Катарина Пеович е доцент във Факултета по хуманитарни и социални науки в Риека и член на лявата политическа партия “Работнически фронт”. През 2020 г. Пеович става първият открито антикапиталистически депутат в Хърватия от 1992 г. насам. Автор е на две книги: „Медия и култура: Маркс в дигиталната ера и идеологията на медиите след децентрализацията” и “Диалектическият материализъм пред портите на технологиите”.
Госпожо Пеович, как възникна партия „Работнически фронт“? Каква е нейната обществена база и как успя да влезе в парламента? Може ли да се каже, че нейното утвърждаване е резултат от развитието на нови форми на политика, насочени към овластяване на хората?
Група работници, студенти, активисти, синдикалисти и безработни сформираха „Работнически фронт“ през май 2014 г. Централният фокус на партията е не само върху традиционните политически дейности, но и върху преките действия на работното място и в по-широк план върху политическия активизъм. Нашата цел е да предоставим последователна критика на настоящата капиталистическа система, както и обяснение защо Хърватия изостава от другите страни от ЕС. Капиталистическата система (а не просто корупцията и клиентелизмът, както твърдят някои) е виновна за гибелта на социалната държава, нарастването на социалната несправедливост и неравенството, и за разрушаването на околната среда.
Изборната база на „Работнически фронт“ се състои предимно от работници с по-ниско образование и по-ниски заплати, което е необичайно в Хърватия, където работниците традиционно клонят вдясно през последните 30 години.
В Хърватия наистина има нов тип политика, за което свидетелства разрастването на нов политически дискурс в медиите и публичното пространство. Независимо от това, няма достатъчно политически сили, занимаващи се с основни проблеми в хърватското общество, като бедност, материални лишения, безработица и емиграция.
Преди време „Работническият фронт“ сформира т.нар. “зелено-лява коалиция” с либерално-лявата формация „Можемо“. Какви бяха причините за разпускането на коалицията? И какво се случи с „Работническия фронт“ след разделянето?
“Можемо” взе решение да се придвижи към центъра, оставяйки “Работническия фронт” извън коалицията. “Работническият фронт” продължи да работи в хърватския парламент след разпадането на коалицията през декември 2020 г. Предложихме няколко закона, включително данъка върху цифровите услуги (данък върху технологични гиганти като Google, Facebook, Amazon). Ние също се застъпихме за нашите здравни работници, които понесоха непропорционален дял от тежестта по време на кризата с COVID-19, и поискахме по-добри условия на труд за тях.
Резултатите от неотдавнашните местни избори не бяха разочароващи, но ние се надявахме да бъдем избрани в градските съвети в Риека и Пула, където кандидатите ни изгубиха само с по няколкостотин гласа.
Вие бяхте кандидат за кмет на град Риека, чиято история показва по-голяма отвореност към леви и антифашистки идеи. Каква е промяната, за която се борите на местно и национално ниво?
Като кандидат за кмет се застъпвам за правата на работниците, за по-добри обществени услуги като социални жилища и безплатен обществен транспорт, за социални програми за възрастни хора и безплатни детски градини. Концентрирахме се върху трансформацията на икономическата основа на Риека – към силни компании, способни да добавят значителна стойност и да създават нови работни места. Риека се откроява като прогресивна среда в много отношения, но дългогодишното управление на Социалдемократическата партия в Риека демонстрира, че социалдемократите не са толкова различни от Хърватския демократичен съюз (основната дясноцентриска партия) – особено в икономическите политики.
През последните 30 години слушахме много за предполагаемия икономически растеж, който ще бъде резултат от фокуса върху микропредприемачеството, стартиращите компании и инкубаторите. В същото време Риека се сриваше, а младите хора бягаха. Риека бе вторият по големина град в Югославия по отношение на БВП на глава от населението, но сега този показател е само малко по-висок от средния за страната, което показва, че е потънал повече от другите градове. Унищожаването на силна икономическа база и големи икономически субекти доведе до загуба на десетки хиляди работни места, а от там и до срив на обществените услуги и стандарта на живот на хората.
Преди пандемията икономиката на Хърватия разчиташе изключително много на туризма. Кои са най-сериозните социални и икономически проблеми, причинени от коронавируса в Хърватия? И как „Работническият фронт“ предлага да бъдат разрешени?
Всички негативни тенденции достигнаха върха си. По-рано туризмът представляваше до 20% от нашия БВП (в богатите страни от ЕС туризмът представлява 4-5% от БВП), но сега поради пандемията COVID-19 секторът е в стагнация. През изминалите десетилетия свихме икономиката си до услуги с ниска стойност, оставяйки страната ни лишена от индустрии, способни да произвеждат високотехнологични стоки с висока добавена стойност, като например корабостроене.
Днес ние напълно отстъпваме на повечето други страни от ЕС – заплатите на работниците са сред най-ниските в ЕС, а трудещите се работят по-дълго от другите работници в ЕС. Социалните лишения са се увеличили – 60% от хърватите не могат да си позволят една седмица почивка извън мястото, където живеят (в Швеция например почти 90% от хората могат да си позволят това). 57% от хората не могат да покрият непредвидени разходи като ремонт. Ние „напредваме“ главно в мащаба на бедността и социалното изключване. Почти един милион души са изложени на риск от изпадане в бедност, като приблизително 10% не могат да си позволят да ядат месо или вегетариански еквивалент през ден.
“Работническият фронт” се опитва да даде последователно обяснение за нашето изоставане. Позицията на Хърватия не е резултат от корупция или „връзкарски капитализъм“, който само трябва да се подобри, а по-скоро логичен резултат от безкритична интеграция в глобалната „свободна“ пазарна конкуренция и глобалните финансови потоци. Капитализмът създава неравенства и бедност, докато политиците и медиите обвиняват тежкото ни положение за корупцията, „нашия манталитет“ и „връзкарски капитализъм“.
„Работническият фронт“ се присъедини към Европейската левица. Какво е вашето международно сътрудничество с подобни политически организации в бивша Югославия и другаде? Какво послание бихте изпратили на прогресивните сили в България и Румъния – страни, в които никоя лява партия не е постигнала вашето ниво на успех?
„Работническият фронт“ се присъедини към лявата общност на ЕС като член на Европейската левица. Значението на интернационалисткия характер на левите борби не може да бъде пренебрегнато. Левият дневен ред е много по-широк от простото печелене на избори в собствената държава. Ние работим в тясно сътрудничество със словенската лява парламентарна партия “Левица” (Levica). Адаптирахме няколко от законодателните предложения на “Левицата” или части от тях, и работихме в тясно сътрудничество с членовете на “Левицата”, за да вършим работата си в хърватския парламент.
Нашето послание към други европейски леви организации е, че най-важното е да останем последователни в разбирането си за това, как работят нещата. Това е особено важно за динамиката между центъра на ЕС и периферията на ЕС и въпроса защо периферията на ЕС не може да напредва при същите правила като богатите западни капиталистически държави. Изключително важно е да имаме по-широк поглед върху причините за неравномерното развитие, които държат слабо развитите страни на подчинени позиции.
Как се променя хърватската политическа система в ерата на Байдън? Краят на президентството на Тръмп автоматично ли е съпътстван от отстъпление на крайната десница и възход на левицата?
Поражението на Доналд Тръмп на изборите не означава края на американската десница. Америка на Тръмп не изчезна с неговото падение. Демократическата партия води САЩ в нов политически цикъл. Тепърва ще се види как обезправените ще се възползват от тази промяна, ако изобщо успеят да го направят.
Ние обаче се интересуваме много от новите данъчни закони в САЩ. Администрацията на Байдън обмисля нови данъци върху богатите, включително данъци върху печалбите на цифровите платформи. Това предложение предизвиква интереса ни, защото наскоро “Работническият фронт” предложи в хърватския парламент законопроект за данък върху цифровите услуги, който позволява данъчно облагане на компании като Facebook, Amazon и Google. Предложението на Байдън е в съответствие с решението на ЕС за данъчно облагане на цифровата икономика в ЕС, което позволява на държавите-членки да облагат печалбите, реализирани на тяхна територия, дори ако дадено дружество няма физическо присъствие там. През последните няколко десетилетия технологичните корпорации успешно избягват да плащат данъци в страни, в които печелят чрез дигитални услуги, но нямат местен клон.
„Работнически фронт“ обединява различни леви течения, което предполагам прави вътрешнопартийния живот богат и интересен, но и трудно упражнение за балансиране на различните течения. Кои са най-съществените пречки за по-нататъшното утвърждаване на партията?
Имаме уникална вътрешна структура, основана на пряка демокрация, при която всеки член на партията има еднаква тежест. Ние вярваме, че демокрацията е важна не само за вътрешните процеси, но и за бъдещето – когато партията е на власт. Ние сме в състояние да координираме нашите онлайн дейности, както и директни действия (протести) в условията на корона криза. Нови членове се присъединиха към партията, особено след парламентарните избори през 2020 г. Винаги има място за подобрение, но „Работническият фронт“ успява да поддържа партийните дейности, преките действия и контактите със синдикатите и работниците живи и жизнени.
About The Author
