Пандемията е била предотвратима при по-бърза реакция

Ковид пандемията е била предотвратима катастрофа и милиони човешки животи е можело да бъдат спасени, ако светът бе реагирал по-бързо, показват констатациите на независим експертен панел, публикувани в сряда.

Експертната оценка на Независимия панел за готовност и отговор на пандемия, изготвена по поръчение на Световната здравна организация (СЗО), посочва уроците, които световните лидери трябва да си извадят, за да предотвратят бъдещи пандемии, и дава редица препоръки за реформи.

Според независимият панел, председателстван от Хелън Кларк, бивш министър-председател на Нова Зеландия и Елън Джонсън Сърлиф, бивш президент на Либерия, проверката на експертите в установила “слаби звена във всяка точка на веригата”.

В доклада се посочва, че подготовката за здравната криза е била непоследователна и недофинансирана, системата за вдигане на тревога е била твърде бавна, а Световната здравна организация не е разполагала с достатъчно ресурси и правомощия. Експертите също така изтъкват, че отговорът на пандемията е довел до изостряне на неравенствата. „Липсваше глобално политическо ръководство“, се казва в доклада.

Кларк описва февруари 2020 г,. като „месец на пропуснати възможности пандемията да бъде избегната”, защото тогава много държави са предпочели да чакат, за да видят какво ще стане. „Чак след като леглата в болничните интензивни отделения започнаха да се запълват някои страни започнаха да предприемат действия. А тогава вече бе късно да се предотвратят последиците от пандемията.  Последва надпревара за осигуряване на лични предпазни средства и медикаменти, при които най-силните взеха всичко. В глобален мащаб медицинските работници бяха поставени на ръба на възможностите си, а броя на заразените, заболелите и починалите нарасна и продължава да расте”, казва тя.

„Ситуацията, в която се намираме днес, можеше да бъде предотвратена. Избухването на зараза от нов патоген, Sars CoV-2, се превърна в катастрофична пандемия, която вече е убила над 3.25 милиона души и продължава да застрашава живота и поминъка на хората по целия свят. Това се дължи на безброй провали, пропуски и закъснения в готовността и реакцията, както и в неуспеха ни да се поучим от миналото“, заявява от своя страна Сърлиф.

„Съществуват много оценки на предишни здравни кризи, които включват разумни препоръки. Те обаче седят и събират прах в мазетата на ООН и на правителствените архиви… Нашият доклад показва, че повечето страни по света просто не са били подготвени за пандемия”, заявяват ръководителите на панела.

Докладът е поръчан от генералния директор на СЗО по инициатива на държавите-членки, които по време на Световната здравна асамблея през май миналата година призоваха за безпристрастен преглед на случилото се. Експертите призовават за радикални промени, чрез които да се организира комуникацията между световните лидери, координация на подготовката за пандемии и подсигуряване на необходимото финансиране и инструменти за справяне с подобни ситуации. Според тях е необходима по-бързо действаща и по-добре обезпечена Световна здравна организация. Авторите на доклада също така настояват лидерите на богатите страни да поемат ангажименти за осигуряване на ваксини по целия свят.

В доклада се посочва, че китайски лекари бързо са засекли и идентифицирали вируса при появата му в края на 2019 г., но предупрежденията им не са били чути. Макар информацията за новото заболяване да е била разпространена бързо в специализираните онлайн ресурси, системите за оценка и реакция са действали твърде бавно. „Системата за предупреждение не работи с достатъчна скорост, когато е изправена пред бързо движещ се респираторен патоген”, отчитат авторите на доклада.

Кларк посочва, че действащите международни здравни регулации и процедури не помагат на дейността на СЗО и дори я възпрепятстват. Разпоредбите, които определят кога СЗО може да обяви извънредна заплаха за общественото здраве, са приети през 2007 г. Те обвързват СЗО с процедури за поверителност и потвърждение, които са предназначени да предотвратят ненужно затваряне на границите за търговия, но също така пречат на бързите действия. „Ако ограниченията за пътуване бяха наложени по-бързо и по-широко, това щеше да възпрепятства сериозно  бързото предаване на вируса. Трябва да осъзнаем, че живеем в 21 век, а не в средновековието “, казва Кларк.

От панела заявяват, че в такива ситуации всеки ден е от значение, и че СЗО е можела да обяви ковид за извънредна заплаха още на 22 януари. Това бе направено седмица по-късно, на 30 януари, а пандемията бе обявена на 11 март.

През февруари държавите е трябвало да се подготвят, но много са пропилели това ценно време. Онези, които са предприели мерки още тогава, са пострадали по-малко от другите. „Страните, проявили амбиция агресивно да ограничават и спират разпространението, когато и където и да се случи, показаха, че това е възможно “, се казва в доклада.

В някои страни обаче властите са предпочели да омаловажават и опровергават науката” и да отричат опасността от заболяването. „Това имаше смъртоносни последици”, изтъква Кларк. По нейните думи липсата на координация, геополитическото напрежение и национализмът отслабват международните системи, които трябва да пазят света от такива кризи.

Докладът препоръчва създаването на „глобален съвет за здравни заплахи”, който да поддържа вниманието на държавните лидери върху рисковете за общественото здраве и да подсигурява колективните действия срещу пандемии. Според експертите СЗО трябва да има повече правомощия и повече финансиране, но в същото време те посочват, че генералният директор и регионалните ръководители на организацията трябва да служат само за един мандат от седем години.

Експертите заявяват, че са „дълбоко загрижени и разтревожени“ от настоящите високи нива на предаване на вируса и появата на варианти. В доклада се посочва, че страните с високи доходи вече разполагат с достатъчно ваксини, поръчани за собствените им нужди, и сега трябва да се ангажират да осигурят най-малко 1 млрд. дози до 1 септември за Covax – подкрепената от ООН инициатива за доставка на ваксини в бедни държави.

Според панела страните от Г7 трябва да осигурят 60% от 19-те милиарда долара, необходими за ваксини, терапевтични средства, тестове и укрепване на здравните системи, а останалите средства трябва да дойдат от членките на Г-20 и други държави с високи доходи. Експертите също така заявяват, че СЗО и Световната търговска организация трябва да координират увеличаване на производството на ваксини по целия свят. Ако това не даде резултати, панелът призовава да бъде приета предлаганата временна отмяна на патентите, която вече получи подкрепа от САЩ, но продължава да бъде блокирана от други богати държави като Германия.