, както е в случая със Северна Македония. Макар сръбските фрийлансъри с право се борят срещу първия сценарий, в дългосрочен план другият ултралиберален сценарий може да попречи на държавите да запълват бюджета си и да предоставят основни услуги на населението, както и да наруши стандартната заетост в страната. Къде различните държави ще се наредят по тази скала зависи от тяхната позиция в глобалното разделение на труда, политическите и икономическите позиции на онлайн фрийлансърите, и от успеха на новите цифрови трудови борби, като тази в Сърбия. Сръбският случай показва, че новите мобилизации на онлайн фрийлансъри могат да бъдат успешни, но също така, че фрийлансърите трябва да обединят различни позиции и интереси и да преосмислят своите източници на сила.
Тази статия е част от поредица на ELMO (East Left Media Outlet), която изследва гиг икономиката и работата на дигиталните платформи в различни страни от Източна Европа.
About The Author
